Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2009
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,
IIІ Б състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май
две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
З.И.
ЧЛЕНОВЕ: Н.Е.
И.И.
при
участието на секретаря Т.Ш. и прокурор К.Т., като разгледа докладваното от
съдия И.И. адм. д. № 865 по описа за
2003 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на § 6, ал.3 ПР на ЗУТ във връзка
с чл.138 ЗТСУ (отм.).
Образувано е по жалба на А.М.С. и Г.Ц.С., срещу
заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на главния архитект на София, с която е
одобрен ЗРКП на м. „Х. Б.”. Излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като предвижда трасето за градска магистрала 1-Б клас в посоки П. –
Аерогара да мине през средата на притежавания от тях недвижим имот, който се
намира на ул. „Л.” № **, съставляващ имот пл. № 529, к. л. 365, м. „Х. ***,
ведно със жилищна сграда, състояща се от етаж и приземен етаж. По този начин ще
се унищожи единственото притежавано от тях жилище, построено с редовни
строителни книжа. Предвиденото обезщетение не може да покрие стойността на ново
жилище. Считат, че използването на улиците от двете страни на ЖП линията, която
е локална, би запазило застроените имоти. Неоправдано е прокарването на
магистрала през застроени имоти вместо да се използват незастроените такива.
Предвид съхраняване интересите на собствениците на жилищни имоти, считат, че
магистралата следва да се измести към ЖП линията или с площите, свободни от
застояване от двете й страни. Наред с това е нарушена Наредба № 2 от 29.06.2004
г. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед.
Постъпила е и жалба от Х.Х.Х., И.Х.К. и Е.Х.Т. срещу
посочения административен акт. Излагат съображения, че предвиденото с
обжалваната заповед трасе унищожава изцяло притежавания от тях имот. Считат, че
е неоправдано да се прокарва магистрален път през застроени имоти, при наличие
на празни такива. Административният орган не е изчерпал техническата възможност
за изместване на проектираната магистрала съм ЖП линията или със свободните
около имота им места. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед.
Ответникът – ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА С., оспорва жалбите.
Тъй като изграждането на улици съставлява обществено мероприятие,
жалбоподателите ще бъдат обезщетение по съответния ред.
Заинтересованата страна – Д.И.С., оспорва
отчуждаването.
Заинтересованата страна – М.Т., чрез процесуалния си
представител адв. Н., назначен по реда на чл.50, ал.2 ГПК (отм.), счита, че
жалбите са основателни и следва да се уважат.
Заинтересованите страни – Д.И.С., С.Н.К., „А. Е. БГ”
ЕООД, А.Р.М., М.Т.М., Н.Ж.Н., Д.Ж.Н., Е.И.М., П.С.Н., Н.С.М., Д.П.Н. и Л.С.Г.,
не са изразили становище по жалбите.
Представителят на СГП счита, че жалбите са основателни
и следва да бъдат уважени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С обжалваната заповед РД-09-50-553/30.09.1999 г. на
главния архитект на София, на основание чл.6, т.6 ЗТСУ (отм.), § 2 от
Допълнителните разпоредби на Правилника за организация и дейността на
столичната общинска администрация, чл.20, ал.2 ППЗТСУ, чл.48 ППЗТСУ, чл.13,
ал.2 и чл.16 от Наредба № 5 за ПНТСУ е одобрен застроителния план на м. „Х. ***„Л.”,
проектно трасе ЖП линия „П. – Б.”, „Обединено трасе” (продължение на І-ва
задгарова артерия), проектно трасе на ЖП „П. – Б.”, ЖП ареал, р. С.. Одобрен е
регулационният план на м. „Х. ***„Летоструй”, проектно трасе на ЖП линия „П. –
Б.”, „Обединено трасе” (продължение на І-ва задгарова артерия), проектно трасе
на ЖП „П. – Б.” ЖП ареал, р. „С.”, както и е одобрен кадастралният план в
обхвата на разработката.
Видно от протокол
№ 56 от 06.08.2003 г. СОС е взел решение, с което е потвърдил заповеди
на главния архитект на София, издадени на основание чл.6, т.6 ЗТСУ (отм.),
съгласно приложение № 1, неразделна част от решението. В това приложение е
посочена и обжалваната в настоящото производство заповед. Посоченото протоколно
решение на СОС, ведно с приложение № 1 към него са обнародвани в ДВ, бл.78/2003
г.
С нотариален акт № ***, том **, рег. № 1827, нот. Д. №
188/17.06.1999 г. жалбоподателите А.М.С. и Г.Ц.С. са признати за собственици на
следния недвижим имот, придобит на основание покупка и извършено строителство:
едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. „Л.”, местност „П.”, ул.
„Л.” № ***, със застроена площ 82.98 кв. м., гараж със застроена площ от 22.75
кв. м., разположен на границата с ул. „Л.”, заедно с дворното място, върху
което са построени, съставляващо имот пл. № 529, кадастрален лист № 366 от кадастралната
основа на местност „Х. ***.
Съгласно представения по делото нотариален акт № **,
том ***, дело 3485/1966 г.В. В. М. е придобила по силата на замяна правото на
собственост върху една нива, находяща се в гр. С., , м. „П.”, П.землище с площ
от 1 200 кв. м. , дадена й в замяна от ТПС Комисия срещу включената в
блока на ТКЗС „Попска комуна”, с. Ч. – С.
С нотариален акт № **, том ***, дело № 1373/1967 г. В.
В. М. е продала на И.П. Т. неурегулирано празно дворно място с площ от 400 кв.
м., находящо се в гр. С., съставляващо реална част от имот пл. № 43,
кадастрален лист № 366 по кадастралния план на м. „Л.” – С..
Видно от удостоверение за наследници № ***/24.02.1997
г. В. В. М.е починала на 12.10.1982 г., като е оставила за сови наследници по
закона: И.Х.К. – дъщеря, Х.Х.Х. – син и Е.Х.Т. – дъщеря.
От заключението на вещото лице инж. А. Г. Д., неоспорено
от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че след
продажбата на реална част с площ от 400 кв. м. от притежаваната от В. В. М.
нива, цялата с площ от 1 200 кв. м., останалата част от имота с площ от
800 кв. м. е идентичен с недвижим имот пл. № 531 от к. л. 366, в. „Х. ***. Този
имот почти изцяло попада под трасето, отредено с проекта за градска магистрала
клас І Б с ок. ок. 48-50, с предвидени по две ленти с обща ширина14.75 м. за движение
в двете посоки с раделителна ивица. Имот № 529 също частично попада под
трасето. Връзката с магистралата клас І Б ще се осъществява с улица с ок. ок.
50-53-54-55-56 с радиус 125 м. между ок.56-ок55-ок.54, чието трасе преминава
през съседни незастроени имоти пл. №525, 526, 522, 521, 652. С предвидената
транспортно – комуникационна схема се запазва трасето на съществуващата ул. „Л.”
с ок. ок. 74-75-76 и с необходимите сервитути.
Създадена е и връзка на съществуващата ул. „С. П.” с прекъснатото трасе
на ул. „П. Г.” от ок. ок. 184-185-187-188-189 с радиус 100 м. между
ок.184-ок.185. Невъзможно е изместване на трасето на магистрала клас І Б с ок.
ок. 50-53-54-55-56 и т. н. към ЖП линията, както и да се измести по такъв
начин, че да засегне единствено незастроени имоти. Свободните около имот пл. №
531 имоти също са засегнати от трасета на допълнителинте улици. Незастроените
имоти също са засегнати от връзките към магистралата.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.82, ал.2 ППЗТСУ (отм.),
действал към момента на постановяване на обжалвания административен акт, заповедите,
с които се одобряват застроителни и регулационни планове и техни изменения за
цели населени места или за значителна част от тях, се обнародват в
"Държавен вестник". В случая заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на
главния архитект на С. е обнародвана в ДВ бр. 44/30.05.2000 г.
Жалбоподателите А.М.С. и Г.Ц.С. са депозирали жалба
срещу заповедта на 12.06.2000 г., в рамките на установения 14 – дневен срок за
обжалване.
Жалбоподателите И.Х.К., Х.Х.Х. и Е.Х.Т. са депозирали
възражение вх. № АГ-66-00-29/07.06.2000 г. до кмета на СО - Район „С.” срещу посочената
заповед. С писмо от 16.01.2002 г. тези жалбоподатели са уведомени, че
подадената от тях жалба, вх. № АГ-66-00-29/07.07.2000 г. е просрочена, тъй като
е депозирана извън срок за обжалване по чл.37, ал.1 ЗАП (отм.), като са
уведомени за възможността да подадат молба за възстановяване на срока поради
наличие на особени непредвидени обстоятелства. Предвид обстоятелството, че
жалбата срещу процесната заповед е подадена в рамките на законоустановения срок
за обжалването й – на 07.06.2000 г., а административният орган погрешно е
възприел датата на постъпването й като 07.07.2000 г., то развиването на
производство по реда на чл.40, ал.2 ЗАП (отм.) за възстановяване на срока за
обжалване, който е спазен от жалбоподателите, би било безпредметно. Ето защо
съдът приема, че и тази жалба е депозирана в своевременно.
Всички жалбоподатели в настоящото производство са
носители на вещни права върху имотите, за които се отнася обжалваната заповед,
поради което същата засяга техни права и законни интереси и имат интерес да я
обжалват.
По изложените съображения съдът счита, че жалбите са
подадени в рамките на законоустановения срок, като същите са процесуално
допустими.
Съгласно нормата на § 6, ал.3 ПР на ЗУТ проекти за
териториално -устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и
кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31 май 2001 г.,
се съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния
ред. В тези случаи актовете за одобряване се издават до 31 декември 2001 г.
Обжалваната заповед попада в приложното поле на тази
норма, тъй като процедурата по изменение на застроителния, регулационен и
кадастрален план на м. „Х. Б.” е започнала преди 31.05.2001 г. и одобрението е преди
31.12.2001 г. , а именно на 30.09.2001 г. Ето защо за процесните планове намират
приложение ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5 за ПНТСУ (отм.).
На основание чл.6 т.6 от ЗТСУ (отм.) и чл.21, т.11 ЗМСМА в приложимата към момента на постановяване на обжалваната заповед
редакция, териториалноустройствените планове следва да бъдат одобрени от
Столичен общински съвет. В случая това е сторено от главния архитект на С. В
нормата на § 187 от Преходни разпоредби към ЗИД на ЗТСУ (обн. ДВ бр.65 от 22.07.2003
г.), е регламентирана възможността в срок шест месеца от влизането в сила на посочения
закон общинските съвети да потвърдят заповедите на главния архитект на общината
(района), издадени на основание чл.6, т.6 ЗТСУ, както и заповедите на кметовете
на райони, издадени на основание чл.6, т.6 и т.7 от същия закон, в периода от
11 септември 1991 г. до 31 декември 2001 г., с изключение на отменените като
незаконосъобразни, като тези решения се обнародват в "Държавен
вестник". В рамките на тази възможност СОС е взел решение № 85, съгласно
представения препис – извлечение от протокол № 56 от 06.08.2003 г., с което е
потвърдил заповедите на главния архитект на София, издадени на основание чл.6,
т.6 ЗТСУ (отм.), съгласно приложение № 1, неразделна част от решението. В ДВ
бр.78/2003 г. е обнародвано това решение на СОС, ведно с приложението към него,
където е посочена и обжалваната в настоящото производство заповед.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма съгласно
чл.15 ЗАП (отм.).
При постановяване на обжалваната заповед
административният орган е съобразил решенията от проведените на 29.09.1998
г. и 04.05.1999 г. заседания на
градската архитектурно – градоустройствена комисия, на които са разгледани
възраженията във връзка с проекта на ЗРП на м.”Х. Б.”, обективирани съответно в
протокол № ГК-Г-105/29.09.1998 г. и протокол № ГК-Г-54 от 04.05.1999 г. Предвид
обстоятелството, че административната преписка е комплектована, а цитираните в
заповедта и посочени по- горе протоколи, заедно с графичната й част, са
неразделна част от нея, това я прави мотивирана и издадена съгласно
изискванията на чл. 15, ал. 2 от ЗАП (отм.).
Неоснователни са доводите, релевирани от
жалбоподателите относно незаконосъобразност на обжалваната заповед поради
наличие на друго техническо решение, при което магистралният път да се измести
и да не засегне застроени имоти. Съгласно експертното заключение на вещото лице
А.Д., обсъдено по – горе, трасето на магистралата не би могло да се измести по
такъв начин, че да засяга единствено незастроени имоти, като такива имоти са
засегнати от връзките към магистралния път. Наред с това следва да се отчита и
обстоятелството, че изграждането на магистрален път съставлява обществено
мероприятие, при реализирането на което жалбоподателите ще бъдат обезщетение.
В писмените си бележки жалбоподателите А. и Г. С.и се
позовават на допуснати нарушения от административния орган на Наредба № 2 от
29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортните
системи на урбанизираните територии. Тъй като тази наредба е приета след
постановяване на обжалваната заповед, същата не намира приложение спрямо нея.
По изложените съображения
съдът счита, че обжалваният административен акт е законосъобразен, постановен от
компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуално - правните
и материално - правните разпоредби, като е съобразен с целта, която преследва
закона. Ето защо депозираните жалби срещу него се явява неоснователна и като
такава следва да се отхвърлят.
Съдът констатира, че по
делото има данни, че лицето М.О.Т. е починал - писмото на СО – Район „С.” на
стр.95 от делото. Същевременно съгласно писмо от 30.11.2005 г. на СО и
удостоверение от СДП, С „БДС” от 04.02.2008 г., в национална база данни
„Население” няма записано такова лице, а в АИС „Български документи за
самоличност” няма регистрирано такова лице. При това положение не може да
възникне валидно процесуално правоотношение с посоченото лице и съответно същото
не може да бъде надлежно представлявано в процеса от определения му по реда на
чл.50, ал.2 ГПК (отм.) процесуален представител. Ето защо производството по
делото по отношение на него следва да се прекрати като процесуално недопустимо.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.М.С. и Г.Ц.С. *** и съдебен адрес гр. С., ул. „Св. С.” № **, ет.1, стая**
– адв. В. Х., както и жалбата на И.Х.К.,***„Е. Й.” № **, Х.Х.Х.,***, ж. к. „С.р.”,
бл.***, вх.**, ап.4 и Е.Х. ***, ж. к. „И.В.”, ул. „П. К.”, бл.**, вх.Г, срещу заповед
РД-09-50-553/30.09.1999 г. на главния архитект на С., с която на основание чл.6, т.6 ЗТСУ (отм.),
§ 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организация и дейността на
столичната общинска администрация, чл.20, ал.2 ППЗТСУ, чл.48 ППЗТСУ, чл.13,
ал.2 и чл.16 от Наредба № 5 за ПНТСУ е одобрен застроителния план на м. „Х. ***„Л.”,
проектно трасе ЖП линия „П. – Б.”, „Обединено трасе” (продължение на І-ва
задгарова артерия), проектно трасе на ЖП „П. – Б.”, ЖП ареал, р. С.; одобрен е
регулационният план на м. „Х. ***„Л.”, проектно трасе на ЖП линия „П. – Б.”,
„Обединено трасе” (продължение на І-ва задгарова артерия), проектно трасе на ЖП
„П. – Б.” ЖП ареал, р. „С.”; както и е одобрен кадастралният план в обхвата на
разработката, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо заинтересованата страна М.О.Т.,
като процесуално недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в
частта за прекратяване на производството по делото спрямо посочената
заинтересована страна - в 7 – дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.