Р Е
Ш Е Н
И Е
№
_____
гр. Варна,
_______07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при
секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№43 по описа за 2019г. на ВАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по повод на въззивна жалба от О.Р.С. и М.Р.С., чрез процесуални
представители срещу: Решение №
68/13.07.2018год., по т.д. № 149/2017год. по описа на ШОС, и
решение № 108/14.12.2018год. постановено в производство по чл.247, 248 и
чл.250 ГПК в частта с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 394 017лв. до предявения
иск в общ празмер на 493 000лв. Или, обжалваемия инетерс, съобразно въззивната
жалба е в размер на 98 983лв. /стр.6 от жалбата/. Считат решението в
обжалваната част за частично недопустимо-относно сумата от 963,23лв. и
неправилно- поради нарушение на
процесуалния и материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения,
като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъде
уважени така както са предявени.
Конкретно,
относно твърдението за недопустимост излагат следното: В писмения отговор
ответникът е направил възражение за прихващане в размер на
23 039,45лв.-удържан и внесен от дружеството данък дивидент. В мотивите си
съдът е направил изчисления че данъкът е в размер на 24 002,68лв., която
сума е приспаднал в полза на ответника-т.-е. по своя инициатива е увеличил
претенцията за прихващане, което е недопустимо.
Относно
неправилността на постановеното решение:
С
жалбата се оспорва и дължимостта на данъка, като счита решение за неправилно и
в частта за предявания от ответника размер за прихващане на удържания и платен
данък в размер на 23 039,45лв. Излага аргументи за неправилно извършено
прихващане поради недължимост на данъка.
Аргументира се със становището, че изплащането равностойността на дружествен
дял на починал съдружник, представлява получаване на имущество по наследство и
не се смята за придобит доход за целите на облагане по реда на ЗДДФЛ. За това
считат, че решението в тази част е неправилно, поради прихващане със заплатен недължим
данък.
В
писмения отговор ответникът е направил възражение за прихващане в размер на
46 892,55лв.-или по 23 116,27лв., която сума се обосновава като
неоснователно обогатяване. С решението съдът е извършил прихващане с посочената
сума и е намалил имуществения дял на починалия съдружник. Считат, че не е
възникнало правно основание за извършеното прихващане –понеже същото не е
изискуемо, не е установено по размер и основание. Излага, че в счетоводството
на дружеството посочените суми свързани с лечението на починалияя съдружник са
били счетоводно отразени като разход и със същите е бил намален финансовия резултат-т.е.
с посочената сума е бил намален дела на починалия съдружник. За това,
претенцията за прихващане като неоснователно обогатяване, след извършеното
намаляване на дела на съдружника, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
жалбата се оспорва и признатата като разход за рента на ответното дружество
сума от 88 272,55лв., от които 82 243,36 лв.-наем за ползвана
земеделска земя от 2056,064дка Х 40 лв.
на декар.
Този
разход е осчетоводен като разход през
последния месец-към 31.07.2017год. Във връзка с този разход е представена
фактура 0747/04.09.2017год.-т.е касае се за разхоз, няколко месеца след датата
на прекратяване на участието на съдружника-31.07.2017год. Към датата на съставяне на фактурата, не е имало
основание за нейното съставяне-всички анекси към вече сключените договори са
били съставени и подписани през м. октомври 2017год. За това считат, че се
касае за нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите,
в съставения от ответника баланс към 31.07.2017год. За това считат, че равностойността
на дружествения дял следва да се определи
въз основа на съставен нов коректно съставен баланс.
Решението
се обжалва и в частта, с което е оставено без уважение искането им за заплащане
на законна лихва върху главницата за периода от 07.09.2017год.-датата на ИМ до
18.09.2017год.-когато по банков път ответникът е заплатил общо сумата от
394 017лв.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа,
съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмено
становище на пълномощниците на въззивниците.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е
образувано по депозирана искова молба от О.Р.С., и М.Р.С., чрез процесуални
представители срещу „Тандем-Шумен” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар 900, ул. „Цар Освободител”, № 38, представлявано от
управителя Владимир Костадинов Панталеев.
Излагат,
че ищците са наследници на Йорданка Димитрова Сакеларова която е починала на
30.07.2017 г. До смъртта си тяхната наследодателка е била съдружник в ответното
дружество и негов управител. Другият съдружник в дружеството е бил Владимир
Костадинов Пантелеев, който също е бил и негов управител. Всеки един от двамата
съдружници е притежавал по 250 дяла на обща стойност 2 500.00 лв. Със
смъртта на Йорданка Димитрова Сакеларова, участието й в ответното дружество е
прекратено. Ищците не са приети за съдружници в дружеството, поради което, в
качеството им на единствени наследници на наследодателката си, следва да
получат равностойността на дружествения й дял. Основавайки се на счетоводния
баланс на ответника към 31.12.2016 г., ищците твърдят че равностойността на
дружествения дял на наследодателката им е 493 000.00 лв., като всеки от
тях би следвало да получи сума в размер на 246 500.00 лв. До момента на
исковата молба, ищците не са получили равностойността на дружествения дял на
наследодателката си. С исковата молба се претендира ответникът да бъде осъден
да заплати на всеки един от ищците, в качеството му на наследник на Йорданка
Димитрова Сакеларова, сумата от 246 500.00 лв. или общо 493 000.00 за
двамата, представляваща паричната равностойност на дружествените дялове на
наследодателя им, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата. В допълнителната искова
молба ищците не оспорват факта, че всеки един от тях е получил сумите от
195 758.50 лв. и отделно по 1 250.00 лв.-1/2 от стойността на
дяловете на наследодателката. Но оспорват правото на ответника да извърши
прихващане на сумата от 46 892.55 лв., както и обстоятелството, че те са
се обогатили неоснователно с тази сума. Оспорват и становвището на ответника,
че за дяловете на наследницинте е било
налице данъчно задължение в размер на 23 039,45лв.-данък по ЗДДФ и този
определен от ответника данък е бил удържан и внесен от него за сметка на
стойността на наследствените дялове. Твърдят, че не е налице изплащане на
ликвидационен дял, нито разпределен между съдружниците дивидент, за да е налице
данъчно задължение по ЗДФЛ.
В отговор на исковата молба
ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва размера на
претендираната от ищците равностойност на дела на наследодателката им, като
според изготвения и приет междинен счетоводен баланс към 31.07.2017 г. той е в
размер на 463 289.00 лв., от която 460 789.00 лв. подлежи на облагане
с окончателен данък по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ, а разликата от 2 500.00 лв.
следва да бъде изплатена без удържане на данък. След изплащане на дължимия данък
дивидент в размер на 23 039.45 лв., реалната стойност, която следва да
бъде изплатена на ищците е общо 437 749.55 лв. или по 218 874.77 лв.
на всеки от тях, като отделно от тази сума се дължи и сумата от по 1 250.00 лв. на всеки от ищците, като част от внесения
основен дял в капитала от
наследодателката им.
Твърди,
че данъкът дивидент е заплатен от дружеството, за това претенцията за заплащане
на сомата е неоснователна. Същевременно ищците дължат на ответника, в
качеството си на универсални правоприемници на Йорданка Димитрова Сакеларова
възстановяване на паричните суми, платени от ответника за лечението й в
Република Турция и репатрирането на трупа й от болницата в гр. Истанбул до
България в общ размер на 46 892.55 лв. Ответникът претендира от ищците
плащането на тази сума, като всеки един от тях следва да му заплати
23 116.27 лв., с която се е обогатил неоснователно и прихваща това
задължение от насрещното си задължение за плащане на сумата от 218 874.77
лв. на всеки един от ищците до размера на по-малкото от двете задължения. При
така направеното прихващане дружеството дължи на всеки един от ищците по
195 758.50 лв. и отделно по 1 250.00 лв. като изплащане на 1/2 от
внесения и записан дял в основния капитал на дружеството. И двете суми са
платени на ищците по банков път на 18.09.2017 г.
От събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното:
Не е спорно следното:
Ищците
са наследници на Йорданка Димитрова Сакеларова, която е била съдружник в
„Тандем- Шумен” ЕООД, като членството й в дружеството е прекратено на
30.07.2017 г., поради смъртта й в гр. Истанбул, Република Турция. Към момента
на смъртта й размерът на вписания и внесен капитал на дружеството е бил в
размер на 5 000.00 лв., разпределен в 500 равни дяла по 10.00 лв., от
които Сакеларова е притежавала
2 500 дяла, които представляват 50% от капитала на дружеството.
След смъртта на Йорданка Сакеларова,
е изготвен счетоводен баланс на ответното дружество към 31.07.2017 г., като въз
основа на него е определена паричната равностойност на дружествения дял на
починалия съдружник в размер на 463 289.00 лв. От тази сума е извадена
сумата от 2 500.00 лв., представляваща стойността на дяловото участие на
починалия съдружник в записания и внесен капитал на дружеството. Върху
разликата от 460 789.00 лв. ответното дружество е начислило и удържало
данък дивидент в размер на 5% - 23 039.45 лв. Данъкът дивидент е приведен
от ответника на НАП на 18.09.2017 г. – преводно нареждане от същата дата. След
удържане на данъка от стойността на дяловете на починалия съдружник 437 749.55 лв. , ответникът е удържал,
платените от него разноски за лечението на починалия съдружник в Република
Турция в общ размер на 46 892.55 лв., включващи разходи за лечение общо 42 932.55 лв. и за репатриране
3 960.00 лв./
От
всеки един от ищците е удържана половината от платената от дружеството сума за разноски
за лечение и репатриране-по 23 116,27лв..
След удържането на платените разходи
за лечението, ответникът е привел на всеки един от ищците по 195 758.50
лв., представляващ половината от ликвидационния дял на починалия съдружник и
отделно по 1 250.00 лв., представляваща половината от стойността от
внесения и записан от него дял в основния капитал на дружеството. Сумите са
платени по банков път на 18.09.2017 г.
С
въззивната жалба не се оспорва че дължимата рента за стопанската 2016/2017год.
е 40 лв. на дка.-размер, който е отразен в счетоводството на дружеството.
Спорно е основанието за начисляване на разходите за рента при определяне на
размера на дружествения дял на наследодателката.
От
заключението на ССЕ допусната от първоинстанционния съд се установява, че
счетоводните книги на ответното дружество и записванията в тях са водени
редовно и съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Счетоводните
баланси на ответника към 31.12.2016 г. и към 31.07.2017 г. отговарят на
изискванията и съответстват на чл.24 от ЗСч и могат да бъдат използвани за
целите на чл. 125,
ал.3 от ТЗ. Дружественият дял на наследодателката на ищците, изчислен съобразно
счетоводните данни по оборотна ведомост и счетоводен баланс на дружеството към
31.07.2017 г. е в размер на 463 289.00 лв., като делът на всеки един от
ищците е в размер на 231 644.50 лв. /стр.158/.
В заключението на допълнителната
ССЕ, вещото лице е посочило, че след извършени от нея корекции, дружественият
дял на Йорданка Димитрова Сакеларова е в размер на 482 553.61 лв.
Корекцията в размера на дружествения дял е вследствие на установено от вещото
лице отнасяне във финансовия резултат на задължение за рента за площи засети с
пшеница по-малко по размер с 4 403.34 лв. –изчислено на анкетната
карта-т.е. на база на данните които са
подадени в поземлената комисия, за обработваемите земи. За това от определения
ликвидационен дял на съдружничката от дружеството и по първоначалната ССЕ в
размер на 463 289лв. следва да се намали със сумата 2 201,67лв.-1/2
от 4 403,34лв. На следващо място
към 31.07.2017 г. разходите за лечение на починалия съдружник в размер на
42 932.55 лв. са заплатени, но са отчетени като разход, като по този начин
това отчитане се е отразило на дружествения дял на наследодателката като е намалила същия с
½ от сумата равняваща се на 21 466,28лв. За това в ДССЕ, вещото лице е увеличило
ликвидационния дял на починалата съдружничка със сумата 21 466,28лв. с
която неправилно е бил намален размера на дружествения й дял. Според дадените
обяснения от в.л. в съдебното заседание при приемане на ДССЕ, вещото лице е
пояснило, че разходите за лечение е следвало да бъдат отразени като вземания, а
в счетоводството неправилно са били отчетени във финансовия резултат. Понеже
директно са били отразени като разходи, това е довело до намаление на
финансовия резултат. За това първоначално определения дружествен дял на починалия съдружник следва да се
увеличи с половината от разходите за лечение. Следва да се отбележи, че съдът е
възприел в решението като размер на дружествения дял именно посочения в доп.
ССЕ увеличен размер от 482 553,61лв., като от ответното дружество не е
постъпила жалба в тази част от решението.
Пред
настоящата инстанция съдът допусна ССЕ, чието заключение не е оспорено от
страните.
Същото дава следните отговори на поставените
въпроси:
Съобразно
приетата счетоводна политика, експертизата сочи, че разходите за рента
ответното дружество е начислявало в края на стопанската година /1.10./
Действителния
размер на разходите за аренда и наем съгласно сключените арендни договори,
които следва да бъдат осчетоводени към
разходите за дейността на дружеството към 31.07.2017год. е следния, при размер
на рентата 40 лв. на декар:
Според ССЕ разходите за рента, които „Тандем
Шумен“ЕООД следва да начисли за стопанската 2016/2017год., е в общ размер 88 272,54лв. при ползване
под наем земя в общ размер 2 875,572дка,, от които към „Румена Шумен“АД за
предоставените 2056,084дка-82 243,36лв.
Общия размер на обработваемата включително и собствена земя е
3 058,510дка. Формирането на ед.цена за разпределение на разходите за
рента за 2016/2017год. в размер на 88 272,55лв. разделено на декарите
засята площ с култури е 30,26лв. За посочената година засятата пшеница е с площ
1 469,51лв. /същата култура е била с завършен цикъл на производство към
31.07., за това начисленият осчетоводен разхоз за рента е 44 454,02лв. За
културите „Царевица“ и слънчоглед следва
да се начисли полагаем разход за рента към 31.07. с оглед коректното формиране
на стойността на дружествените дялове. Понеже цикълът на производство не е
приключил, същите следва да се отчетат каято незавършено производство.
Конкретно в дружеството отчетения разход
за рента и натрупан към стойността на
незавършеното производство на царевица
е 9078,42лв. , за слънчоглед
34 740,11лв.
Според
ССЕ собствения капитал на дружеството е 926 570,35лв. съответно размерът
на дружествения дял за всеки съдружник е 463 285,18лв. При варианта на
счетоводните записвания на дружеството е 463 289,01лв.
Видно
е, че този размер на дружествения дял, от настоящата ССЕ -463 289,01лв. е
идентичен с размера на Дружественият дял на наследодателката на ищците,
изчислен съобразно счетоводните данни по оборотна ведомост и счетоводен баланс
на дружеството към 31.07.2017 г. определен в допълнителната ССЕ - в размер на
463 289.00 лв., като делът на всеки един от ищците е в размер на
231 644.50 лв. /стр.158/.
В
процеса, както и с въззивната жалба, ищците са оспорвали основанието за
включване на разходите за рента, като основното съображение е, че същите са
възникнали след 31.07.2017год.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Балансът
съобразно чл.125 ал.3 ТЗ е изготвен към 31.07.2017год. и същият следва да отразява
състоянието на средствата, активите, задълженията и нетната печалба, какво
притежава предприятието и какво дължи към определен момент. Отговор на
поставените въпроси следва да даде балансът на предпиятието към посочения
момент. Същият се формира от активи,
пасиви и собствен капитал – чл.24 от ЗСч. Пасивите включени в баланса, се
формират от задълженията на предприятието. В баланса следва да се отразят както
дългосрочните пасиви, които са суми, платими след повече от една година от
датата на счетоводния баланс, така и краткосрочните пасиви, представляващи
задължения, платими в срок до 12 месеца след датата на счетоводния баланс. С
оглед на това предвид обстоятелството, че задълженията за рента и наем са
краткосрочни пасиви и произтичат от сключени договори преди датата на
съставянето му те следва да се включат в съставения междинен счетоводен баланс
от 31.07.2017 г.
По
този начин ще бъде изпълнено и изискване на чл.24, ал.1 от ЗСч, съгласно който
финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и
финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието,
паричните потоци и собствения капитал. Относно отчитането на разходите за
рента:
Преди всичко следва да се отбележи, че рентата
е разход за наем на ползваната земеделска земя, който не може да не бъде
неотчетен. Действително, конкретно за ответното дружество, задължението за
начисляване и плащане на рента /разходите за рента/ възниква към
1.10.2017год. Но като разход, разходът
за рента следва да бъде включен в себестойността на продукцията. За това,
същият правилно е включен като разход за рента за пшеница в размер на
48 857,36лв.-която към момента на съставяне на баланса е била реализирана,
съответно разходът за рента –царевица-12 556,18лв. и
слънчоглед-22 859,01лв., понеже производствения цикъл не е още приключил,
разходите за рента следва да се включат като незавършено производство.
Предвид
изложеното, разходите за рента като разходи, свързани с производствената дейност на ответното
дружество, правилно са включени в баланса към 31.07.2017год.
При тяхното отразяване, дружественият
дял на Йорданка Димитрова Сакеларова е в размер на 482 553.61 лв.
–съобразно заключението на допълнителната ССЕ и приета от окръжния съд.
Корекцията в размера на дружествения дял, определен
от ССЕ и от дружеството на 463 289лв., е вследствие установено от вещото
лице отнасяне във финансовия резултат на задължение за рента на пшеница по-малко
по размер с 4 403.34 лв. На следващо място към 31.07.2017 г. разходите за
лечение на починалия съдружник в размер на 42 932.55 лв. са заплатени, но
са отчетени като разход, а не като вземане поради което вещото лице в допълнителната
ССЕ е посочило, че първоначално определения дружествен дял на починалия
съдружник следва да се увеличи с половината от тях. Следва дасе отбележи, че
съдът е възприел в решението като размер на дружествения дял именно посочения в
доп. ССЕ увеличен размер от 482 553,61лв., като от ответното дружество не
е постъпила жалба в тази част от решението.
Настоящият
състав също споделя извода на съда, че дружествения дял следва да бъде увеличен
с посочените суми. Няма основание заплатените суми за лечение от
42 932,55лв. да се отчитат като директни разходи, което пък от своя
страна е довело до намаляване на
финансовия резултат и на размера на дружествените дялове на двамата съдружници.
За това, понеже няма данни сумите да са предоставени безвъзмездно, същите
следва да бъдат отчетени като вземания-т.е. като активи и по този начин следва
да намерят място в активите на баланса. От това следва, че със сумите трябва да
бъдат увеличени размерите на дружествените дялове на двамата съдружници,
респективно делът на починалия съдружник следва да бъде увеличен със сумата
21 466,28лв.-1/2 от сумата заплатена за лечение на съдружника.
За това съдът намира, че правилно
дружествения дял на починалата съдружника е увеличен до размер на 482 553,61лв.,
респективно, това е размера на дружествения дял на починалия съдружник.
Вторият
спорен момент, който се поддържа и с въззивната жалба, е свързан с
начисляването и удържането на данък дивидент.
По
това възражение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.38, ал.1, т.2, б. „а” ЗДДФЛ, с
окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни
дялове в полза на местно физическо лице от източник в България. Съгласно §1,
т.6, б.”б” от ДР на ЗДДФЛ по смисъла на закона „ликвидационен дял” е паричната
равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване
на членство в дружество. Размерът на данъка съгл. чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ е 5 % и
същият се начислява и удържа от сумата която следва да бъде изплатена, намалена с размера на записания и внесен при
учредяването на дружеството капитал – чл.38, ал.4 от ЗДДФЛ. Данъкът следва да бъде
удържан от дружеството и внесен от него в срок до края на месеца, следващ
тримесечието, през което е начислен ликвидационния дял – чл.65, ал.4 от ЗДДФЛ.
От
посочените по-горе разпоредби на ЗДДФЛ се установява, че налице е имуществен
данък, чийто обект на облагане е доходът под формата на паричната равностойност
на дела от имуществото, който съдружникът получава над записания и внесен от
него капитал при прекратяване на членството си в дружество. Законът не
конкретизира хипотезите при които данъкът следва да бъде начислен и удържан,
като е посочено като хипотеза-при прекратяване на членство в дружество-каквото в случая е
настъпило със смъртта на съдружника. Следователно законодателят е имал предвид
всички хипотези на прекратяване на участие в дружеството, посочени в чл.125,
ал.1 и ал.2 от ТЗ. Т. е. предвидено е начисляване и удържане на данъка и при
прекратяване на членството в дружеството при смърт на съдружника. Следователно,
цели се да се обложи с окончателен данък всяко разпределение на имущество от
търговското дружество към съдружниците в него.
Безспорно,
наследството представлява съвкупност от права и задължения. С настъпването на
смъртта на наследодателя неговите наследници придобиват както правата, така и
задълженията, които той е имал към момента на смъртта си. В конкретния случай
ищците в качеството си на наследници на починалия съдружник наследяват правото
да получи стойността на дяловете му, но и неговото задължение да се заплати данъка върху този доход. С оглед
на това съдът счита, за неоснователно възражението на ищците, че ответника не
следва да начислява и удържа данъка по чл.38, ал.1, т.2, б. „а” от ЗДДФЛ. Следва
да се отбележи, че вече така определения след заплащане на дължимия данък
размер на дружествения дял, е имущество, което като получено по
неследство, не подлежи на данъчно
облагане –съгласно чл.13 ал.2 ЗДДФЛ.
Предвид
изложеното от дължимата на ищците сума 482 553.61 лв. следва да се
приспадне размера на записания и внесен при учредяването на дружеството капитал
в размер на 2 500.00 лв. Върху разликата от 480 053.61 лв. се дължи
данък дивидент в размер на 5%, който е в размер на 24 002.68 лв. Видно от
обжалваното решение, съдът е уважил възражението в установения дължим размер от
24.002,68лв., респективно е намалил претенцията с посочената сума.
Едно
от възражението на ответника за неоснователност на претенцията се основава на
плащане на данък дивидент от дружеството
в размер на 23 039,45лв. Съобразно
изложеното по-горе се дължи окончателен данък който е се дължи при източника
/от платеца/, поради което дружеството законосъобразно е изпълнило своето
задължение като е заплатило посочената сума, като задължение към фиска. За
това, сумата заплатена за погасяване на данъчното задължение е платена
законосъобразно, поради което и искът за платената сума от 23 039,45лв. се
явява неоснователен като погасен поради плащане.
Видно
от обжалваното решение, съдът е редуцирал дължимата сума за ищците от
дружествения дялс дължимия размер от 24.002,68лв., респективно е намалил
претенцията по исковете с посочената сума. Съдът намира, че окръжния съд
неправилно е редуцирал дължимите на ищците суми с посочената сума от
24 002,68лв. Това е така, понеже съдът е сезиран с възражение за
погасяване на исковата претенция със сумата от 23 039,45лв.-поради плащане
на данъчно задължение. За това неправилно-понеже не е имал основание, да е намали исковата претенция със сумата от
24 002,68лв. Разликата между
платената сума от 23 039,45лв.
и приетата от съда сума от
24 002,68лв. е 963,23лв.
За
това, решението следва да бъде отменено за отхвърлената част в общ размер от
963,23лв., респективно следва да бъдат увеличени уважената част от исковите
претенции на всеки от ищците, като за всеки от ищците това е сумата от по 481,62ст.
Относно
възражението за неоснователност на извършеното от ответника прихващане на
платените от него разноски свързани с лечението на починалия съдружник.
От
събраните в хода на процеса доказателства, безспорно се установява, че
ответникът е заплатил дължимите от наследодателката на ищците суми за лечението
й в Р. Турция и за репатрирането на трупа от болницата в гр. Истанбул до
България в общ размер на 46 892.55 лв. В хода на процеса не са представени
доказателства /като не са наведени и твърдения/, от които да се установи
основанието на което е извършено плащането, поради което съдът приема, че
сумата е платена без основание. Плащането на сумата от ответника е довело до
неоснователно обогатяване на починалия съдружник и неговите наследници, което
се е проявило под формата на спестяване на разходи за лечение и репатриране на
трупа от Р. Турция в Р. България.
За
да е налице основание за прихващане, следва да са налице предпоставките
визирани в чл.103, ал.1 от ЗЗД:- наличие на две насрещни ликвидни и изискуеми
парични задължения. Видно е, че предпоставките за извършеното извънсъдебно
прихващане от ответното дружество са налице, като изявлението за извършването
му е направено с писмения отговор на исковата молба. За това следва извода, че ответникът законосъобразно
е прихванал вземането си от насрещното задължение за заплащане на ищците
стойността на дяловете на тяхната наследодателка.
Предвид
гореизложеното, при определяне размера на дължимите суми от ответното дружество,
съдът взе в предвид следното:
Стойността
на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник, наследен от ищците, е
в размер на 482 553.61 лв.
След
приспадане размера на внесения и записан при учредяването на дружеството
капитал от починалия съдружник капитал от 2 500.00 лв., върху разликата от
480 053.61 лв. следва да се удържи внесения в бюджета данък дивидент в размер на - 23 039,45лв.
След
удържане на данъка сумата за изплащане е в размер на 457 014.16 лв. С
извършеното от ответника прихващане на 46 892.55 лв., сумата която следва
да се изплати е в размер на 412 621.61 лв. Към датата на предявяване на
исковата претенция ответникът е изплатил сума в общ размер на 394 017.00
лв. или по 197 008.50 лв. на всеки един от ищците. Т.е. остава да бъде изплатена сумата от 18 604.61
лв. или по 9 302,31лв. на всеки един от ищците. С оглед на това съдът счита, че предявените от
ищците искове са основателни и доказани и следва да се уважат по 9 302,31
лв. за всеки от ищците /или общ в размер
18 604.61 лв. за двамата ищци/.
Предвид
изложеното, на всеки един от ищците, следва да бъде присъдена към присъдената
от окръжния съд сума от 8 820,69лв. допълнително и сумата от 481,62лв.
като за разликата 493 000.00 лв. или по 246 500.00 лв. на всеки от
ищците искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно
жалбата срещу решението в частта му, с която съдът е оставил без уважение иска
за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху главницата общо за
сумата 394 017лв. от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите на 18.09.2017год.:
Съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал.1 ЗЗД длъжникът дължи мораторно обезщетение от деня на забавата. Когато
денят на изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му-
чл. 84, ал.1 ЗЗД. Когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал.2 ЗЗД.Задължението за заплащане на равностойността на
дружествен дял на изключен съдружник е регламентирано в чл. 125, ал.3 ТЗ.
Законодателят не е визирал срок за изпълнение на задължението. Правилото, че
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването, е относимо единствено към
размера на дълга и начина на определянето му. Правилото не визира срок за
изпълнение на задължението. Липсват уговорки в дружествения договор или нарочно
постигнато споразумение между страните за договорно определяне на срока за
изпълнение. Следователно – задължението на дружеството да уреди имуществените
си отношения с изключения съдружник има безсрочен характер. При това положение,
за да изпадне длъжника в забава е необходимо отправянето на нарочна покана от
кредитора съгласно изискванията на чл. 84, ал.2 ЗЗД. Установяването на надлежна покана съставлява
елемент от фактическия състав за уважаването на предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД и подлежи на главно и пълно доказване от ищеца. В процеса
е безспорно, че такава покана не е отправяна, а ответникът е заплатил доброволно
сумата от 394 017лв. на 18.09.2017год.-преди получаване на препис от ИМ
-/02.10.2017год./. За това, същият не е
изпадал в забава относно своето задължение, поради което и не следва да бъде
ангажирана неговата отговорност за заплащане на лихви за забава. За това искът
се явява неоснователен и следва да се отхвърли, респективно обжалваното решение
като правилно в тази част следва да се потвърди. Относно жалбата срещу
определението по чл.248 ГПК: Същата е неоснователна. Видно е, че съдът е
присъдил направените разноски от ищците съразмерно уважената част от иска,
съответно на ответното дружество са присъдени разноски, според отхвърлената
част на иска, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК.
Разноски за настоящата инстанция:
Въззивниците
са направили разноски в общ размер от 7325лв. Съобразно допълнително уважената
част от иска, следва да се присъдят разноски в размер на 71,82ст.
Въззиваемата
страна е представила валидни доказателства за извършени разходи за адвокатска
защита в размер на 6 120лв. С оглед на допълнително уважената част от
иска, разноските за настоящата инстанция следва да се присъдят в размер на
6060,44лв.
С оглед на гореизложеното,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
68/13.07.2018год. и Решение № 108/14.12.2018год. постановено по реда на чл.247, 248 и чл.250 ГПК по т.д.№ 149/2017 год. по описа на Шуменски
окръжен съд-търговско В СЛЕДНИТЕ ЧАСТТИ:
В
частта, с която отхвърля исковете на О.Р.С. и на М.Р.С. *** ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар 900, ул. „Цар
Освободител”, № 38, представлявано от управителя Владимир Костадинов Панталеев
за разликата над 8 820,69 лв. за всеки ищец, до сумата от 9301,69лв И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Тандем- Шумен” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Нови пазар 900, ул. „Цар Освободител”, № 38, представлявано от управителя
Владимир Костадинов Панталеев да заплати на О.Р. Сакела рова-Христова, ЕГН **********,***
сумата от 481.62 (четиристотин осемдесет
и един лева и 62 стотинки) лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й заплащане и на М.Р.С., ЕГН ******** *** сумата от от 481.62
(четиристотин осемдесет и един лева и 62 стотинки) ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончател-
ното й заплащане, или общо на двамата сумата от 963,24 лева, представляваща
дължима и незаплатена част от паричната равностойност на дружествения дял на
наследодателката им Йорданка Димитрова Сакеларова, ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
68/13.07.2018год. и Решение № 108/14.12.2018год. постановени по т.д.№ 149/2017 год. по описа на Шуменски окръжен
съд-търговско отделение в останалите части.
ОСЪЖДА
„Тандем- Шумен” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Нови пазар 900, ул. „Цар Освободител”, № 38, представлявано от управителя
Владимир Костадинов Панталеев да заплати на О.Р.С., ЕГН **********,*** и на М.Р.С.,
ЕГН ******** *** сумата от 71,28лв./седемдесет и един лева и 28ст./, разноски
за настоящата инстанция, съобразно допълнително уважената част от иска:
ОСЪЖДА
О.Р.С., ЕГН **********,*** и М.Р.С., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на Тандем- Шумен” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Нови пазар 900, ул. „Цар Освободител”, № 38, представлявано от управителя
Владимир Костадинов Панталеев сумата от 6 060,40лв. (шест хиляди и
шестдесет лева и 40ст.) лева, представляващи направените от ответника разноски
по делото за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал.
1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.