№ 14794
гр. ***, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110162750 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Е. А. против ЗАД *** иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от сумата от 20 лв. /частичен иск от сумата от 1 140,81 лв./– застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с ПТП от 21.03.2022 г. в гр. ****,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в
съда – 17.11.2022 г., до погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че относно МПС ***, рег. № **** е сключен договор по
застраховка „Каско“ № ****/13.04.2021 г. На 21.03.2022 г. в гр. **** ищцата паркирала
МПС ***, рег. № ****. На следващия ден около 08,30 часа установила, че преден ляв
калник, предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел са надрани с остър и
твърд предмет. Уведомени са органите на полицията. Ответникът – застраховател
заплатил сумата от 359,19 лв., но ищцата сочи, че пазарната стойност на вредите е поне
1500 лв.; претендира разликата от 1 140,81 лв., като искът е частичен.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който оспорва
исковете по размер. Не спори да е застраховател по валидна застраховка „Каско“
относно процесното МПС, както и да е заплатил на ищеца сумата от 359,19 лв.
Оспорва претенцията по размер. Сочи, че МПС е на 14 години и 104 дни и според чл.
73 ОУ при частична щета на такова МПС обезщетението се определя по
застрахователна оценка, както е сторено. Размерът на средната пазарна стойност на
вредите е ирелевантен. Излага, че според т. 22 ОУ при частични щети на МПС то се
счита за застраховано в размер, равен на разликата между първоначалната
застрахователна сума -16 000 лв., и размера на вече заплатените обезщетения. По
предходни щети твърди да са заплатени 4 269,51 лв., които следва да се приспаднат от
1
застрахователната сума. Сочи, че по този начин е определено обезщетение, което е
намалено с коефициент от 0,73 именно на осн. т. 22 ОУ- с пропорция, равна на
съотношението между уговорената застрахователна сума от 16 000 лв. минус 4 269,51
лв. върху 16 000 лв.
С молба от 26.05.2023 г. на л. 53, депозирана преди първото с.з., ищецът излага,
че оспорва да е приела ОУ. Сочи, че клаузите на чл. 73 и чл. 74 ОУ са нищожни
поради противоречие с непосочени разпоредби на КЗ и ЗЗП. Оспорва съгласно
полицата да е налице подзастраховане, оспорва към датата на сключване на полицата
действителната стойност на МПС да е била по-ниска от сумата от 16 000 лв. –
уговорена застрахователна стойност. Оспорва по предходни щети да са заплатени
4 269,51 лв. като сочи, че посочените в платежните нареждания дати следхождат
процесната щета, а и сумите по тях представляват разноски по други водени дела
между същите страни за други щети.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна.
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ като безспорно е отделено, че е налице валиден
договор за застраховка имущество „Каско“ № ****/13.04.2021 г. между страните
относно МПС ***, рег. № ****, като в срока на покритие - на 21.03.2022 г. в гр. ****,
МПС в паркирано състояние е надрано и са му нанесени щети; че процесното събитие
съставлява покрит риск съгласно договора и ОУ; че ищецът е представил всички
необходими документи. Страните не спорят, че МПС е на 14 години и 104 дни; че
ответникът е заплатил по преписката сумата от 359,19 лв. на ищеца, определена по
експертна оценка.
Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. Видно от
полица за застраховка имущество „Каско“ № ****/13.04.2021 г. е налице валиден
договор за застраховка имущество „Каско“ № ****/13.04.2021 г. между страните
относно МПС ***, рег. № ****, като от талона на л. 4 се установява, че към датата на
сключване на договора от първоначалната регистрация на МПС са били изминали 14 г.
На нанасянето на щета в паркирано състояние на 21.03.2022 г. съставлява покрит риск.
Видно от платежно нареждане от 18.04.2022 г. ответникът е заплатил по преписката по
процесната щета сумата от 359,19 лв. на ищеца, определена по експертна оценка /л.
27/.
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е разпределено да докаже: че е
спазил задълженията си по ОУ във връзка с определяне размера на вредите; вид и
размер на вредата – стойност на автомобила към датата на застрахователното
събитие; падеж на задължението за изплащане на застрахователното обезщетение.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е разпределено да
докаже възраженията си; че ищецът е приел ОУ; че по предходни щети са заплатени
4 269,51 лв.
Видно от полицата, то ищцата и застрахован е приела ОУ на ответника, находящи
се на л. 17 и сл. В полицата не е отразено, че договорът се сключва в хипотезата на
подзастраховане. Напротив, в полицата е посочено, че действителната стойност на
МПС съответства на уговорената застрахователна сума, а именно 16 000 лв.
2
Ответникът и не твърди да е налице подзастраховане, а уговорка в чл. 22 ОУ, според
която при втората частична щета в срока на покритието застрахователната сума се
намалява с изплатеното вече обезщетение и при липса на дозастраховане при следваща
щета обезщетението се намалява по посочения в т. 21 ОУ механизъм - съответното
определено обезщетение се намалява с коефициент на редукция, равняващ се на
съотношението между вече намалената застрахователна сума и сумата от 16 000 лв. –
първоначално определена застрахователна сума.
Също така според т. 73 ОУ при частична щета на МПС като процесното, което
към датата на сключване на договора е на възраст над 12 г., обезщетението се определя
по експертна оценка. Ищцата е приела ОУ на застрахователя, поради които тази клауза
я обвързва. Тази уговорка е посочена изрично и в полицата, поради което е действаща
между страните. Клаузите на т. 73 и т. 74 ОУ не нищожни поради противоречие с
непосочени от ищцата конкретни разпоредби на КЗ или ЗЗП. Те са валидни като
непротиворечащи на императивни законови разпоредби. МПС е на 14 г.
Така правилно ответникът е определил обезщетение по експертна оценка по реда
на чл. 73 ОУ. Ответникът призвана в отговора, че е приложил коефициент за
намаляване от 0,73 и така се е получила заплатената извънсъдебно сума като
обезщетение от 359,19 лв. Следователно определеното от ответника обезщетение
преди прилагане на редукцията по т. 22 ОУ е било от 1 330,33 лв.
Съдът намира, че ответникът неправилно е приложил коефициент за намаляване.
По силата на уговореното в т. 22 ОУ действително при частични щети МПС се счита за
застраховано в размер равен на разликата между първоначалната сума от 16000 лв. и
размера на обезщетението, освен в случаите на осигурен регрес към застраховател.
Също така съгласно т. 22,1 ОУ в тези случаи ищецът е имал право да дозастрахова
МПС до достигане на сумата от 16 000 лв., което обаче ищецът не твърди да е
направил. Според т. 22 ОУ ако след изплащане на обезщетение по щета МПС не е
дозастраховано, то при настъпване на следващо събитие обезщетението се определя по
реда на т. 21 – т.е. намалява се „в пропорция, равна на съотношението между
договорената застрахователна сума и определената от застрахователя действителна
стойност“ на МПС.
В случая ответникът е намалил обезщетението с коефециент 0,73, поради това, че
твърди преди процесната щета да са изплатени по други щети 4 269,51 лв. Така 16 000
лв.- 4 269,51 лв.= 11 730,49 лв., а 11 730,49 лв. върху 16 000 лв. = 0,73, като 1 330,33 лв
х 0,73 = 971,14 лв. Сумата от 971,14 лв. е извадена от сумата от 1 330,33 лв и на ищцата
е заплатена разликата от 359,19 лв. като обезщетение.
Ответникът не доказа пълни и главно да е била налице хипотезата на т. 22,2 ОУ;
да е изплатил на ищеца по предходни частични щети сумата от 4 269,51 лв. Ищецът
оспорва това обстоятелство аргументирано с молба от 26.05.2023 г., като излага, че
платежните нареждания за изплатени обезщетения обхващат и разноски по дела или са
изплатени след процесната щета. Действително от представените платежни
нареждания /л. 25 – л. 30/ не се установява по несъмнен начин, че по полицата в
3
периода на действие на процесния договор на ищеца са били изплатени именно
4 269,51 лв. и то като обезщетение по частични щети и преди процесната щета.
Представените платежни нареждания са в общ размер от 4 269,51 лв., но:
Сред тях е платежно нареждане от 18.04.2022 г., което е по процесната щета;
Платежно нареждане от 10.09.2021 г. за 373,13 лв. е преди процесната щета, но не
се е доказано дали ответникът не е имал право на регрес;
Платежно нареждане от 25.11.2022 г. е след процесната щета и в него е посочен
номер на дело, водено пред СРС, същото е в полза на адвоката и не е доказано
пълно и главно каква част от него е обезщетение и каква – разноски;
Платежно нареждане от 05.05.2022 г. за 662,97 лв. е след процесната щета и в
него е посочен номер на дело, водено пред СРС, същото е в полза на адвоката и
не е доказано пълно и главно каква част от него е обезщетение и каква –
разноски;
Платежно нареждане от 05.05.2022 г. за 1 226,09 лв. е след процесната щета и в
него е посочен номер на дело, водено пред СРС, същото е в полза на ищцата, но
отново и не е доказано пълно и главно каква част от него е обезщетение и каква –
разноски, както и дали ответникът- застраховател е имал право на регрес;
Платежно нареждане от 21.05.2022 г. е след процесната щета и в него е посочено
„присп. Вноска“.
Така ответникът не доказа пълно и главно да са били изпълнени условията за
прилагане на коефициент за намаляване и незаплатени са останали 971,14 лв.
Според СТЕ, която съдът напълно кредитира, средната пазарна стойност на
вредите е 1 295,70 лв., което е много близка стойност до определеното обезщетение по
експертна оценка. Частичният иск е основателен.
По разноските. При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса от 50 лв., депозит за вещо лице
– 225 лв. и адв. възнаграждение заплатено от 480 лв. в брой съгласно договор от
12.06.2023 г. в размер на 64 лв. /л. 65/. Представя списък по чл. 80 ГПК на л. 64.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЗАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на М. Е. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, по предявения иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в размер на 20 лв. /частичен иск от сумата от 1 140,81 лв./ – дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ № ****/13.04.2021 г. относно МПС ***,
рег. № **** за настъпило на 21.03.2022 г. ПТП в паркирано състояние в гр. ***, ведно
със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда -
17.11.2022 г., до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „***“ ЗАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Е. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****,
4
сумата от 755 лв. – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5