Решение по дело №211/2019 на Районен съд - Нови пазар

  Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Н., 10.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка А., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №211 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят “Дюра-Тайлс“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №*, представлявано от Е.А., с пълномощник по делото адв. С.С.от АК – Ш. заявява, че наказателно постановление №43 от 05.07.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ-Ш., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., е незаконосъобразно и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Наказателното постановление било издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №ИН-03/27.06.2019 г., с който било констатирано нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС (изм.). Актът за установяване на административното нарушение не бил съставен в момента на констатирането на нарушението, а в по-късен момент, и то в присъствието на лице, което не било свидетел при установяване на нарушението. С това било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Наказателното постановление не съдържало всички изискуеми реквизити, съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН – липсвало пълно и ясно описание на нарушението; дата и място, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Наред с това жалбоподателят твърди, че от страна на дружеството не е осъществено, описаното в наказателното постановление нарушение. Посочените количества отпадъци в таблиците на постановлението в действителност не представлявали същински отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците, а представлявали остатъчни продукти, които се използвали повторно в производствения процес. Също така жалбоподателят счита, че са били нарушени правата на дружеството в процеса, тъй като на представляващите го не били връчени събраните в хода на административното производство доказателства, а и такива не били посочени в наказателното постановление. Предвид тези съображения, изложени подробно и на съдеблните заседания, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.

            Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Н. Г.счита, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. Намира, че АУАН и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити; че нарушението е доказано по безспорен начин и че правилно са приложени относимите към нарушението законови норми. Счита, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения и не са били нарушени правата на дружеството. Предвид тези съображения, също подробно изложени на съдебните заседания, въззиваемата страна, чрез представителя си, моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата e подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

            С акт за установяване на административно нарушение №ИН-03/27.06.2019 г. актосъставителят И.Н.Н. *** е констатирал, че на 27.03.2019 г. на територията на площадка на Инсталация за производство на керамични керамични продукти в гр. Н., дружеството-жалбоподател, в качеството си на оператор на действаща инсталация, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в т.43 от пар.1 към ДР на ЗООС, е извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на изрично описаните в акта условия от комплексно разрешително №565-Н0/2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, относно инсталация за производство на керамични продукти – плочки, които условия са поставени в т.11.1.1 и 11.3.5 от комплексното разрешително, като конкретно се установило, че отпадъци с кодове 10 12 01 и 10 12 08 са образувани в количества, които превишават нормите, определени в условие 11.1.1 от разрешителното, както и че на площадката се съхраняват два вида отпадъци, които са в количество, което превишава количеството, разрешено по условие 11.3.5 от разрешителното. Актосъставителят е отбелязал, че това представлява нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда (изм.). Актът е връчен на същата дата на представител на жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт наказващият орган е издал наказателно постановление №43 от 05.07.2019 г., с което за установеното нарушение и на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Актът за установяване на административното нарушение, както и издаденото наказателно постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, видно от приложената по делото заповед №54 от 20.02.2019 г. на Директора на РИОСВ - Ш.. Съдът счита също така, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание. Доводите на жалбоподателя, изтъкнати в жалбата му, относно наличието на допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, съдът счита за несъстоятелни.

 На първо място относно твърдението, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН съдът счита следното: Посочената разпоредба в ал.1 и ал.3 изисква актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива, или при невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие, то той следва да се състави в присъствието на двама други свидетели. Няма изискване в ЗАНН актът да бъде съставен в момента на установяване на нарушението. Допустимо е той да бъде съставен и след това, доколкото в много от случаите (какъвто е и настоящият) е необходимо извършване на проверка на обстоятелствата и съставяне на документи. Сроковете за съставяне на съответните актове при установяване на административни нарушения са посочени в разпоредбите на чл.34 от ЗАНН и в случая актът е бил съставен при спазване на тези изисквания. В настоящия случай актът е съставен в присъствие на двама свидетели, като и двамата присъствали на извършената в дружеството проверка (видно от материалите по делото), но само единият от тях при установяването на нарушението – свид. С.Р.С., който и всъщност направил констатациите за нарушението, изготвил доклад по случая и го предоставил на актосъставитеиля. При тези данни съдът не открива допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с момента на съставянето на АУАН, или с лицата, в чието присъствие е съставен.

На следващо място относно твърденията за несъответствие на наказателното постановление с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, съдът също не открива допуснато процесуално нарушение. В акта и в постановлението ясно са посочени датата и мястото на нарушението, обстоятелствата на нарушението, както и, че е установено въз основа на лични възприятия в обекта на жалбоподателя и преглеждане от страна на проверяващите на документацията на дружеството – отчетни книги. При това няма основание да се приеме, че за дружеството има неяснота  относно това какво нарушение е било установено и въз основа на какви доказателства. Ето защо съдът счита направеното в тази насока възражение за неоснователно.

Относно квалификацията на нарушението – същото е посочено като нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда. Понастоящем тази разпоредба е отменена, но към момента на съставяне на АУАН и НП е била действаща. Задължението, обаче за спазване условията на даденото комплексно разрешително, съществува и понастоящем – в разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС и неизпълнението му подлежи на санкция също на основание чл.164, ал.1 от същия закон.

Предвид гореизложеното съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи правото на защита на жалбоподателя, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на това основание.

Установява се от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.Н.Н., С.Р.С. и Е.Я.В.-А., както и от приложените по делото писмени доказателства в заверени копия – констативен протокол №5-КР от 27.03.2019 г. и 28.03.2019 г.; решение №565-Н0-А0/2018 г. за издаване на комплексно разрешително №565-Н0/2018 за експлоатация на инсталация и съоръжения за следните категории промишлени дейности по Приложение №4 към ЗООС: 1. Инсталация за изработване на керамични продукти чрез изпичане – плочки; комплексно разрешително №565-Н0/2018; лист за проверка през 2019 г. на жалбоподателя за спазване условията на комплексно разрешително №565-Н0/2018 и доклад от С.Р.С. и П.Д.П.– експерти в направление „УООП“, отдел „КОС“, дирекция „КПД“ относно извършена проверка на 27.03.2019 г. в обекта на жалбоподателя, че на 27.03.2019 г. служители на РИОСВ Ш., между които и горепосочените свидетели, извършили проверка в производствения обект на дружеството-жалбоподател, находящо се в гр. Н., ул. „***“ №*. В обекта се извършвало производство на керамични продукти, като дружеството осъществявало дейността си съгласно издадено комплексно разрешително №565-Н0/2018 от Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ. Извършваната проверка от страна на служителите на въззиваемата страна касаела спазването на условията на издаденото разрешително в различни направления, едно от които било „Управление на отпадъците“. По това направление проверяващи били свидетелят С.Р.С., както и  П.Д.П.– експерти в РИОСВ. След проверка на съответната документация в дружеството – отчетни книги и други документи, а и при оглед на производствения обект и площадките за съхранение на цялото производство, двамата установили, че дружеството извършва дейността си в нарушение на две от условията на издаденото комплексно разрешително. Съгласно условие 11.1.1 от комплексното разрешително образуваните отпадъци по време на експлоатация на инсталацията не следвало да се различават по вид и не следвало да превишават количествата, посочени в Таблица 11.1 от разрешителното. Проверяващите установили, че отпадъците по два от кодовете са образувани в количества, които превишават нормите на разрешителното. Единият бил отпадък с код 10 12 01 – „Отпадъчна смес преди термично обработване“, чието разрешено количество било от 355 тона годишно, а при проверката се установило, че за периода 01.01.2019 г. – 27.03.2019 г. са образувани отпадъци от 409, 75 тона. Другият отпадък бил с код 10 12 08 – „Отпадъчни керамични изделия, тухли, керемиди, плочки и строителни материали (след термично обработване)“, чето разрешено количество било 170 тона годишно, а при проверката се установило, че за същия горепосочен период е бил образуван отпадък от 787, 54 тона. Също така в условие 11.3.5 от комплексното разрешително били предвидени максимално допустими стойности на отпадъци, за които дружеството можело да извършва предварително съхранение. Проверяващите констатирали, че отпадък с код 10 12 01 – „Отпадъчна смес преди термично обработване“, при разрешено количество от 355 тона годишно, бил установен при проверката в стойност от 1252, 525 тона, а отпадък с код 10 12 03 – „Прахови частици и прах“, при разрешено количество от 250 тона, било установено при проверката в стойност от 497 тона. След направените констатации за неспазване на тези условия на комплексното разрешително, двамата проверяващи – свидетеля С.Р.С. и колегата му П.Д.П.изготвили доклад, който предоставили на актосъставителя. Въз основа на данните от доклада спрямо дружеството – жалбоподател бил съставен и актът за установяване на администратвното нарушение.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото доказателства и на базата на тези факти съдът счита, че с категоричност се установява осъщественото административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС (изм), сега чл.123в, т.2 от ЗООС. Жалбоподателят възразява, че доказателствата, които се сочат по делото са косвени, а не преки и че не са представени от въззиваемата страна документите, именно въз основа на които е канстатирано нарушението. Това в действителност е така - по делото са представени доклад, изготвен от проверяващите по направелнието „Управление на отпадъците” и констативен протокол за цялостната извършена проверка. Въззиваемата страна, чрез представителя си, заявява в хода на делото, че копия от отчетните книги на дружеството, касаещи управлението не са били взети при проверката и по тази причина не са представени. Съдът счита, че въпреки липсата на първичините документи, които представляват преки доказателства, следва да се приеме за установен факта на осъщественото административно нарушение, тъй като то се потвърждава от събраните по делото доказателства. На първо място преки доказателства за факта на нарушението са свидетелските показания конкретно на свидетеля С.Р.С., който лично се е запознал с документацията в дружеството и е направил оглед на производствените площадки. Неговите показания не могат и не следва да бъдат игнорирани. Констатациите за нарушението са отразени в съставения лист за проверка, както и в нарочен доклад, който е представен по делото и който също не следва да бъде игнориран. Тези констатации са възпроизведени и в констативния протокол №5-КР от 27. и 28.03.2019 г. Относно последния от страна на жалбоподателя са направени възражения, че е неясна датата на съставянето му, тъй като в него са посочени две дати, а и тези посочени дати на съставяне предхождат времето за съставяне и представяне на доклад от страна на отделните проверяващи. Съдът счита, че този въпрос в конкретния случай не е от значение, тъй като всички данни, касаещи настоящото нарушение се съдържат в представения доклад, изготвен от експертите С.Р.С. и П.Д.П.и осъщественото нарушение се доказва и без да бъде взет предвид въпросния протокол.

Относно възражението, направено от страна на жалбоподателя, че на дружеството не са били връчени документи, събрани в хода на административното производство, то същото не следва да се приема за основателно. Първичните документи, въз основа на които са били направени констатациите на проверяващите, се намират в самото дружество и не може са се счита, че дружеството не е запознато с тях, а с констатациите, отразени в доклада на проверяващите, дружестовто е било запознато в хода на процеса.

Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото е установено по безспорен начин осъщественото от дружеството административно нарушение. Видно е, че при извършваната дейност дружеството, в качеството си на оператор на действаща инсталация, не е изпълнило горепосочените условия от издаденото му комплексно разрешително за експлоатация на инсталацията и съоръженията, което представлява нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС (изм), сега чл.123в, т.2 от ЗООС. Обстоятелствата на нарушението ясно и подробно са описани в АУАН и в наказателното постановление, и те се подкрепят от събраните доказателства.

Относно наложената с постановлението имуществена санкция, съдът констатира, че същата е наложена законосъобразно по вид и обосновано по размер. Наказващият орган е наложил минималния, предвиден в закона размер, очевидно при обоснована преценка за тежестта на нарушението.

Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето защо

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №43 от 05.07.2019 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води - Ш., с което на “ДЮРА-ТАЙЛС“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №43, представлявано от Е.А., на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС (изм), сега чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: