РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В., ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 658 по описа на Административен съд – гр. В. за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр.
чл.
30г, ал. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Образувано
е за ново разглеждане на жалба от „т.д.“ ЕООД срещу Задължителни предписания №
Рс 005/20.07.2016 г. от главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива“ към Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор. Развива се след обезсилването на Решение №
986/06.06.2017 г., постановено по адм.д. № 2371/2016 г. на Административен съд
– В., с Решение № 2966/28.02.2019 г. на Върховния административен съд, V
отделение, по адм.д. № 10379/2017 г. по описа на съда.
В жалбата се твърди, че задължителното предписание е издадено от
некомпетентен орган, при неспазване на установената в закона форма, при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните норми и целта на закона. По-конкретно жалбоподателят
счита, че в предписанието не се съдържа пълно описание на фактите, диспозитивът
му е неясен, не са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за
случая. Твърди, че поради допуснати нарушения при вземането, съхраняването и
изследването на пробите резултатите от тях са опорочени и не доказват
твърденията на административния орган. Посочва още, че наложената принудителна
административна мярка не може да бъде изпълнена и не съответства на целта на
закона, тъй като горивото вече е било иззето от контролните органи. Моли за
отмяна на обжалваното задължително предписание и за присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът в производството, Главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива“ към Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, конституиран в съответствие с дадените в Решение
№ 2966/28.02.2019 г. на Върховния административен съд, V отделение, по адм.д. №
10379/2017 г. по описа на съда указания, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Задължително предписание за
изтегляне № Рс 005/20.07.2016 г., издадено от главен инспектор в
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор срещу „т.д.“ ЕООД, с
което на основание чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за чистотата на
атмосферния въздух е наредено на дружеството да изтегли от пазара течно гориво
в налично количество 18 159 л, описано в обстоятелствената част на
предписанието като гориво за дизелови двигатели, находящо се в бензиностанция в
гр. Г., ул. „****“ № 9.
Съгласно
обстоятелствената част на предписанието, при извършена проверка на 01.06.2016
г. в гр. Г., в бензиностанция на ул. „****“ № 9, стопанисвана от „т.д.“ ЕООД, е
взета контролна и арбитражна проба от течно гориво (гориво за дизелови
двигатели) с протокол № Рс-042/01.06.2016 г.
След изпитване на
пробата са издадени констативен протокол № КП-0329/03.06.2016 г. и Експертно
заключение № ЕЗ-0254/02.06.2016 г., като съгласно заключението в констативния
протокол, изследваното течно гориво не отговаря на
изискванията на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 към Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
По-конкретно според това заключение, издадено въз основа изпитване в подвижна
лаборатория, съдържанието на сяра е 15,0 мг/кг, определено по ASTM D 7212:2013.
В Протокол от
изпитване № С-0180/03.06.2016 г. са обективирани резултатите от изпитване на
проба в стационарна лаборатория по метода БДС EN ISO 20846:2012, според които съдържанието на сяра в пробата е 17,8 +/- 1,0 мг/кг.
Предвид
несъответствието с изискванията на Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от наредбата,
в което е предвидено максимално съдържание на сяра от 10 мг/кг дизелово гориво,
на основание чл. 30г, ал. 1, т. 3, буква б) от Закона за чистотата на
атмосферния въздух, с обжалваното предписание е наредено дружеството да изтегли
от пазара описаното по-горе течно гориво в налично количество 18 159
литра. На дружеството е възложено и задължението да уведоми административния
орган в едномесечен срок за извършените действия по изтеглянето.
Във връзка с
твърденията на дружеството в жалбата, в хода на съдебното производство са
събрани БДС EN
ISO 3171 „Течни нефтопродукти, автоматично вземане на проби
от тръбопровод“, EN ISO 20884 и 20846 относно определяне
на съдържанието на сяра в автомобилни горива и БДС EN ISO 3170 „Течни нефтопродукти, ръчно вземане на проби“.
Изслушани са
свидетелите Д.С.Ш. и А.К.М. относно обстоятелствата на вземане, транспортиране
и съхранение на пробите.
Назначена е
съдебно-химическа експертиза със задача вещото лице да отговори въз основа на материалите
по делото и събраните свидетелски показания спазени ли са приложимите стандарти
при вземането, транспортирането, съхранението и лабораторното изпитване на
пробите от дизелово гориво; на какво би могло да се дължи разминаването в
показателя „съдържание на сяра“, установено при лабораторното изпитване на
пробите в подвижната и стационарната лаборатория; това разминаване отразява ли
се върху достоверността на резултатите от изпитванията; възможно ли е
разминаването да се дължи на замърсяване на съдовете, в които са взети пробите;
възможно ли е горивото в резервоара на бензиностанцията да е било замърсено със
сяра в резултат от връщане на гориво в резервоара след извършена количествена
проба, за която са използвани замърсени съдове; какво количество сяра е било
необходимо да попадне в резервоара на бензиностанцията, за да се повиши
показателя „съдържание на сяра“ над установените изисквания, като се вземе
предвид отразената в Протокол №Рс-042/01.06.2016 г. за проверка и вземане на
проба от течно гориво за контрол на качеството наличност от 208361 дизелово
гориво; възможно ли е дизеловото гориво да е реагирало с пластмасовата капачка
на съдовете, в които са взети пробите, което да е довело до промяна в неговите
качествени показатели.
Съгласно заключението
на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда при първото разглеждане
на делото като обективно и компетентно дадено, пробите от горивото са взети от
компетентни лица съобразно заповед за оправомощаване от Председателя на ДАМТН,
отбрани са коректно, в присъствието на представител на дружеството, при
посочване на мястото на пробовземане и описване на конкретните действия, които
са в съответствие с Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина на техния контрол. Констатира, че в наредбата няма
специални изисквания за транспортиране на проби от дизелово гориво и при
транспортирането не са били нарушени целостта на опаковките на пробите или
компрометирането им. Изпитването на пробите е извършено от акредитирани
лаборатории в съответствие с реда, определен в чл. 22 от наредбата, при което
са получени описаните в обжалвания акт резултати. Във връзка с въпросите на
какво би могло да се дължи повишеното съдържание на сяра в пробите, вещото лице
е категорично, че предвид химическите и физическите характеристики на сярата,
това не може да се дължи на замърсяване на съдовете с пробите със сяра, нито на
добавяне на сяра в резервоара на бензиностанцията, а на органични съединения,
останали в горивото след сярочистката. Отрича възможността дизеловото гориво да
е реагирало с пластмасовата капачка на съдовете за проби, което да е довело до
промяна в химическия му състав, тъй като пробите са отбрани в метални съдове
(кенчета) с метални капачки, както е описано в протоколите от изпитванията и
както са посочили свидетелите. В обясненията си пред съда вещото лице посочва,
че дори да се ползва пластмасова капачка, тя не може да повлияе.
Назначена е и
повторна съдебно-техническа експертиза със същите задачи.
В заключението на второто
вещо лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно
дадено, по същество са дадени същите отговори на въпросите, а именно, че при
вземането, транспортирането, съхранението и лабораторното изпитване на пробите
са спазени приложимите стандарти и процедури, разминаването между резултата от
изпитването в мобилната и в стационарната лаборатория се дължи на разлика в
методиката, но и двете изследвания показват надвишаващо стандарта съдържание на
сяра в горивото, а това съдържание не може да се дължи нито на замърсяване на
съдовете за проби, нито в резултат на връщане на гориво в резервоара дори и при
замърсени съдове, в които е взета количествена проба, не е възможно горивото да
е реагирало с пластмасови капачки на съдовете, нито това да доведе до промяна в
качествените му показатели.
При новото
разглеждане на делото са разпитани отново свидетелите Д.С.Ш. и А.К.М. относно
обстоятелствата на вземане, транспортиране и съхранение на пробите.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от лице с правен интерес –
адресат на акта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, оправомощен със Заповед № А-10078/03.12.2015 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Твърденията за нарушения
при събирането и цененето на доказателствата са неоснователни, тъй като в хода
на съдебните производства не бяха изложени конкретни твърдения за това и не
бяха представени доказателства, от които да бъде установена друга фактическа
обстановка. В хода на проверката и при вземането на пробите, в които е
установено наднормено превишение на сяра, са били спазени процесуалните права
на дружеството за участие в производството. От двете заключения на СТЕ и от
разпита на свидетелите се установява, че начинът на вземане на пробите
съответства на приложимите стандарти и не компрометира резултатите от
изследванията на контролирания показател.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за
писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в
достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол. Не се констатират
твърдяните неясноти при описание на фактите, като в предписанието се съдържат
както установените факти и обстоятелства от значение за упражняване на правото
на защита на дружеството, така и правните квалификации и основанието за налагане
на мярката.
Обжалваното задължително предписание е издадено на основание чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. б) от Закона за чистотата на атмосферния въздух, който в редакцията си, действаща към датата на издаването на акта гласи, че при установяване на нарушения контролните органи имат право да прилагат следните принудителни административни мерки да разпореждат изтеглянето на течни горива от пазара, когато в срока по чл. 30в, ал. 1, т. 3 резултатът от изпитването не е оспорен.
Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ, лицата, които разпространяват течни горива, са отговорни за съответствието на разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1. Тази наредба е Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, която в Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 предвижда максимално съдържание на сяра в горивото за дизелови двигатели до 10 мг/кг, определено чрез посочените методи на изпитване БДС EN ISO 20846 (арбитражен), БДС EN ISO 20884 (арбитражен) и БДС EN ISO 13032. При изпитването в мобилна лаборатория е установено несъответствие с изискванията за качество по показателя съдържание на сяра. Извършено е ново изпитване в стационарна лаборатория, като от представения протокол от изпитване № С-0180/03.06.2016 г., при изпитването по метода БДС EN ISO 20846:2012 съдържанието на сяра в пробата от дизелово гориво е 17,8+/-1,0 мг, и следователно не отговаря на изискванията на наредбата.
От страна на жалбоподателя не се твърди и не се установява от доказателствата по преписката резултатите от изпитванията да са били оспорени по реда на чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ, което да доведе до изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория.
Предвид това, съдът намира, че констатациите от фактическа страна за разпространение на гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество по Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от наредбата, са обосновани от събраните в производството доказателства. Тези факти правилно са приети като нарушение на изискванията за качество, определени в наредбата, което нарушение предполага прилагане на принудителната административна мярка по чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. б) от ЗЧАВ.
Не се констатира и твърдяната невъзможност за изпълнение на мярката, доколкото в преписката и в съдебното производство не са представени доказателства, че горивото е било иззето от контролните органи. Напротив, според протокол за извършена проверка от 22.06.2016 г., горивото е било оставено на съхранение в резервоара на самата бензиностанция, макар и обезпечено с акцизни пломби. Ето защо изтеглянето от пазара, разпоредено с обжалвания акт, еднозначно подлежи на изпълнение от страна на търговеца чрез преустановяване на предлагането на продукта, който се намира при него на негова отговорност.
Относно несъответствието на мярката с целта на закона, съдът приема, че липсват конкретни твърдения или данни налагането на мярката да е извършено при превратно упражняване на оперативна самостоятелност от страна на органа. Опазването на чистотата и качеството на атмосферния въздух е основна цел на закона, а серният диоксид, отделян при изгарянето на горива, съдържащи сяра, е основен замърсител, чието ограничаване се преследва именно с поставянето на изисквания за съдържание на сяра в горивата. Ето защо, предвид констатираното превишение на максималното съдържание на сяра с повече от 50 % не може да се приеме, че принудителната мярка изтегляне от пазара преследва различни от законните цели.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваният акт е обоснован и законосъобразен, издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните норми и целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „т.д.“
ЕООД срещу Задължителни предписания № Рс 005/20.07.2016 г. от главен инспектор
в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: