№ 1572
гр. Бургас, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100500910 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано на основание чл.274, ал.1 от ГПК, вр. чл.250 от
ГПК, по частната жалба на АНГ. Н. Н. –ищец по гр. д. № 2063 по описа на Бургаски районен съд за
2017 г., чрез процесуалния му представител адвокат Г.П. – БАК, срещу определение №260202 от
14.04.22 г., постановено по горепосоченото дело, с което е оставена без разглеждане, като
подадена извън срока по закон, молбата по чл.250 от ГПК на ищеца, с вх. № 261173 от 07.03.22 г.,
съдържаща искане за допълване на решението на първоинстанционния съд №2093 от 25.10. 2018
г., поправено с Решение № 2588 от 12. 12. 2018 г. и с Решение № 1737/05.07.2019г. по горното
дело.
Обжалваното определение се сочи за неправилно, т.к. не съобразява императивната
разпоредба на чл.250, ал.1, изр.второ от ГПК и приложените по делото съдебни актове, тяхното
съдържание и датата на влизането им в сила. Поддържа се, че едномесечният срок по чл. 250 ГПК,
в който може да се подаде молба за допълване на решението, започва да тече от неговото връчване
или от влизането му в сила, като втората хипотеза, регламентираща изчисляването на срока от
влизането на решението в сила, била относима за окончателните решения, влизащи в сила в деня
на постановяването им. Цитира съдебна практика в тази посока и поддържа, че настоящият случай
попада именно във втората хипотеза на горната норма, т.к. решението, чието допълване се иска, е
влязло в сила на 04.03.22г., с постановяването на Определение №86 от същата дата, по касационно
гр. д. №1346/2020г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение, с което не е допуснато до
касационно обжалване решение на Бургаски окръжен съд №ІІІ- 145 от 14.11.2019 г. по въззивно
гражданско дело № 1235 от 2019 г., потвърждаващо първоинстанционното решение, чието
допълване се иска. В случая молбата за допълването била подадена на 07.03.22 г., следователно
при спазването на посочения в чл. 250 от ГПК месечен срок. Така се обосновава процесуалната
допустимост на искането за допълване на решението.
На следващо място страната счита молбата си за основателна, защото в случая са налице
трите кумулативно предвидени в закона предпоставки за нейното уважаване: подадена е от
правоимащо лице- ищец, чрез процесуалния му представител, в предвидените от закона срокове и
се отнася за искане, което е било надлежно прието за разглеждане от първата инстанция, но съдът
е пропуснал да се произнесе по него в решението си. Дори въззивният съд бил посочил в
мотивите си, че в решението на първата инстанция липсва произнасяне по тази част на исковата
претенция, който пропуск може да бъде отстранен по реда и в сроковете на чл. 250 ГПК.
Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде
върнато за произнасяне на първоинстанционния съд по отправената му молба по чл. 250 от ГПК.
Моли за присъждане на разноски при условия на солидарност на основание чл. 38, ал.1, т.2 от
1
Закона за адвокатурата(ЗА), връзка с чл. 11 от НМРАВ в размер на 200 лв. за изготвянето на
настоящата частна жалба. Не ангажира нови доказателства.
Ответниците по частната жалба- С. П. П., Т. П. П. и Т. Г. П.- всички чрез адвокат В.В. –
БАК- редовно уведомени за подаването й, не са представили писмен отговор в дадения им от съда
срок.
Проверката на съда установява, че настоящата частна жалба е допустима, но разгледана по
същество- неоснователна, а съображенията за това са следните:
Според нормата на чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК, молбата за допълване на решение се подава в
едномесечен срок от връчването или от влизането му в сила. Разпоредбата посочва два начални
момента, от които започва да тече срокът за подаване на молбата по чл. 250 от ГПК, което
жалбоподателят в настоящото производство е изтълкувал като две алтернативни възможности за
подаването й. Поради това поддържа, че тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила
на 04.03.22г., след като ВКС не е допуснал с определение от същата дата до касация въззивното
решение на БОС, потвърждаващо това на БРС, има право да подаде молба за допълване на
последното в едномесечен срок( т.е. до 04.04.22г.) и счита, че след като сторил това на 07.03.22г.,
молбата му е допустима.
Това тълкуване на чл.250 от ГПК е неправилно, защото обезсмисля съществуването на
първия визиран в нормата срок-този от връчването на решението, след като молбата за допълване
на решението би могла да бъде подадена по всяко едно време до изтичането на срока по чл. 250,
ал. 1, изр. 2 от ГПК.
В същност посочената правна норма определя само една възможност и един срок за
подаването на молбата за допълване на съдебно решение, когато страната твърди, че съдът не е
обсъдил в мотивите на акта си и не е обективирал извод в диспозитива му по целия въведен в
процеса спорен предмет. Различен е обаче моментът, от който срокът започва да тече, в
зависимост от това за допълването на какъв акт се касае. Ако решението е обжалваемо, срокът
започва да тече от връчването му на страните по делото, но ако актът е необжалваем, тогава
законът посочва като начален момент датата на постановяването му, т.е. на влизането му в сила.
В настоящия казус е налице произнасяне на първоинстанционно решение по иск по чл.108
от ЗС, подлежащ на инстанционен контрол, поради което едномесечният срок за подаването на
молбата за допълването му започва да тече от датата на връчването му на съответната страна.
Конкретно за подалия молбата ищец по делото – това е датата 30.10.2018г.
Следователно срокът по чл.250 от ГПК за молителя, дирещ допълване на съдебното
решение по гр.д.№2063/17г. по описа на БРС, е изтекъл на 30.11.18г.в делничен ден(петък).
Оттук се налага изводът, че подаването на молбата му по чл.250 от ГПК в БРС на
07.03.22г., е просрочена и разглеждането й е недопустимо, в какъвто смисъл се е произнесъл и
сезираният съд.
Тъй като обжалваното определение е правилно, подадената против него частна жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход от обжалването, жалбоподателят няма право на разноски за производството
и адвоката му също няма право на възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АНГ. Н. Н., подадена чрез адвокат Г.П. –
БАК, срещу определение №260202 от 14.04.22 г., постановено по гр. д. № 2063 по описа на
Бургаски районен съд за 2017 г, с което е оставена без разглеждане, като подадена извън срока по
закон, молбата по чл.250 от ГПК на горното лице, с вх. № 261173 от 07.03.22 г., съдържаща искане
за допълване на Решение №2093 от 25.10. 2018 г., поправено с Решение № 2588/12.12.2018 г. и с
Решение № 1737/05.07.2019г. по горното дело, с произнасяне по чл.108 ЗС, касателно земеделски
2
имот с № 078037, находящ се в м.“Дебелата кория“,землище на с.Черни връх, общ.Бургас.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на
страните, с частна жалба, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3