Р Е Ш Е Н И Е
№ / 20.02.
Година 2020 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.01. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т. д. № 229 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата Р.С.Р. твърди в исковата молба, че на 06.11.2015
г. около 23:20 часа дядото й управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. №
***, собственост на И.С.Ч. по първокласен път І-6 в посока запад /пътя от с. Т.,
общ. П.Б. - гр. К., общ. К./. В същия лек автомобил са пътували И.И.С. - на
предна дясна седалка и Ш.А.Ш.- на задна дясна седалка на автомобила, със
скорост на движение около 70 км/ч. В същото време, в противоположна посока от
изток на запад към с. Тъжа, общ. П.Б. се движел лек автомобил марка „Ауди 80” с
peг. № ***, собственост на С.К.Л. и управляван от употребилия алкохол водач А. Р.
О.. В автомобила са пътували също М. О. Ч. на предна дясна седалка, С.С.И. - на
задна лява седалка и О.Я. О. - на задна дясна седалка. По време на движението в
зоната на км. 280+300 на десен завой водачът на автомобила А. Р. О. изгубил
контрол върху управлението и навлязъл в срещуположната лента за движение, където
около 69-70 м. западно от мерната линия и на 2,3 м. южно от северния край на
платното за движение настъпил удар с лекия автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***.
Водачът
на лекия автомобил „Мерцедес” Н.И.Н., дядото на ищцата, вследствие на
настъпилото ПТП починал на място, а возещите се в лекия автомобил свидетели - Ш.А.Ш.и
И.И.С. са напуснали местопроизшествието и се прибрали в домовете си в с. Т..
Водачът на другия лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № *** също е починал.
Образувано
било ДП № ЗМ 1592/2015г. по описа на РУ- К., по реда на чл. 212, ал.2 от НПК и
същото е водено срещу неизвестен извършител. В хода на разследването било
установено по категоричен начин, че основната причина за настъпването на ПТП е
навлизането на л.а. „Ауди 80” в насрещната лента на движение, което може да
бъде в причинно-следствена връзка с моментно отклоняване на вниманието на
водача, моментно заспиване на водача и забавени реакции на водача в следствие
на управление под въздействието на алкохолно опиянение. При изяснена фактическа
обстановка по воденото ДП е направен безспорен и категоричен извод, че смъртта
на пострадалите и в частност водача на л.а. „Мерцедес” е в пряка причинна
връзка в резултат на виновното поведение на А. Р. О., който е нарушил правилата
за движение по ЗДВП и че е налице хипотеза на чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, поради
което наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с чл. 343, ал.З, б”а” и б.”б” във вр. с
чл. 343, ал.1 б”в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е прекратено и влязло в
законна сила с определение № 131/06.03.2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Виновен
за ПТП е водачът на лекия автомобил марка „Ауди 80” с peг. № ***- А. Р. О.,
който е управлявал същия след употреба на алкохол и наличие на етилов алкохол в
кръвта - 1,88 промила - установено по воденото ДП с химическа експертиза и със
скорост 109 км./ч., непосредствено преди удара-установено с автотехническа
експертиза по воденото ДП.
В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Цялото семейство са живеели в разбирателство и
на Р.Р. й е много тежко от загубата на един изключителен, любящ, всеотдаен и
грижовен човек - дядо й Н.Н.. Починалият при ПТП дълги години се грижил за
семейството си, радвал се е на внуците си, отделял е от времето си да се вижда
с тях. Като дядо и внучка заедно са преживявали много трудни и хубави моменти
заедно. Детството на ищцата е минало заедно с нейния дядо - починалия Н.Н..
Вниманието и любовта, с които дядото е обграждал внучката си липсват на ищцата
и ще й липсват завинаги. Р. е била единственото момиче от внуците на Н.Н.. Той
й е отделял специално внимание, стараел се е да задоволява желанията й,
насърчавал я да следва мечтите си. Учел я, че може да разчита за всичко на него
- и за финансова и за емоционална помощ. Отношенията в семейството били
основани на обич, взаимно уважение и подкрепа, като внезапната смърт на Н.Н.
сложила край на тази хармония. Р.Р. се чувствала самотна, нямало вече на кого
да разчита емоционално, така както може да разчита на дядо си. Дядо й често
оставал в с.Осетеново и тя можела да прекарва дните си с него, а сега това вече
е невъзможно. Все гледала към къщата на дядо си с надеждата, че ще може да го
види, да си поговорят, както докато е бил жив, но това не можело да се случи
никога повече. След смъртта на дядо си, ищцата се променила - изпаднала в тежка
депресия и станала асоциална; понастоящем изживявала стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие, имала сериозни проблеми със съня - трудно заспивала, пробуждала се,
сънувала кошмари. Мъката, страданията и болките, които изпитвала Р. ежедневно
не стихвали и нямало да стихнат до края на дните й. Дядото е бил човекът, с
когото е можела да сподели най-съкровените си мисли, чувства, емоции, които не
би споделила дори с баща си. Липсата на възможност ищцата да контактува с дядо
си, както е било винаги до сега, я измъчвала в много силна степен.
Обстоятелствата, при които е загинал допълнително засилвали болката от загубата
му, защото се касаело за човек на сравнително млада възраст, чийто живот е
следвало да продължи нормално, ако не била злополуката. Дядото е обграждал внучката
си с внимание и любов, които тя не можела да получи от друг в такъв чист и
безусловен вид, както от дядо си. Тази липса не можела да бъде преодоляна през
целия живот на ищцата. Н.Н. не е страдал от никакви хронични и наследствени
заболявания, които да са допринесли за настъпването на смъртта, което
допълнително обуславяло неочакваността на преждевременната му смърт. Р.Р. сочи,
че е виждала в дядо си човек, на когото може да се довери, да потърси разбиране
и подкрепа, съчувствие и упора в труден момент. По този начин опората, която те
са чувствали помежду си е била неизмерима, тъй като всички трудни и хубави
моменти в живота им са допринесли за сплотяването им и са ги направили
емоционално привързани един към друг.
Р.Р.
твърди, че продължава да търпи и ще търпи и в бъдеще до края на живота си
изключителни болки и страдания, причинени от съществуващата трайна и дълбока
емоционална връзка между дядо и внучка. Причинените неимуществени вреди ищцата
в резултат на причинената смърт на дядо й се изразяват в преживени психически,
морални болки и страдания от непреодолим характер. Същата ги оценява в размер
на 100 000 лева. Посочва, че отговорността на ответника е в пълен размер, т.е.
до размера на действително причинените й неимуществени вреди, но не повече от
10 000 000 /десет милиона/лева. МПС на виновния водач лекия автомобил
марка „Ауди 80” с peг. № *** към момента на настъпилото ПТП е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.”АД с полица № BG/22/115002517328,
описана в констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Ищцата
посочва, че е проведена извънсъдебна процедура, инициирана от нея чрез
упълномощен процесуален представител, с която е предявила претенции пред ЗК „Л.И.”
АД- гр. С. по заявление с вх. № 14354/22.10.2018 г., за което е образувана щета
№ 0000-1000-61-17-7199. по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. С писмо с изх. № 12824/21.11.2018г. е уведомена, че според
представителите на застрахователната компания не се установява основание за
определяне на застрахователно обезщетение.
Аргументира
се с постановеното ТР №1/2016 от 21 юни 2018 год. по т.д. №1/2016г., ОСНГТК, на
ВКС.
Ищцата
прави искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати претендираната с исковата молба сума в размер на 100 000,00 /сто
хиляди/ лева застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на причинената смърт на Н.И.Н. от ПТП, ведно със законната
лихва от деня на увреждането - 06.11.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да й се присъдят направените по делото разноски.
Моли
със съдебното решение съдът да се произнесе относно виновността и
противоправността в поведението на водача А. Р. О. на лек автомобил марка „Ауди
80” с peг. № *** и дали същият след употреба на алкохол е причинил ПТП, при
което е настъпила смъртта на дядо й Н.И.Н..
Ищцата
посочва, че съгласно трайната установена практика при обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и потвърждаването
му от съда с определение, то същото придобива задължителен характер за
гражданския съд, поради което моли да бъде освободена от заплащане на държавна
такса и разноски по делото.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по основание.
Според
ответника, от сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява,
че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо
й вместо най-близките му роднини, доколкото не се твърди пострадалият да е бил
в обтегнати отношения с най-близките си родственици или пък такива да не
съществуват.
Сочи
се, че от направените с исковата молба фактически твърдения не се установява и
това, че ищцата следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени
вреди поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване
на обезщетение наред с близките на пострадалия. Заявено е, че не се твърди
пострадалият да няма близки - съпруг, деца, родители и пр. или поради житейски
обстоятелства да е имал отношения на особена близост, които да обосновават
житейска връзка, различна от обичайната между дядо и внучка.
Не
се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на
което ищцата и пострадалият да са имали отношения с особена връзка, различни от
обичайните между дядо и внучка, или да са довели до проявление на неимуществени
вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения между дядо и внучка.
Счита,
че така формулираните с исковата молба фактически твърдения относно основанието
на исковите претенции обосновават претенция за парична сума, а не накърнени
права на ищцата, нуждаещи се от съдебна защита.
Посочено
е, че ищцата не е наследник на пострадалия по права линия, доколкото
пострадалият е оставил наследници от първи ред, легитимирани като лица с право
на претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата
не е сред най-близкия кръг на пострадалия, като не са налице и конкретни
житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова
силна, че смъртта на пострадалия да е довела у нея до значителни морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка и характерните за съдържанието й отношения между дядо и
внучка.
Ответникът
счита, че не са налице твърдения за юридически факти, определящи връзката между
ищцата и пострадалия, които в достатъчна степен да обосновават да се направи
изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт само на най- близките на починалия. Заявява, че както е
посочено в Тълкувателно решение №1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на
21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимущестени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. По
изключение (каквото не се твърди и не установява от доказателствата) друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания е справедливо да бъде
обезщетено при наличие на особени житейски обстоятелства.
Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищцата за предявяване на настоящата
искова претенция, като оспорва ищцата да има качеството на трето увредено лице
с право на обезвреда, както и да има материално притезание, основано на
собствени права.
Оспорва
твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, както и твърдението за изключителна вина на водача на лек
автомобил „Ауди 80“ с peг. № ***- А. Р. О., за настъпването му.
Навежда
довод за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния
резултат от страна на Н.И.Н., който в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1
от ЗДвП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал, в нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП не е намалил скоростта и не е
спрял, когато е възникнала опасност за движението и в нарушение на 137а, ал.1
от ЗДвП е пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва
по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава, както и началната дата, от която същите се претендират.
На
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава за период
по-дълъг от три години преди датата на завеждане на исковата молба, тоест за
периода предхождащ 19.07.2016г.
Ответникът
посочва, че от приложеното към исковата молба заверено копие от заявление вх. №
14354/22.10.2018г. е видно, че застрахователят е уведомен за настъпилото
събитие на 22.10.2018г., поради което оспорва твърдението за дължимост на
законна лихва от датата на увреждането -06.11.2015г., като на основание чл.
497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането твърди, че не се дължи лихва за
забава, тъй като увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 от Кодекса за застраховането. Заявява,
че видно от приложеното към исковата молба копие от писмо изх. № 12824/
21.11.2018г. до адвокат С.А., като пълномощник на Р.С.Р., при предявяване на
претенцията не е представен документ, установяващ родствената връзка на Р.С.Р.
с Н.И.Н..
Ответникът
прави искане на основание чл. 219 от ГПК, да се допусне конституирането в
настоящия процес на наследниците на А. Р. О., ЕГН **********,***, като трето
лице - помагач на страната на ответника. Наследници на застрахования в
ответното дружество водач са Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, и А.А.Р., ЕГН
**********, с адрес ***. Обосновава интереса от привличането им в настоящия
процес с обстоятелството, че посоченият водач на лек автомобил „Ауди 80“ с peг.
№ ***- А. Р. О., е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и видно от приложеното Постановление на Окръжна прокуратура Стара
Загора към момента на пътнотранспортното произшествие е управлявал автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта 1.88 промила. При тази хипотеза
застрахователят, на основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ /отменен/, чл. 500,
ал.1, т.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, има право на регрес срещу
наследниците на починалия водач.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Страните не спорят, че за
управляваното от А. Р. О., моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № *** към датата
на ПТП – 06.11.2015г. е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК
„Л.И.”АД с полица № BG/22/115002517328.
На 06.11.2015
г. около 23:20 часа Н.И.Н. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***,
собственост на И.С.Ч. по първокласен път І-6 в посока запад /пътя от с. Т.,
общ. П.Б. - гр. К., общ. К./. В същия лек автомобил са пътували И.И.С. - на
предна дясна седалка и Ш.А.Ш.- на задна дясна седалка на автомобила, със
скорост на движение около 70 км/ч. В същото време, в противоположна посока от
изток на запад към с. Тъжа, общ. П.Б. се движел лек автомобил марка „Ауди 80” с
peг. № ***, собственост на С.К.Л. и управляван от употребилия алкохол водач А. Р.
О.. В автомобила са пътували също М. О. Ч. на предна дясна седалка, С.С.И. - на
задна лява седалка и О.Я. О. - на задна дясна седалка. По време на движението в
зоната на км. 280+300 на десен завой водачът на автомобила А. Р. О. изгубил
контрол върху управлението и навлязъл в срещуположната лента за движение,
където около 69-70 м. западно от мерната линия и на 2,3 м. южно от северния
край на платното за движение настъпил удар с лекия автомобил марка „Мерцедес” с
peг. № ***.
От
препис- извлечение от акт за смърт на община гр. П.Б. се установява, че Н.И.Н.
е починал на 06.11.2015 г.
С
постановление от 16.11.2016 г. по ДП ЗМ № 1592/2015 г. по описа на РУ – К. е
прекратено наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с чл. 343, ал.З, б”а” и б.”б” във вр. с
чл. 343, ал.1 б”в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
С
определение № 131/06.03.2017 г. по вчнд № 89/2017 г. по описа на ПАС е отменено
определение № 50/20.01.2017 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е
прекратено наказателното производство по ДП ЗМ № 1592/2015 г. по описа на Ру – К.
и делото е върнато на прокурора. Определението е влязло в сила.
От
удостоверение за наследници на община гр. П.Б. се установява, че ищцата е
внучка на починалия Н.И.Н..
Ищцата
предявила претенция пред ЗК „Л.И.” АД- гр. С. по заявление с вх. №
14354/22.10.2018 г., за което е образувана щета № 0000-1000-61-17-7199. по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. С писмо с изх. №
12824/21.11.2018г. е уведомена, че според представителите на застрахователната
компания не се установява основание за определяне на застрахователно
обезщетение.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните,
която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно е посочено се
установява, че Н.И.Н. е
получил кръвонасядане на меките черепни обвивки, оток на мозъка, счупване на
носните кости, охлузвания и кръвонасядания по лицето; кръвонасядания и
охлузвания по гръдния кош, счупване на ребра Ш-Х вляво и на гръдната кост с
кръвонасядане, разчленен гръбначен стълб на ниво X гръден прешлен с пълно
прекъсване на гръбначния мозък и обвивките му; разкъсване на черния дроб,
кръвоизлив в корема, разчленено лонно съчленение на таза; открити счупвания на
костите на лявото бедро, лявата и дясната подбедрица, множество разкъсно-
контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по крайниците, като писаните
травматични увреждания са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
От заключението на назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и
компетентно е посочено се установява, че лек автомобил л.а. „Ауди 80” с per. № *** се е движил в посока изток, към
с. М., а л.а „Мерцедес” с per. № *** се е движил в посока запад, към гр. К.. Скоростта
на движение преди и в момента на удара на л. а. „Ауди” е Vi = 109 км/ч. Скоростта
на движение преди и в момента на удара на л. а. „Мерцедес” е У2 = 83 км/ч. Опасната
зона за спиране на л.а. „Ауди” при определената скорост на движение е около 97
м. Опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес” при определената скорост на
движение е около 63 м. Максимално допустимата скорост и за двамата водачи в
района на
ПТП е 90 км/ч. Механизмът на ПТП е
следният: на 06.11.2015 г. около 23:20 ч., лек автомобил „Мерцедес“ с per. № ***,
управляван от Н.И.Н. се е движил по път 1-6 в посока запад със скорост на
движение около 83 км/ч. В същото време в обратната посока със скорост около 109
км/ч се е движил л.а. „Ауди 80“ с per. № ***, управляван от А. Р. О.. В зоната
на км. 280+30°, при десен завой по посока на движението, водача О. губи контрол
върху автомобила, който управлява и навлиза в пътната лента за насрещно
движещите се МПС. На около 69 м западно от МЛ и на 2,3 м южно от северната
граница на платното за движение настъпва удар меязду двата автомобила. Ударът е
челен кос, и за двата автомобила той е в предните им леви челни части, с
контактна повърхност от около 1 мие настъпил изцяло в пътната лента за движение
на л.а. „Мерцедес“. В резултат от настъпилия удар л.а. „Мерцедес“ се върти
наляво около вертикалната си ос и въртейки се напуска платното за движение в
посока северозапад, удря се в крайпътно дърво със средната час на задната броня
и се установява в северният банкет, с предната си час, насочена на югозапад.
Към момента на удара л.а. „Ауди” е позициониран косо на оста на пътя, насочен
на североизток, разположен изцяло в северната пътна лента. След удара,
автомобилът се върти наляво около вертикалната си ос, въртейки се напуска
платното за движение в посока югоизток и навлизайки в банкета се преобръща,
установявайки се по таван, като предната му част е насочена на северозапад.
Мястото на удара е:
-По ширина на пътното платно-на около 2,3 м
южно от северната граница на платното за движение.
-По дължина на пътното платно- на около 69 м
западно от МЛ.
Ударът е настъпил в северната пътна лента,
лентата за движение на л.а. „Мерцедес”.
Ударът за двата автомобила той е в предните
им леви челни части (лява част на предна броня; преден ляв фар; лява част на предния
капак), с контактна повърхност от около 1 м.
Водачът на л.а. „Ауди” е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, като не навлиза в пътната лента за насрещно
движещите се ППС, в която се е движил л.а. „Мерцедес”.
Водачът на л.а „Мерцедес” не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП.
Техническата причина за настъпване на
конкретното ПТП е навлизането на л.а. „Ауди 80” в лентата за насрещно движение.
ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. „Ауди 80” контролира МПС, което
управлява и не навлиза в лентата за насрещно движение, по която се движи п.а.
„Мерцедес". Управлението на МПС от водача О., след употребата на алкохол е
в причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП.
ПТП е възникнало в тъмната част на
денонощието. Видимостта и за двамата водачи е била намалена. Водачите са имали
техническата възможност да възприемат пътната обстановка пред автомобилите на
определено разстояние, зависещо от разстоянието, осветено от фаровете на
автомобила. При движение на МПС с включени къси светлини на фаровете, това
разстояние е около 50 м., а при движение с включени дълги светлини,
разстоянието е около 150 м.
Водачът Н.е имал обективна възможност да
възприеме л.а. „Ауди" като опасност за движението си, когато л.а.
„Мерцедес"е бил на разстояние около 15 м. от мястото на удара.
Водачът на л.а. „Мерцедес" няма
техническата възможност да спре преди мястото на удара, тъй като опасната му
зона за спиране е 63 м.
Общото необходимо време за спиране на
„Мерцедес" от момента на възприемане на опасността от водача до момента на
окончателно спиране е Т2= 2,75 сек и е по - голямо от времето за движение на
л.а. „Ауди" от момента, в който е навлязъл в насрещната пътна лента и е
бил опасност за водача на л.а. „Мерцедес" до мястото на удара, което е Ti
= 0,66 сек. - Т2> Ti.
Водачът на л.а. „Мерцедес 180“ с per. № ***
не е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка са субективните действия на водача О., който след употреба на
алкохол, губи контрол над управлявания от него л.а. „Ауди" и навлиза в
лентата за насрещно движение.
В резултат от настъпилия удар л.а. „Мерцедес“
се върти наляво около вертикалната си ос и въртейки се напуска платното за
движение в посока северозапад, удря се в крайпътно дърво със средната част на
задната броня и се установява в северният банкет, с предната си част, насочена
на югозапад.
В резултат на удара между двете МПС, тялото
на водача Н.полита напред, тъй като ударът е челен. В следствие на въртенето на
автомобила, тялото на Н.се върти надясно в резултат на центробежните сили. При
удара на автомобила със задната броня в крайпътно дърво, тялото на пострадалия
полита назад, към мястото на удара и се установява между предна лява и задна
дясна седалка.
Лек автомобил „Мерцедес 180“ с per. № *** е
оборудван с триточкови, инерционни обезопасителни колани за водача и пътниците.
В случай, че Н.И.Н. е бил с поставен предпазен колан, би се ограничило
движението на тялото му напред към момента на удара и непосредствено след него.
Също така поставеният колан би ограничил движението „политане” на тялото на
пострадалия назад. Предпазният колан няма възпиращо действие за движението на
тялото встрани, защото върху тялото действа центробежната сила и пострадалият
може да си удари главата или други части от тялото във вътрешните части на
купето.
В случай, че Н.И.Н. е бил с поставен
предпазен колан, биха се ограничила травмите по главата и лицето, тъй като
тялото му не би било отхвърлено напред от инерцията. Ако пострадалия беше с
поставен предпазен колан, не би бил разчленен гръбначния стълб, тъй като тялото
ще бъде ограничено от „политане“ назад и нагоре.
Тъй като ударът е челен, а скоростта на
автомобилите е висока, настъпват значително големи деформации в предна лява
част на л.а. „Мерцедес", видно от сн. №1 и сн. №3. Експертната практика
показва, че дори и с поставен предпазен колан, при конкретната ситуация (сбора
скоростта на движение на двата автомобила е около 192 км/ч), при такава голяма
деформация на купето на автомобила и предвид разположението на водача именно в
лявата част, има голяма вероятност да настъпят тежки травматични увреяздания на
Ненов, несъвместими с живота.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
не може да се установи дали пострадалият е бил с обезопасителен колан, както и,
че повечето от тези травми биха
настъпили без значение дали е с предпазен колан или не.
От показанията на свидетелката З.Ф.И. се установява, че ищцата е отгледана от
баба си и дядо си. Посочва, че дядо й е бил като баща за нея – възпитавал я е,
осигурявал й е издръжка, купувал й е дрехи, бил е опора и закрила като баща.
След смъртта му, ищцата е изпаднала в тежка депресия, станала е неконтактна,
затворена, плачела постоянно. Сочи, че е направила опит да се натрови.
При така установеното от фактическа страна, могат
да се направят следните правни изводи:
Страните не спорят, че на 06.11.2015 г. около 23:20 часа Н.И.Н.
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***, собственост на И.С.Ч.
по първокласен път І-6 в посока запад /пътя от с. Т., общ. П.Б. - гр. К., общ. К./.
В същия лек автомобил са пътували И.И.С. - на предна дясна седалка и Ш.А.Ш.- на
задна дясна седалка на автомобила, със скорост на движение около 70 км/ч. В
същото време, в противоположна посока от изток на запад към с. Тъжа, общ. П.Б.
се движел лек автомобил марка „Ауди 80” с peг. № ***, собственост на С.К.Л. и
управляван от употребилия алкохол водач А. Р. О.. В автомобила са пътували също
М. О. Ч. на предна дясна седалка, С.С.И. - на задна лява седалка и О.Я. О. - на
задна дясна седалка. По време на движението в зоната на км. 280+300 на десен
завой водачът на автомобила А. Р. О. изгубил контрол върху управлението и
навлязъл в срещуположната лента за движение, където около 69-70 м. западно от
мерната линия и на 2,3 м. южно от северния край на платното за движение
настъпил удар с лекия автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***.
За настъпилото пътно произшествие е образувано досъдебно
производство, което с постановление от 16.11.2016 г. по ДП ЗМ № 1592/2015
г. по описа на РУ – К. е прекратено наказателното производство, образувано
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с чл. 343,
ал.З, б”а” и б.”б” във вр. с чл. 343, ал.1 б”в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
С
определение № 131/06.03.2017 г. по вчнд № 89/2017 г. по описа на ПАС е отменено
определение № 50/20.01.2017 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е
прекратено наказателното производство по ДП ЗМ № 1592/2015 г. по описа на Ру – К.
и делото е върнато на прокурора. Определението е влязло в сила.
В
резултат на настъпилото ПТП е починал Н.И.Н., който е дядо на
ищцата.
По силата на договора за застраховка гражданска
отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са
настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни
средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.
Предвид разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, съобразно която
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Обстоятелството, че
деликвентът причинил вредата е бил обхванат от застрахователна закрила по
застраховката "Гражданска отговорност", обуславя правото на
пострадалия, да предяви прекия иск по чл. 226 от КЗ.
На първо място, съдът следва да установи, че към
датата на събитието, собственикът на лекия автомобил, с който е причинено ПТП е
имал валидно сключена комбинирана застраховка "Гражданска отговорност"
с ответното дружество.
По делото не е спорно наличието на валидна застраховка
,,Гражданска отговорност’’ между ответника
и делинквента към момента на процесното ПТП с полица № BG/22/115002517328.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото
безспорно се установи, че смъртта на Н.И.Н., се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП.
От заключенията на назначените по делото съдебна авто-техническа и
медицинска експертиза се установява, че смъртта на Н.И.Н. в причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е разяснено, че
най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
От гледна точка на чл. 52 ЗЗД
обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
и на гарантираното с чл. 6, ал. 2
от Конституцията на Република България и с чл. 20
и чл. 47 от
Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в
случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато, поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В случая събраните по делото гласни доказателства,
посредством показанията на свидетелката, които съдът кредитира като
непротиворечиви и основаващи се на непосредствените им впечатления, сочат, че
между ищцата и пострадалия е съществувала изключително силна, пълноценна и
хармонична връзка, те са били много привързани един към друг, отношенията им се
основавали на разбирателство, уважение и взаимопомощ от ранна детска възраст. Пострадалият
е бил като баща за ищцата, което е от изкючителна важност при формиране на
детската психика при отсъстваща родителска грижа. Ищцата е претърпяла
значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от внезапната
загуба на нейния дядо. Неочакваната му смърт е лишила ищцата от обичта,
подкрепата и опората, която тя е получавала. Тежката загуба, която е понесла,
се е отразила негативно върху нейното емоционално и психическо състояние, била
е съкрушена, променило се поведението и, мъката и е била неизмерима и все още не е
преживяла внезапната загуба. При така установеното, се налага извод, че са
налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен
кръг - изградена трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния
брат, заради съдържанието на която същата е търпяла морални болки и страдания с
висок интензитет.
Относно размера на иска за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968
г., справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката
на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като
релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
В случая, при определяне размера на обезщетението,
следва да се вземат предвид установената по несъмнен начин силна емоционална
привързаност между ищцата и нейния брат, поддържаните помежду им изключително
близки отношения, основани на обич, доверие, разбирателство и взаимопомощ.
Пострадалият е бил опора и е замествал липсващите родители на ищцата. Бил е работоспособен, в разцвета на силите си,
деен, грижещ се за близките си. Ищцата е преживяла силен шок от неочакваната и
невъзвратима загуба на толкова близък човек, променил се е начинът и на живот,
като и до момента същата не може да се възстанови изцяло от преживяната травма.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните икономически
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, чийто
обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че в конкретния
случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на нейния
дядо е в размер на сумата 100 000 лева.
От страна на ответното дружество е направено
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности
за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
По делото не се установява, дали пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан.
Отделно от това от уточненията на вещото лице в
съдебно заседания се установява, че травматичните увреждания, довели до смъртта
на пострадалия, биха настъпили и с поставен обезопасителен колан.
Поради това е не налице съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния
резултат.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава.
По възражението на ответника за изтекла
погасителна давност за вземането лихва, съдът счита същото за частично
основателно.
След като застрахователното обезщетение зависи от
деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него, то в тежест на
застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ е да покрие и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено
лице.
Лихвите върху обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди се дължат съгласно общото правило за непозволено увреждане
/чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената
за това възможност в разпоредбата на чл. 233, ал. 2, изр. 1-во от КЗ. В този
смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 220/23.03.2009 год. на САС по
гр.д. № 2530/2008 год.; Решение № 78/16.09.2011 год. на БАС по гр.д. № 171/2011
год.
По отношението на вземането за лихви, вкл. за
минал до исковата молба период е налице задължителна съдебна практика,
постановена по реда на
чл. 290 от ГПК - Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 1032/2007 г.,
постановено по ГПК (отм.); Решение №
72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д № 475/2008 г. и Решение № 67 от 24.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 323/2010 г., I т. о., ТК, в които е прието, че лихвата върху
обезщетение за неимуществени вреди, се погасява с тригодишна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД.
В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. С оглед на гореизложеното съдът приема,
че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателно за времето до 19.07.2016 г., т.е.
три години преди завеждане на исковата молба. Предявяването на иска има за
последица прекъсването на давността /чл. 116, б. „б” от ЗЗД/ и начало на нова
давност. Поради това при вземания с периодичен характер, каквото е и вземането
за лихви, погасени следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния
период преди датата на исковата молба. В този смисъл са решения на Търговска
колегия - решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., II т. о./представено при
първоначалното касационно обжалване/, решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. №
54/2010 г., II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., имащи задължителен
характер на съдилищата. Следователно в настоящата хипотеза, законната лихва по
реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение от 100
000 лева, следва да бъде присъдена от датата 19.07.2016 г. до окончателното
изплащане на главницата, като за периода от 06.11.2015 г. до 18.07.2016 г. искането
е погасено по давност.
Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца не е определен на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3530 лева.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ** да заплати на Р.С.Р., ЕГН **********,***сумата
от 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
причинената смърт на Н.И.Н. от ПТП, ведно със законната лихва от 19.07.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законна лихва за периода от 06.11.2015 г. до 18.07.2016 г., като погасен по
давност.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ** да заплати на адв. С. А.,
ЕГН ********** сумата от 3530 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ТРЕТИ ЛИЦА помагачи Р.А.Р. и А.А.Р. на страната на
ответника „З.К.Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: