гр.
София, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на трети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от
съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 7610 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника С.Д.С. срещу решение № 95319/16.04.2019 г., постановено по
гр. д. № 80/2019 г. на CPC, III ГО, 149 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу
него в полза на И.С.С. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се състои
порочността на решението- счита, че е неправилно и необосновано. Изложил е
съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да
постанови друго решение, с което да отхвърли молбата за защита.
Въззиваемата страна И.С.С., с възражението
срещу въззивната жалба, счита последната за
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски.
За съдебно заседание въззивникът,
редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата
страна моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното
производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 03.01.2019
г. И.С.С. е поискал
да се издаде
заповед за защита в негова полза, срещу С.Д.С., който е негов баща, за акт на домашно насилие спрямо него, извършен от ответника на 30.12.2018
г., описвайки в какво се е изразявал акта.
С
решение №95319/16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 80/2019
г., CPC, III ГО, 149 състав е издал заповед за защита в полза на И.С.С., срещу С.Д.С., като му е наложил мярката
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН-
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя, забранил му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава молителя, местоработата и местата му за социални контакти и
отдих на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, осъдил го е да
заплати глоба в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 25 лв.
Въззивният
съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Във въззивната
жалба са наведени доводи, че съдът погрешно е приел, че молителят е бил изведен
от полицията през прозореца на апартамента- от показанията на свидетелката
Петрова се е било установило, че молителят през прозореца е подал ключовете за
отключване на решетката на стълбището пред апартамента. Действително, в
мотивите си към обжалваното решение първоинстанционния
съд е посочил, че молителя е бил изваден от полицията през прозореца на
апартамента, но тази констатация на съда не от решаващо значение за извода му
относно наличието на извършено домашно насилие, а решението е постановено въз
основа на други, събрани по делото доказателства.
Настоящия съдебен състав счита, че на твърдяния
акт на домашно насилие не са присъствали свидетели- очевидци. Разпитаните в
качеството им на свидетели лица в първоинстанционното
производство по времето на твърдяното домашно насилие не са се намирали на
мястото, където се твърди да е извършено насилието, поради което нямат преки
възприятия относно обстоятелствата, които установяват. Имат откъслечни такива,
които са формирани и вследствие казаното им от страните (например къде са се
намирали страните, пресъздаване и интерпретиране на факти на всяка от страните,
за които се твърди да се случили).
С оглед доказване извършването на твърдяното домашно насилие, настоящия съдебен
състав счита, че на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
изхождаща от пострадалото лице И.С.С., следва да бъде придадена силата на доказателствено
средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларацията индивидуализира
актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг.
от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или
приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт, използваните
средства при извършването му, конкретните заплахи и т. н. В случая молителят в
декларацията е посочил всяко едно от тези обстоятелства и на основание само на
нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, следва да бъде издадена заповед за защита
в полза на декларатора по делото и пострадало лице, тъй като не е имало
свидетели- очевидци на извършеното на 30.12.2018 г. насилие.
И във въззивната инстанция не бяха
ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение
следва да се остави в сила.
Въззивникът, на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната
жалба по сметка на СГС в размер на 25 лв.
Въпреки изхода на делото и направеното искане, разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй като
липсват доказателства за извършени такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95319/16.04.2019
г., постановено по гр. д. № 80/2019 г. на CPC, III ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА С.Д.С., с ЕГН********** да заплати
държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.С.С., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.