№ 101
гр. Ямбол, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500088 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на С. С. Ч., ЕГН ********** от гр. ****** чрез пълномощника й адв.А.С. от АК-
Кърджали против Решение №7/30.01.2022 г., постановено по гр.д.№598/2020 г. по описа на
РС-Елхово в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявеният от въззивницата против въззиваемия Г. Д. Й. иск за съдебна делба на следните
вещи: маса, придобита през 2003 г.; стол, придобит през 2009 г., кофа, придобита през 2009
г., съдове и прибори за хранене, придобити през 2003 г., компютър/конфигурация с монитор
LG, лаптоп; тонколона- усилвател- голяма и с две малки тонколони; къртач "Райдър"; дрелка
"Бош"; малка горелка; ПВЦ стол- сгъваем, бял, придобит през 2019 г.; кошери с пчелни
семейства, намиращи се в с. ******- 50 бр., придобити през 2017 г.; надуваем дюшек/матрак
за спане с вградена помпа, придобит през 2015 г.; принтер "Самсунг" 3 в 1 /принтер, скенер
и копир/, придобит през 2012 г., както и каравана, разположена в с.******, купена през
2017/2018 г, както и в частта му ,с която е отхвърлен предявеният от въззиваемият Г.Й.
против въззивницата иск за делба на кафемашина "Делонги" от 2004 г., кафемашина
"Делонги" от 2014 г. и тостери за сандвичи -2 бр. Във въззивната жалба са формулирани
аргументи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, проявяващи се в
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и в изграждане на изводите му при несъответствие със
събрания доказателствен материал. Твърди се, че е допуснато нееквивалентно третиране на
принадлежащи към делбената маса вещи, т.к. способът за установяване на собствеността по
отношение на всички елементи на движимото имущество е един и същ и се основава на
приетите за безспорни твърдения на страните относно факта на тяхното придобиване.
Развиват се оплаквания в направление, че изброените в отхвърлителните части на
решението вещи са годен предмет на делба, а съдебните изводи на първата инстанция,
мотивирани с неизпълнение на изискванията за установеност на наличността им и дължима
конкретизация, се окачествяват като несъстоятелни. Извършва се собствен прочит на
доказателствената наличност с акцент върху отделни елементи от съдържанието гласните
доказателства, еднозначно установяващи според въззивницата съществуването на
1
процесните движими вещи, предмет на неудовлетворената претенция, тяхното
местонахождение и вложените средства за закупуване на караваната в с.*****, общ.*****. В
подкрепа на верността на лансираните доказателствени и правни тези съществен дял на
въззивната жалба заема обективираното общо позоваване на решение на ВКС,
детерминиращо и утвърждаващо критерии за допускане до съдебна делба на движими вещи
- фактическата установеност на съществуването и местонахождението на обектите на
движимото имущество към момента на приключване на съдебното дирене,а в
алтернативност- отсъствието на спорни позиции между съделителите по тези въпроси в
хипотезата на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, основанията за приложение правилата за разпределение
на доказателствената тежест по чл.154 ГПК и пр. По същество се настоява въззивната
инстанция в параметрите на възложените й ревизионни правомощия да отмени атакуваното
решение в обжалваните му части и да постанови друго, с което да допусне до съдебна делба
на индивидуализираните в жалбата движими имуществени обекти, със съпътстващо искане
за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Г. Д. Й. и същият не е взел
становище по оплакванията в жалбата.
В о.с.з. въззивницата чрез пълномощника си адв.А.С. от АК-Кърджали поддържа депозираната
въззивна жалба, излагай повторно формулираните в нея съображения, както и отправя искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, за които прилага списък
по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Г. Д. Й. не се явява и не изпраща представител.
След като извърши индивидуален и комплексане анализ на приобщените доказателствени
материали и ги съпостави в аспекта на заявените фактически твърдения във въззивната
жалба и , ЯОС достигна до следните фактически и правни изводи:
Въз основа на Решение №336/17.02.2020 г., постановено по гр.д. №674/2019 г. по описа на
ЕРС е прекратен гражданският брак между страните Г. Д. Й. и С.С.Ч. –Й.а, а родителските
права по отношение на на ненавършилите пълнолетие деца Д.Г.Й. / към момента на
приключване на съдебното дирене вече пълнолетен/ и М.Г.Й. са предоставени на майката С.
С. Ч.-Й.а и местоживеенето им е определено при майката на адрес :гр. *****,ул.*********.
С посоченото съдебно решение е постановено семейното жилище , притежавано в
съсобственост между Г.Й. и децата Д.Й. и М.Й. да се предостави за ползване на майката С.
С. Ч.-Й.а до навършване на пълнолетие на всяко от двете деца.
От представеното заверено копие на СРМПС част 1 се доказва придобиването по време на
брака на страните на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат 3 БГ“, с рег. №У5815АС, с
номер на рама WVWZZZ3ВZ3E312400, регистриран на името на Г. Д. Й.
Като безспорно в съотв. с процесуалната норма на чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е отделил
произтичащото от съвпадащите фактически твърдения на страните, че част от движимите
вещи, намиращи се в бившето семейно жилище, се държат от ответницата, придобити са по
време на брака възмездно и попадат в обхвата на презумпцията по чл.19, ал.1 СК, с
изключение на подробно описаните в отговора на исковата молба, по отношение на които се
твърди да са лична собственост, да са неналични и несъществуващи елементи на СИО или
да съставляват подобрения в семейното жилище. В отговора на исковата молба
въззивницата е поискала да бъдат допълнително включени към делбената маса движими
вещи, нефигуриращи в исковата молба на Г.Й., а именно : маса, придобита през 2003 г.,
стол, придобит през 2009 г., кофа, придобита през 2009 г., съдове и прибори за хранене,
придобити през 2003 г., компютър/ конфигурация с монитор “LG” ,лаптоп, тонколона
/усилвател- голяма и с две малки тонколони, къртач „Райдър“, дрелка „Бош“, малка горелка,
ПВЦ стол- сгъваем, бял, придобит през 2019 г. , кошери с пчелни семейства, намиращи се в
с.****** – 50 бр. придобити през 2017 г., надуваем дюшек/матрак за спане с вградена
помпа, придобит през 2015 г., принтер „Самсунг“ 3 в1 /принтер скенер и копир/, придобит
през 2012 г., каравана, разположена в с.******, ъглошлайф, резачка за дърва „Щил“,
придобита през 2011 г., косачка за трева „Раптер“ , придобита през 2014 г. В отговора и
уточняващата отговора молба въззивницата - ответник е конкретизирала, че 2 бр. тостер ,
кафемашина "Делонги" 2004, черна на цвят и кафемашина "Делонги" 2014 г. черна на цвят,
не са налични, не се намират в нейно владение , отправяйки самостоятелно искане за
изключването им от делбата. В съдебното заседание, проведено пред първоинстанционния
2
съд, ищецът- въззиваем е оспорил иска за делба по отношение на изброените от
въззивницата-ответник в отговора на ИМ вещи, като е изложил допълнително конкретни
аргументи относно липсата на индивидуализация в т.ч. чрез гласните доказателства на
модела, цвета, размерите, годината на производство, придобивното основание,
прехвърлителя на караваната. Оспорил е принадлежността към прекратената СИО на
пчелните кошери, резачка за дърва, косачка, ъглошлайф, с аргумент за липсата на
документи, обосноваващи придобиването им по време на брака, и твърдение, че кошерите в
с.****** са собственост на бащата на въззиваемия. Заявено е аналогично правоизключващо
възражение и по отношение на останалите движими вещи, претендирани от въззивницата с
отговора, че същите не са били придобити по време на брака в режим на СИО.
По делото са приобщени гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели.
От показанията на св. А.К., без родство със страните се установява информация относно
извършени лични подаръци на въззивницата по повод на годежа й с въззиваемия от страна
неговите майка и баща- гоблени и златна гривна.
От показанията на св.Д.Й. – син на страните, се извеждат детайли, информиращи за
обстоятелствата относно държане от страна на въззиваемия Г.Й. на част от претендираните
от въззивницата вещи – ъглошлайф, резачка за дърва, косачка за трева- ръчна, бензинова.
Преценени по своята фактологическа структура и съдържание показанията пресъздават
спомени на свидетеля относно приблизителния времеви момент и повода, при който
въззиваемият е установил фактическа власт върху изброеното движимо имущество,
произходът на средставата и времето на придобиването им. Твърди, че по заръка на баща
си, св. Й. му е предал торба от килера, съдържаща инструменти и ъглошлайф, както и че
през 2019 г. въззиваемият е изнесъл резачката за дърва / закупена с пари, предоставени на
въззивницата от баба му по бащина линия/ и косачката за трева /закупена със семейни пари/
от дома на неговия дядо. Посочва, че със семейни пари през 2017-2018 г. баща му е закупил
каравана за сумата от 1700 лв., която се намира в с.******, в двора, който е негова
индивидуална собственост.Уточнява, че караваната не е регистрирана и не може да се
движи сама, а е конструирана за прикачване към автомобил, като я е виждал при последното
му посещение в с.******. Изтъква, че след развода, с лични средства свидетелят си е
закупил компютър, който е взел със себе си, когато е променил местоживееното си.
В показанията си св. С.Ч., /баща на въззивницата/ заявява, че не му е известно въззиваемият
да е изнасял други вещи от семейното жилище в гр.*****, освен дрехи. Споделя за
непосредствени впечатления относно караваната от преди 3-4 години,като описва същата
като конструирана за прикачване към автомобил, с големи размери, и налично оборудване-
легла и тоалетна. Допълва, че от дъщеря си знае, че караваната е закупена по време на брака
й с въззиваемия за сума от 1700 лв., които били семейни пари.
Въззивната жалба в частта й, с която първоинстанционното съдебно решение се
атакува в частта му по отношение на отхвърления иск на Г. Д. Й. за делба по отношение на
следните вещи: кафемашина „Делонги“ от 2004 г., кафемашина „Делонги“ от 2014 г., ,
тостери за сандвичи -2 бр., следва да се остави без разглеждане като недопустима предвид
липсата на правен интерес на жалбоподателя. Настъпилата промяна на позицията на
въззивницата относно предпоставките за делба на тези вещи ЯОС регистрира едва във
въззивното производство с депозирането на въззивната жалба. От процесуалното й
поведение пред първата инстанция може да бъде обособена коренно противоположна
позиция по въпроса за допускането на делбата на така очертаните вещи. В
обстоятелствената част на отговора на исковата молба ответницата е отрекла
съществуването на процесните кафемашина "Делонги" придобита през 2004 г., кафемашина
"Делонги", придобита през 2014 г. и 2 бр. тостери и изрично е формулирала искане, тези
вещи да бъдат изключени от делбената маса. Непоследователната й нагласа към фактите
относно съществуването , наличността и принадлежността на тези вещи към СИО, не би
могла да бъде отстранена едва във въззивното производство, предвид преклудирането на
крайния срок по чл.341, ал.2 ГПК, в който може да бъде заявено искане за включването в
делбената маса на имуществени обекти. По изложените съображения липсва адекватна
мотивация на правния интерес от настоящото обжалване в тази част на решението, предвид
което така обособената част от въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото следва да се прекрати в тази му част поради липса на правен
3
интерес от неговото продължаване.
В останалата й част въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259
ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Въззивният контрол се осъществява в обсега на конструирания в нормата на чл.269 ГПК
механизъм за инстанционна проверка от въззивния съд, който се произнася служебно по
валидността на обжалваното решение, по неговата допустимост- в обжалваната му част, а по
правилността му- само по изложените във въззивната жалба основания. Настоящата
инстанция при служебната проверка не откри пороци, водещи до нищожност или
недопустимост на обжалваното решение. Прегледът на съдебните изводи обосновава
становище за тряхната правилност, като при формирането им не са допуснати
декларираните във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и
правилно е приложен материалният закон. Фактическите изводи са формирани в точно
съответствие с релевантната информация от приобщените доказателствени източници при
стриктно следване на очертания от процесуалните норми и правилата на формалната
логиката път. Съдебните разсъждения са последователно и коректно аргументирани след
обсъждане и точна правна оценка на събраните доказателства.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.34 ЗС вр.чл.28 СК за делба на движими
вещи- бивша съпружеска имуществена общност, находящи се в семейното жилище на
страните в гр. *****,ул.*********, като по реда на чл.341, ал.2 ГПК в делбата са включени
и движими вещи, намиращи се в държането на ищеца- въззиваем. Производството е във
фазата по допускане на делбата. С решението си първостепенният съд е разгледал и се е
произнесъл и по въведеното чрез възражение искане на въззивницата по чл.29, ал.2 СК да
получи извън дела си движимите вещо, предназначени за отглеждането и възпитанието на
децата, във вр. с предоставеното й упражняване на родителските права.
В предметните рамки на обособената като допустима част от въззивната жалба, в които
следва да се концентрира спорът пред настоящата инстанция, попада единствено частта от
атакуваното съдебно решение, с която е отхвърлен предявеният от С.Ч. против Г.Й. иск за
съдебна делба на следните вещи: маса, придобита през 2003 г., стол, придобит през 2009 г.,
кофа, придобита през 2009 г., съдове и прибори за хранене, придобити през 2003 г.,
компютър/ конфигурация с монитор “LG” ,лаптоп, тонколона /усилвател- голяма и с две
малки тонколони, къртач „Райдър“, дрелка „Бош“, малка горелка, ПВЦ стол- сгъваем, бял,
придобит през 2019 г. , кошери с пчелни семейства, намиращи се в с.****** – 50 бр.
придобити през 2017 г., надуваем дюшек/матрак за спане с вградена помпа, придобит през
2015 г., принтер „Самсунг“ 3 в1 /принтер скенер и копир/, придобит през 2012 г., както и
каравана, разположена в с.******, купена през 2017/2018 г. В основата на изводите си
първостепенният е поставил липсата на ангажирани доказателства, че такива вещи са
придобивани по време на брака, относно тяхното местонахождение, относно
обстоятелството, принадлежат към прекратена имуществена общност и са налични към
момента на приключване на съдебното дирене, приемайки,че твърденията на ответницата в
тази насока са изолирани.
Константната и многобройна, последователно развивана от ВКС съдебна практика
утвърждава разбирането, че движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само ако по
делото е установено, че съществуват към момента на приключване на съдебното дирене
пред съответната инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е
установено, в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не
съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат
до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно. /в този см. Решение
№297/22.12.2014 г. по гр.д.№4004/2014 г. ВКС Решение № 69 от 20.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 6690/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 1317 от 24.02.2009 г. на ВКС гр. д. № 5603/2007
г., II г. о., ГК, Решение № 711 от 29.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 170/2001 г., I г. о., и др..
Разпоредбата на чл.344, ал.1 изр.последно ГПК регламентира изискване да се проведе
изрично фактическо установяване на въпроса, у кого от съделителите се намира движимата
вещ, който подлежи на задължително изясняване при преценка на предпоставките за
допускане до делба на движимата вещ. Концептуалното предназначение от доказването на
това обстоятелство цели облекчаване на втората фаза на делбата- нейното извършване, при
4
която е необходимо вещо лице да оцени вещите и следователно следва да знае, у кого от
съделителите се намират тези вещи, както и да е ясно спрямо кого може да се реализира
предвидената в чл.521, ал.2 ГПК възможност за претендиране на равностойността на тази
вещ при нейното евентуално унищожаване, погиване или разваляне
след допускане на делбата.
По отношение претенцията за отмяна на първостепенното съдебно решение в маркираната с
въззивната жалбата част, респ. за включване в делбената маса и допускане до делба на: маса,
придобита през 2003 г., стол, придобит през 2009 г., кофа, придобита през 2009 г.,
съдове и прибори за хранене, придобити през 2003 г., компютър/ конфигурация с
монитор “LG” ,лаптоп, тонколона /усилвател- голяма и с две малки тонколони,
къртач „Райдър“, дрелка „Бош“, малка горелка, ПВЦ стол- сгъваем, бял, придобит
през 2019 г. , кошери с пчелни семейства, намиращи се в с.****** – 50 бр., придобити
през 2017 г., надуваем дюшек/матрак за спане с вградена помпа, придобит през 2015 г.,
принтер "Самсунг" 3 в 1 /принтер, скенер и копир/, придобит през 2012 г., :
В Решение № 1317 от 24.02.2009 г. на ВКС гр. д. № 5603/2007 г., II г. о., ГК е дадено
допълнително тълкуване, че до делба не следва да се допускат на общо основание всички
вещи, които някога са били съсобствени и са се намирали в държане на един от
съделителите към минал момент, т. е. за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да
установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи, какъв е размерът на
идеалните им части. В сходен смислов ракурс е и формулираното становище относно
необходимостта от конкретизация и доказване на съществуването и местонахождението на
движимите вещи, предмет на делбата, в Решение №297/22.12.2014 г. по гр.д.№4004/2014 г.
ВКС, в което се приема, че ако към този момент /приключване на съдебното дирене/ между
съделителите съществува спор относно съществуването на движимите вещи, този факт
следва да бъде самостоятелно доказан, дори съществуването и местонахождението на
вещите да е установено към момента на прекратяване на съпружеската имуществена
общност, тъй като е възможно впоследствие вещите да са погинали или местонахождението
им да е променено.
В контекста на цитираните обвързващи настоящата съдебна инстанция практически
разрешения следва да се отчете, че по делото не е проведено доказване от страна на
носителя на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК- въззивницата Ч., че изброените
движими вещи са съществували към момента на предявяване на иска за делба, нито че са
били в държане на съделителя Г.Й., алтернативно липсва доказване, че вещите са
съществували към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност в
хипотеза на липса на спор за съществуването им и на възражения относно погиването или
промяна в местонахождението на вещите. Напротив, пред първата инстанция, макар и с
декларативно поднесено и формулирано по общ начин възражение, въззиваемият е заявил
правоизключващо потестативното право на делба възражение, като е отрекъл
съществуването на твърдяните от въззивницата движими вещи, и изрично се е
противопоставил на тяхното включване в делбената маса. По отношение на изброените
движими вещи насрещната претенция на С.Ч. почива единствено на голословното
твърдение, че същите не се намират в нейно държане към момента на депозиране на
писмения отговор, но въззивницата не е ангажирала конкретни доказателства в подкрепа на
тези твърдения, както относно базисния правноотносим въпрос за тяхното съществуване,
така и относно тяхното местонахождение и държане от ответника -въззиваем. Комплексът
обстоятелства, обуславящ основателност на иска за делба по отношение на така очертаните
движими вещи не е изяснен чрез процесуална активност от претендиращата страна и
носител на доказателствената тежест- да установи пълно и главно факта на съществуване на
тези вещи, както и тяхното местонахождение. Неоснователно е възражението на
въззивницата, че тяхното съществуване и местонахождение е било изяснено чрез
свидетелските показания на св. Д.Й. и С.Ч.. Оценявайки информационно-съдържателните
характеристики на показанията на първия свидетел, същите пресъздават в неопределен и
неконкретизиран аспект данни относно предоставянето във фактическа власт на неговия
баща на "торба с инструменти, съдържаща ъглошлайф и др. инструменти", като изрично е
подчертана липсата на спомен относно конкретния вид и особености на съдържимите се в
предадената торба инструменти. В съгласие с допълнително предоставената от този
свидетел конкретна информация, за изнесени през 2019 г. от въззиваемия резачка за дърва и
5
косачка за трева, бензинова, районният съд е допуснал до делба само изрично споменатите
от този свидетел движими вещи: ъглошлайф, резачка за дърва "Щил" , придобита през 2011
г., косачка за трева "Раптер", придобита през 2014 г. В останалата им част свидетелските
показания на Д.Й., и цялостното съдържание на показанията на св. С.Ч. са фокусирани
върху установяване съществуването и местонахождението на друга група движими вещи
извън очертаната категория, а именно: гоблени, златна гривна, видеокамери, фотоапарат,
каравана.
Обикновеното сравнение на контрадикторните позиции на страните, в контекста на което
ищецът въззиваем, макар и с обща декларация е оспорил съществуването и държането в
своя фактическа власт на изброените движими вещи, не предоставя базис за заключение, че
между съделителите изначално липсва спор по тези факти, респ. за първата инстанция не е
съществувала законосъобразна възможност да приложи нормата на чл.146, ал.1, т.4 ГПК
приемайки, че тази група факти не се нуждае от доказване. В този смисъл правните
констатации на съда за отсъствието на предпоставките за допускане на делбата по
отношение на така описаните вещи, са формирани в точно съответствие с установените по
делото и имащи значение за спора факти, поради което в тази част обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
В допълнение и самостоятелно относно вещите: компютър/ конфигурация с монитор
“LG”,лаптоп, тонколона /усилвател- голяма и с две малки тонколони, малка горелка, следва
да се посочи, че, насрещната искова претенция не е прецизирана в съответствие с
изискуемите минимални критерии за конкретизиране на марка, модел, година на
производство, позволяващи идентификация на изброеното движимо имущество.
По отношение на възраженията във вр. с отхвърлената искова претенция за допускане до
делба на каравана, придобита през 2017 г.-2018 , намираща се в с.****** . На първо
място,и по отношение на преценката, дали тази вещ подлежи на делба, важат общите
ръководни практически принципи, както и изходната нормативна основа в правилото на
чл.344, ал.1,изр. последно ГПК, че страната, която твърди, че е налице съсобственост, следва
да установи по категоричен и несъмнен начин този факт, юридическото основание за
нейното възникване, както и съществуването на вещта към момента на извършване
на делбата. / в този смисъл разясненията, формулирани в Решение № 711 от 29.12.2001 г. на
ВКС по гр. д. № 170/2001 г., I г. о./ По същият начин,в Решение № 118 от 17.03.2005 г. на
ВКС по гр. д. № 658/2004 г., I г. о.се утвърждава стабилитета на ръководния в преценката за
основателност на иска за допускане до делба фактор -наличността на движимата вещ:
"Съдебна делба на движими вещи се допуска, само ако по делото е установено по
категоричен начин, че това действително са движими вещи, които са налице." В
правопораждащия фактически състав на потестативното право на делба по арг. на чл.344,
ал.1 ГПК имплицитно се включва изследването на юридическото основание за възникване
на съсобствеността, което извън обхвата на презумпцията на чл. 19, ал. 1 от СК за създаване
на съпружеската имуществена общност чрез общия принос на съпрузите, изисква и
конкретно установяване по отношение придобивното основание на съответната вещ.
Действително показанията на св. Д.Й. и св. С.Ч. съставляват гласни доказателствени
източници,в които се съдържа смислово съгласувано изложение на факти и обстоятелства от
обхвата на непосредствените възприятия на свидетелите, а именно, че по време на брака на
страните, преди 3-4 г., е закупена каравана със семейни пари за сумата от 1700 лв., чието
местонахождение понастоящем /отново на основата на спомени от преди 3-4 г./ е в с.******,
в дворното място, представляващо индивидуална собственост на въззиваемия.
Невъзможността на въззивницата за своевременно изпълнение на минималния стандарт за
индивидуализация на пътното превозно средство, - марка, модел, автентичен
идентификационен номер, технически параметри, позволяващи идентификацията му,
поставя и настоящия съдебенорган пред невъзможност да определи правния режим на
придобиване и относимата нормативна уредба за неговото регистриране, респ. дали същото
подлежи на регистрация.
В коментирания контекст правилно районният съд е формирал вътрешното си убеждение, че
липсата на годно писмено доказателство, съответстващо на предписаната в закона форма за
действителност на сделката за придобиване на ППС, не може да бъде компенсирана с
информация, набавена от свидетелски показания. В информативно отношение извеждащите
6
се от тези показания фактологични детайли подкрепят фактическата теза на въззивницата, но
същите са непротивпоставими на установената в чл.164, ал.1, т.1 ГПК забрана за
установяване със свидетелски показания на правни сделки, за действителността на които
законът изисква писмен акт. Според разрешението в решение № 874/18.11.2009 г. на ВКС по
гр.д. № 4074/2008 г., ІІІ г.о официалната удостоверителна сила на свидетелстващите
документи, каквото е свидетелството за регистрация по чл. 141 вр. чл. 143 от ЗДвП, е
въздигнато в писмено доказателство, достатъчно в своите обективни характеристики да
установи по достоверен начин придобивното основание на собственика: "Наличието на
издадено свидетелство за регистрация на МПС доказва, че е налице придобивно основание
за собственика, посочен в документа." В случая по делото не са ангажирани необходимите
писмени доказателства, в т.ч. договор за покупко-продажба или фактура /първични писмени
доказателства относно придобивното основание/, както и удостоверение за регистрация на
караваната по чл. 141 вр. чл. 143 от ЗДвП. Обстоятелствата, извличащи се от гласните
данни, че караваната не е регистрирана, не кореспондират с валидно събрани доказателства,
нито с конкретизиращи фактически пояснения относно техническите параметри на
превозното средство, респ. не може да бъде преценено наличието на нормативни
предпоставки за регистрирането й. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл.143, ал.1 ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.; обявена за
противоконституционна от КС на РБ относно предл. второ ЗДвП регламентира задължение
за регистриране на пътното превозно средство на името на неговия собственик. В нормата
чрез лимитираните изключения на база вида и категорията на превозното средство е
дефинирано задължението на физическите лица за регистрация на т.н. "къмпинг-ремаркета".
По делото не може да бъде направен категоричен извод, нито да се изключи извод, че
процесната каравана за прикачване принадлежи към категорията "къмпинг-ремаркета",
респ. подлежи на регистрация по този ред, предвид което съдът е изправен пред
невъзможност на основата на голословната и заявена по неопределен начин фактическа теза
на въззивницата да очертае валидните и легални доказателствени способи за установяване и
доказване на собствеността върху процесното превозно средство. В Решение
№297/22.12.2014 г. по гр.д.№4004/2014 г. ВКС върховната съдебна инстанция е установила
метода за разпределение на доказателствената тежест по иск за делба на движими вещи в
съотв. със спецификата делбеното производство и особеното нормативно изкисване в
чл.344, ал.1 изр.последно ГПК: "Който е поискал включването на движими вещи в
делбената маса, носи доказателствената тежест да установи съществуването им и към
момента на допускане на делбата, ако това обстоятелство се оспорва от друг съсобственик.
Ако съществуването и местонахождението на вещите към момента на прекратяване на
съпружеската имуществена общност е установено и не се твърди настъпването на
последващо обстоятелство, довело до погиването или промяна в местонахождението на
вещите, може да се приеме, че вещите съществуват и към момента на приключване на
съдебното дирене." По делото не е проявена процесуална активност от въззивницата за
установяване минимума детайлизиращи елементи, относими към индивидуализиране на
процесното превозно средство- марка, модел, автентичен идентификационен номер,
позволяващи идентификацията му. Не са представени, каквито и да било др. документи,
идентифициращи превозното средство и съдържащи информация с техническите данни,
позволяващи индивидуализацията му. Наред с това липсата на приложен договор за
покупко-продажба, на друг документ за собственост и/или документ за регистрация на
караваната, на фона на заявеното чрез възражение изрично оспорване от насрещната страна
на нейното съществуване, обуславя извод за неизпълнение на доказателствената тежест на
въззивницата за провеждане на положителното установяване относно наличността на
караваната в прекратената СИО към меродавния за спора момент /приключване на
съдебното дирене в първа фаза на делбеното производство/. Липсата на съдебно признание
от страна на съделителя Г.Й. за възмездното придобиване на пътното превозно средство по
време на брака му с С.Ч., не може да обоснове базисния за фактическия състав на
потестативното право на делба извод за съсобственост между страните върху тази вещ.
Предвид неблагоприятните последици за въззивницата от проведената доказателствена
дейност в съотв. с разпределената доказателствена тежест, анализирани в аспекта на
съвкупната преценка на доказателствата и релевантната нормативна уредба, за ЯОС не са
налице основания за корекция на решението на ЕРС в частта му, с което е приет за
7
неоснователен и недоказан искът за делба на каравана.
Обусловена от този изход на спора неоснователна е и претенцията по чл.78, ал.1 ГПК за
присъждане в полза на С.Ч. на съдебно-деловодните разноски във въззивното производство.
Водим от изложеното ЯОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7/30.01.2022 г., постановено по гр.д.№598/2020 г. по описа на
Районен съд-Елхово в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от С. С. Ч.
ЕГН********** против Г. Д. Й. ЕГН ********** иск за делба на следните вещи: маса,
придобита през 2003 г.; стол, придобит през 2009 г., кофа, придобита през 2009 г., съдове и
прибори за хранене, придобити през 2003 г., компютър/конфигурация с монитор LG, лаптоп;
тонколона/усилвател- голяма и с две малки тонколони; къртач "Райдър"; дрелка "Бош";
малка горелка; ПВЦ стол- сгъваем, бял, придобит през 2019 г.; кошери с пчелни семейства,
намиращи се в с.******- 50 бр., придобити през 2017 г.; надуваем дюшек/матрак за спане с
вградена помпа, придобит през 2015 г.; принтер "Самсунг" 3 в 1 /принтер, скенер и копир/,
придобит през 2012 г., както и каравана, разположена в с.******, купена през 2017/2018 г.
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима въззивната жалба срещу решение №7/30.01.2022 г.,
постановено по гр.д.№598/2020 г. по описа на Районен съд-Елхово в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Г. Д. Й. против С. С. Ч. иск за делба на следните вещи:
кафемашина "Делонги" от 2004 г., кафемашина "Делонги" от 2014 г., тостери за сандвичи 2
бр. поради липса на правен интерес и прекратява производството по в.гр.д.№88/2022 г. по
описа на ЯОС по отношение на тази част от въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8