Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260388/25.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16142 по описа на
Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Етажна собственост, с административен адрес: *, чрез управителя на ЕС „А. С.“
ООД, ЕИК *, срещу С.Р.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до
съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 414.00
лв., представляваща
неизплатени месечни такси /разноски по поддръжка и управление, консумативни разходи,
фонд ремонти и обновление/ за периода от месец Януари 2015
г. до месец Октомври 2018г., съгласно Решение от заседание на Общото събрание
на Етажната собственост на адрес: *, обективирано в Протокол от 06.03.2019 г. и Протокол от 08.08.2018 г., формирана, като за всеки
месец от периода е дължима сума от 9 лв.;
както и сумата от 225.00 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25,00
лв. и адвокатско възнаграждение от 200,00 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, за които вземания по ч. гр. д. № 8875 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 4491/ 10.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че ответникът е собственик на имот, намиращ
се в режим на етажна собственост. В Решение на общо събрание на етажната
собственост, проведено на 08.08.2013г., в т. 1
и 3 от протокола, съставен от събранието, са обективирани
решения за начина на разпределение на таксите към етажната собственост, фонд
ремонти и обновление, такса за управление и поддръжка. В периода м.01.2015 г. -м. 10.2018 г. собственикът на ап. № * не е плащал дължими и изискуеми такси към
етажната собственост.
С писмена молба, депозирана преди първото по делото заседание, изразява
становище за частична основателност на възражението за погасяване на вземането
по давност – за периода м. януари 2015 г. – м. май 2016 г.
Ответникът - С.Р.Т., чрез назначения и особен представител,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
възражения за недопустимост и неоснователност на иска. Релевира възражение за
погасяване по давност на вземанията с падеж преди м. май 2016
год.
В съдебно заседание, особеният
представител, изразява становище за основателност на претенцията до размера от
374.00 лв., формирана след съобразяване възражението за давност.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС, разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: качеството на
ответника на собственик, ползвател или обитател на процесния имот, намиращ се в
етажната собственост; валидно решение на Общото събрание на ЕС за събиране
парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, в рамките на процесния период; размера на задължението.
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
В настоящата
хипотеза липсва спор между страните относно качеството на ответника, а именно,
че същият е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост.
На следващо място - установява се от
приобщения л. 9 – 10 протокол, че въз основа на решения по т. 1 и 3, на
08.08.2013 год., от общото събрание на етажната собственост, е взето решение за
събиране на такси към ЕС за поддръжка и управление от професионален
домоуправител (по 4.00 лв. на месец), за консумативни разходи домоуправител (по
5.00 лв. на месец) и ремонт и обновление (по 5.00 лв. на
месец).
Коментираното решение е изцяло
съобразено с нормите на чл.
11, ал. 1, т. 5 и 7
и чл.
50 и 51 ЗУЕС, съобразно
които определянето размера на
паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", както и разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственос, е от компетентността на общото събрание.
Същевременно, с
решение по т. 3 от 06.03.2019 г., от общото събрание е прието да се образуват
заповедни производства срещу длъжниците към етажната собственост.
Липсва
спор, а и се установява от вече коментирания протокол размера на задължението –
9.00 лв., месечно, формирано както следва: 4.00 лв. – такса за поддръжка и
управление и 5.00 лв. – такса ремонт и обновление.
Изложеното
обуславя извода, че фактическия състав на правната норма е осъществен, а за
ищеца е възникнало правото да претендира заплащане на процесното вземане.
Този извод, налага разглеждане на релевираното с отговора на исковата
молба възражение за погасяване на вземането по давност.
Съобразно чл.
111, б. „в ЗЗД вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Съгласно чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените
в тях срокове. В протокола от проведеното на 12.11.2014 г. ОС в т. 4- Разни е
прието, че след 01.01.2015 г. всички задължения ще бъдат търсени по всички
възможни законоустановени способи. Тълкувайки действителната обща воля на
етажните собственици решението на ОС, в т. ч. и решението по т. 2 се изпълнява
от 01.01.2015 г., като погасителният ефект на тригодишната давност към 07.06.2019 г. (датата на подаване
на заявлението по чл.
410 от ГПК) е настъпил по отношение на вземанията за периода м. януари 2015 г. – м. май 2016 г., чийто общ размер възлиза на
153.00 лева (17 месеца х 9.00 лева).
За пълнота на изложението, в
предвид изразеното от ищеца становище, следва да бъде отбелязано следното:
Предназначението на вноските – да управлението на етажната собственост,
поддръжка на общите части или фонд „Ремонт и обновление“, е ирелевантно при
формиране на крайните изводи относно настъпване на погасителния ефект на
давността. Още повече, че в дължимите такси за периода януари октомври 2015 г.,
които ищеца счита за погасени по давност, също е включена вноска за фонд
„Ремонт и обновление“.
По
изложените съображения се налага извод за частична основателност на
претенцията, като същата се явява основателна за сумата от 261.00 лева, представляваща
неизплатени месечни такси (разноски по
поддръжка и управление, консумативни разходи, фонд ремонти и обновление) от по
девет лева, месечно, за периода от месец юни 2016 г. до месец октомври 2018г.,
съгласно Решение от заседание на Общото събрание на Етажната собственост на
адрес: *, обективирано в Протокол от 06.03.2019 г. и Протокол от 08.08.2018 г., на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Искът за
установяване на вземане, представляващо неизплатени месечни такси (разноски по
поддръжка и управление, консумативни разходи, фонд ремонти и обновление) от по
девет лева, месечно, съгласно Решение от заседание на Общото събрание на
Етажната собственост на адрес: *, обективирано в Протокол от 06.03.2019 г. и
Протокол от 08.08.2018 г., за периода от месец
януари 2015 г. до месец май 2016 г., е
неоснователен, поради което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените разноски, съобразно уважената част на исковете, възлизащи
на 141.85 лв. за заповедното производство и 394.00 лева – за настоящото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Р.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на Етажна собственост, с
административен адрес: *, чрез управителя на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК * сумата от 261.00 (двеста шестдесет и един) лева,
представляваща неизплатени месечни такси (разноски по
поддръжка и управление, консумативни разходи, фонд ремонти и обновление) от по
девет лева, месечно, за периода от месец юни 2016 г. до месец октомври 2018г.,
съгласно Решение от заседание на Общото събрание на Етажната собственост на
адрес: *, обективирано в Протокол от 06.03.2019 г. и Протокол от 08.08.2018 г.,
за които вземания по ч. гр. д. № 8875 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена
Заповед № 4491/ 10.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Етажна собственост,
с административен адрес: *, чрез управителя на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК * срещу С.Р.Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца горницата над 261.00 (двеста шестдесет и един) лева до
пълния предявен размер от 414.00
(четиристотини и четиринадесет) лева, представляваща неизплатени месечни такси (разноски по
поддръжка и управление, консумативни разходи, фонд ремонти и обновление) от по
девет лева, месечно, за периода от месец януари 2015 г. до месец май 2016г., съгласно
Решение от заседание на Общото събрание на Етажната собственост на адрес: *,
обективирано в Протокол от 06.03.2019 г. и Протокол от 08.08.2018 г., за които суми по ч. гр. д. №
8875 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 4491/ 10.06.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, поради
погасяване на вземането по давност, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
51, ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА С.Р.Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Етажна
собственост, с административен адрес: *, чрез управителя на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК
* сумата от 141.85 лв. (сто четиридесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща извършени в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Етажна
собственост, с административен адрес: *, чрез управителя на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК
* сумата от 394.00 (триста
деветдесет и четири) лева, представляваща извършени в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на адвокат Ц.К.К.
разходен касов ордер за сумата от 300.00 (триста) лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: