Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Царево 21.08.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 494/2018г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от
”ФРОНТЕКСТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на
управление:гр.София, кв.”Хладилника”,ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.6 , против К.И.Н.
с ЕГН ********** и адрес ***, с която се иска от съда да признае за установено,
че в полза на ищеца съществуват вземания
по отношение на ответника К.И.Н., ЕГН **********, адрес: ***, както
следва: сумата от 952.04 лева - главница; сумата от 43.92 лева - договорна
(възнаградителна) лихва за периода 05.02.2015г. до 05.05.2016г.; сумата от
333.09 лева - лихва за забава за периода от 06.02.2015г.до 07.08.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Претендира
разноските по делото. Ангажира писмени доказателства.
Твърди се, че на 28.12.2014г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* и ответникът К.И.Н., ЕГН **********
е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX -11098394, по
силата на който на ответника била предоставена сумата от 1349.00лв., а
последният се съгласил да я върне ведно с уговорената възнаградителна лихва на
18 месечни погасителни вноски.Твърди се , че ответникът не изпълнил своите
задължения, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.02.2015г.
Твърди се, че крайният срок на договора настъпил на 05.05.2016г. , с което е
станал изискуем целият неизплатен остатък от главницата, неизплатената част от
възнаградителната лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска,
обезщетение за забава от момента на изпадането в забава, както и законната лихва за забава от датата на
подаването на заявлението до окончателното му изплащане.
Посочва се, че по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания от
10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК:*********, последното е станало
титуляр на вземанията по договора за
паричен заем.
От съда се иска да признае за
установено, че по отношение на К.И.Н.
съществуват вземания на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД както следва: сумата от 952.04 лева - главница; сумата
от 43.92 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.02.2015г. до
05.05.2016г.; сумата от 333.09 лева - лихва за забава за периода от
06.02.2015г.до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на
задължението. Претендират се разноските по делото.
Препис от ИМ, ведно с приложенията към нея и разпореждането на съда с указанията по чл.131 ал.1
от ГПК са връчени на особения представител на ответника –адв.Д.,
която в определения едномесечен срок е
депозирала писмен отговор, с който взема становище за неоснователност и
недоказаност на иска, тъй като предсрочната изискуемост не била доведена до
знанието на длъжника. Счита, че вземанията от 05.02.2015г. до 05.08.2015г. са
погасени по давност, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано в съда
на 28.08.2018г., за който период са погасени и вземанията за лихва за забава.
Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, при условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давонст на част от задълженията и
лихвата за забава.
В с.з.
ищецът, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал чрез процесуалния си
представител молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.
В с.з. ответникът чрез особения си представител адв.Д.
поддържа писмения отговор, като моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, алтернативно – като
частично погасен по давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Няма спор по
делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на
28.12.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* в
качеството му на кредитор и ответникът К.И.Н.,
ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер CREX -11098394/28.12.2014г., въз основа на който е възникнала облигационна
връзка между страните.
По силата на договора
кредитополучателят и настоящ ответник се съгласил предоставеният му кредит в
размер на 1349.00лв. да бъде изплатен пряко на търговски партньор, както и да
върне кредита ведно с уговорената възнаградителна лихва на 18 месечни
погасителни вноски.
Ответникът не е
изпълнил всички свои задължения по договора и е преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.02.2015г.
Крайният срок на договора
настъпил на 05.05.2016г.
На 10.01.2017г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и ищецът по настоящето
дело „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ44 ЕАД, ЕИК
********* е сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и
на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен
заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто
дружество. Това обстоятелство е видно и от приложеното като писмено
доказателство Приложение 1 към договора за цесия.
В полза на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* е издадено пълномощно от БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен
да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на
задължението си за уведомяване, ищцовото дружество е изпратило писмено
уведомление до К.И.Н., ЕГН **********, но пратката се е върнала в цялост като непотърсена от
адресата. Предвид този факт ищецът в настоящото производство приложено към
исковата молба е представил уведомление, което е връчено от съда на ответника
чрез особения му представител.
По делото е прието
ч.гр.д. № 393/2018г. по описа на
РС-Царево, от което се установява, че на 23.08.2018 г. ищецът е депозирал пред
РС-Царево заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми, като заявлението е уважено от РС-Царево и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта
е връчена на ответника – длъжник в заповедното производство при условията на
чл.47 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 ГПК в едномесечен срок за установяване на вземанията по издадената
заповед.
В едномесечния
срок ищцовото дружество е предявило установителния иск, въз основа на който е
образувано настоящото исково производство за установяване на дължимостта на
сумите както следва: главницата в размер на 952.04 лева, възнаградителната
лихва в размер на 43.92 лева за периода 05.02.2015г. до 05.05.2016г., лихва за
забава от 333.09 лева за периода от 06.02.2015г. до 07.08.2018г., както и законната лихва за забава от датата на
подаването на заявлението до окончателното му изплащане.
От събраните по
делото доказателства се установява, че към 23.08.2018г. -датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е
настъпил падежа на цялото задължение – крайният срок на договора е 05.05.2016г.
По делото е
безспорно, че към датата на подаването на заявлението – 23.08.2018г., въз
основа на което е образувано ЧГД № 393/2018г. по описа на Районен съд- Царево,
както и към момента на произнасянето по делото с решение, ответникът не е
погасил задължението си към ищцовото дружество.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Предявен е
установителен иск по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК относно вземанията на
ищцовото дружество срешу ответника на
сумите Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX
-11098394/28.12.2014г., както следва:
главницата в размер на 952.04 лева, възнаградителната лихва в размер на 43.92
лева за периода 05.02.2015г. до 05.05.2016г., лихва за забава от 333.09 лева за
периода от 06.02.2015г. до 07.08.2018г., както и законната лихва за забава от датата на
подаването на заявлението -23.08.2018г. до окончателното му изплащане на
вземането.
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението
му за изтекла погасителна давност.
Съдът счита за
неоснователно и възражението на ответника за липса надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането от кредиторът по сключения от него договор за
потребителски кредит. Съгласно приетото по делото, като доказателство
пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен да подписва и връчва съобщения
до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на това пълномощно е изготвено
съобщение до ищеца, като същото е приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника чрез
процесуалния му представител като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК
Предишният кредитор има право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така
изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице
надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца, поради което следва да се
пристъпи към разглеждане на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията, предмет на
настоящото производство.
От така изложеното
следва, че падежът на задължението по сключения договор за кредит, настъпва на
крайната дата на същия, а именно: 05.05.2016 г. От тази датата до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се
считат предявени и настоящите установителни искове – 23.08.2018 г. петгодишният
давностен срок по отношение на вземанията за главница не е изтекъл. Доколкото се установява вземането за главница
да не е погасено по давност и същото в претендирания размер от 952.04 лева да
не е платено нито към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, нито към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство, то и искът за признаване
на дължимостта на главницата следва да се уважи, като основателен и доказан.
Главницата е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва от 23.08.2018г. - датата на подаването на
заявлението в съда -
Съдът счита за
основателно възражението на ответника за частично погасяване по давност на
претенцията договорна лихва и за обезщетение за забавено плащане, доколкото същите
се погасяват с изтичане на тригодишен срок. С оглед разпоредбата на чл.111,
б.”в” ЗЗД вземанията за лихви преди датата 23.08.2015г., т.е. за три годишния
период преди датата на подаването на заявлението и на която се счита, че е подадена
исковата молба, следва да се считат за погасени по давност. Изчислени с помощта
на онлайн калкулатор на база главница в размер на 952.04 лева дължимите лихви за забавено
плащане за тригодишния период, предхождащ подаването на исковата молба, а
именно: за периода от 23.08.2016 г. до 23.08.2018 г., възлизат в размер на 290.23 лв. За тази сума предявеният иск по
чл. 422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД е основателен и следва да се уважи. За
разликата над тази сума т.е. за сумата от 42.86 лв. и за периода от 06.02.2015г.
до 22.08.2015 г. искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Що се касае
до претенцията за договорна лихва в размер на 43.92 лева за периода
05.02.2015г. до 05.05.2016г., същата е погасена по давност и претенцията следва
да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на
спора в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част
от исковите претенции. Следва да се съобразят и направените и претендирани от
ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора и съобразно уважения
изцяло иск за главница, частичното уважаване на иска за обезщетение за забава и отхвърлената претенция за договорна лихва в
полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 250.59 лева, от които
заплатена държавна такса в 26.59 лв., и разноски за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер 224.00 лв., изчислени съразмерно
уважената част от исковата претенция, както и сумата от 76.59 лева, представляващи разноски в заповедното
производство, от които 26.59 лв. – заплатена държавна такса и 50 лева
–юрисконсултско възнаграждение,
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че по отношение на К.И.Н. с ЕГН ********** и адрес ***, съществува
вземане за ”ФРОНТЕКСТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София,
кв.”Хладилника”,ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.6 , за
сумата в размер на 952.04 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер CREX -11098394 от 28.12.2014г., сумата от 290.23 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.08.2016 г. до 23.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда - 23.08.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №216/24.08.2018г. по ч.гр.д.393/2018г. на РС-Царево, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции за сумата в размер на 42.86 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.02.2015г. до 22.08.2015г., и за сумата в размер на
43.92 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.02.2015г. до
05.05.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК К.И.Н. с ЕГН
********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
ФРОНТЕКСТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на
управление:гр.София, кв.”Хладилника”,ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.6, сумата от 76.59 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по частно гр. дело № 393/2018 г. на РС-Царево и сумата
от 250.59 лева, представляваща разноски по настоящото исково производство,
изчислени
съразмерно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: