Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 26.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в
открито заседание на 26.04.2010г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 169 по
описа за 20010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава втора от
ЗЗДН.
Постъпила е преписка № 785/ 2010г. по описа на
Районна прокуратура – гр. Монтана, образувана по повод подадена молба от И.К.Д.
xxx. Изпращащият орган е взел предвид компетентността на разглеждане искането
за налагане мерки по Закона за защита от домашното насилие/ ЗЗДН/. Заедно с
молбата е представена и декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за извършеното
насилие.
В молбата се твърди, че от месец юли 1999 год.
подалата я – И. Кр. Д. живее на семейни начала със З.Л.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx в
дома на родителите му в с. Б.. От съвместното им съжителство имат две деца- З. З.
с ЕГН xxxxxxxxxx и К. З. с ЕГН xxxxxxxxxx. Отношенията й с ответника са крайно
лоши. Твърди, че същият системно употребява алкохол, всеки ден е пиян и вечер бие
нея и децата. Подложени са на ежедневен психически тормоз. Подобен е случаят на
17.03.2010 вечерта около 20.30 часа, когато ответникът си дошъл пиян и започнал
скандал помежду им. Той й казал да си взема дрехите и да се изнася с децата. Нанесъл
й побой. Потърсила помощта на полицията. В резултат на предприетите мерки тя и
децата били настанени в Кризисен център- гр. Монтана. Поради изложеното се
обръща към съда с искане да бъде призован ответника и да му бъдат наложени
предвидените по ЗЗДН мерки: веднага да напусне съвместно обитаваното жилище в с.
Б.; да не приближава жилището, местоработата й и местата за социални контакти и
отдих; да не посещава училището, в което учи дъщеря им-ІІ-ро СОУ гр. Монтана;
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие за определен
срок.
Ответникът по молбата– З.Л.Н. / с адрес- на
молителката/ в съдебно заседание заявява, че не желае да дава обяснения по
случая. Не отрича твърденията относно продължителното фактически съжителство на
семейни начала с молителката и двете деца, които имат, както и местоживеенето
им. От раздялата им – 17.03.2010 г. казва, че молителката не му разрешава да
вижда децата и не желае да разговарят.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 ГПК
приема следното:
Страните не спорят, че от месец юли 1999 год. живеят
на семейни начала, в дома на родителите на ответника в с. Б., обл. Монтана. От
съвместното им съжителство имат две деца- З. З. с ЕГН xxxxxxxxxx и К. З. с ЕГН xxxxxxxxxx.
Отношенията им са крайно лоши. Твърденията в молбата за защита относно
ежедневна злоупотреба с алкохол от страна на ответника З.Л. и нанасяне на побои
върху молителката и децата им не са опровергани от данните по делото. Към
молбата е приложена декларация за подобен случай във връзка с който се обръща
към съда по реда на ЗЗДН- на 17.03.2010 вечерта около 20.30 часа, ответникът си
дошъл пиян и започнал скандал помежду им. Той я изгонил заедно с децата. Нанесъл
й побой. Принудена била да потърси помощта на полицията. В резултат на
предприетите мерки тя и децата били настанени в Кризисен център- гр. Монтана, за
което подробности се съдържат в изпратената официална справка от Кризисен
център към КСУ- Монтана, гр. Монтана.
Изложената фактическа обстановка се установява
от от представената по делото от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН,
горепосочената справка от КСУ, които данни не са опровергани от други
доказателства в процеса. Потвърждават се и от становището на началника на О”ЗД”
при Д ”СП” гр. Монтана- Милен Гечовски, явил се за Д ”СП”-Монтана в съдебно
заседание..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира постъпилата молба за защита по ЗЗДН за допустима. Подадена
е от лице в кръга на лицата, очертан от разпоредбата на чл. 3 от закона. Същата
е постъпила в районния съд- гр. Монтана в срока по чл. 10 от този закон. Обстоятелствата
в молбата с дадените обяснения могат да бъдат квалифицирани като акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Установен е и техният автор /
извършител/-ответникът З.Л.Н.. При това положение съдът намира, че са налице
условията на закона за уважаване молбата на пострадалите от домашно насилие
лица като основателна и следва да бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН, като
водещ в случая е интереса на малолетните деца на страните.
С оглед обстоятелствата, обосноваващи
конкретния акт на извършено домашно насилие, съдът приема, че са съответни и
следва да бъдат наложени на ответника предвидените в чл. 5 ал. 1, т. 1, т. 2, т.
3, т. 4 и т. 5 мерки, които съответстват на създалите се отношения между страните.
Наред с това горепосочените мерки дават възможност на ответника да преоцени и
промени поведението си спрямо молителката и двете им деца, като се въздържа от
извършване на домашно насилие под каквато и да е форма. Ако страните не могат
да преодолеят острите конфликтни отношения по между си, следва да уредят
въпросите с упражняване на родителските права, мерки за лични отношения с
децата и пр. в друго съдебно производство.
На осн. чл. 5 ал. 4 ЗЗДН извършителят следва
да бъде осъден да заплати глоба в полза на държавата в размер на 200 лв, което
е най-ниският размер на предвидената в закона санкция / при максимален 1000 лв/,
съобразена с данните за материални възможности и социален статус.
При този изход на делото и на осн. чл. 11 ал. 2
от ЗЗДН държавната такса следва да бъде възложена на извършителя на домашното
насилие- З.Л.Н., в размер на сумата 30 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА защита от домашно насилие, извършено
на 17.03.2010г. от З.Л.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx по отношение на И.К.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx,
в съвместно обитаваното жилище от тях и двете им малолетни деца- З. З. с ЕГН xxxxxxxxxx
и К. З. с ЕГН xxxxxxxxxx / на същия адрес/, чрез налагане на предвидените в чл.
5 ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 мерки от ЗЗДН.
Осъжда З.Л.Н. /с адрес и ЕГН по-горе/ да
заплати ГЛОБА в полза на държавата в размер на сумата 200лв, а по сметка на
Районен съд-Монтана да заплати сумата 30.00лв-държав на такса и 5.00лв-държ. такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-
Монтана в 7-дневен срок от връчването му на страните. Обжалването не спира
изпълнението на заповедта.
Да се издаде заповед за допуснатата защита.
За наложената глоба и присъдена държавна такса
да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане в сила на решението.
Препис от решението да се връчи на страните, както
и на РУ на МВР- Монтана заедно с издадената заповед по чл. 5 от ЗЗД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: