Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1413
гр.Бургас, 24.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА А.
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №3783 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по жалба на С.Д.Д., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: ***, чрез адвокат С.П., срещу Наказателно постановление №НП-1262/20.06.2018г.,
издадено от Кр. Ив. Ст. - заместник кмет на Община Бургас, с което на
жалбоподателя за извършени нарушение по чл.188, ал.1 във вр. с чл.15, ал.7 от ЗДвП, на основание чл.53, във връзка с чл.27 от ЗАНН и на чл.189, ал.12 и
чл.188, във вр. чл.178е от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи
в тази насока В съдебно заседание за жалбоподателя се явява
адв.П., който поддържа искането си за отмяна на НП.
За административнонаказващият орган,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2017г. в 12.35 часа
в гр.Бургас,е извършена проверка, описана в протокол, съставен от Е.А.П., при
която е установено че МПС с рег.№ А 6917 МС, марка „Киа Каренс“, цвят тъмно сив
металик, собственост на С.Д.Д.,*** в тревни площи , извън определените за
паркиране места.
При покана собственика на
МПС не посочва конкретно физическо лице на което е предоставил управлението на
посоченото МПС.
С горното деяние АНО е
приел, че жалбоподателят е осъществил съставът на нарушението на чл.188, ал.1
във вр. чл.15, ал.7 от ЗДвП. Нарушението първо такова занарушителя.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче жалбата е основателна
по следните съображения:
Във
връзка с възражението за неспазване сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН.
Първоначално отговорността на жалбоподателя е
ангажирана посредством наказването му с глоба с фиш /л.15 от делото/. Във
връзка с депозирана жалба срещу същият БРС го е отменил с Решение
№18/04.01.2018г. по НАХД №5059/2017г., което решение е обезсилено с Решение №577/27.03.2018г.
по КАНД №426/2018г. на БАС. След получаване на този АНО е следвало да се произнесе по реда на чл.186, ал.2, пред.
последно ЗДвП. Именно в тази връзка и наказващият орган е издал процесния АУАН.
Указания в насока извършването на преценка за приложимостта на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН към настоящата хипотеза можем да извлечем от ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1052/11.05.2018Г. ПО КАНД № 3097/2017Г. НА БАС. В същото се застъпва, че според тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №1 от 2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Характерно за давностните срокове, за разлика от преклузивните е, че могат да бъдат спирани и прекъсвани. В това тъклувателно постановление съдиите са се позовали на три предходни тъклувателни решения от 1981г., 1982 г. и 1983 г., които според тях не са загубили своето значение.
Съгласно едно от цитираните тълкувателни
решения, а именно тълкувателно решение № 112/16.12.1982 година по наказателно
дело № 96/1982 г. на ОСНК на ВС, институтите за спиране и прекъсване на
давността за наказателно преследване – чл.81 от НК, се прилагат и за давността
по чл.34 от ЗАНН.
Според чл.81, ал.1 от НК давността
спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване
зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен
акт.
Съотнесено към настоящия случай това означава, че срокът за съставяне на
АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече по мнение на настоящия съдебен
състав на датата на която е депозирано пред АНО възражение срещу издадения фиш,
а именно считано от 17.07.2017г.
/представено от жалбоподателя възражение на л.34 от делото/. Горният извод се основава на факта, че чл.186,
ал.2 ЗДвП предвижда, че на лице, което оспорва извършеното от него нарушение
или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
Ето защо и от момента на оспорването е започнал да тече срокът за издаване на
АУАН. В случая приложение следва да намери както едногодишния срок по чл.34,
ал.1 ЗАНН от извършване на нарушението, така и тримесечния такъв от откриване
на нарушителя. Това е така, тъй като чл.186, ал.2 ЗДвП предвижда издаване на
АУАН на лицето, оспорило фиша, като не предоставя възможност на наказващия
орган да извърши проверка, в хода на която да установи друг извършител, на
който да се състави акт. От изложеното следва, че тъй като в случая нарушителят
е изначално известен на Община Бургас, на него следва да се издаде АУАН в
3-месечен срок, считано от 17.07.2017г. В същото време жалба до БРС от страна
на жалбоподателя е депозирана на 15.09.2017г., поради което и се е достигнало до спирана теченето на
срока за издаване на АУАН, като до датата на сезиране на съда са е бил изминал
период от 1 месец и 28 дни. През време на разглеждане на спора от съда срока за
издаване на АУАН е спрял да тече, като същият е продължил да тече считано от
27.03.2018г. /датата на влизане в сила решението на БАС/. Този срок обаче безспорно е бил изтекъл
към датата на съставяне на АУАН – 13.06.2018г.
Изложеното е довело и до изтичането на сроковете за издаване на АУАН и ангажиране отговорността на жалбоподателя. Горното процесуално нарушение е съществено такова и води като последица до отмяна на обжалваното НП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП-1262/20.06.2018г.,
издадено от Красимир Иванов Стойчев - заместник кмет на Община Бургас, с което
на жалбоподателя - С.Д.Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, за извършени
нарушение по чл.188, ал.1 във вр. с чл.15, ал.7 от ЗДвП, на основание чл.53,
във връзка с чл.27 от ЗАНН и на чл.189, ал.12 и чл.188, във вр. чл.178е от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.