Определение по дело №401/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на Н. Д. М. от [населено място], ул."К." № 1, общ. Г. Д., обл.Б. срещу решението на Районен съд-гр.Г. Д. № 1676 от 31.05.2014 г., постановено по гр.д. № 1001/2012г., с което е отхвърлен предявеният от нея на основание чл.227, ал.1, б.„в” от ЗЗД, предявен против срещу И. Н. М. от [населено място], ул."М." № 2, ет. 10, ап.46, обл.П., за отмяна на договор за дарение, сключен между страните с нотариален акт № 161, т. I, рег. № 2118, дело № 140/2008г. на нотариус М. И. - Б., с район на действие - съдебния район на РС Г. Д., вписан във вх.рег. № 1535 от 23.05.2008г. като акт № 13, том VII, дело № 1378 по парт.№№ 21417, 29690, 29691 по описа на Служба по вписванията при РС Гоце Делчев.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закони и при непълнота на доказателствата и се моли да бъде отменено и постановено ново решение, с което предявеният иск да се уважи с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В производството пред окръжната инстанция не са ангажирани доказателства.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, Благоевградският окръжен съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е в процеса, че Н. М. е баба на И. М., както и че същите са сключили договор за дарение, обективиран в нотариален акт №. по описа на нотариус М. И. - Б., [населено място].

По силата на посочената сделка, въззивницата дарила на въззиваемия 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ., вид територия - земеделска, НТП - пасище, при съседи: имоти с идентификатори ., *, *, * и *. Нотариалният акт бил вписан в Служба по вписванията при РС Гоце Делчев с вх.рег. № 1535 от 23.05.2008г. като * 21417, 29690, 29691.

Видно от събрания доказателствен материал, че въззивницата страда от множество заболявания присъщи за възрастта й /76г./, част от които хронични.

От приетото от първостепенния съд заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че Н. М. страда от артериална хипертония III степен с 20-годишна давност, захарен диабет II тип с над 15 годишна давност, исхемична болест на сърцето, манифестирала се с микроинфарк преди 15 години, с последваща постинфарктна стенокардия. Тези болести налагат и специален диетичен режим на хранене, а като последица от захарната болест се появила диабетна ретинопатия, наложила лазерно лечение на очните дъна на ищцата, както се установява от медицинската експертиза и удостоверенията, представени от д-р М. Х., [населено място], провела лечението. През м.09.2013г. ищцата претърпяла оперативно отстраняване на жлъчния мехур /епикриза на л.200/, а през м.11 същата година й било извършено и хирургично отстраняване на тумор от млечна жлеза и като последица от последната операция преминала и на лъчелечение.

Изяснено е по делото, че пенсията на дарителя-въззвник е в размер на 238,62лв., както и че получава помощи от Дирекция „Социално подпомагане" [населено място] в размер на 29,25 лв.месечно, считано от м.05.2012г., както и е получила еднократна помощ в размер на 223лв. през м.09.2011г. за закупуване на помощно техническо средство и еднократна помощ в размер на 200лв. през м. 12.2010г..

Районната инстанция е назначила и извършването на съдебно-икономическа експертиза, както и допълнителна такава. В заключението на вещото лице по първата от тези експертизи се посочва, че сумата, необходима за ежемесечна издръжка на ищцата е в размер на 468.08лв., като доходите на ищцата от пенсия и добавка от Д"СП" [населено място] са в размер на общо 257.87лв. месечно, поради което допълнително необходимите средства на ищцата са в размер на 210.21лв. месечно.

Разходите се формират от такива за храна, облекло, лекарства, ел.енергия, вода, телефон, отопление, поддръжка и ремонт на жилището и др. В необходимата издръжка на ищцата в този случай са включени разход за лазерна манипулация на очи в размер на 40лв. месечно и 40лв. транспортни разходи до [населено място], където се извършва манипулацията.

Допълнителното заключение на вещото лице сочи, че сумата, необходима за ежемесечна издръжка на ищцата е в размер на 358.98лв., като доходите на ищцата от пенсия и добавка от Д"СП" [населено място] са в размер на общо 257.87лв. месечно, поради което допълнително необходимите средства на ищцата са в размер на 101.11лв. месечно. В необходимата издръжка на ищцата вещото лице не е включило разход за лазерна манипулация на очи в размер на 40лв. месечно и 40лв. транспортни разходи до [населено място], където се извършва манипулацията, както и е обединило разходите за ел.енергия и отопление, приемайки, че ищцата се отоплява на ток.

В проведено на 04.04.2014г. от районния съд открито съдебно заседание са разпитани свидетелите М. Л. и Л. Г..

Първата от тях /живееща на семейни начала с въззиваемия/ посочва, че И. /въззиваемия/ е помагал на Н. /въззивницата/ - направил й ремонт на банята, пренасял дърва за огрев, карал я по болници, заплащал нейни разходи и й пазарувал. Същата свидетелка посочва, че И. М. е кадрови войник, с когото заедно живеят под наем и плащат за това 300 лв. – месечно. Сочи също, че на И. М. скоро е правена операция.

Св.Л. Г. от своя страна изяснява, че И. /М./ е помагал на баба си /въззивницата/, когато е била болна, водил я е по болници, на бани в [населено място], пазарувал й е хранителни продукти.

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.

Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения, произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено благодарност и в хипотезите на са уредени три случая, когато облагодетелствуваният от дарствения акт е имал поведение в разрез с тази морално-етична норма. Отмяната на дарението не е резултат на договора, а на закона, който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. С разпоредбата на законодателят свързва определени обстоятелства в правно-релевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение.

Няма спор, че тези обстоятелства, които формират и предмета на спора по иска по , са изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка. Правната симетрия и равнопоставеност на субектите на облигационната връзка, съпоставени с целта на договора за дарение - да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение, което би посрещнал ако разполагаше с даденото като дар имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на подпомагане. Именно за това, ако е налице отказ, то възниква правото на дарителя да иска отмяна на дарението, като задълженото лице по е дареният. Идеята е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката и гледането си. Следователно, нуждата е елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на решаване на спора по същество. Следва да бъде установено още, че дарителят не може сам да удовлетвори нуждата си от издръжка, като се изследва това състояние трайно ли е и какви са възможностите му да се справи сам.

Издръжка може да бъде поискана винаги при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението, поради което едногодишният срок по не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка.

Виновното неизпълнение на това задължение представлява израз на непризнателност от страна на дарения, която закона санкционира с отмяна на дарението.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.227 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищцата да е изпаднала в крайна нужда; да е искала издръжка от надарения; дареният да е отказал даването на издръжката и дареният да е в състояние да даде исканата издръжка.

В настоящото производство се установи, че Н. М. страда от артериална хипертония III степен с 20-годишна давност, захарен диабет II тип с над 15 годишна давност, исхемична болест на сърцето, манифестирала се с микроинфарк преди 15 години, с последваща постинфарктна стенокардия. От доказателствата по делото се установява, че в резултат заболяването от захарен диабет от 2009г. ищцата е на лечение с инсулин, но същият се поема изцяло от здравната каса, поради което не натоварва бюджета на ищцата, а след дехоспитализация през 2012г., наложило се в резултат на исхемична болест на сърцето, на М. е изписано ново лечение, което обстоятелство безспорно увеличава нуждата й от издръжка и е обстоятелство настъпило след сключване на процесния договор. Също така през м.09.2013г. ищцата претърпяла оперативно отстраняване на жлъчния мехур, а през м.11 същата година и било извършено и хирургично отстраняване на тумор от млечна жлеза и като последица от последната операция преминала и на лъчелечение, но по отношение на тези си заболявания не ангажира доказателства за увеличени нужди от издръжка, в сравнение с доказаните преди това с експертиза. От кредитираната по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че сумата, необходима за ежемесечна издръжка на ищцата е в размер на 358.98лв., като доходите на ищцата от пенсия и добавка от Д"СП" [населено място] са в размер на общо 257.87лв. месечно, поради което допълнително необходимите средства на ищцата са в размер на 101.11лв. месечно. Не беше доказано твърдението на ответника, че ищцата има имущество и конкретно земеделски земи, от които да реализира доходи.

От друга страна обаче, въз основа на данните по делото следва да се съобрази и това, че Н. М. има подслон, получава ежемесечна пенсия с добавки, както и че разполага с парични средства надхвърлящи прага на бедността /въпреки, че доходите на ищцата не са големи предвид обстоятелството, че тя е пенсионер и е с влошено здравословно състояние/, следва да се приеме, за недоказано ищцовото твърдение, че не може да задоволява и най-елементарните си нужди.

В исковата молба се твърди, че ищцата е отправила до ищеца нотариална покана за заплащане на издръжка. Настоящият съдебен състав приема, че едва с надлежното получаване на поканата от адресата й, би могло да се приеме, че е налице уведомление от страна на дарителя към дареното лице, касателно нуждата от издръжка. По делото обаче, не е надлежно представена нотариална покана отправена от ищцата до ответника /в първоинстанционното производство са представени нотариални покани адресирани от ищцата до други лица, а представената във въззивното производство покана адресирана до И. М. - не е приета, като доказателство по делото/, но съдебната практика приема, че покана за заплащане на издръжка може да се предяви и с исковата молба. от дарения издръжка и той да е отказал да дава такава.

Много важно е да се посочи друго.Даването на издръжка от надарения винаги и обусловено от наличието на достатъчно средства за последния, за да дава такава.

В съдебното производство въззиваемият доказва доходи в размер на 546 лв. месечно. Представен беше и договор, съобразно който последният живее в жилище под наем, заплащайки месечна сума от 300лв.. Освен това, по делото е представена служебна бележка от отделение по "Ортопедия и травматология" при МБАЛ "Еврохоспитал"-гр.П., установяваща, че на И. М. предстои оперативно лечение по повод скъсани предни кръстни връзки със заплащане от пациента в размер на 2 200лв., както и епикриза от МБАЛ [фирма], че на 07.01.2014г. е извършена операция на колянна става. От показанията на св.Л. се установява, че след операцията ответника провежда рехабилитация, която заплаща сам, като свид. не установява размера на разходите в тази насока.

Тук е мястото да се акцентува върху това, че за надарения не възниква нито задължение да гледа /полага грижи/ за дарителите, нито задължение да ги издържа. Когато се установи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства са съответното съществуване, надареният следва да се отзове на нуждата. Но тъй като това задължение не възниква по силата на закона, а е морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от издръжка, ищецът следва да докаже възникналата нужда от издръжка, поискването й и отказа на дарения, респ. непризнателност от последния. Такава обаче е налице, когато надарения не предостави на дарителят цялата или значителна част от сумата, необходима за допълване на издръжката му, но която съответства на неговите материални възможности и то така, че надарения да не изпадне в по-тежко затруднение от дарителят. Съдът обсъждайки събраните доказателства приема, че дарителят няма достатъчно средства, с които осигурява своята издръжка, тъй като същият живее под наем и има ниски доходи. Следва да се посочи още, че основание за отмяна на дарение е непризнателност, която е налице когато надарения не предоставя на дарителя цялата или значителна част от сумата необходима за допълване на издръжката на ищеца. Същата обаче трябва и да съответства на материалните възможности на дарения, за да не изпадне същия в по-тежко затруднение от дарителя.

С оглед изложеното, окръжната инстанция се солидализира с първостепенната досежно това, предвид получаваното от И. М. възнаграждение - 546лв. и заплащания месечен наем в размер на 300лв., спрямо същия остава разполагаема сума в размер на 246лв. на месец, с които да посрещне нуждите си от храна облекло, за заплащане на битови консумативи и лечение. Доколкото не се доказа съжителката му да работи /в показанията си тя твърди, че не работи и е издържана от ответника/, не следва да се обсъжда нейн принос при поемане на наема и другите месечни разходи на ответника.

Окръжният съд споделя изводите на долустоящата инстанция, че при съпоставяне на разполагаемите суми, оставящи за месечен разход на страните, тази с която разполага въззивницата /257.87лв., според съдебно-икономическата експертиза/ би била по-висока от тази на въззиваемия, в случай, че изплаща на своята баба търсената издръжка, т.е. би поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителя.

Това предпоставя съждения, че в казуса се касае за обективна невъзможност за престиране от страна на надарения, а не за виновно негово неизпълнение и проява на непризнателност към дарителя, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Още повече, че от показанията на св.св. М. Л. и Л. Г. се установява трайното полагане на грижи от страна на въззиваемия за въззивницата - негова баба с пазаруване, цепене на дърва, закупуване на лекарства, придружаване до болници и т.н.. Тези показания са неоспорени от страните, както и не са ангажирани оборващи ги такива, поради което според настоящия съдебен състав следва да се кредитират.

От така изложеното и в съответствие с приложимите към спора правни норми, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск.

Предвид съвпадане на направените от настоящия състав правни изводи с установеното от РС-Гоце Делчев по спора от правна страна, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна направените по настоящето делото разноски в размер на 200 /двеста/ лв. - възнаграждение за адвокат във въззивното производство.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1676 от 31.05.2014 г., постановено по гр.д. № 1001/2012г. по описа на Районен съд-гр.Г. Д., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН:[ЕГН], от [населено място], ул."К." № 1, общ. Г. Д., обл.Б., да заплати на И. Н. М. от [населено място], ул."М." № 2, ет. 10, ап.46, обл.П., направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.