Решение по дело №989/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба с вх. №ГБ-1094-03-713/13.11.2024 год. по регистъра на РДНСК Стара Загора, подадена от „Брикел“ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Я. П., срещу Заповед №ДК-02-СЗ-3/24.10.2024 год., издадена от началника на РДНСК Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Мобилна модулна станция за дизелово гориво“, находящ се в ПИ с идентификатор 53134.513.33 по КК на с. Обручище, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора с административен адрес: площадка „Брикетопроизводство“, с „Възложител“ „Брикел“ЕАД, гр. Гълъбово.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, респективно за нейната нищожност. Твърди се, че процесната модулна мобилна станция за дизелово гориво не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, а преместваем обект. Изложени са доводи, че процесната модулна станция дава възможност да се мести в рамките на самото предприятие, с цел задоволяване нуждите на предприятието от зареждането на използваната в същото техника – багери, булдозери, електрически агрегати, локомотиви, автомобили и т.н. Направен е анализ на приложимата материално правна регламентация, в частност на ЗУТ и ЗАРИДСНПНП. Счита, че процесната модулна станция представлява вътрешен обект по смисъла на ЗАРИДСНПНП, а в самата заповед липсват конкретни съображения защо се приема наличието на строеж. Неправилно органа се е позовал на изключението на чл.8, ал.2, т.2, б.“б“, подт. „аа“ от ЗАРИДСНПНП, а именно, че станцията обслужва ТЕЦ с мощност над 100 мегавата, тъй като станцията е разположена на площадка „Брикетопроизводство“, която няма нищо общо с ТЕЦ. Касае се за две отделни промишлени площадки, които нямат общо производство и не са технологично свързани. В тази връзка е цитирал издаденото комплексно разрешително на дружеството, като площадката на ТЕЦ обхваща само площадка „Електропроизводство“. Съгласно същото комплексно разрешително, разрешените за употреба горива на инсталацията за производство на енергия, са лигнитни въглища, биомаса и нефтошисти. Ако и да се приеме, че се обслужва строеж първа категория, то същата следва да се монтира и ползва при облекчен режим. Въз основа на подробно изложени аргументи в тази насока, се иска от съда да прогласи нищожността на заповедта, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител - адв. Ж.. моли за уважаването на жалбата и за присъждането на разноските за съдебното производство, съгл. списъка по чл. 80 ГПК, вр. чл144 АПК, който представя. В допълнително представени писмени бележки по делото, излага доводи за наличието на вътрешно противоречие в оспорената заповед, като веднъж административният орган е приел, че процесната модулна станция има белезите на преместваем обект, както и че всъщност представлява строеж първа категория. Самата модулна станция не попада сред изброените в чл.2, ал.4, б.“в“ от Наредба №1/30.07.2003 год. строежи първа категория.

Ответникът, чрез процес. си представител - юрк. М., моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед излага в представеното писмено становище от 07.05.2025 год. Счита, че безспорно е установено по делото, че за процесната мобилна модулна станция за дизелово гориво няма строителни книжа. Спазени са процесуалните правила при издаването на заповедта, а същата е в съответствие с приложимия материален закон. Излага доводи, че за да се определи едно съоръжение като строеж, както и за определянето му на категорията, строеж, от значение са не само конструктивните му особености, но също и функционалното му предназначение и другите характеристики. Сглобяемия характер на съоръжението не го прави автоматично преместваем обект. Такива са и фотоволтаичните централи на покривите на сградите, реконструкция на въздушни електропроводи, сглобяеми къщи и т.н., за които се изисква разрешение за строеж. Описаната мобилна модулна станция за дизелово гориво, представлява изключение по смисъла на чл.8, ал.2, т.2, б.“б“, подт.“аа“ от ЗАРИДСНПНП. В случая същата представлява вътрешен обект, обслужващ строеж първа категория, поради което и макар да е изпълнен като преместваем, представлява строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТТ във връзка със специалната такава на чл.8, ал.2, т.2, б.“б“, подт.“аа“ от ЗАРИДСНПНП, в който смисъл е и решение №2690/22.03.2022 год. на ВАС по адм. дело №10193/2021 год. По голямата опасност от взрив или от значително вредно въздействие върху околната среда предполага третирането му като строеж, като колкото е по-висока категорията на един строеж, толкова е по-голяма обществената му значимост и толкова са по-големи изискванията към основния строеж и обслужващите го такива. В случая, „Брикел“ЕАД осъществява производство на брикети и електричество, за което му е издадено и съответното комплексно разрешително, а на името на дружеството е издадено и удостоверение №2444/19.11.2021 год. на Министерството на икономиката, за извършване на дейност „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“, която ще се осъществява от вътрешен обект на дружеството. Въз основа на подробно изложените доводи и направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на направените разноски по делото за възнаграждение на вещите лица и за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Стара Загора, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и служебно, на основание чл.168, ал.1 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт на основанията по чл.146 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

На 05.08.2024 год., е получено в РДНСК Стара Загора, уведомително писмо от Директора на РДПБЗН, в което се съдържа информация от извършената проверка през месец юли на площадката на „Брикел“ЕАД, при която проверка е установено наличието на вътрешноведомствена бензиностанция /лист 39-45 от делото/.

На 08.08.2024 год. е извършена проверка от служители на РДНСК Стара Загора и инспектор в сектор ПКД при РДПБЗН – Стара Загора, при която е установено, че е монтирана мобилна модулна станция за дизелово гориво, състояща се от надземен резервоар с обем 10 м³ и колонка за гориво. Съоръжението е монтирано върху съществуваща асфалтова настилка на границата на ПИ с идентификатор 53134.513.33 и е заградено с ажурна ограда, разположена в ПИ 53134.513.33 и ПИ 53134.513.16 по КК на с. Обручище. Електрозахранването на обекта е изпълнено то съществуващо ел. табло разположено в близката сграда 53134.513.21.1 с кабел, прокаран подземно до колонката на съоръжението. Изпълнено е заземяване от стоманена поцинкована шина, положена на асфалтовата настилка в близост до резервоара и оградата. Зареждането на резервоара става отгоре, през люк. Резервоарът е монтиран хоризонтално върху метална рама, а колонката е монтирана на метална платформа, свързана с рамата на резервоара. Резервоарът е снабден с люк за зареждане. Системата на раздаване на горивото се състои от колонка за светли горива и смукателен тръбопровод между колонката и резервоара. Модулната станция е продукт на „Промодул“ЕООД, видно от стикер на резервоара. Към момента на проверката съоръжението работи. За изпълнението на СМР не са представени строителни книжа. За установените факти е съставен протокол №1387/08.08.2024 год., подписано от двама главни инспектори от РДНСК Стара Загора и един служител на РДПБЗН Стара Загора /лист 33-38 от делото/. Към самият протокол са приложени снимки. Няма данни този протокол да е изпратен на „Брикел“ЕАД, нито е отразено, че при проверката е присъствал представител на „Брикел“ЕАД.

Фактическите установявания на органа от извършената проверка на 08.08.2024 год. се съдържат в съставения, в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател Констативен акт №2/26.08.2024 год. от служители на РДНСК- Стара Загора /лист 25-32 от делото/. Към протокола са приложени договор за абонаментно сервизно обслужване на бензиностанция, находяща се в гр. Гълъбово, площадка Брикетопроизводство и анекс към него, удостоверение №2444/19.11.2021 год. за дейност свързана с нефт и продукти от нефтен произход на Министерство на икономиката, констативен протокол №1387/18.08.2024 год. и снимки. Така съставеният констативен акт №2 е изпратен и получен от страна на жалбоподателят на 02.09.2024 год., видно от обратната разписка /лист 24 от делото/. Срещу констативният акт е подадено възражение /лист 20 – 22 от делото/ от „Брикел“ЕАД, като е оспорило констатацията, че извършеното е строеж и е обосновало качеството му на преместваем обект.

Констативният акт, съставен от определените от законодателя служители за контрол по строителството в РДНСК, представлява подготвителен документ с удостоверителен характер – за установяване на съществуването, вида на строежа, вкл. неговото местонахождение, които обстоятелства са от значение за издаване на крайния, завършващ процедурата акт – заповед за премахване на незаконен строеж /чл.225, ал.3 от ЗУТ/. Изискването за съставяне на такъв акт, с който да се установят определените обстоятелства в хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ и възможността да се направят възражения по акта от заинтересованите лица, е с оглед обезпечаване възможността за издаване на крайния акт след като са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към решаването на въпроса, а те включат и точна конкретизация вкл. по място на подлежащия на премахване строеж или част от строеж

Констатациите в констативният акт са възпроизведени в мотивната част на оспорената пред съда заповед, като в същата се съдържат и доводи относно неоснователността на подаденото възражение.

Възражението е отхвърлено от ответника със съображения, че независимо от установените технически характеристики, разположение и начин на закрепване на описания в КА строеж, а именно Мобилна модулна станция за дизелово гориво“, водещо за определяне на изграденото, е предназначението му. Изложени са доводи за приложението на ЗАРИДСНПНП и в частност на чл.8, ал.2, т.2, б.“б“, подт.“аа“, като се приема, че в случая въпреки че има характеристиките на вътрешен обект по смисъла на цитираната разпоредба и на преместваем обект по смисъла на ЗУТ, за мобилната модулна станция за дизелово гориво е приложимо цитираното изключение, тъй като обслужва строеж първа категория, а именно ТЕЦ с мощност над 100 мегавата. Прието, е че макар и да е изпълнен като преместваем, обектът представлява строеж по силата на чл.137, ал.1, т.1, б.“г“, във връзка с б.“з“ от ЗУТ във връзка със специалната норма на чл.8, ал.2, т.2, б.“б“, подт.“аа от ЗАРИДСНПНП. Това изключение, действащо и към момента, е обнародвано в ДВ бр.15 от 19.02.2021 год., в сила е от същата дата и е приложимо в настоящия случай, тъй като мобилната модулна станция е изпълнена след 01.08.2022 год., на която дата е била извършена проверка от служители на РДНСК и е установено, че същата е била демонтирана. За реализиране на строеж първа категория се изискват строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, като такива за мобилната модулна станция няма, което я прави незаконен строеж.

С тези съображения е обусловен извод, че „мобилна модулна станция за дизелово гориво" представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ.

По делото бе допусната и приета комплексна съдебно – техническа експертиза, съгласно която ТЕЦ“Брикел“ и Брикетна фабрика, представляват едно и също производствено предприятие, като има две основни съоръжения, разположени в съседство едно с друго на едно предприятие. ТЕЦ“Брикел“ е топлоелектрическа централа, произвеждаща електроенергия с инсталирана мощност 200 МW и използвана също за топлофикация на Гълъбово и Брикетна фабрика, която е единствения производител на брикети в България. Тези две съоръжения са разположени в два отделни поземлени имота. Издаденото комплексно разрешително №40-Н2-ИО-АО/2021 год. не се отнася за поземлен имот №53134.513.33, в който имот е разположена Брикетна фабрика и процесната мобилна модулна станция за дизелово гориво. Комплексното разрешително е за изграждане на горивна инсталация за производство на топлинна енергия и инсталация за производство на водород. Мобилната модулна станция за дизелово гориво представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Премахването му не изменя трайно начина на ползване на земята, но това, че притежава качеството на преместваме обект не променя категорията на обекта за съхраняване на пожароопасни вещества и попада в обхвата на чл.2, ал.4, б.“в“ от Наредба №1 от 30 юли 2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Модулната станциця се състои от надземен резервоар и колонка за гориво, разположени върху съществуваща асфалтова настилка в пи 53134.513.33 по КККР, като резервоарът е закрепен върху метална рама, а колонката е монтирана на метална платформа, свързана с рамата на резервоара. Захранването на колонката става от складово ел. разпределително табло, разположено в съседна сграда служеща за склад, чрез кабел прекаран по фасадата на сградата и стигащ подземно до разпределителното табло на колонката. Поставянето и премахването на модулната станция не променя начина на трайно ползване на земята и обекта от който се отделя. Модулната станция няма характеристиката на строеж и представлява вътрешен обект за дружеството по смисъла на ЗАРИДСНПНП.

Експертизата бе приета от страните без възражения.

Жалбата е процесуално допустима, като подадено от лице адресат на акта и чийто права и законни интереси са засегнати от оспорената заповед, подадена е в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Между страните няма спор относно направените в административното производство фактическите констатации за извършеното: монтирана мобилна модулна станция за дизелово гориво, състояща се от резервоар от 10 м3 и монтирана върху метална рама колонка за зареждане на гориво. Не се спори, че така описаните елементи на извършеното не са трайно прикрепени към земята.

Спорът между страните е правен и е концентриран изцяло върху характера на изграденото - на строеж или на преместваем обект. Според настоящия съдебен състав, процесната мобилна модулна станция за дизелово гориво, представлява преместваем обект, по следните съображения:

Съгласно §5, т. 38 ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Строежи са също така и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения. Чл.64 от ЗУТ дава описание на елементите на техническата инфраструктура, а именно такива на транспортната; преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи); разпределителните проводи и разпределителните устройства; хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи); приемно-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи; брегоукрепителните, брегозащитните и геозащитните строежи; съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, както и всички съоръжения към посочените мрежи са елементи на техническата инфраструктура. Имайки предвид така посочените законови разпоредби, не следва процесния обект да се квалифицира и като съоръжения на техническата инфраструктура. Този обект, не представлява и благоустройствено и спортно съоръжение, за да бъде приет за строеж по смисъла на легалното определение от категорията на съоръженията.

От друга страна разпоредбите на чл.56 ал.1, чл.57 ал.1 и §5, т.80 от ДР на ЗУТ, изрично посочват кои обекти са преместваеми, като чл.56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а §5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка спорният обект „мобилна модулна станция за дизелово гориво“ не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности. Не е спорно между страните, че същата е изградена за задоволяване на собствените нужди на предприятието на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2, б.„б“ и подт. „аа“ Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ разписва изискванията, на които следва да отговарят обектите, от които ще се извършва дейността, регулирана по този закон, като в тази разпоредба е предвидена възможността за извършване на такива дейности от „вътрешен обект“, който следва да е трайно прикрепен към недвижимия имот или да е преместваем. С други думи, законодателят изрично е предвидил тези вътрешни обекти да бъдат както строежи, така и преместваеми обекти. Към преписката е приложено и съответното удостоверение №2444/19.11.2021 год., отнасящо се до процесния вътрешен обект. Не е ясно, откъде и как същото е приобщено по преписката, но с оглед на факта, че регистъра на лицата осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, съгласно чл.22, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е публичен, при извършената служебна проверка от съда, се установи, че под №2083 от регистъра на регистрираните лица е вписан „Брикел“ЕАД. За вътрешния обект е издадено и процесното удостоверение №2444/19.11.2021 год.

Разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2, б.„б“ и подт. „аа“ Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ /ДВ бр. 15 от 19.02.2021г., действаща към момента на издаване на оспорената заповед/ предвижда, че „вътрешния обект“ следва „да отговаря на изискванията за въвеждане в експлоатация или за търпим строеж, или за преместваем обект по смисъла на ЗУТ, с изключение на вътрешните обекти, обслужващи строеж първа, втора и трета категория или находище за добив на подземни богатства, и/или обект за преработка на подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства или обслужващи дейността на превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, или лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността“. Видно от посочената разпоредба при извършване на дейност по ЗАРИДСНПНП е допустимо обект, който отговаря на понятието „вътрешен обект“ да бъде изграден или като строеж – трайно прикрепен към земята или като преместваем обект. Нормата обаче предвижда едно изключение, а именно когато „вътрешния обект“ е такъв, който обслужва строеж от първа, втора или трета категория, т.е. „вътрешен обект“ не може да бъде изграден като преместваем обект в случаите, когато е част от друг строеж, който е от посочените най – високи категории строежи. В настоящия случай спорния обект не е част от друг строеж, който да е от първа, втора или трета категория /както се твърди в заповедта, че е част от ТЕЦ/.

На първо място, процесната модулна станция е на производствена площадка Брикетопроизводство, която действително е част от „Брикел“ЕАД, но е различна от производствената площадка на ТЕЦ. От друга страна за да се приеме, че същата обслужва дейността на ТЕЦ, то следва неговото използване да е пряко и непосредствено свързано с производството на ел. енергия. В случая това не е установено, нито се твърди, че представлява част от инсталацията за производство на енергия. Единственото общо с изградените на място мощности е ел. захранване на колонката, което обаче е реализирано от близката сграда. Същата се използва за зареждане на използваните от предприятието тежкотоварни машини, но не се използва нито за производство на ел. енергия, нито за производство на брикети. Функционирането на тези две инсталации, не зависи и не е свързано по никакъв начин със съществуването или премахването на тази мобилна модулна инсталация.

В тази връзка спорният обект е такъв, попадащ в първата хипотеза на посочената норма, за който е допустимо по силата на този специален закон, да бъде изграден като преместваем обект. §1, т.7 ДР на ЗАРИДСНПНП дава легалното понятие за „вътрешен обект“, а именно „съоръжение или обект, който е трайно прикрепен към недвижим имот или е преместваем по смисъла на §5, т.80 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, предназначен за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди“. Т.е. в специален закон, касаещ този тип обекти е изрично допуснато същият да бъде или строеж, трайно прикрепен към земята или преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, като видно от цитираното в случая не се изисква и не се разграничава наличието на преместваем обект съобразно неговото предназначение. Напротив специалния закон предвижда в случаите на вътрешен обект преценката за това дали е налице преместваем обект или не да бъде направена само и единствено с оглед на конструктивните особености, а именно с оглед на критериите по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ.

В настоящия случай не е налице спор по фактите и относно това, че спорният обект „мобилна модулна станция за дизелово гориво“ не е трайно прикрепена към земята. Съгласно § 5 т. 80 ДР на ЗУТ „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж“. Видно от цитираното определение спорният обект и съобразно описанието му в оспорената заповед и приетото от съда отговаря на техническите характеристики на преместваем обект, като какъвто може да бъде извършен и според специалния закон доколкото отговаря и на изискванията за „вътрешен обект“ по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗАРИДСНПНП.

В случая не са налице предпоставките спорният обект да бъде приет за строеж според функционалното му предназначение и с оглед определението на строежи от първа категория по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „г“ ЗУТ, предвид това, че същата касае строежи, които отговарят и на изискванията на § 5 т. 38 Д на ЗУТ, както и предвид това, че спорният обект не е част от и не представлява „вътрешен обект“, обслужващи строеж първа, втора и трета /какъвто би бил случай, в който има подобна модулна станция, но част и в рамките например на бензиностанция или друга подобна база/, в който случаи дори изпълнен като преместваем, обектът би представлявал строеж по силата на законово предвидената норма на чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „г“ ЗУТ във връзка със специалната такава на чл. 8 ал. 2 т. 2 б. „б“ подт. „аа“ от ЗАРИДНПНП. Този извод, съдът прави и на база на изготвената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза.

По изложените съображения и доколкото специалният закон допуска обекти, от категорията на спорния да бъде изграден като преместваем обект по смисъла на §5 т.80 ДР на ЗУТ, и предвид установените негови технически характеристики, същият отговаря на понятието за преместваем обект, представлява такъв, а не строеж /В този смисъл е и решение № 9826 от 26.06.2019 год. по адм. дело №12798/2018г. на ВАС; решение №2690/22.03.2022 год. по адм. дело №10193/2021 год. на ВАС /.

Предвид изложеното оспорената заповед, с която по отношение на модулната станция е наредено премахването на незаконен строеж от първа категория, а в случая не се установява строеж, а преместваем обект, е незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона. Нещо повече оспорената заповед предвид горните установявания е постановена от некомпетентен орган, тъй като съобразно чл.57а ал.3 ЗУТ компетентен за издаването на заповеди за премахване на преместваеми обекти от категорията на нареденият за премахване обект е кметът на общината /не се касае за обект по смисъла на чл. 57а ал. 2 ЗУТ, за който компетентност има началника на ДНСК или оправомощено от него лице/. По изложените съображения оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган е нищожна.

При този изход на делото, основателни са претенциите за разноски от страна на жалбоподателят, които в случая са в размер на 2 277.00 лв., от които 50.00 лв. заплатена държавна такса и 2 227.00 лв. заплатено възнаграждение за изготвената по делото комплексна експертиза.

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА по жалба на „Брикел“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Я. П. НИЩОЖНОСТТА на заповед №ДК–02–СЗ–3 от 24.10.2024 год. на Началника на Регионална дирекция „Национален строителен контрол“ – Стара Загора..

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр. София да заплати на „Брикел“ЕАД, ЕИК ********* представлявано от Изпълнителния директор Я. П. П. и със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, извън града сума в размер на 2 277.00 /две хиляди двеста седемдесет и седем/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.