Решение по дело №91/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 411
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20217150700091
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№ 411/17.5.2021г.

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и в присъствието на прокурор Пешев, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 91/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба от Б.Т.Е.,***, чрез адв.В.С.,***  против ГД “Изпълнение на наказанията“ София. Искът е в размер на 50 000 лв. Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети – 09.05.2016 г. до 20.01.2021 г. при пребиваването му в Затвора Пазарджик.

Твърди се в исковата молба, че в килиите има наличие на дървеници, гризачи и хлебарки, мръсотия в килията, бил е изолиран допреди две години 24 часа в денонощието, с него не се води образователна и културна дейност, не му се дава работа. Сочи се, че цените в затворническата лавка са по-високи от тези в града като това се касае до кафето, безалкохолните, захарните изделия, както и фонокартите, които са на цена от 12.50 лева, а в града има и на стойност 7 лева. Твърди се, че ищецът страда от диабет втори тип и се нуждае от инсулин, който си плаща лично и това наред с високите цени в лавката го обременява допълнително. Твърди се, че всичко това му причинява неимуществени вреди – обида, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и незначителност и така нататък, като ищецът оценява тези вреди на 50 000 лева, която ведно със законна лихва от 20.01.2021 г. се претендира да бъде заплатена от ответника.  В допълнителна молба излага оплаквания за липса на дезинфектант, малко количество предоставян сапун и прах, както и липса на постоянна топла вода, тъй като същата е налична само два пъти седмично. Сочи се, че дрехите се сушат в килията, тъй като няма къде да се проскат, имало налични плъхове, дървеници и хлебарки, както и влага и мухъл в килиите. Сочи се, че се спира кабелната и не могат да гледат „Шампионска лига“, което се възприемало от ищеца като дискриминация и подбуждане към саморазправа с виновните за спиране на телевизията. Излагат се твърдения и за малко на брой и лошо като състояние оборудване на килиите – две маси и два стола за пет човека, които са постоянно мръсни и ръждясали. Оплаква се и от менюто, което не се променя с години.

При направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

 Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 1 от него, във вр. с чл. 205 от АПК. Юридическото лице, което следва да отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I о. и др. ГД “Изпълнение на наказанията“ отговаря и за вреди причинени в съответния затвор.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован взема становище от Затвора Пазарджик по Skype, като сочи защо счита, че следва да бъде уважен искът му. В заседанието се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба, сочи доказателства и излага аргументи за доказаност на иска.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., който излага аргументи в приложен писмен отговор и в съдебно заседание, защо се явява неоснователен и недоказан искът. Иска да бъде отхвърлен подаденият иск.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик - прокурор Пешев, намира, че искът не следва да бъде уважен. Същият се явява недоказан по основание и размер.

Като редовна и допустима исковата претенция следва да се разгледа по същество.

Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:

Ищецът Б.Е. е осъден на наказание доживотен затвор по влязла в сила присъда на Окръжен съд гр.Пазарджик. Начало на наказанието е 05.12.2001 г. Същият е поставен на специален режим на 15.03.2004 г., а със Заповед РЖ-100/04.12.2017 г. на началника на Затвора гр.Пазарджик е поставен на строг режим. Не се предоставят данни в кои спални помещения в периода от 09.05.2016 г. до 20.01.2021 г. е пребивавал лишеният от свобода. Предоставят се данни за това, че в момента е настанен в 404-то спално помещение, което е с площ от 22.59 кв.м., което разполага със санитарен възел с размер 1.87 кв.м. Заедно с ищецът са настанени още 4 лишени от свобода. Съгласно приобщената справка в помещението има 2 двойни вишки и 1 единично легло, 5 бр. шкафчета и 2 бр. маси с табуретки. Вишките са с размери 70/190 см или 1.33 кв.м. /бр., шкафчетата са с размери 45/40 см. или 0.18 кв.м./бр. и маси с размери 40/40 или 0.16 кв.м./бр. с по три табуретки. Сочи се, че в периода 09.05.2016 – 11.01.2016 г. ищецът е бил в 1-во отделение, от 11.01.2019 г. до 14.05.2019 г. във 2-ро отделение, от 14.05.2019 . до 14.04.2020 г. – 5-то отделение, а от 14.04,2020 г. до момента в 4 отделение. Сочи се, че през 2018 г. е ремонтирано крилото, в които се намират 2-ро, 8-мо и 5-то отделение, а през 2019 г. – крилото, в което са 1-во, 4-то и 7-мо отделение, като е намален капацитета на спалните помещения и е увеличен техния брой. При ремонта се сочи да е подменена изцяло подовата настилка и дограмата, а всяко помещение да разполага с баня и тоалетна с душ с течаща студена вода и осигуряване на топла вода по график. Сочи се, че са предоставени нови дюшеци на осъдените, а в спалното помещение има място за сушене на дрехи, като е предоставена възможност да се ползва собствен вертикален сушилник, предоставят се всеки месец санитарно-хигиенни материали. Осъденият Б.Е. не е подавал оплаквания за наличие на плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на влага в помещенията, в които е пребивавал.

Относно храната – видно от справка от Затвора Пазарджик същата се приготвя в затворническа кухня и се съобразява със стандартите за годишна бюджетна издръжка, както и в съответствие с изискванията на утвърдена от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. Изготвят се седмични менюта от щатно работещ в Затвора Пазарджик готвач, които се съгласуват с началник сектор „ФЛРК“ и директор „Медицински център“ и се утвърждават от началника на Затвора. Приблизителна дневна калоричност на ястията варира между 2600 и 2800 калории за един лишен от свобода. През годините менюто се обновява, като през последната година са включени ризото с различни видове месо, огретен, риба плакия, бисквитена торта и боза. Ищецът с оглед на заболяването си се храни на диета 9 – диета за болни от захарна болест /диабет/.

Относно оплакването за заплащане на инсулин – от предоставената по делото копие на рецептурна книжка на хронично болния се установява, че на осъденият Б.Е. се изписва инсулин mixstard 30, който се покрива в по-голямата си част като стойност от НЗОК и за пациента остава малка сума за заплащане. Сочи се, че продажната цена на медикамента е 38.14 лева, като сумата от 30.95 лв. се заплаща от НЗОК, а за доплащане остава сумата от 7.19 лева. Дали тази сума се покрива от Затвора Пазарджик или се заплаща от лишения от свобода зависи от това дали последният е платежоспособен или не, което се определя по алгоритъм спуснат от ГДИН. Доколкото Б.Е. не е неплатежоспособен, тъй като има постъпления през последните шест месеца следва да доплаща медикамента си. В медицинската справка се сочи, че Е. приема и друг медикамент във връзка с установеното заболяване захарен диабет тип II – инсулиноизчерпан – метфодиаб 350 мг в доза 3х1 таблетка, за който медикамент не заплаща нищо.

В хода на делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза относно това има ли разлика в цените на артикулите, предлагани от лавката на Затвора Пазарджик и същите артикули предлагани в градската търговска мрежа на гр.Пазарджик, ако има да се посочи в стойностно и в процентно отношение за всеки артикул по отделно и общо за всички. Вещото лице е извършило сравнение на общо 49 хранителни продукта, като в констативно-съобразителната част е приело, че при 7 продукта е отчетена липса на разлика между цените в процентно съотношение, при 9 продукта е отчетено, че са по-евтини в затворническата лафка, а за останалите 33 продукта е отчетена по-висока стойност от тази в търговската мрежа в гр.Пазарджик. В заключението си вещото лице приема, че цените в лафката на Затвора Пазарджик са по-високи от цените в магазинната мрежа средно от +5 до +15-25 %.

Относно оплакванията за липса на образователна и културна дейност и липса на работа – от предоставената справка от Затвора Пазарджик се установява, че Б.Е. е със завършено основно образование, като не е проявил желание за продължаване на образованието и придобиване на по-висока образователна степен. Той посещава ежедневно беседите и празничните литургии в параклиса към затвора, има достъп до библиотечния фонд на затвора и може да бъде абониран за негова сметка за всички предлагани на пазара вестници и списания. По отношение на започване на работа е депозирал заявление за започване на работа в обслужващата дейност на Затвора гр.Пазарджик, но е с две незаличени дисциплинарни наказания, последното от които е от м.ноември 2020 г.  С оглед на това и се сочи, че предвид разпоредбите на чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС за заемане на работа в обслужващата и комунално-битовата дейност приоритетно се разглеждат заявленията на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. 

В хода на делото е разпитан като свидетел на ищеца лишеният от свобода Ю.М., който дава сведения за времето прекарано в Затвора Пазарджик и за времето, в което е в едно помещение с ищеца. Показанията му са твърде общи, поради което и предвид липсата на достатъчна конкретика не се кредитират с доверие.

По делото е разпитан като свидетел на ответника служителят в Затвора Пазарджик – С.Т.. В показанията си същият сочи кога и какви ремонтни дейности са били извършени, какви са обичайните проблеми в поддържката и какво е влиянието за причиняването им от лишените от свобода. Доколкото показанията му частично се подкрепят от писмените доказателства по делото, те се кредитират с доверие по отношение на обстоятелствата какви повреди на сградния фонд са били нанасяни във времето и какви действия се е наложило да бъдат извършени, както и след ремонта на сградата на Затвора Пазарджик какви са настилките в спалните помещения. Доколкото обаче показанията на св.Т. не съдържат конкретика по отношение на това дали ищецът е предприемал увреждащи действия на сградния фонд, констатирани ли са и какви са били  конкретните увреждания в спалното помещение обитавано от Е., показанията на св.Т. не са достатъчни, за да се приеме с категоричност че в целия процесен период не е имало занижена хигиена и наличие на инсектициди в обитаваните от Е. помещения.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в Затвора в гр.Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл.284 и сл.от ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на администрацията на Затвора Пазарджик при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора гр.Пазарджик, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.

Относно хигиената в килиите се доказа, че за нея се грижат затворниците. При положение, че в самите спални помещения се поддържа чистота от задържаните лица, то няма да има такива насекоми и гризачи. От друга страна се установи, че до сега няма никакви оплаквания от страна на ищеца относно недобри условия. Установява се, че се предоставят всеки месец санитарно-хигиенни материали, което оборва твърденията на ищеца, че единствено той си закупува такива.

Храната отговаря на изискванията – приготвя се в затворническа кухня и се съобразява със стандартите за годишна бюджетна издръжка, както и в съответствие с изискванията на утвърдена от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. Изготвят се седмични менюта от щатно работещ в Затвора Пазарджик готвач, които се съгласуват с началник сектор „ФЛРК“ и директор „Медицински център“ и се утвърждават от началника на Затвора. Приблизителна дневна калоричност на ястията варира между 2600 и 2800 калории за един лишен от свобода. През годините менюто се обновява, като през последната година са включени ризото с различни видове месо, огретен, риба плакия, бисквитена торта и боза. Ищецът с оглед на заболяването си се храни на диета 9 – диета за болни от захарна болест /диабет/. Предвид на това заболяване  на ищеца е нормално и обяснимо, че в менюто на същия би отсъствало особено разнообразие на продукти, доколкото целта на специализираната диета е да не позволява влошаване на здравословното състояние на болния и от менюто следва да се изключат храни, които биха повишили нивото на кръвната захар на осъдения Е.. С оглед на това и изложеното твърдение за еднообразно меню се намира за неоснователно.

По отношение на оплакванията за икономическа принуда върху осъдения, същите се считат отново за неоснователни. Действително от приетата експертиза по делото се установява, че цените в затворническата лафка са по-високи от тези на свободния пазар средно от +5 до +15-25 %  за сравнените продукти. Следва да се посочи обаче изрично, че тези цени в затворническата лафка не са произволно определени от затворническата администрация и не зависят пряко от нея. Това е така, тъй като цените са нормативно определени и се формират от сбора между доставната цена на всеки продукт и утвърдена надбавка за всички продукти от 7%. Предвид на обстоятелството, че доставната цена на всеки продукт е единна и зависи от сключения договор между ГУ на ДПФЗД – София и всеки доставчик, определен след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, се установява, че за някои продукти продажната цена в затворническата лафка е по-висока от тази в магазинната мрежа. Установява се от табличното сравнение на отделните продукти, че в процентно съотношение най-завишена е цената на продукта наденица вакуумирана, която в лафката се продава на цена от 9.32 лв., а в магазинната мрежа цената е 5.49 лева, или завишение със 70 %. Същевременно обаче се установява, че е наличен и продукт като шоколадов десерт Баунти 57 гр., който в затворническата лафка се предлага на цена от 1.00 лева, а в магазинната мрежа цената е 1.19 лева или цената в лафката е по-ниска със 17 %. Соченото сравнение, наред със заключението на експертизата, че усредненото завишаване е в порядъка от 5 до 25 % води на извод, че продажните цени не са дискриминационни и не се явяват такива, които да поставят лишените от свобода в икономическа невъзможност да се снабдяват с тези продукти, ако желаят. Този извод се базира на обстоятелството, че за нито един от продуктите не се констатира прекомерно завишаване на цената, която да е в пъти по-скъпа от тази в магазинната мрежа на свободния пазар. Освен това следва изрично да се посочи, че по делото липсват доказателства ищецът да е бил принуждаван да закупува продукти от лафката, поради недостатъчен порцион хранителни продукти предоставяни му от Затвора Пазарджик. Аналогични аргументи се отнасят и до цените на фонокартите, за които също има сключен договор за доставка след обществена поръчка. Що се касае до твърденията за икономическа принуда относно доплащане за медикаменти и конкретно инсулин mixstard 30 от ищеца, същите се преценяват като неоснователни. Установява се безспорно, че Б.Е. доплаща за инсулин mixstard 30 сумата от 7.19 лева, но това се налага с оглед обстоятелството, че НЗОК не покрива изцяло стойността на медикамента. От друга страна се установява обективен критерий за това кои лишени от свобода ще доплащат и кои не – дали имат постъпления по партидата си в последните 6 месеца или не, което формира изводът за това дали са платежоспособни или не. В конкретния случай с Б.Е. не са оборени сочените от ответника обстоятелства, че същият се явява платежоспособен по отношение на този критерий. Следва да се има предвид и че ищецът получава и друг медикамент, за който не доплаща никаква стойност. Всичко това дава основание на съда да изгради извод, че лишените от свобода и конкретно ищецът не се поставят дискриминационно в икономическо затруднение от затворническата администрация.

По отношение на оплакването за спиране на тока и кабелната телевизия, съдът счита същото за неоснователно, като от доказателствата по делото се установява, че след 22.00 часа се разрешава ползване на електричество след подадена молба за конкретен случай и положително становище за това, а прекъсването на телевизията, когато се случва се дължи на обективни причини – налагане на санкции. С оглед на това и липсва дискриминационно отношение към осъдения Е..

Що се касае до лишаване от работа и липса на културна дейност също се установява неоснователност на претенциите. Липсата на работа за ищеца е факт, но това е с оглед на незаличени дисциплинарни наказания, поради което и няма как да бъде вменено във вина на затворническата администрация и да се прави извод за дискриминиране на осъдения Е.. Що се касае до липсата на просветна и културна дейност не се установяват такива факти, а напротив установява се, че Е. редовно посещава параклиса към затвора и има възможност да ползва наличния библиотечен фонд.

С оглед на всичко гореизложено се достига до извода, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация.

По отношение на причинната връзка:

Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.

При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГД“ИН“.

Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, ХІІІ -ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Б.Т.Е. с ЕГН **********,***, чрез адв.В.С.,***  против ГД“Изпълнение на наказанията“  София в размер на 50 000 лв. за причинени неимуществените щети в периода от – 09.05.2016 г. до 20.01.2021 г.при пребиваването му в Затвора гр.Пазарджик.

ОСЪЖДА Б.Т.Е. да заплати по сметка на Административен съд Пазарджик в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лева направени разноски по делото за назначената експертиза.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.

 

 

 

                                   СЪДИЯ :/п/

 

РЕШЕНИЕ № 805 от 03.11.2021 г. по адм. дело № 726/2021 г. на АС- Пазарджик, ХII-ти състав:
             ОТМЕНЯ Решение № 411/17.05.2021 г. по адм.д. № 91 / 2021 г. по описа на ПзАС,в частта с която, е отхвърлен предявения иск за присъждане на неимуществени вреди над размера от 800,00 лв. до претендирания размер от 50000,00 лв. в периода 09.05.2016 г. до 20.01.2021 г. , вместо което постановява :
             ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Б. Т. Е. ***** , към момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик , представляван от адв. В. С. със съдебен адрес : **** обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.05.2016 г. до 20.01.2021 г. в размер на 800,00 лв., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане.
             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411/17.05.2021 г. по адм.д. № 91 / 2021 г. по описа на ПАС 923/12.11.2020 г. по адм. дело № 642/2020 г. на Административен съд – Пазарджик в останалата му обжалвана част.
             ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. В. С. със съдебен адрес : ***** по съразмерност възнаграждение в размер на 32, 48 лв.
             ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати държавна такса в размер на 10,00 лв., както и да заплати по съразмерност по сметка на ПАС разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 4 ,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.


С РЕШЕНИЕ № 818 от 08.11.2021 г. по адм. дело № 726/2021 г. на АС-Пазарджик, ХII-ти състав:
             ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение Решение № 805/03.11.2021 г. , постановено по адм. дело № 726/ 2021 г. по описа на ПзАС, дванадесети състав, като в диспозитива на решението вместо погрешно изписаното :

„ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411 / 17.05.2021 г. по адм.д. № 91 / 2021 г. по описа на ПАС 923/12.11.2020 г. по адм. дело № 642 / 2020 на Административен съд – Пазарджик в останалата му обжалвана част. „ да се чете правилното : „ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411 / 17.05.2021 г. по адм.д. № 91 / 2021 г. по описа на ПАС в останалата му обжалвана част “ .
             Решението на основание чл. 175 ал.2 АПК не подлежи на обжалване, но същото следва да се съобщи на страните.