Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1402
гр.Бургас, 23.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №3600 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалбата на А.С.С., с адрес: ***, ЕГН: **********, против
Наказателно постановление №10-235/26.06.2018г. на Началник на РУ - гр.Созопол,
с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6 ЗБЛД, на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.80, т.5 от ЗБЛД, на същия е наложено административно наказание глоба
в размер на 50лв.
В жалбата се моли за отмяна на
обжалваното НП, в която връзка се излагат и подробни аргументи. В съдебно
заседание жалбоподателят, не се явява, не изпраща представител.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2018г. около 14:30 часа в гр.Созопол, ул.“Пирин”№1 при извършена проверка от компетентните длъжностни лица, жалбоподателят не е представил документ за самоличност /лична карта/ или друг заместващ го такъв, с който да удостовери своята самоличност. АНО е приел, че с горните действия същият е допуснал нарушение по чл.6 от ЗБЛД, поради което и на основание на чл. 53 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД му е наложена глоба в размер на 50лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД,
гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени
със закон, да удостоверят своята самоличност. Съгласно чл.3, ал.1 от
същия закон - документите за самоличност удостоверяват
самоличността, чрез съдържащите се в тях данни и те се явяват официални
документи, издадени от компетентните органи с цел идентификация на лицето
съгласно § 1 от ДР на
ЗБЛД. От своя страна разпоредбата на чл.80, т.5 ЗБЛД предвижда накзание „Глоба“ от 50 до 300 лв. за лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица. Съгласно чл.70, ал.1,
т.3 ЗМВР – полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността
на документите за самоличност и пребиваване в страната, поради което и същите
безспорно се явяват „компетентни длъжностни лица“ по смисъла на чл.80, т.5 ЗБЛД (между другото този факт, не се оспорва и с жалбата, където
изрично се посочва, че полицейските органи са органи на МВР и са в кръга на
тези, притежаващи компетентност по чл. 80, т. 5 ЗБЛД).
На база на горните разпоредби, настоящият
състав е на мнение, че необходимото и достатъчно условие за налагане на
санкцията е компетентно длъжностно лице да е поискало гражданинът да удостовери
своята самоличност и последния да не е сторил това, чрез някой от посочените в
закона документи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят е бил
поканен от компетентно длъжностно лице да представи документ за самоличност
(лична карта или заместващ документ), но същият не го е сторил. При това
положение - наличието на всяка една от посочените предпоставки е безспорно
установено от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Т.Ц.
и представената по делото извадка от книга за пропускателен режим в РУ-Созопол,
в която изрично е отбелязано срещу жалбоподателя – „без л.к.“. В същия смисъл е
и константната практика на касационната инстанция, като например - Решение № 802 от 23.04.2018г. на АдмС -
Бургас по к.а. н.д. № 624/2018г. и Решение № 2115 от 9.12.2014г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 1512/2014г., като в последното решение начинът на
описване и квалифициране на нарушението е напълно идентичен с процесния.
Във връзка с направените възражения, следва
да се посочи, че задължението на гражданите за представяне на документ при
поискване не е обвързано по никакъв начин с мястото на установяване на неговото
неизпълнение, като обстоятелството, че жалбоподателят е установен в близост до
дома му, както и твърдението на същия, че е искал да се свърже с роднините си,
които да му донесат личната карта, сами по себе си не могат да се тълкуват като
годно основание за отпадане на административнонаказателната му отговорност.
Аргумент в тази насока е и фактът, че на всяко едно друго място на установяване
на нарушението различно от процесното, където същият е установен без документи
за самоличност, възможност за тяхното последващо представяне не е предвидена,
от което се обосновава извод, че мястото на установяване на нарушението е
ирелевантно за неговата съставомерност. В този смисъл - Решение № 2096 от 7.12.2012 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
774/2012 г.
На последно място, съдът не намира процесния
случай за "маловажен". Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП
мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
с което е нарушил чл. 53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието ‚маловажен случай“ се съдържа
в чл. 93, т.9
от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН,
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9
от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл. 28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да
се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната
отговорност.
Очевидно АНО е взел предвид, че се касае за
първо нарушение от страна на жалбоподателя, поради което и му е наложил
наказание в минималния възможен размер, поради което и настоящата инстанция
няма възможност за допълнително намаляване на същия.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита,
извършеното от Н.Б. деяние е съставомерно, поради което законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №10-235/26.06.2018г. на Началник на РУ - гр.Созопол, с което за извършено нарушение на чл.6 ЗБЛД, на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.80, т.5 от ЗБЛД, на жалбоподателя - А.С.С., с адрес: ***, ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.