Р
Е Ш Е
Н И Е № 260101
Град Несебър, 31.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с участието
на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№ 409/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.127а, ал.2 от Семейния
кодекс, във връзка с чл.45 и чл.76, ал.1, т.9 от Закона за българските лични
документи.
Ищецът Х.Ж.Н. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***7, настоящ адрес:***, твърди в исковата молба, че с
ответника Р.К.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, община К., област К.,
настоящ адрес:***, са живеели заедно в чужбина, от което съвместно съжителство
се е родило детето им Б.Р.А., роден на ***г.; впоследствие заживяли в к.к.
Слънчев бряг. Ответникът по-късно заминал за Англия, като първоначално се
обаждал, но в един момент преустановил всякакви контакти с ищцата и детето, на
които понастоящем не е известно неговото местонахождение. През 2014г. е бил
издаден паспорт на детето, но срокът му на валидност е изтекъл на 28.10.2019г.
Ищцата твърди, че е в интерес на малолетното й дете то да продължи да
контактува със своите близки роднини – баба и дядо по майчина линия, леля
(сестра на ищцата) и нейното дете, с които то е изградило силна емоционална
връзка, но които понастоящем са се установили да живеят и работят в Англия.
Срещите с тях следва да се осъществяват в Англия по време, когато детето ?=А. е
във ваканция, или по празници, тъй като роднините на ищцата нямат възможност да
пътуват до България. Майката на детето обаче не може да изиска съгласието на
ответника – бащата на детето, поради обстоятелството, че не поддържа контакт с него,
за да може детето да пътува до Обединеното Кралство в подходящо време и по
подходящ начин. Прави искане да бъде разрешено, заместващо съгласието на
ответника Р.К.А., за издаване на паспорт на детето Б.Р.А., както и детето да
пътува извън пределите на Република България, придружавано от неговата майка Х.Ж.Н.,
без за това да е необходимо съгласието на бащата, за период от осем седмици в
годината, и да пребивава в различни страни, включително и в държави извън
Европейския съюз за не повече от седем дни. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и
оспорвания.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа предявения иск,
като намира същия за основателен и доказан от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Подчертава, че е в интерес на малолетното дете до да
прекарва време с роднините си по майчина линия и че за това се налага срещите с
тях да се осъществяват извън Република България, в държавата, в която те
пребивават, поради което на детето следва да бъде разрешено да бъде издаден
паспорт и то да може да пътува извън пределите на страната за искания период,
без за това да е необходимо съгласието на бащата.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията на свид. Мариана Иванова Илчева
се установява, че ищцата Х.Н. е пребивавала в Обединеното Кралство, където е
заминала заедно с родителите си и където се е запознала с ответника Р.А.. Там
са започнали съвместното си съжителство, която е продължило и в Република
България след като двамата са решили да се завърнат, като първоначално са се
установили да заживеят в град Стара Загора, в жилището на родителите на ищцата.
След около три или четири години са се преместили и се установили в к.к.
Слънчев бряг, а докато пребивавали там, на 15.03.2010г. се е родило детето им Б.Р.А..
След раждането на детето, родителите му са живеели в нормална семейна среда, а
основните средства за издръжката си са осигурявали чрез създадена от тях
агенция за недвижими имоти и са се грижили за детето. Родителите на ?=А. са го
снабдили с паспорт през 2014г. така, че оттогава всяка година детето,
придружавано от майка си, е посещавало роднините на Х.Н. основно по празници.
За кратко, в продължение на няколко месеца през 2017-а година, Р.А. е работил
по трудов договор, като през пролетта на 2018-а година той е заминал за
Обединеното Кралство за да търси начин за осигуряване на повече средства,
докато Х.Н. е останала да живее с детето в жилището в к.к. Слънчев бряг, както
и с баба си. В началото двамата са поддържали връзка и комуникации по телефона,
но впоследствие Р.А. е преустановил контактите с нея и с детето, така, че ?=А.
и Х.Н. не знаят вече неговото местнахождение и нямат информация за това как е
устроил живота си в чужбина. Последно ?=Анрамов и майката Х.Н. са посетили
роднините си в Обединеното Кралство през 2018г.
Валидността на паспорта на
детето и изтекла на 28.10.2019г., откогато то не може да пътува извън пределите
на страната.
През учебната 2019/2020г. Б.Р.А.
е бил ученик в 3-и клас в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Свети Влас,
община Несебър.
Изслушано в съдебно заседание
детето също изразява желание да продължава да посещава роднините си в
Обединеното Кралство, макар и основно по празници.
От изготвения социален доклад се
установява, че майката на детето – ищцата, не работи по трудово правотношение и
не получава доходи, а разчита на финансовата подкрепа на роднините си от
чужбина. През учебната 2020/2021г. ?=А. е ученик в 4-и клас.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127а,
ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите. Съгласно чл.127а, ал.2 от СК, когато родителите не постигнат
съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето. Искането с правно основание чл.127а, ал.2 от СК по своята правна
същност е спорна съдебна администрация на граждансик правоотношения.
От събраните по делото
доказателства се установява произходът на детето, чийто родители са страните по
делото, като майката е родителят, поел непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето и след раздялата с бащата тя реално упражнява
родителските права. В това производство съдът не решава правния спор относно
въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите
документи със сила на присъдено нещо, а само администрира тези материални
правоотношения като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето и
вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото
съгласие на единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република
България.
Нормите на чл.27, т.2, чл.18 и
чл.3 от Конвенцията за правата на детето вменява на родителя/ите или другите
лица, отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигуряват в рамките на
своите способности и финансови възможности условията на живот, необходими за
развитието му. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите.
Разпоредбата на чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи предвижда,
че при разногласие между родителите на малолетни и непълнолетни деца относно
пътуването им в чужбина, когато децата нямат нотариално заверено писмено
разрешение на своите родители за това пътуване, това разногласие се решава по
реда на чл.127а от Семейния кодекс. Предвид стеклите се житейски обстоятелства
съдът приема, че липсващото съгласие от страна на бащата се дължи не на отказ
от негова страна да разреши детето Б.Р.А. да бъде снабдено с нови документи за
самоличност, даващи му възможност да пътува зад граница, както и да пътува в
чужбина, а поради невъзможността, в която той сам се е поставил предвид
отсъствието му и неизвестното му местонахождание, да извърши необходимите
действия за това. Поради това съдът намира, че са налице условията на чл.127а
от СК и правен интерес, свързан с упражняването на родителските права, да се
реши от съда. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля
(малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност е ограничена (при
непълнолетните) и за да извършат правни фактически действия е необходимо
техните родители като законни представители да осъществяват от тяхно име
определени действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг. чл.3,
ал.2 от ЗЛС и чл.4, ал.2 от ЗЛС, законодателят е уредил специални нормативни
правила, които са насочени към охраняване на техните права и законни интереси с
цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно
развитие като свободни личности. Израз на закрила на основните права на детето
представлява уредената и гарантирана в нормата на чл.127, ал.1 от СК правна
възможност на родителите, които не живеят заедно, по тяхно общо съгласие да
решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно
местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с
него и издръжката му. Частно проявление на този принцип представляват правните
норми, уредени в чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК, които предписват, че въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
родителите не постигнат съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. Родителят,
на когото са възложени за упражняване родителските права, може да взема по
отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е
необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят, на когото са
възложени за упражняване родителските права, не може да взема самостоятелно и
решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на
детето зад граница. Детето има право на свободно предвижване, но до навършване
на пълнолетие то не може да упражнява това свое право нито само, нито със
съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в
чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни
пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен
брой пътувания в определен период от време, но до определени държави. По делото
следва да е установена нуждата на детето да пътува в чужбина, но и фактите
относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Интересите на
детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната
промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование,
адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и
други права и интереси на детето. В тази връзка са и задължителните указания за
съдилищата, дадени от ВКС с Тълкувателно решение № 1/2016 от 03.07.2017г. на
ОСГК по тълк. дело № 1/2016г. В случай, че пътуването на детето е поради
промяна в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее,
съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето така,
както прави при определянето при кого ще живее детето в страната. В случая е
изминало достатъчно дълго време откакто бащата на детето е напуснал него и
неговата майка и се е установил в чужбина, като не полага никакви грижи за
него, дезинтересирал се е от него като дори не осъществява контакти, не дава
издръжка, не се интересува от възпитанието и образованието му. Задоволил се е с
предоставяне на тези грижи на майката. Спор между страните за родителски права
и местоживеенето на детето няма. Родителят, който фактически упражнява
родителските права, е ищцата. Разногласия по тези въпроси между родителите
няма. За да може майката да упражнява пълноценно родителските права и да се
грижи за малолетното си дете, което има безспорна нужда от нейните грижи,
присъствие и внимание, обуславя необходимостта от възможност то да пътува с нея
до роднините им в Обединеното Кралство, както и в други държави, включително и
извън Европейския съюз, естествено при осигуряване на всички необходими за това
условия. Съдът обаче няма основания да изразява съмнения в родителските
качества и капацитет на майката. Осигурила е добри жилищни и битови условия за
отглеждането на детето, и възможността то да получи необходимото образование,
макар и с тенденцията да не се посещава редовно и присъствено учебни занятия в
резултат на обективни причини. Тя не възнамерява да променя местоживеенето си и
това на нейното дете, например да се установява да живее при роднините си в
чужбина, които желае само да посещава. Безспорен е интереса на детето да живее
с майка си, към която е привързано.
От друга страна съдът отчита,
че бащата от години се е установил да живее в чужбина, което обстоятелство, с
оглед възможността му, ако реши в даден момент, да осъществява контакти с
детето си, той може да направи това ако се завърне, макар и за кратко, в
България, където детето пребивава и в жилището, което ответникът е напуснал.
Съдът прецени, че пътуването на
детето до страни от Европейския съюз, а и до такива извън него, каквато е
например Обединеното Кралство, където пребивават близките му роднини по майчина
линия, и които желае, но и има нужда и интерес, да посещава, само по себе си не
крие рискове и опасности.
От изложеното следва, че е
налице интерес на малолетното дете за напускане пределите на страната, така
както е правило и когато е било в по-ниска възраст, поради което се явява
основателно искането за разрешаване от страна на съда, с което да се замести
съгласието на бащата за напускане пределите на Република България на детето със
съгласието, респ. придружавано от майката си, за пътуване за искания период в
рамките на една календарна година, до страни в Европейския съюз и извън него.
Основателно е и искането за разрешаване издаването на паспорт на детето с оглед
тези пътувания.
По отношение на периода от
време, за който следва да бъде дадено необходимото разрешение, съдът съобрази
разпоредбата на чл.36, ал.1, изр. второ от ЗБЛД, според която паспортите на
българските граждани, ненавършили 18-годишна възраст, се издават със срок на
валидност 5 години и като съобрази интересите на детето намира, че следва да
даде исканото заместващо съгласие и разрешение за напускане пределите на
страната за посочените дестинации за срок от 5 години. В тази насока – относно
определянето на срок при даването на заместващо съгласие, са и задължителните
указания на ВКС, дадени с посоченото по-горе тълкувателно решение.
Поради това искът като
основателен и доказан следва да бъде уважен, а съобразно претенцията, направена
в исковата молба, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за платена държавна такса в размер на 25 лева, която ответникът
следва да бъде осъден да й заплати.
На основание чл.127а, ал.4 от
Семейния кодекс съдът следва да допусне и предварително изпълнение на
решението.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
РАЗРЕШАВА издаването на български
задграничен паспорт на детето Б.Р.А. с ЕГН **********, без за това да е
необходимо съгласието на неговия баща Р.К.А. с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА детето Б.Р.А. с ЕГН ********** да
напуска пределите на Република България придружавано само от майката Х.Ж.Н. с
ЕГН **********, и да пътува с нея както до страни от Европейския съюз, така и
до страни извън Европейския съюз за срок от 5 (пет) години, считано от
01.01.2021г., за период не повече от 8 (осем) седмици в рамките на една
календарна година, което разрешение замества предвиденото по Закона за
българските лични документи писмено съгласие на бащата Р.К.А. с ЕГН **********.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в тази му част.
ОСЪЖДА Р.К.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, община К., област К., настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ж.Н.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***7, настоящ адрес:***, сумата в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: