№ 8563
гр. С, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110157004 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против АТ.
ЦВ. ХР. за сумата от 1690.31 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с
абонатен №140919, сумата 194.01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.05.2021 г., сумата
52.83 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018
г. - м.04.2020 г. и сумата 10.22 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в
интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
1
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва
количеството доставена топлинна енергия, както и нейната стойност, но счита, че
вземанията, възникнали преди 15.06.2018 г., както и част от издадената на 31.07.2019 г.
обща фактура са погасени по давност предвид периодичния им характер. Поддържа, че
между страните по делото не е налице каквато и да е облигационна връзка, тъй като
ответникът не е собственик на процесния имот. Независимо от учреденото му право на
ползване, счита, че потребител е именно собственикът на имота, до който са изпращани
покани за прехвърляне на партидата. Евентуално поддържа, че отговорността може да
бъде ангажирана само до ½ от исковите претенции предвид учреденото право на ползване в
полза на две лица. Счита претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово
разпределение за неоснователни, тъй като титуляр на вземането е фирмата за дялово
разпределение, а не ищцовото дружество. Оспорва претенциите за лихви. Претендира
присъждането на разноски.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В случая по делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот със запазване право на ползване №73, том II, рег. №4243, дело 265/2009 г.
от 29.04.2009 г. на нотариус В. В. с №268 в регистъра на НК и с район на действие СРС, от
който се установява, е А.Г.Х. и АТ. ЦВ. ХР. са продали на Н.А.Г. свои собствени недвижими
имот, сред които апартамент №61, находящ се в АДРЕС (със стар адрес АДРЕС), АДРЕС
заедно с прилежащото му мазе №11, както и 0.717% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото държавна земя. Съгласно вписаното в
нотариалния акт продавачите запазват лично за себе си заедно и по отделно пожизнено,
безвъзмездно вещно право на ползване върху продаваните имоти, описани в нотариалния
акт. По делото е приобщен препис – извлечение от акт за смърт на А.Г.Х., издаден от
Столична община, район Красна поляна, от който се установява, че същият е починал на
03.12.2009 г. Не са ангажирани доказателства, че за процесния период правото на ползване,
учредено върху процесния недвижим имот в полза на АТ. ЦВ. ХР., е погасено. При тези
доказателства съдът счита, че се доказва ответникът да е единствен вещен ползвател на
имота през процесния период, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в
настоящото производство. Възраженията на ответника, че ползвател на топлинна енергия в
имота е неговия собственик, тъй като той е титуляр на партидата, по която се отчитат и
2
начисляват дължимите суми, съдът намира за неоснователни, тъй като с учредяването на
вещно право на ползване за собственика остава т.нар. гола собственост, като реално
вещният ползвател е този, който потребява доставената му топлинна енергия в имота.
Правото на ползване определя титуляра му като страна в правоотношението с ищеца, тъй
като е ограничено вещно право, което изрично е предвидено като основание за възникване
на правоотношението по доставка на топлоенергия, съответно до погасяването му изключва
както правото на собственика да упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по
отношение на него да възникне правоотношение с ищеца. По-ограниченото по обхват вещно
право ограничава упражняването правото на собственост, поради което обстоятелството, че
ответникът е собственик на имота не е основание, за да възникне задължение за заплащане
на топлинната енергия за процесния период. Следователно се налага извод, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, противно на възраженията на
ответната страна.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г.от КЕВР и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени
доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на ответника.
Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в нито една от
хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения е навел
ответникът. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия, нито
нейната цена, както и не твърди да са извършвали плащания за процесния период, поради
което съдът приема, че като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в
претендирания с исковата молба размер.
Предвид това следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията възникнали преди 15.06.2018 г. по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
3
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, а такива задължения няма, тъй като както се
посочи по-горе задължението на абоната да заплати топлинната енергия е в 45–дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това исковата претенция на ищеца за
заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да се уважи в цялост.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи общо на 52.83 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава
стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба
установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен
между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното
дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се
установява от приобщените писмени доказателства и заключението на СТЕ.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение не се
оспорва от ответника и доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са
налице основанията да бъде уважена и тази искова претенция на ищеца.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от
10.22 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
4
на уважените претенции, от които 138.22 лева - за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 88.48 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата 4.20 лева за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и сумата 2.10 лева за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил искане в случай, че в полза на ответника също се дължат разноски
съдът да направи компенсация до размера на по – малкото, поради което разноски следва да
се присъдят само на ищеца, намалявайки ги със сумата 4.20 лева, респ. 2.10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ц. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. С, АДРЕС,
АДРЕС, ап. 61 дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С,
АДРЕС на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1690.31 лева - главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в
АДРЕС с абонатен №140919, сумата 194.01 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
25.05.2021 г., сумата 52.83 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС, 168
състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата 10.22 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Ц. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. С, АДРЕС, АДРЕС, ап. 61 да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, АДРЕС на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 134.02 лева – разноски в настоящото производство и сумата 86.38
лева - разноски в заповедното производство по компенсация
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.Б.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5