№ 213
гр. Плевен, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430202379 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0256-000283/20.07.2022г. на
*** на РУ-Д.М. при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на К. Р. К. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за неправилно, тъй като деянието е субективно несъставомерно,
предвид липсата на уведомяване от страна на органите на МВР, във връзка с
извършената служебна дерегистрация на МПС.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и пледира за отмяна на НП, като неправилно.
За ответната страна – *** на РУ-Д.М. – представител не се явява.
В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната
преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата,
както и бланкетно възражение за прекомерност на направените разноски за
адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
1
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
***73110/28.03.2022г. от страна на И. Т. И. – *** при ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-
Д.М., в присъствието на свидетеля В. М. Т. и нарушителя – К. Р. К.. Съставен
е за това, че на 28.03.2022 г. около 16:37 часа, в гр.Д.М., ул. „***“ в близост
до №5, с посока на движение към с.Г.М., управлява собствения си лек
автомобил „***“ с рег.№ *** със служебно прекратена регистрация на
01.02.2022г. – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН,
нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С Постановление от 11.07.2022г. по преписка № 2364/2022г., РП-
ПЛЕВЕН отказала да образува наказателното производство за престъпление
по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, а *** на РУ- Д.М. при ОДМВР-ПЛЕВЕН - бил
сезиран за реализиране на административнонаказателната отговорност на
дееца.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на К. Р. К. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.12 – 14 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите И. Т. И.,
В. М. Т., писмени доказателства /л.23, л.41 – 43, л.56 – 58 от делото/.
Показанията на свидетеля И. И. са изключително общи, накъсани и
неконкретизирани до степен на пълна безсъдържателност, като на практика не
способстват за изясняване на фактическата обстановка на случая. Поради
това, Съдът не ги приема с доверие. От друга страна, показанията на
свидетеля В. Т. са подробни, убедителни и не оставят съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради
което Съдът ги кредитира. Същите показания са изцяло в подкрепа на
2
отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните
писмени доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията
и собствеността на л.а. „***“ с рег.№ ***, представени от ОДМВР-Б. /л.57 –
58 от делото/. Наред с това, в опровержение на същата фактическа
обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира
посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по
делото и приема за доказана изложената в НП фактическа обстановка, като
няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се
явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „ По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за
водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе
фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят К. Р. К. не е изпълнил
това свое задължение, а е управлявал МПС, което не е било регистрирано по
съответния ред – лек автомобил „***“ с рег.№ *** със служебно прекратена
регистрация на 01.02.2022г., по пътищата, отворени за обществено ползване.
В този смисъл, деянието несъмнено се явява обективно съставомерно. Във
връзка със субективната му страна, по делото е представена справка от
ОДМВР-Б. /л.56/, от която се установява, че собственикът на процесното
МПС – К. К., не е бил надлежно уведомен съобразно чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП
/“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство…“/. Наред с това, не се събраха доказателства, че на К. е
било известно, макар и по друг начин, за така извършената от органите на
МВР, дерегистрация на собственото му МПС. Напротив, от показанията на
св.В. Т. следва, че при извършената му проверка от полицейските служители,
К. е заявил, че не е знаел, че автомобилът му е със служебно прекратена
регистрация. Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла
относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват
доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на
непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11
ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна
страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по
чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна,
3
а К. Р. К. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за
деяние, което не е извършил. В този смисъл е и задължителното тълкуване,
дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на
ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд.
Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е
неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на
административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от
страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски /л.4, л.66
от делото/ за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат
възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с това, Съдът съобрази, че
ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай,
възнаграждението в размер на 300 лева, което се претендира, не е
прекомерно, още повече, при съобразяване на актуалната редакция на чл.18
ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.88 от 04.11.2022г./. Ето защо, следва
на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН да
бъде осъдена да заплати на К. Р. К. ЕГН: ********** паричната сума в
размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№ 22-0256-000283/20.07.2022г. на *** на РУ-Д.М. при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с
което на К. Р. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания
на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на К. Р. К. ЕГН: ********** паричната сума
в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4