Р Е Ш Е Н И Е
№................
град Свиленград, 10.12.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Р.И., като разгледа докладваното от
Председателя Административно - наказателно дело №741 по описа за 2019година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №321/2019 от 07.08.2019 година на И.Д. Зам.Директор на Териториална
Дирекция Южна Морска, с което на Х.Г.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** *****за
извършено нарушение по чл.238,ал.2 от ЗМ
на основание чл.238,ал.2във вр. с ал.1 вр с чл.235,ал.1 от Закона за Митниците е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 1500,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно
постановление е останал въззивника Х.Г.Ц.,който обжалва горецитираното в
законопредвидения за това срок. Счита ,че обжалваният акт не отговаря на
формалните изисквания на закона,като сочи за нарушение разпоредбите на
чл.40,ал.1 ; чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.27,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Оспорва се и размера на наложеното наказание в
условията на алтернативност. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното
НП като неправилно и незаконносъобразно или алтернативно съдът да измени
неговият размер до минимално предвидения в закона такъв.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява . От пълномощника му адв.Л.М. е постъпило
становище ,с което поддържа жалбата по изложените в нея доводи. По същество
пледира,за допуснати съществени процесуални нарушения. От друга страна счита,че
от доказателствата по делото не се установявало твърдяното нарушение.
В съдебната фаза не ангажира гласни и
писменни доказателства.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - Териториална Дирекция Южна Морска ,чрез процесуалният си
представител ,оспорва жалбата. Счита
обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и
писменни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 28.01.2019г. около 13,30часа на МП „Капитан
Андреево” общ.Свиленград на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”
пристигнал лек автомобил марка Опел Астра с рег.№РА 4634 КА на път от Р.Турция
за Р.България.Лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя,а в автомобила
пътувала българската гражданка Й.Д..
Горепосоченият лек
автомобил преминал граничната проверка след осъществен граничен контрол на
лекият автомобил и пътниците в него от старши полицай св.Х.П.Ш.,който го
насочил към линията на митническа проверка.
Жалбоподателят се придвижил
и спрял на линията на митническа проверка и останал да чака. В същото време св.Ш.
се насочил към св.К.Л.М.,за да го информира,че бял автомобил с горепосоченият рег.номер изчаква за
митническа проверка,като забелязал,че процесният автомобил бил спрял и бил с
отворен багажник,но св.М. по същото време
проверявал друг автомобил и дори не забелязал спреният лек автомобил и
пътиващите в него.
Тъй като никой не идвал да
го провери, жалбоподателят потеглил с лекият автомобил/ докладна от св.М.
приложена по АНПр/.
На трета бариера на МП
Капитан Андреево в същият ден на работа била Н.Д.,която малко преди
пристигането на лекият автомобил , напуснала работното си място за да посети
тоалетната/видно от приложената към АНПр докладна /.
Служителят на гранична
полиция св.П.Ц.Г.,разпределен също на трета бариера,спрял лекият автомобил и му
поискал информационен лист от извършения митнически контрол,но поради липса на
такъв жалбоподателят потеглил и въпреки
опитите на св.Г. да го спре , автомобилът напуснал Митническият пункт.
За случайт било
образувано ЗМ№24/2019г. по описа на ГПУ Свиленград,като впоследствие е било
образувано ДП срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 325,
ал. 3, вр.ал. 2, вр.ал. 1 от НК,а именно ,че
на 28.01.2019 година на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково,
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - не изпълнил полицейски разпореждания на
дежурен полицейски служител от ГПУ - Свиленград, да се върне на линията за
митническа проверка, за да му бъде извършена такава и да му бъде издаден
информационен лист, че я е преминал, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу орган на властта – спрямо П.Ц.Г. на длъжност „Старши полицай – водач на
служебно куче” в 04 група на ГКПП „Капитан Андреево” на ГПУ - Свиленград при
РДГП - Елхово, изпълняващ служебните си задължения по опазване на обществения
ред - осъществяване на контрол по граничния режим на ГКПП „Капитан Андреево” –
шосе, като деянието в извършено при управление на МПС - лек автомобил марка
„Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен № РА 46 34 КА и същото по
своята същност се отличава с изключителен цинизъм и дързост .
В последствие срещу него
е внесен ОА в РС Свиленград,за което образувано НОХД №533/2019година приключило
с одобряване на постигнато между страните споразумение с Определение
№ 344/17.9.2019г./видно
от справка от деловодната програма на РС Свиленград и от показанията на св.Г./.
С писмо с рег .№
32-33814/01.02.2019г. жалбоподателят бил поканен да се яви на посочените в
поканата дати /05.02.2019г. или 13.02.2019г./на МП Капитан Андреево за
изпълнение на процедурата по чл.40,ал.1 от ЗАНН
На 13.02.2019г. жалбоподателят
се явил в МП Капитан Андреево,заедно с негов пълномощник/адвокат/.
Били изискани на
основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ обяснения от жалбоподателя,приложени към
АНПр,като от обясненията му се
установява,че действително на горепосочената дата бил пристигнал на
Митническият пункт и му била извършена проверка от граничен полицай, след което
преминал напред с отворена врата и багажник за да му бъде извършена митническа
проверка. Почакал малко и попитал един служител,но той не му обърнал
внимание,попитал и втори ,който нещо пишел в телефона си ,но и той не му
обърнал внимание,попитал пак ,но пак нямало реакция и след което потеглил.
Тъй като написването на акта за установяване на
административно нарушение се забавило във времето,жалбоподателя си тръгнал,поради
което същият бил съставен в него отсъствие
,на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН.
С писмо №32-51230/19.02.2019г. е изпратена
молба до началника на МБ Пазарджик за съдействие по връчването на съставеният
АУАН /№246/ 13.02.2019г./,като същият е връчен лично на жалбоподателя на
22.02.2019г. и върнат в деловодството на
АНО на 25.02.2019г.
В законоустановеният срок н е направено
писмено възражение по акта.
Тъй като АНО е бил уведомен ,че има
образувано ДП/досъдебно производство / срещу жалбоподателя за извършеното през
процесния ден на МП Капитан Андреево,съответно е изискана информация от ГПУ
Свиленград и РП Свиленград и такава е получена ,както се посочи по горе,че
срещу въззивника се води наказателно производство за извършени хулигански
действия.
Поискано е становище относно прилагането на
чл.33,ал.2 от ЗАНН във връзка с образуваното наказателно производство и
паралелното такова по административен ред.
Изготвено е становище с
рег.№32-224844/01.08.2019г. ,съгласно което нямало идентичност,тъй като въззивникът
се бил противопоставил на митнически орган при изпълнение на служебните му
задължения,като не е позволил да се извърши задължителната митническа проверка
и е избягал посредством управлението на МПС, а протовпоставянето на гр.полицай Г.
било предмет на наказателното производство.
Сезиран с надлежно с така
съставения АУАН и горепосоченото становище и въз основа на същия, И.Д.
Зам.Директор на Териториална Дирекция Южна Морска е издал на 07.08.2019г процесното НП №321/2019, с което на Х.Г.Ц.
с ЕГН ********** с адрес *** *****за извършено нарушение по чл.238,ал.2 от
ЗМ на основание чл.238,ал.2във вр. с
ал.1 вр с чл.235,ал.1 от Закона за
Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1500,00
лв.
В издадения санкционен
акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и
основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган
–чл.238,ал.2 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно
връчено – на жалбоподателя на 14.10.2019г., чрез служител на МБ Пазарджик.
Видно от приетата като
доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”-Директорите, Заместник–директорите на
Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,респ. доказват материалната
компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник – Директор на Териториална
Дирекция Южна Морска, по силата на
делегирано от наказващия орган по закон, съгласно на чл.231 ЗМ, това му
правомощие на определени длъжностни лица, в частност посочената длъжност, както
и възлагане изпълнението на нейните функции на конкретния субект, на основание
нарочна заповед,а именно-Заповед №7291/10.07.2019г. на Директора на Агенция
Митници, с която Тихомир Бориславов Г. е е назначен на посочената длъжност ,
считано от 01.07.2019г. до 31.12.2019г.
Така приета за установена
фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства,
събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и
взаимно допълващи се. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
– К.Л.М.,Х.П.Ш. и П.Ц.Г., съдебният състав
кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им,
тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с
писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им
се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е.
представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях
информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на
индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на
същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект,
същите са пряко относими към описаното по горе възприето от съда като доказана
фактическа обстановка по делото, авторството и времето на извършването му.
Идентична правна оценка се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката и приетите допълнително в
о.с.з., приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира
за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните
изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество,
съдът намира жалбата за основателна,
за което се излагат следващите правни съображения:
Съгласно
чл. 238,ал.1 от ЗМ- Всяко нарушение на нормативни актове,
приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи,
ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1. ,като в ал.2 е
визирано,че - Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя
на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.
Служебните задължения и
правомощия на митническите органи уредени в чл. 15, ал. 2 от ЗМ, произтичат от
дефинираните в чл. 2 от ЗМ задачи на митническите органи за митнически надзор и
контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през
Република България, събирането на митни сборове, прилагането на
административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в
случаите, при условията и по реда, предвидени НПК.
Съгласно чл. 2 от ЗМ, лицата
и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях,
преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове
и подлежат на митнически надзор и контрол, който съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1
ЗМ се осъществява от митническите органи, които съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1
ЗМ при изпълнение на служебните си задължения имат право да извършват
проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и
лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата
митническа територия на страната.
Обект на защита на
нормата по чл. 238, ал. 2 от ЗМ са обществените отношения,
свързани с нормалното протичане на проверките на органите на минтическата
администрация и съответстващите на това задължения за проверяваните да не им се
противопоставят, като изпълняват
стриктно разпорежданията им. Противопоставянето, като действие, предполага
несъгласие с разпореждане на орган, изразено чрез противодействие, опълчване на
действията по служба на органа. В този смисъл е цялата практика на съдилищата в
страната, образувани след действия на проверявани, довели до конфликт с
органите на митниците.
Извършвайки служебна
проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и на АУАН, въз основа на който е издадено, в рамките на
правомощията си и съобразно релевираните възражения
с жалбата, съдът обсъди актовете първо от формална страна, при което се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В конкретния случай,
същите са се изразили в неспазване на императивните изисквания на чл.42,т.4 и
т.5 ЗАНН –досежно АУАН и чл.57,т.5 и т.6 ЗАНН-за
НП. Иначе казано и двата акта, предвид своето съдържание са обременени с
недостатък - несъответствие на изискването за форма, предписано като
императивно процесуално изискване с посочените разпоредби
от ЗАНН, а това е така, защото те не съдържат достатъчно пълно и конкретно
описание на фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение.
Констатираният
недостатък, относим към описанието на
самото нарушение в АУАН, така както изисква чл.42,ал.1,т.4 от ЗАНН; съответно
пренесен и задълбочен е в НП, с което от своя страна нарушена и разпоредбата на
чл.57,т.5 с.закон. Със словноматериализираното в
АУАН описание на нарушението не е приписано изобщо конкретно
поведение, в смисъл на деяние - действие или
бездействие на жалбоподател във връзка с дадено
разпореждане от страна на митнически служител,на което същият да се е
противопоставил, което да покрива признаците от състава на чл.238,ал.2
ЗМ, каквато правна квалификация е възприета за същото, липсва и
описание на др. обективни елементи от този ФС, очертан в посочената
административнонаказателна разпоредба.
Изведеното от контролните
органи фактическо описание на нарушението, не обхваща и не съдържа - обективно
характеристиките на конкретното изпълнително деяние, изразяващо
противопоставяне на митническите органи, чрез създаване на пречки за тях, или
осуетяване изпълнението на служебните им задължения, което именно поведение е
въздигнато като съставомерен елемент от
обективната страна на вменения и твърдян за осъществен санкционен състав, а в
този смисъл и релевантни за индивидуализацията му като нарушение по чл.238,ал.2
ЗМ.
Точно обратното, същото
се ограничава и изчерпва с визирани косвени –странични действия на
лицето, с употреба на грубо и арогантно
държане спрямо граничен служител/св.Г./,за което обаче същият е наказан по
съответния ред/осъден по НОХД №533/2019г./.
Прави впечатление ,че в
цялостното изложение в АУАН, не се
посочва и описва по какъв начин и с какви действия и изрази жалбоподателят се е
противопоставял и на кои точно митнически служители,респективно какви са били
техните разпореждания към него,които той не е изпълнил,иначе казано им се е
противопоставил. Още по-малко, изобщо дори и не се твърди в акта, нито пряко и
изрично, нито индиректно, че той е отказал да изпълни дадено му конкретно
разпореждане от тях, във връзка, при и по повод преминаването му през
митническия контрол, влизайки в Р България. Нещо повече, в тази насока липсва
каквато и да е конкретика и фактически твърдения, даже не е
конкретизирано какво точно му е било разпоредено, единствено сочи се
,че от гр.полицай св.Ш. е бил насочен към линията на митническа проверка .
В относим правен аспект, за конкретиката на казуса,
именно неизпълнението на разпореждането на митнически орган или на др.
задължение което възпрепятства осъществяването на техните функции, като
отрицателен факт е съставомерния признак, субсумиращ действието „противопоставяне”, по смисъла
на чл. 238,ал.2 ЗМ, следователно и се явява обективен елемент от
състава на нарушение, с тази правна квалификация, поради което задължително
трябвало е да бъде посочен и то изрично, точно, ясно и
конкретно. Последното, обаче несъмнено не е сторено в случая. Описани по този
начин фактите, не са свързани с конкретно противоправно поведение от страна на
жалбоподателя, в качеството му на водач/пътник влизащ в страна и подлежащ на
задължителния митнически контрол.
Всички изброени, вече се посочи са все елементи от обективна на
страна на твърдяното нарушение, поради което дължимо се явява
посочването им в констатиращия акт. Доколкото това не е сторено, пропускът
следва да се приравни на липса на описание на нарушението, съгласно
императивното правило на чл. 42,т.4 ЗАНН, което предполага конкретно
и ясно словесно изложение на това, в какво се изразява виновното поведение на
лицето и обстоятелствата на извършването.
В обобщение на изложените
правни аргументи, съдебният състав приема, че словно метариализираните фактическо
описание на нарушението и действията на жалбоподателя, по начина изложен в
АУАН, не разкриват –обективно и не съответства на действия, осъществяващи
изпълнителното деяние по чл.238,ал.2 ЗМ - „противопоставяне” на
митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, с оглед
отсъствието на каквито и да било конкретни фактически твърдения - за отказ на жалбоподателя
бъде изпълнено дадено разпореждане от негова страна или за др. конкретния
действия от страна на жалбоподателя, в израз на явно противопоставяне или с
насоченост и от естество да попречат по някакъв начин на митническата проверка,доколкото
същият е спрял на линията на проверка,отворил е багажника си, изчакал е да бъде
осъществена такава/въпреки,че е нямало разпореждане от страна на митническите
служители да изчака за да бъде проверен/,но тъй като известно време е липсвало
митнически служител,който да го провери,същият е продължил към следващата
проверка на Митническият пункт.
В допълнение, следва да
се отбележи, че декларативното посочване норма на чл.238,ал.2 ЗМ и
направената фактическа квалификация „ като се противопоставя” на митническите
органи /обективен признак на адм.състав/или „напуснал линията на митническа
проверка/избягал/”, каквато действително, обективно вярно е отразена и фигурира
в АУАН, не изчерпва както и не удовлетворява процесуалното изискване за
описание на нарушението, съгласно чл.42,т.4 от ЗАНН, предвид изначалната липса
на конкретни обосноваващи я фактически твърдения – физически актове /разпореждания/
от страна на митническите органи и респективнно противопоставяне на
лицето-преминаващ митническия контрол във връзка с дадените му разпореждания на
митническите служители.
В контекста на изложените
съображения, по убеждение на решаващия съдебен състав, в процесния АУАН – сезиращ акт, с който се повдига
административнонаказателно обвинение, същото е формулирано неясно и неконкретно
и при ненапълно изяснена хипотеза на административно нарушение. Поради това,
безспорно допуснато е процесуално нарушение на чл.42,т.4 ЗАНН, което е
съществено, доколкото се явява пряко свързано с правото на защита на наказаното
лице – нарушено в случая с оглед наличната неяснота на факти.
На плоскост, обсъдено и
спрямо изведената правна квалификация на твърдяната деятелност на въззивника,
обвързана с разпоредбата на чл.238,ал.2 ЗМ, разкрива се и очевидно противоречие
между фактите и приложимия закон, визирани в съдържанието на АУАН, което до
степен такава, че прави абсолютно неясно за какво точно нарушение е привлечен
да отговаря жалбоподателя, което е напълно недопустимо и отново съставлява
особено съществено процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху
законосъобразността на НП.
Също така, с оглед
изчерпване на основанията, следва да се отбележи и др. формален порок на
настоящия АУАН, в който липсва -изобщо посочена конкретна разпоредба
– материалноправна норма от ЗМ, която в случая е била нарушена и от която да е
произтичало задължението на жалбоподателя да изпълнява разпорежданията на
митническите органи и да съдейства на същите при осъществяването на митнически
контрол, останало – неизпълнено. Последното е задължителен реквизит от
съдържанието на акта – по пряк аргумент от чл.42,т.5 ЗАНН, но и това
процесуално изискване не е спазено и в разрез с правилото на закона, контролния
орган не е посочил нарушената правна норма, задоволявайки се с вписване
единствено на цифровата правна квалификация на осъществения състав на
административно нарушение –чл.238 ЗМ. Както този нормативен акт, така и
правилника за неговото приложение изобилства от повелителни норми,
отделно и ясно разписващи правомощията на митническите органи, но
нито една от тях, не е намерила формалното си фактическо отражение в АУАН, с
което именно е допуснато и поредното процесуално нарушение, изразило се в
неизпълнение на императивното изискване по чл.42,т. ЗАНН. Ето защо, след като е
съставен в противоречие с чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН, регламентиращи
неговото минимално съдържание и реквизити, посочените два от
които липсват, следователно и процесния констатиращ
и сезиращ акта -АУАН не отговаря на това изискване за форма, от тук и е
незаконосъобразен.
Предвид
юридическият му ефект –сезиращ акт и процесуална предпоставка за
издаване на НП, при така установените недостатъци в съдържанието, касаещи
описанието на нарушението и не посочването на правните норми които са били
нарушени, съдебният състав намира, че е допуснато процесуално
нарушение, което е особено съществено, от тук и се ограничава правото на защита
на жалбоподателя. Поради това, същото и не може да бъде санирано, нито е преодолимо по реда на чл. 53,ал.2 ЗАНН,
т.к. разкрива липса на повдигнато ясно и конкретно формулирано
административнонаказателно обвинение, в което се състои основната процесуална
функция на АУАН, но тя не може да бъде реализирана, в
случая.
Идентични недостатъци са
налице и в обстоятелствената част на НП, което е издадено при несъблюдаване на
процесуалните изисквания по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, доколкото АНО е
възпроизвел дословно фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН,
пренасяйки и в своя акт, същата непълнота в констатациите и
формулировката на деянието. Отново и в НП липсва пряко приписано
деяние и конкретно противоправно поведение на субекта, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана – физическото лице –жалбоподател,
с което и те фактически да са осъществили административното нарушение,
квалифицирано по чл. 238, ал.2 ЗМ. Също така, отсъства посочена
законна разпоредба, която е била нарушена -виновно, извън дадената правна
квалификация на нарушението, с подвеждането му под действието на санкционната
норма.Последното предопределя санкционният акт, като издаден в нарушение
на чл. 57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, поради което се явява незаконосъобразно от
формална /процесуалноправна страна/ и на собствено основание, досежно тези реквизити от задължителната му форма.
Изискването на законодателя, визирано в посочената процесуална норма -
т.5 от ал.1 на чл.57 ЗАНН, се преценява с оглед това, дали са
изложени фактически твърдения за осъществените елементи от състава на
административната норма, която според него е нарушена от санкционираното лице.
Обсъденият пропуск, по отношение на процесното НП-правораздавалетелн акт, разкрива и допълнителен
порок, а именно липса на мотиви, доколкото не става ясно, за какво точно деяние
се наказва лицето с конкретно по размер наказание, нито защо АНО приема за
осъществен административнонаказетлния състав
на чл. 238,ал.2ЗМ. По този начин, направеният от последния правен извод - за
нарушаване на посочените разпоредби от страна на жалбаподателя- при
наличната непълнота на фактическите твърдения и изложение на фактите,
всъщност не намира нужната фактическа опора в
обстоятелстветната част на самото НП. Ето защо , същото не може да обоснове
ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя – жалбоподател в производството.
Непосочването на елементи
от обективната страна на деянието, доколкото не е ясно кога и какво точно
деяние, нарушаващо установените и действащи в страната ни режим на
митнически контрол и дължимото добросъвестно изпълнение на задължения във
връзка със същия, което да е извършил санкционираният субект –
физическото лице, безспорно накърняват тяхното право на защита и адекватната
такава, последните са затруднени да организират, при настоящото
непълно и неясно административнонаказателно обвинение. Иначе казано,
несъблюдаването на изискването по чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН е във всички случаи
съществено процесуално нарушение, което субсумира неговата
незаконосъобразност. В тази насока са поддържаните възражения от
защитата на жалбоподателя, които съдът намира за напълно
основателни, съобразно изложените до тук правни съображения.
Предвид изложеното, в
съвкупност и с др. установени нарушения на процесуалните правила,
свързани с порок на АУАН и НП, за съда се налага правен
извод, че е опорочено цялото производство по ангажиране административно-наказателнана отговорност на жалбоподателя,
поради което обжалвания санкционен акт – НП, следва да се отмени изцяло, като
незаконосъобразен от процесуално правна страна.
При този правен резултат
и направените изводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– достатъчно основание за отмяна, съдът намира за предметно да
обсъжда материалнооправна законосъобразност
на НП, излагайки съображения по същество на нарушението и изследвайки
извършването му, съставомерността и
авторството, включително и останалите възражения релевирани с
жалбата.
За изчерпателност, следва
да се посочи, че е налице съображения и за неправилност на НП, във връзка с
приложението на материалния закон. И това е така, защото от събраните в
настоящото производство доказателства, не могат да се направят категорични и
безспорни изводи, за осъществяване на съставомерно от
обективна страна нарушение по чл. 238,ал.2 ЗМ. Извън предходните правни
аргументи за дефицит на фактите от предмета на фактическото обвинение, очертан
с АУАН, то и правната оценка на установените, като действителна
фактология на случилото се, съобразно анализа на доказателства по
делото, сочат за несъответен на действителността и неправилен
направения извод, както от актосъставителя, така и от АНО, приели, че
жалбоподателят с поведението си се е противопоставил на митническите органи при
изпълнение на задълженията им. ФС на нарушение от посочената санкционна норма -
чл.238,ал.2 ЗМ, предполага поведение на дееца, противопоставящо се митническите
органи да изпълнят служебните си задължения, което се изразява във
възпрепятстването или осуетяването на митническа проверка, дори и да се приеме
– всяко друго затрудняване на тяхната работа, но признаците на
подобно деяние, не се доказват в случая.
Както се посочи по-горе,обект
на защита на нормата по чл. 238, ал. 2 от ЗМ са обществените отношения,
свързани с нормалното протичане на проверките на органите на минтическата
администрация и съответстващите на това задължения за проверяваните да не им се
противопоставят, като изпълняват стриктно разпорежданията им. Противопоставянето, като действие,
предполага несъгласие с разпореждане на орган, изразено чрез противодействие,
опълчване на действията по служба на органа. В този смисъл е цялата
практика на съдилищата в страната, образувани след действия на проверявани,
довели до конфликт с органите на митниците. В случая противопоставяне няма, тъй
като нито един от служителите на
Митническият пунк Капитан Андреево - не е се опитал да спре лицето на
границата, нито пък му е издавал някакво разпореждане, на което
въззивникът съзнателно да се е опълчил,тъй
като на линията на митническият контрол,след извършената паспортна проверка е
нямало митнически служител,който да провери ,респективно да разпореди на
въззивника извършването на определени
действия,въпреки че същият е останал да изчака извършването на такава,както
и е нямало митнически служител на трета бариера.
Действително е имало
опълчване от страна на въззивникът,но то е било срещу св.Г.,както и му е било
разпоредено да се предвижи за извършване на митнически контрол от св.Ш., на
което същият първоначално се е подчинил,но тези служители не са митнически
органи,а са служители на гранична полиция,поради което неизпълнението от страна
на въззивника не може да се подведе под нормата на чл.238,ал.2 от ЗМ,а отделно
от това както се посочи по горе ,същият е осъден по НОХД №533/2019г. по описа
на РС Свиленград, именно за поведението му спрямо св.Г..
По изложените съображения, поради липсата на
установени елементите от обективната страна на
вменения административнонаказателен състав, деянието на
жалбоподателя не може да се приеме за съставомерно,
като административно нарушение, съгласно чл. 238,ал.2 ЗМ. Ето защо,
според съда неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и
направения от АНО обратен извод е неправилен, не може да бъде споделен, поради
което издаденото от него НП е незаконосъобразно от материалноправна
страна, противоречи на приложимата санкционна разпоредба от
материалния закон и на това основание, също подлежи на отмяна.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №321/2019 от
07.08.2019 година на И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Южна
Морска, с което на Х.Г.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** *****за извършено нарушение по
чл.238,ал.2 от ЗМ на основание
чл.238,ал.2във вр. с ал.1 вр с чл.235,ал.1
от Закона за Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1500,00 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен
съдия:...........................