РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Благоевград, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102371 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от “Р чрез законния представител А – прокурист против М. Н. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бл
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 1801182297441700, сключен на 25.01.2018 г., с краен срок на погасяване 05.02.2023г.
Заявява, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна
(кредитополучател) сумата от 5455,04 лв. Излага, че горепосочената сума била предадена на ответника, като по
този начин изпълнил задължението си като кредитор да предоставил сумата по кредита. Сочи, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на потребителския кредит, като не е заплатил месечните погасителни вноски
за периода от 05.08.2019г. до 05.11.2020г. Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията по процесния
договор за кредит банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.12.2020г. Заявява, че
задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: главница в размер на 4080,81 лева (четири
хиляди и осемдесет и осемдесет и една стотинки) лева, от която: редовно падежирали главници за периода
05.08.2019г. до 05.11.2020г. в размер на 1413,23 лева (хиляда четиристотин и тринадесет лева и двадесет и три
стотинки) и предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 02.12.2020г. в размер на 2667,58 лева (две
хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) и 571,76 лева (петстотин седемдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки) общ размер на изискуемите лихви, от който: изискуема редовна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.08.2019г. до 01.12.2020г. в размер на 280,94 лева (двеста и
осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки), изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали
главници от 05.08.2019г. до 05.11.2020г., начислено за периода 05.08.2019г. до 01.12.2020г. в размер на 212,28 лева
(двеста и дванадесет лева и двадесет и осем стотинки) и изискуемо обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода 02.12.2020г. до 17.03.2021 г. в размер на
78,54лева (седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки). Сочи, че за посочените вземания на 18.03.2021г.
по ч. гр. д. № 701/2021г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която
била връчена на ответника /длъжник в заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител адв. В.А. предявените срещу него искове за неоснователни. В тази
връзка сочи, че не била налице предсрочна изискуемост на договора за кредит.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните
установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за
главницата в размер на сумата от 4080,81 лева (четири хиляди и осемдесет и осемдесет и една стотинки) лева, от
която: редовно падежирали главници за периода 05.08.2019г. до 05.11.2020г. в размер на 1413,23 лева (хиляда
четиристотин и тринадесет лева и двадесет и три стотинки) и предсрочно изискуема главница с дата на
настъпване 02.12.2020г. в размер на 2667,58 лева (две хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и
осем стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 18.03.2021г., до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземанията за
изискуема редовна възнаградителна лихва върху главницата в размер на сумата от 280,94 лева (двеста и осемдесет
лева и деветдесет и четири стотинки), начислена за периода от 05.08.2019г. до 01.12.2020г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземанията за мораторни лихви върху главницата в
размер на сумата от 212,28 лева (двеста и дванадесет лева и двадесет и осем стотинки) - изискуемо обезщетение за
1
забава върху редовно падежирали главници от 05.08.2019г. до 05.11.2020г., начислено за периода 05.08.2019г. до
01.12.2020г. и изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема
главница, начислено за периода 02.12.2020г. до 17.03.2021 г. в размер на 78,54 лева (седемдесет и осем лева и
петдесет и четири стотинки).
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 92498 от 18.03.2021г. по ч. гр. д. № 701/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
При условията на евентуалност, при отхвърляне на установителените искове по чл. 422 ГПК, са предявени
осъдителни искове срещу ответника за същите суми.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № . е видно, че същият е
бил сключен между ищеца “Ркато кредитодател) и ответника М. Н. ИВ. (като кредитополучател). Установява се,
че целта на кредита е рефинансиране на друг кредит на ответника към „Б и потребителски нужди.
Съгласно съдържанието на самия кредитен договор (чл. 1 от същия), крайният срок за погасяване на
задълженията по него е 05.02.2023г., като същият се погасява на 60 анюитетни месечни погасителни вноски,
дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.03.2018г до 05.02.2023г, съгласно Погасителен план,
неразделна част от Договора (чл. 5).
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССч.Е.) се установява, че въз основа на
посочения кредитен договор ищцовото дружество е отпуснало на М. Н. ИВ. паричен кредит в размер на 5455,04
лв. В тази връзка експертът е констатирал, че на 25.01.2018 г. горепосочената сума е била получена по банкова
сметка на ответника М. Н. ИВ.. При това положение се установява, че ищецът е изпълнил основното си
задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на ответника главницата по договора.
От заключението по ССч.Е., се установява, че е имало просрочени задължения от страна на кредитополучателя
по процесния договор за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК (18.03.2021г.), като броят на дните в просрочие е 591 дни, а към датата на подаване на исковата
молба (16.09.2021г.) вече са 777 дни.
Съгласно чл. 8.1 от договора случай на неизпълнение на задълженията на кредитополучателя е когато същият
просрочи плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 (тридесет и един) дни, от съответната дата
на дължимо плащане. Уговорено е също така в чл. 9.2 от договора, че банката има право едностранно, с писмено
уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва
(евентуална наказателна надбавка) и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми. В чл. 11.8 от договора е
постигната договореност между страните, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя или в уведомлението за промяна в адреса.
След преустановяване на плащанията банката е упражнила правото си по чл. 8.1 вр. чл. 9.2 от процесния
договор за кредит от 25.01.2018г., като е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на
крайния срок за погасяване поради неизпълнение. На кредитополучателя е изпратено за връчване писмо за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем - с изх. № 001-58267/27.10.2020г. Писмото за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем съдържат изрично волеизявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, като
е посочен и размерът на неплатените задължения към 27.10.2020г., а именно дължимата главница и лихви. От
приетото по делото известие за доставяне (обратна разписка), се установява, че писмото до кредитополучателя е
било непотърсено, като същото е било върнато на изпращача- ищцовата банка на дата - 02.12.2020г. Въпреки това
направено отбелязване по пощенската практика, следва да се приеме, че банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем на горепосочената дата. Това е така, защото по силата на чл. 11.8 от договора банката е изпратила
писменото си уведомление за предсрочна изискуемост на посочения от самия кредитополучател адрес на
кореспонденция - гр. Б7, като съгласно постигнатата в тази разпоредба уговорка това е достатъчно да се счете, че
уведомлението е получено от кредитополучателя. Дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е
настъпила на посочената дата, то същата е настъпила в хода на настоящото исково производство. Това се е
случило с получаване на препис от исковата молба. Без значение в тази насока е обстоятелството, че ответната
страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята
за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен)
и особен представител. Следователно ответникът М.И. е бил известен за настъпилата предсрочна изискуемост на
процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда /в този смисъл е и практиката на ВКС
– вж. Р № 1 по т. д. № г., I т. о., ТК/. С оглед изложеното неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника, че не била налице предсрочна изискуемост на договора за кредит.
От заключението на ССч.Е., както и от разпита на изготвилата я вещо лице, се изясняват всички плащания,
осъществени по процесния Договор за потребителски кредит. Установява се от заключението на вещото лице, че
от страна на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор, са били извършени плащания в общ
размер на 1847,57 лв., като последното плащане е извършено на 15.10.2019г. По изчисления на експерта с тази
сума са били погасени частично главницата в размер на 1374,23 лв., частично възнаградителната лихва за периода
от 05.03.2018г. до 01.12.2020г. в размер на 461,01 лв. и частично наказателната лихва за периода 06.03.2019г. до
01.12.2020г. в размер на 12,33 лв. След 15.10.2019г. ответникът-кредитополучател не е бил заплащал вноски по
процесния договор за потребителски кредит, които да погасяват главница и/или договорната лихва. Така, според
2
вещото лице, непогасената главница се равнява на 4080,81 лв.; размерът на договорната лихва за периода от
05.08.2019г. до 01.12.2020г. е 280,94 лв.; размерът на изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали
главници от 05.08.2019г. до 05.11.2020г., и начислено за периода 05.08.2019г. до 01.12.2020г. е 155,82 лв. и
размерът на изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница,
начислено за периода 02.12.2020г. до 17.03.2021 г. е 120,16 лв.
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта, че е погасил изцяло
задълженията си за по процесния договор за потребителски кредит, същият не е ангажирал доказателства в тази
насока.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за потребителски кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на
ответника главницата по договора в размер на 5455,04 лв.
Ответникът е бил уведомен от ищеца за предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор в
рамките на настоящото исково производство.
Общият размер на плащанията, сторени от ответника (1847,57 лв.) погасява следните негови задължения по
кредитната сделка: 1374,23 лв. от главницата, 461,01 лв. от възнаградителната лихва и 12,33 лв. от наказателната
лихва.
Налага се изводът на съда за частична основателност на предявените искове, за чиито размери съдът съобрази
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 4080,81 лв., поради което
искът за главница следва да се уважи изцяло като основателен.
Ответникът дължи договорната лихва за периода от 05.08.2019г. до 01.12.2020г. в размер на 280,94 лв., поради
което и този иск за договорна лихва трябва да се уважи изцяло като основателен.
Ответната страна дължи изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 05.08.2019г.
до 05.11.2020г., начислено за периода 05.08.2019г. до 01.12.2020г., което е в размер на 155,82 лв. Тази претенция
следва да се отхвърли за разликата от 155,82 лв. до пълния претендиран размер от 212,28 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуема главница, начислено за периода 02.12.2020г. до 17.03.2021 г. е в размер на 78,54 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е
направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил представляван от особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и няма
доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно
възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС
е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното
производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ
размер на 86,86 лв. и в исковото производство в общ размер на 1051 лв.
С оглед уважаването на главните установителни искове по чл. 422 ГПК, съдът не се произнася по предявените
евентуални осъдителни искове.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че М. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б
дължи на “Р чрез законния представител – прокурист, следните суми, които са били предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 18.03.2021г., издадена по ч. гр. д. №. на Районен съд – гр. Б, а именно:
- 4080,81 лева (четири хиляди и осемдесет лева и осемдесет и една стотинки) главница по Договор за
потребителски кредит № , сключен на 25.01.2018 г., от която: редовно падежирали главници за периода
05.08.2019г. до 05.11.2020г. в размер на 1413,23 лева (хиляда четиристотин и тринадесет лева и двадесет и три
стотинки) и предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 02.12.2020г. в размер на 2667,58 лева (две
хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.03.2021г., до окончателното погасяване
- 280,94 лева (двеста и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) , изискуема редовна възнаградителна
лихва върху главницата за периода 05.08.2019г. до 01.12.2020г.
- 78,54 лева (седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) , изискуемо обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода 02.12.2020г. до 17.03.2021 г.
- 155,82 лева (сто петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) , изискуемо обезщетение за забава върху
редовно падежирали главници от 05.08.2019г. до 05.11.2020г., начислено за периода 05.08.2019г. до 01.12.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 212,28 лева (двеста
и дванадесет лева и двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б да заплати на “Р в –
прокурист, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 86,86 лв. (осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) – представляваща разноските,
дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 701/2021г. на РС – гр. Б, и
- сумата от 1051 лв. (хиляда петдесет и един лева) – представляваща общ размер на разноските, дължими за
3
исковото производство (гр. д. № 2371/2021г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от
връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград:_______________________
4