ОПРЕДЕЛЕНИЕ №32
гр. Варна,17.01.2019г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 8/19г., намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство срещу решение № 1741/24.10.2018г., постановено по гражданско дело № 1039 по описа за 2018г. на Окръжен съд –
Варна, както следва:
1. Въззивна жалба от Л.К.И. от гр. Варна чрез адв. Св. Н.
*** против решението в частта му, с
която е отхвърлен иска на ищеца за
разликата над присъдения размер от 2 000 лв. като обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди: тревога, унижения, накърняване
доброто му име в обществото и в работата му, уронване авторитета му като
работодател, настъпили вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни
инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013 г. по НОХД
№ 190 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение №
87/07.05.2013 г. по ВНОХД № 75/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 08.05.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, до
размера от 20 000 лв. Счита се, че решението в тази му част е
неправилно, необосновано и постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противаречие на
материалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, а направените от съда
правни изводи не се потвърждават от изяснената по делото фактическа обстановка
– приведени са подробни аргументи за оплакванията на въззивника в тази насока.
Допълнено е, че съдът не е отчел и други установени по делото факти – че
извършеното на 07.12.11г. претърсване на дома на ищеца от полицията е станало в
присъствието на малолетния му син, непълнолетната му дъщиря, съпругата му и
възрастните му родители. Поемните лица за това процесуално-следствено действие
са били съседи на ищеца. Всичко това е довело ищеца до изпитване чувство на
срам и унижение пред децата и семейството му и уронване доброто име и авторитет
пред съседи и познати в квартала, в който живее от дете. Освен това е било
установено, че вследствие на наказателното производство против баща ѝ,
дъщерята на ищеца се е депресирала и е решила да напусне България. Бащата на
ищеца се променил, което също е оказало влияние в отношенията на семейството на
ищеца. Наказателното производство се е отразило негативно на работата на ищеца
– преустановил да зарежда магазините си със стока, довело до затвяране на част
от магазините. Ищецът е редуцирал социалните си контакти с приятели и колеги.
Освен това не е било отчетено от съда, че отключеното от ищеца
тревожно-депресивно разстройство не е изживяно и към настоящия момент и няма
данни за бъдещо благоприятно развитие на заболяването. Изтъкнато е, че не е
съобразено, че в свидетелството за съдимост на брат му, ищецът фигурира като
съучастник, което допълнително е предизвикало негативни преживявания, въпреки
постановената оправдателна присъда. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част и присъждане на обезщетение в претендирания понастоящем
размер, ведно с присъждане на разноските по делото.
Не е
постъпил отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на
Република България.
2. Въззивна
жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против
решението в частите му, с които този
въззивник е бил осъден да заплати на Л.К.И. сумата от 2000лв. като обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди и на посоченото
основание, както и сумата в общ размер на 3220.96
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за платени адвокатски възнаграждения, за нощувки в гр. Пазарджик
и за гориво за лек автомобил за пътувания - всички вследствие повдигнато и
поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда №
1 от 10.01.2013 г. по НОХД № 190 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия ОС,
потвърдена с решение № 87/07.05.2013 г. по ВНОХД № 75/2013 г. на Пловдивския
апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва от 08.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата
501.20 лв., представляваща сторените съдебни разноски. Счита се, че решението в
тези му части е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна
и отхвърляне на исковете, а алтернативно – претендира се намаляване на
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, а размера на
обезщетението за имуществени вреди да се приеме за основателен само до размер
на 597.01 лв. /465 лв. – разходи за нощувки за три дати, както и 132.01 лв. –
платено гориво на 10.10.12г./. Счита се, че неправилно съдът е дал вяра на
показанията на свидетели, които са били заинтересовани от изхода на спора,
предвид отношенията им с ищеца. Освен това се оспорва и обосноваността на
заключението на вещото лице, имайки предвид, че същото е основано единствено на
твърденията на самия ищеца, а освен това не са посочени научните методи чрез
които е формиран извода за определянето на психичното му и емоционално
състояние към миналия и към настоящия момент. Поради това се поддържа, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер спрямо
принципа за справедливост, както и имайки предвид развитието на самото
наказателно производство, вида на престъплението, за което е било провеждано и
множеството действия по разследването, извършени в разумни срокове. В тази
връзка са приведени доводи и от това, че с оглед предвиденото наказание, имайки
предвид и чистото съдебно минало на ищеца и съдебната практика за аналогични
случаи, същият не е бил заплашен от налагането на ефективно наказание;
наложената мярка за неотклонение не е била тежка и не е ограничавала ищеца в
свободното му придвижване, вкл. и във връзка със снабдяването на магазините му
със стока от страната и чужбина. Изложени са и подробни съображения за
неоснователност на претенциите за имуществени вреди – идентични с релевираните
и пред първоинстанционния съд, вкл. и с възражението за прекомерност на
уговаряните адвокатски възнаграждения в наказателното производство.
В предвидения
срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна – Л.И.
чрез адв. Н., чрез който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че
решението в обжалваните му от насрещната страна части, не страда от изложените
пороци и поради това се претендира неговото потвърждаване в тези части.
При извършената проверка
за допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок,
от страни с правен интерес от обжалването на съответните съдебни актове, при
наличието на надлежна представителна власт и редовност на жалбите, поради което
и същите се явяват допустими.
Първоинстанционото решение не е
обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е бил отхвърлен
иска на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата
над 20 000 лв. до първоначално претендирания размер от 40 000 лв.
Не е налице и хипотезата на т. 3 от
ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на
доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното
решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а
отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва
делото в открито с.з. на 06.02.19г. от
09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: