Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 14.05.2021г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд Наказателно отделение
На седемнадесети
март две хиляди и двадесет и първа
година,
В открито съдебно заседание в следният състав
:
Председател: Бонка Янкова
Членове:Ангел Павлов
Йордан Иванов
Секретар: Атанасова
Прокурор: Казаков
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВ,
ВАНД. № 40 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК
С Решение
№ 43 от 02.02.2021г., постановено по а.н.д.№ 40/2021г. Търговищкият
районен съд е признал обв.С.М.С. ЕГН-********** за невиновна в това, че на 21.09.2020
година в гр. Търговище е упражнявала професия „водач на таксиметров автомобил“,
е МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с per. № *****ТН е превозвала пътници срещу
заплащане без съответната правоспособност - без удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, без удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и
без психологическа годност, съгласно чл. 18, т. 3 и 5 от Наредба № 34/1999
година за таксиметров превоз на пътници и я е
оправдала по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.324, ал.1 от НК.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпил протест от Районна
прокуратура-Търговище. Считайки решението за неправилно се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което обв.С. да бъде призната за виновна в извършване
на престъпление по чл.324,ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. В
допълнително изложение към протеста се излагат подробни съображения, въз основа на които прокурора
счита, че деянието на обвиняемата е безспорно доказано. Основните възражения
срещу решението на ТРС са следните: Че
ТРС неправилно е приел, че деянието на обвиняемата е останало недоказано
от обективна страна, тъй като Съдебната практика е безспорна, че за
осъществяване на деянието не е необходимо да има заплащане, достатъчно е такова
да е уговорено или от други обстоятелства да се направи извод, че деецът
осъществява таксиметров превоз. Твърди се,че от свидетелските показания на
разпитаните свидетели се потвърждават фактите в сигнала,че обвиняемата извършва
таксиметров превоз.
В съдебно
заседание, протеста се поддържа с доводите и по съображенията изложени в него.
Искането е за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което
обвиняемата да бъде призната за виновна
по повдигнатото й обвинение.
Обв.С. лично и чрез
защитника си адв.Р.Р. счита протеста за неоснователен,а решението на ТРС за
правилно и законсъобразно и моли да бъде потвърдено.
ОКРЪЖНИЯТ
СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и след цялостна проверка правилността на решението на основание
чл.313 и чл.314 НПК,намери следното:
Протестът
е процесуално допустим като подаден в срок от надлежна страна в процеса против
съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество се явява неоснователен, по
следните съображения и правни изводи:
Фактическата обстановка, изложена в мотивите е установена вярно от
РС, който е положил значителни усилия в изпълнение на вмененото му принципно
задължение за цялостно, пълно и всеобхватно изясняване на значимите по делото и
необходими за разкриване на обективната истина обстоятелства.
Изводите , направени в мотивите към присъдата са резултат от
правилно интерпретиране на събраните доказателства. В резултат е дал обективна
оценка на достоверността на всяко едно от събраните доказателства, съпоставяйки
го и с писмените доказателства , поради което изградените въз основа на
обсъдената доказателствена маса
фактически изводи са обосновани.
След като законосъобразно е
установил, че фактическите действия на обвиняемата не се субсимират под
фактическия състав на престъплението, за което е предадена на съд,
законосъобразно ТРС е постановил оправдателна присъда.
За да постанови присъдата си, ТРС е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Прието е за установено, че обвиняемата С.С. е на
33 години и не е осъждана, както и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Няколко
месеца преди инкриминирания случай обвиняемата заживяла в с. Б., общ.
Търговище, на съпружески начала с Р.В. ***. На 21.09.2020 г. сутринта
обвиняемата, заедно с фактическия и съпруг Р.В.,*** с лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с per. №
*****ТН, управляван от обвиняемата.
Първоинстанционния
съд е приел за доказано, че след като пристигнали в гр.Търговище, обвиняемата
паркирала автомобила на паркинга до кооперативния пазар и слязла да пазарува,
докато Р.В. останал в автомобила. Около 10.20 часа до автомобила приближила св.
Н.И.,*** и познавала Р., който няколко пъти преди това я бил возил до селото.
Попитала го дали ще я закара до с. Б. и той я поканил да се качи, като и казал,
че ще я закара за 2 лева. Малко след това до автомобила приближил св. Х.Х.,
който също познавал Р., като последният му махнал и каза „ Хайде ако си за с. Б.,
ние ще те закараме“. Казал му също, че ще изчакат жената на Р., която била
отишла до пазара и Х. се качил в автомобила до св. И.. Около 10.30 часа покрай
автомобила минала св. С.С., на която св. И. махнала с ръка да се качва. С. също
се качила в автомобила, като никой вътре не и казвал, че трябва да заплати за
превоза до с. Б., но тя знаела, че „нелегалните коли“ вземат по 2 лева до
селото. Последна в автомобила, на мястото на шофьора, се качила обвиняемата С.С.,
която привела автомобила в движение и потеглила за с. Б.. Около 10.40 часа на
ул. П.“ в гр. Търговище обвиняемата била спряна от полицейски служители -
свидетелите С.Б.и И.И..
При така установена фактическа обстановка ТРС е
постановил решение с което е оправдал обвиняемата по обвинението й по чл.324 ал.1 от НК, тъй като е приел, че от
доказателствения материал по делото не се доказва по несъмнен начин , че обвиняемата е извършила от обективна
страна деянието предмет на повдигнатото обвинение- не е извършвала таксиметров превоз на
пътници, тъй като липсва основен елемент на такъв превоз- заплащането му.
При
въззивната проверка на решението, по аргументите в протеста и цялостно извън
доводите, посочени в съображенията към него и развити в съдебно заседание
въззивният съд не намира основание да не се солидализира с крайните правни изводи на РС. При собствената
проверка и анализ на доказателствата, въззивната инстанция, положи допълнително
усиля да установи действителните уговорки и и отношения относно заплащането от
страна на св.И., св.Х. и на св.С. на обвиняемата за извършения превоз. С оглед на това въззивния съд проведе разпит
на св.Р.В., св.И., св.Х. и на св.С.,
както и очна ставка на св.Х. и св.И.. От свидетелските показания
на св.В., че управляваният от обвиняемата лек автомобил не е бил обозначен като
такси, не е имал и табела за такси. Познавал е добре и тримата свидетели, тъй
като били от едно и също село, направили са им услуга, но не и срещу заплащане. Св. Н.И. първоначално
заявява, -„ не сме приказвали за
плащане, Р. не ми е казвал, че ще ме закарат за 2 лв.“, в последствие след
прочитане на показанията й дадени на ДП- допълва същите - „този ден за пари не сме говорили, защото
знаем, че за 2 лв. ни карат колите“, „за този ден не си спомням дали ме е питал за заплащане на пари“. В същия смисъл
са и свидетелските показания на св Х.Х. и св.С.С.. Св.Х. заявява-„Р. беше в
колата и Н. и след това, докато дойда аз
и другата жена дойде и след това дойде жена му-С.“, „Нищо не сме платили, не
сме дали пари, нищо не са взели от нас“, след прочитане на дадените му на ДП
показания, свидетелят не потвърди
същите, като в съдебно заседание отново допълва, че в автомобила не са говорили за пари, и никой
не го е питал за пари. Св.С. също заявява, че
когато се е качила в управлявания от обвиняемата автомобил, не е ставало
въпрос за заплащане на превоза, в този смисъл
добавя- „незная, че се вършат такива услуги за 2.0лв.“. От
така проведените следствени действия от въззивната инстанция в допълнителна степен се установи и доказа
извода на ТРС,че обвиняемата не е извършила от обективна
страна деянието предмет на повдигнатото й обвинение – не е упражнявала професия „водач на таксиметров автомобил“, и
не е извършвала таксиметров превоз на пътници. Не на последна място следва да се
отбележи, че по делото липсват категорични доказателства, че обв.С. е
предложила на свидетелите да се качат в автомобила за да ги закара до с.Б..
Съобразявайки горното,
следва да се отбележи, че в правния мир не съществува правна норма,
която да забранява осъществяването на превоз на пътници с МПС от правоспособен
водач и с оглед на конкретните обстоятелства, при които се е стигнало до
осъществяване на превоза, се налага категоричния извод споделен изцяло и от
въззивния съд, че в случая се касае за превозване на хора до определена
дестинация но, не е доказано по несъмнен начин наличието на всички обективни и
субективни елементи от наказателния състав на деянието по
чл.324,ал.1 от НК.
Безспорно
е установено по делото, че обв.С. е правоспособен водач на МПС; че
тя не притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на
територията на общината както и, че управлявания от нея автомобил към момента
на проверката от контролните органи не е била вписана в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Безспорно се
установява и доказва също, че в случая обвиняемата не се
е афиширала като осъществяващ професията „шофьор на такси”, респ. управлявания
от нея автомобил, не е бил разпознаваем, като таксиметров такъв – автомобилът
не е бил жълт на цвят, не е имал табела „такси”, не е имал инсталиран касов
апарат, нито е имал обявена тарифа, каквито са най-често срещаните случаи в
постоянната съдебна практика, когато се приема безспорно за наличие
на съставомерност по чл.324 ал.1 от НК. В тази връзка следва да се напомни за
изискването в разпоредбата на чл.25 от Закона за автомобилните превози
предвижда, че „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или водачи, извършващи дейността от името
на регистриран водач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел“. По делото липсват
доказателства обвиняемата да е извършила превоз срещу заплащане,, да е
регистриран превозвач, или да е действало от името на регистриран превозвач.
В
тази връзка следва допълнително да се отбележи,че лекият автомобил управляван
от обвиняемата не е бил обозначен като
такси, каквото е изискването - /вж.чл.21 от Наредба №34/1999год. за таксиметров
превоз на пътници/-която гласи- „Лекият таксиметров автомобил следва да има
монтиран електронен таксиметров апарат, да е обозначен със знак „такси“, светещ
през тъмната част на денонощието, на който
на бял фон с черни букви е изписано „такси“, знакът „такси“ да бъде
трайно закрепен по време на работа на покрива на автомобила ….“.
Съобразявайки горното, следва да се приеме, че в конкретният случай,
не е доказано осъществения от обвиняемата превоз на пътниците да е бил
такъв срещу
заплащане, към определена от пътниците цел и с държан в готовност за това от
обвиняемия автомобил. В тази връзка, безспорно се установява
и доказва, че към момента на проверката на обвиняемия пари за превоза не са
били платени, както и не се доказва да е имало постигнато съгласие между
пътниците и обв.С. за такова плащане. В съдебната практика са налице и случаи,
когато се приема съставомерност на деянието по чл.324, ал.1 от НК, когато
превозът е осъществен по инициатива и с активното участие на самия деец -
чакащи граждани на автобусна спирка или в район на автобусна спирка
или автогара но, в конкретният случай безспорно се установява и доказва, че
осъществяването на превоза не е станало по инициатива, респ. с
активното участие на обвиняемата, а по инициатива на самите пътници
и св.Р.В., които в случая са и съселяни
на обвиняемата. В случая, при преценката на относимите към настоящото обвинение конкретни
факти, касаещи конкретните инкриминирани дата и
място. следва да се приеме за ирелевантно
обстоятелство, дали преди това някой от свидетелите е бил превозван
друг път от св.Р.В. срещу заплащане, и дали някой от тях е имал намерение да
плати. При така установените обективни
фактически данни, се налага извод и за отсъствие на съставомерност на деянието,
за което е ангажирана отговорност на подсъдимата. Систематичното място на
престъплението по чл.324 от НК-регламентирано е в Глава десета на НК сочи, че
общият му обект на защита са редът и общественото спокойствие. Непосредствен
обект на закрила от конкретното престъпление по чл.324 от НК е създаденият от
държавата ред за упражняване на определена професия или определен занаят без
съответната правоспособност на упражняващия ги. Именно чрез този, така създаден
и регламентиран ред за удостоверяване на правоспособността е гарантирано, че
лицето, което я е придобило , има всички права да упражнява професията или
занаята. В
този смисъл, относно съставомерността на престъплението по чл.324 ал.1 от НК се
произнесъл и ВКС /Решение №635/13.10.2004 по н.д№208*2004/2004г.
, както и Решение №368/02.10.2009г. на ВКС по н.д.№364/2009г. на ВКС./.
Въззивната инстанция, след като
обсъди наличните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намери, че атакуваното с постъпилия протест Решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 43 от 02.02.2021г., постановено по а.н.д.№ 40/2014г.
по описа на Търговищкият районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.