№ 994
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201558 по описа за 2023
година
Делото е висящо пред Районен съд Бургас за втори път след като с Решение №
388/10.04.2023г. по к.а.н.д. № 233/2023г. по описа на БАС е отменено Решение №
1200/23.12.2022г. по АНД 1651/2022г. на РС Бургас и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на БРС.
Производството е образувано по повод жалба на Н. Т. Т. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-0769-005458 от 21.12.2021г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на Н. Т. Т. е наложена глоба в размер
на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, не било доказано нарушение и неговото авторство. Моли да се отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.
Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
С автоматизирано техническо средство – АТСС MultaRadar SD 580 с фабр. №
00209D32D4F9 е било установено, че на 27.11.2020 г. в 10:56 часа в Община Бургас, по път
първи клас № Е773 автомобил „***“ с рег. № ***, км. 491 до бензиностанция Ромпетрол в
посока от кв. Ветрен към КПП-1, собственост на *** е бил управляван с наказуема скорост
при отчетен толеранс 3 % от 145 км/ч при максимално допустима за движение в населено
място до 90 км/ч, въведено с пътен знак В26. Нарушението е установено и заснето с АТСС с
отчетен толеранс на измерената скорост от – 3% като снимковия материал е показан на Н. Т.
1
като законен представител на юридическото лице, собственик на МПС.
На 11.02.2021г. е попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от Т., че на датата
27.11.2020г. около 10:56 часа МПС с рег. № *** е управлявано от К.П.К. с ЕГН **********,
СУМПС № *** и декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП като е представено и копие от СУМПС
на К.П.К..
Потърсено е лицето К. К. за попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. Съгласно
докладна записка л. 28 и л. 29, К. се запознал с материалите по преписката и заявил, че не е
управлявал МПС и нямало да попълва декларация и не знаел защо е посочен като водач. На
18.10.2021г. е снето писмено сведение от К., че не му е бил предоставян автомобила като
прави впечатление, че сведението е напечатано, а саморъчно е изписано име и подпис, има
грешка в напечатаното име /***/ и липсва изписване на цялата година /27.11.202/.
Предвид постъпилото сведение на Н. Т. Т. бил съставен АУАН на 21.10.2021г. за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който му бил връчен лично на 23.11.2021г. Посочил, че
ще подаде възражение.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.12.4888 със срок на валидност 08.12.2020г. Представя се
протокол от проверка № 35-С-ИСИС/23.07.2020г.
Представен е и протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране
по пътищата на територията на гр. Бургас за монтиран пътен знак Е24.
НП е издадено на 21.12.2021г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е
издал обжалваното наказателно постановление, като е приел, че е налице и повторност с ЕФ
К 4109661/30.10.2020г., в сила от 24.11.2020г. на РУ Карлово.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетеля А..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен, предявен е на нарушителя, той се е запознал с неговото
съдържание, връчен му е лично, като не е депозирал възражения.
Скоростта е установена с АТСС, което е технически изправно, за което по делото са
налични писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от проверка), които съдът напълно кредитира.
Не се касае за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ясно е посочена
нарушената разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава
санкционираното лице, мястото на нарушение, въведеното ограничение, установеното
превишение.Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, но въпреки това според този състав е
2
допуснато съществено процесуално нарушение и в резултат нарушението не и е доказано.
Разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съгласно ал. 2 на чл. 188 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая именно законния представител на юридическото лице е този, който отговаря
за нарушението съгласно въведената оборима презумпция на чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно въведената от законодателя оборима презумпция собственикът на МПС,
отговаря за извършеното с него нарушение и този съдебен състав е на мнение, че по правило
не е допустимо всяко следващо лице да посочва друго лице, което е управлявало автомобила
и по този начин да се избягва отговорността, но наказващите органи са длъжни да преценят
всички обстоятелства и да извършат преценка, основана на данните от лицата и
представените доказателства. По правило идеята на закона е отговорността за нарушението,
да бъде понесена от собственика или от лицето, посочено от собственика на автомобила,
като задължение на собственика на автомобила е да посочи лицето, извършило
нарушението, той е това задължено, според закона лице, което трябва да знае във всеки един
момент кое е лицето, управлявало МПС, но остава водещ принципа, че отговорността е
лична съгласно чл. 24 от ЗАНН.
В случая, в първия възможен момент Н. Т. е посочил кое е лицето, което е управлявало
МПС като попълнил декларация с неговите данни, предоставил е копие от СУМПС и
неговата самоличност е изяснена, изцяло е изпълнил задълженията, които му вменява закона
като представител на ЮЛ собственик на МПС. Посоченото лице от своя страна не е
попълнило декларация под страх от наказателна отговорност, а само е било представено
сведение (за което се констатира, че е напечатано л. 31, има несъответствие в името и
годината е непълна), че не бил управлявал автомобила на посочената точно дата, но и не е
посочил кога го е управлявал.
Собственикът на автомобила в случая е изпълнил задължението си предвидено в
закона и в декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и е посочил друго лице, което е управлявало
МПС като е предоставил и изискуемите данни за неговата самоличност и копие от СУМПС.
Съгласно посочената разпоредба на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен
фиш се анулира.
Липсват данни лицето, което е посочено в декларацията, да е попълнило от своя страна
декларация, нито да е ангажирана неговата отговорност.
По мнение на съдебния състав след като собственикът на МПС е направил всичко,
предвидено в закона, за да посочи кое лице е управлявало МПС, то неправилно наказващия
орган е ангажирал именно неговата отговорност, а не е положил усилия да установи
истината. Следва да се обърне внимание, че посоченият като ползвател на МПС не е
попълнил декларация по под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, нито има
данни да му е разяснена тази отговорност, за разлика от собственика на МПС и настоящ
жалбоподател.
Ето защо и според този съдебен състав наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и не е доказано по безспорен и категоричен начин кой е управлявал
МПС с превишена скорост на 27.11.2020г. в 10:56ч. и следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
3
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита л. 66, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 18 вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, възражението за
прекомерност на възнаграждението е основателно и следва в полза на жалбоподателя да се
присъди възнаграждение в размер на 450 лева.
С оглед гореизложеното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-005458 от 21.12.2021г., издадено от
Началник Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на Н. Т. Т., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Т., ЕГН ********** сумата в
размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева – разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4