О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260398 ,16.12.2020 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На шестнадесети декември две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав :
Председател
: ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ДЕСИСЛАВА Н.
младши
съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно частно гражданско дело номер 1019 по описа за 2020 година, намира следното :
Производството е образувано по частна жалба по член 396,ал.1 от ГПК, с вх.№ 15354 от 12.11.2020 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ответника И.Т.Д. *** срещу определение № 2130 от 26.10.2020 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2324/2020 г. , с което е допуснато обезпечение на предявения от Е.Б.А. иск по член 127, ал.2 от ЗЗД за парично вземане в размер от 8 699,72 лева чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в две банки „ОББ“ АД и „ Юробанк България “ АД .
В частната жалба, подадена чрез адвокат П.И. , се поддържа, че ответникът няма банкови сметки в посочените банки. Наложилият запорите ЧСИ не е поискал от банките да му съобщят дали признават за основателно вземането и дали имат готовност да го платят и неправилно е възложил на ответника разноски от 300 лева , в т.ч. таксата по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ . Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски .
В отговор, подаден от Е.Б.А. чрез адвокат Д.К. , частната жалба се оспорва като нередовна ( по липса на приложено към нея доказателство за датата, на която е връчено на ответника съобщението от ЧСИ за наложените обезпечителни мерки ) и неоснователна , тъй като в производството по член 396,ал.1 от ГПК действията на ЧСИ по изпълнение на допуснатото от съда обезпечение не се проверяват ; въпросът за разноските в обезпечителното производство се решава в исковото производство и в жалбата липсват твърдения за процесуална нередовност на допуснатото обезпечение .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, с правен интерес да иска отмяна на неизгодното за него определение за налагане на обезпечителни мерки. Правото си на частна жалба то е упражнило редовно в едноседмичния срок, считан от 5.11.2020 г., когато му е връчено запорното съобщение ( на л. 9 от делото на ДОС ) по изпълнително дело № 20208110400275, образувано по молба за изпълнение на обезпечителна заповед по гр.д.№ 2324/2020 г. по описа на ДРС .
В обжалваното определение е прието, че предявеният от ищцата иск е за сумата от 8 699,72 лева , съставляваща половината от извършените след развода погашения на стойност от 17 399,43 лева по остатъка от задължението по договор за потребителски кредит за нужди на семейството. Прието е още, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 5071/ 2018 г. по описа на ДРС на ищцата е присъдена сумата от 3 102 лева , сбор от платеното преди развода ( ½ х от 4 838,46 лева ) и част от платеното след развода ( 682,77 лева от общо 18 082,20 лева ) . Но при твърдения на ищцата, че платеното от нея възлиза общо на 22 920,66 лева, искът за половината от платената след развода разлика ( 18 082,20 лева – 682,77 лева ) е подкрепен с достатъчно писмени доказателства и следва да бъде обезпечен с налагане на запори върху сметки на ответника в две банки съгласно поисканото в молбата по член 389, ал.1 от ГПК .
Обезпечителното производство е самостоятелна форма за защита на граждански права. В производството по обжалване на определение по обезпечение намират приложение общите правила на част І от ГПК , в т.ч. диспозитивното начало. Негово проявление , според член 6,ал.2 от ГПК е обусловеността на предмета от страните. При това положение обхватът на дейността на въззивния съд се определя от оплакванията в частната жалба .
Въззивният съд намира , че в производството по частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение не се проверява дали в полза на ответника съществуват вземанията , върху които е наложен запор . Този въпрос е решен в точка 5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дори ответникът да няма сметки в посочените в определението на съда банки, запорът ( върху невъзникнали вземания ) няма никакви правни последици за него. Също така не се проверява дали при налагането на тази обезпечителна мярка съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си по член 507,ал.1 от ГПК. Със самия факт на връчване на запорното съобщение на третото задължено лице за последното възниква по закон задължението да съобщи в посочения в закона срок съответните факти по член 508,ал.1 от ГПК . Не се проверява постановлението на съдебния изпълнител за възложени на ответника във връзка с изпълнението на обезпечителната заповед разноски . Изобщо твърденията на ответника за допуснати от съдебния изпълнител нарушения при изпълнение на обезпечителната заповед за мерките по член 397,ал.1,т.2 от ГПК са неотносими към законосъобразността на допуснатото от съда обезпечение. Следователно като правилно и законосъобразно то следва да бъде потвърдено. С оглед изхода по частната жалба разноски за настоящото производство не следва да се присъждат – т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от
горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2130 от 26.10.2020 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2324/2020 г. , с което е допуснато обезпечение на предявения от Е.Б.А., ЕГН: ********** *** срещу И.Т.Д., ЕГН: ********** *** иск по член 127, ал.2 от ЗЗД за парично вземане в размер от 8 699,72 лева ,съставляваща половината от извършените след развода погашения на стойност от 17 399,43 лева по остатъка от задължението по договор за потребителски кредит № 1702202055473420 от 24.02.2017 г. за нужди на семейството чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в две банки „ОББ“ АД и „ Юробанк България “ АД .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.