Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Катя Велисеева | |
За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 159 от 21.12.2015 г., постановено по гр. д. № 928/2014 г. на РС С., в производство по извършване на съдебна делба е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и гараж, построени върху държавна земя чрез отстъпено право на строеж, съставляващо УПИ I-119 в кв.108 по ПУП на село Б. С., находящ се на ул. „П. М.” ..., при граници и съседи по нотариален акт от 05.06.1991 г., №16, том IV, дело №1025/91 г. на Свищовски районен съдия от две страни улици и от две страни общински парцели, съгласно скица №440 от 11.12.2014 г. на Община С. при граници и съседи от запад и от юг - улици, от север УПИ II-119, от изток УПИ V-119. Със същото решение И. П. Г. е осъден да заплати на С. П. Г. претенцията й по чл. 346 ГПК за заплащане на сума в размер на 175.41 лева, представляваща заплатени от нея задължения за дължими данъци за неговата част от имота за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. ведно със сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева за претенцията по сметки. Съделителката С. П. Г. е осъдена да заплати по сметка на РС С. държавна такса върху стойността на дела си в размер на 159.46 лева, ведно с 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а съделителят И. П. Г.. е осъден да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 159.46 лева, ведно с 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Постъпила е въззивна жалба от И. П. Г., в която се изтъква, че въззивникът не желае съсобствеността да бъде прекратена посредством изнасянето на имота на публична продан. Излагат се оплаквания относно определената от вещото лице пазарна цена на имота. Оспорва се дължимостта на присъдените в полза на въззиваемата суми за заплатени данъци на имота, както сторените от нея разноски за завеждане на исковата и претенция. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да му се възложи имота, предмет на делба. В депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 отговор на въззивната жалба С. П. Георгиева чрез пълномощника й адв. П. Д. от ВТАК се оспорва жалбата. Моли постановеното от РС С. решение да бъде потвърдено като правилно. Производството е втората фаза на делбата - по извършването й. С влязло в сила решение, постановено на 06.04.2016 г. по гр.д. №928/2014 г. на РС С. е допуснато извършването на съдебна делба между С. П. Г. и И. П. Г. на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и гараж, построени върху държавна земя чрез отстъпено право на строеж, съставляващо УПИ I-119 в кв.108 по ПУП на село Б. С., находящ се на ул. „П. М.” №... при граници и съседи по нотариален акт от 05.06.1991 г., №16, том IV, дело №1025/91 г. на Свищовски районен съдия от две страни улици и от две страни общински парцели, съгласно скица № 440 от 11.12.2014 г. на Община С. при граници и съседи от запад и от юг-улици, от север УПИ II-119, от изток УПИ V-119 при равни квоти, а именно по 1/2 идеална част за всеки от двамата съделители. В проведеното на 24.06.2015 г. първо съдебно заседание след допускането на делбата съделителката С. П. Г. е предявила срещу И. П. Г. претенция по чл. 346 ГПК за заплащане на сумата от 175.41 лева, представляваща заплатени от нея задължения за дължими данъци за неговата част от имота за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.и направила предложение за сключването на спогодба, според която имотът да бъде възложен на нея, а тя да заплати на И. П. Г. сумата от 3500 лева след приспадане на заявената претенция по сметки. Впоследствие обаче направеното предложение не е подържано, а с молба от 11.09.2015 г. С. П. Г.-М. чрез процесуалния си представител заявява, че желае имотът да бъде изнесен на публична продан като единствен възможен способ за прекратяване на съсобствеността. В писмена молба становище от дата 21.07.2015 г. съделителят И. П. Г. излага, че не продава дела си, но може да заплати на С. П. Г. парично уравнение в размер на 3500 лева за нейната 1/2 идеална част от имота. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на процесния имот възлиза на 7973.00 лева. Недвижимият имот бил неподелям, предвид техническите изисквания към новообособени имоти, регламентирани в , както и това, че не могат да се обособят самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми в съответствие с . Други доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно въззивният съд се пр¯изнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС С.. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: При положение, че по делото е установено, че процесният имот е неподеляем и при липсата на валидни искания за възлагане от съделителите по ал. , РС С. правилно е приел, че единственият възможен способ за извършване на делбата е този по - публична продан. Проданта обаче следва да бъде извършена при начална цена на имота, определена съобразно /при съобразяване на определената в делбения процес цена на имота в размер на 7973.00 лв./, като след извършването й страните следва да получат паричната равностойност на дяловете си от имота в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Въпреки че заявеното от жалбоподателя пред настоящия съд, както и с молба от 21.07.2015 г. пред първоинстанциониия съд, желание да заплати дела на сестра си, следва да се определи като искане за възлагане в дял по чл. 349, ал. 2 ГПК, то не може да бъде взето предвид от съда, тъй като е заявено след преклузивния срок по , за да се преценява и наличието на материалноправните предпоставки на правото на възлагане на неподеляемо жилище. Предвид това предвиденият в чл. 348 ГПК способ за извършване на делбата се явява единствен и правилно определен от съда, а оплакването в жалбата относно приложения способ на делба се явява неоснователно. В допълнение на това следва да се посочи и че жалбоподателят не е оспорил своевременно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в частта му, която се отнася до поставена задача относно поделяемостта на имота. По отношение на оплакването на въззивника, което е свързано с приетата пазарна стойност на делбения имот от 7973.00 лева, настоящият съдебен състав приема, че този въпрос няма връзка с начина на извършване на делбата, а е от значение единствено за определяне на дължимите от съделителите към съда държавни такси. Същевременно действителната стойност на делбения имот е определена съобразно приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което няма основание да не бъде кредитирано, като обосновано и компетентно изготвено, а и предприетото от жалбоподателя оспорване е направено след изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание и приемане на заключението му. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица - . Съдържанието на цитираната разпоредба недвусмислено сочи, че съдът не е длъжен при всяко оспорване да назначава повторна експертиза /единична или разширена/. При това според повторно заключение се възлага, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, което в настоящия случай не се установява. Относно оспорването в жалбата на дължимостта на предявения по реда на чл. 346 ГПК иск настоящата инстанция споделя изложеното от РС С.. Тъй като претендираната от С. П. Г. сума представлява заплатената от нея част от данъците, дължими от И. П. Г. в качеството му на съсобственик върху делбения имот за периода 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. , се обосновава окончателният извод за уважаване на заявената претенция по сметки. Предвид съвпадането на приетите от двете инстанции изводи по съществото на делбения спор, както и в частта относно уважената претенция по сметките, предявена от С. П. Г. срещу И. П. Г. първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите, както са направени и да заплати на въззиваемата страна направените разноски за тази инстанция, която обаче е заявила своевременно искане в тази насока без да посочи размера им, както и доказателство за тяхното заплащане. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159 от 21.12.2015 г., постановено по гр.д. № 928/2014 г. на РС С.. Решението може да се обжалва, при условията на , пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: . |