О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….
гр. Варна, 10.07.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание, проведено на 10.07.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
64
по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
На
основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Производството по
делото е образувано по повод предявен oт С.С.С. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 49,
вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25100
лева – обезщетение за причинение на ищеца неимуществени вреди в следствие
бездействие на служител на ответника да осигури безопасността на работните
места в банковия клон в гр.Варна, в следствие на което е настъпила злополука с
незакрепен стъклено-метален параван на 14.09.2016г., предизвикал при падането
си травматични увреждания на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на деликта – 14.09.2016г. до окончателното изплащане.
Производството по
делото се развива със участието на трети лица –помагачи на страната на
ответника – „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД и „Мундус Сървисиз“ АД
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право: В исковата и уточняващите молби ищецът твърди, че нает по
трудово правоотношение със „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД на длъжност
„охранител“ с работно място – клон на „Пощенска банка – Дръзки“ , като работодателят
му осъществявал възложена от ответника „Юробанк България“ АД охранителна
дейност на банковия клон. Посочва, че задъклженията му били да отговаря за
пропусквателния режим и да отговаря за предотвратяване на кражби, наводнения,
пожари, видеонаблюдение, както и да осъществява охрана на трезора в
банката. Твърди, че на 14.09.2016г. е
бил дневна смяна /от 08:00 – до 20:00 часа/, когато към 13:00 часа бил на
обособеното си работно място - до
монитора за видеонаблюдение – прав, обърнат към входната врата, когато с
периферното си зрение вижда, че към дясното му рамо „лети“ към него
стъклено-метален параван – стъклено пано монтирано в метална рамка с размери
170 на 170 см. с тегло над 40 кг., служещо за отделяне на зоните между работните
места стоящо неукрепено непосредствено до касовата зона и сейфовете. За да се
предпази инстинктивно вдигнал дясната си ръка, но поради голямата тежест на
паравана същият паднал върху него, засягайки и десния му крак в областта на
коляното. Посочва, че усетил силна болка в областта на дясната ръка и крак.
Тръгнал към трезора, но поради силната болка се отправил към стаята за почивка
на последния етаж, където имало и тоалетна. Не успял да стигне до нея и
припаднал във фоайето, където бил намерен случайно в безсъзнателно състояние от
служител на банката. При падането му бил ударил и главата си в металната врата
на фоайето. Бил закаран в спешното отделение на УМБАЛ „Св.Анна“, където при
направения преглед се установило скъсване на сухожилието на долната страна на
бицепса на дясната ръка. Горното наложило оперативна намеса с пълна анестезия
на 16.09.2016г. и поставяне на имплант за свързване на сухожиулието с бицепса
срещу заплащане на сума от 700 лева. Ръката била гипсирана за срок от 35 дни и
бил освободен от болницата. На излизане от болницата ръководителят на офиса му обяснил, че от
прегледа на видеозаписите се установило, че незакрепеният стъклено-метален
параван е паднал, поради това че е бил бутнат от зам.управителят Надежда
Масленикова-Вичева при излизането й от касовата зона. Ищецът излага, че с
разпореждане № 19777/30.09.2016г. на НОИ декларираната злополука била приета за
трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО, но твърди, че не е ангажирал
отговорността на работодателя си по реда на чл.200 от КТ.
Ищецът твърди, че
останал с гипсовата имобилизация 35 дни, а в следващите 120 дни, до м.01.2017г.
извършвал раздвижване в 4 болници, през време на което бил в отпуск поради
временна неработоспособност. Възстановителният период и раздвижването на
ръката, продължили около половин година, били съпроводени от постоянни
интензивни болки, дясната ръка следвало да се щади, което наложило да бъде
използвана само лявата. Горното довело и
до освобождаването му от работа поради невъзможност пълноценно да упражнява
трудовите си функции на охранител. Травмата на десния крак отшумяла за около
месец и половина – два. При падането му и удара на главата в металната врата на
фоайето ищецът изпаднал с посткомоционна кома, която отшумяла също за около
половин година без медикаменти, но била съпроводена с продължително главоболие
при преумора, позиви за повръщане и световъртеж. Посочва също, че в следствие на инцидента е
изпаднал в шок, бил е стресиран, изпитвал паника и безпокойство във връзка със
затрудненото възстановяване на функциите на дясната му ръка. Твърди, че
отговорен за причинените му неимуществени вреди е ответникът, който чрез
служителите си е бездействал в изпълнение на задължението си да обезопаси
банковия клон, чрез закрепване на стъкления параван по начин, който да
гарантира безопасността на служителите и клиентите в банковия офис. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума от 25100 лева –
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, за които
твърди че са в причинно-следствена връзка с бездействието на служител на
ответника – управителя на банковия клон да обезопаси работните места, ведно със
законната лихва върху тях считано от датата на извършване на деликта –
14.09.2016г. до окочнателното изплащане,
както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост на
предявеният иск предвид възможността ищецът да обезщети евентуалните си вреди
по реда на чл.200 от КТ предвид признатият трудов характер на злополуката,
което изключвало гражданския ред за обезвреда. В условията на евентуалност
твърди неоснователност на иска, поради това че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по него. Твърди, че настъпването на инцидента е
случайно събитие, което не може да се вмени във вина на управителя на банковия
клон, тъй като задълженията за специфична поддръжка на сградния фонд и на
мебелите в обекта била възложена на поддържащо дружество „Мундус Сървисиз“ АД.
Посочва, че параванът е бил укрепен и обезопасен и е предстояло неговото
изнасяне от офиса от служители на посоченото дружество. Оспорва да са налице
елементите от фактическия състав на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, поради това че не е
налице виновно и противоправно поведение на служител на ответника, за който да
е отговорен именно той като възложител, както и поради това че не е налице
причинно-следствена връзка между поведението на служителите на ответника и
настъпилите вреди за ищеца, тъй като на управителя не е вменено задължение да
следи за обезопасяването на мебели и оборудване в банковия офис.
Навежда възражения за
това, че ищецът е могъл са избегне удара от падащия параван като се отдалечи от
него, а не да се опитва да го задържи, поради което счита че ищецът сам е
допринесъл за настъпване на вредата, във връзка с което претендира за
освобождаване изцяло на ответника от отговорност, а в евентуалност за
намаляване на същата поради съпричиняване на вредата. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Моли предявеният иск за присъждането му да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с законната лихва за забава. Претендира за присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В предоставения срок за отговор такъв е постъпил от третото
лице-помагач „Мундус Сървисиз“ АД, чрез процесуалния му представител. Не
оспорва, че между него и ответника е подписан рамков договор от 2013г., но на
самото дружество не е било възлагано с последващ договор да изпълнява дейности
по управление и поддръжка на обекти на възложителя. Счита, че отговорен за
осигуряване на безопасни условия на труд в банковия офис е управителят на
същия, респективно търговеца, на когото е възложено извършването на дейност в
същия офис. Счита, че е налице съпричиняване на вредата от ищеца – веднъж, като
не се е отдръпнал на безопасно разстояние от паравана при падането му и второ –
поради това, че не е потърсил веднага след инцидента помощ, а се е опитал да преодолява сам
последиците от уврежането като е тръгнал към трезора и стаята за почивка.
Оспорва се и механизма на настъпване на вредата като се твърди, че ищецът сам е
решил да задържи паравана, за да предотврати падането му, а не да го задържи за
да предпази себе си. Твърди също, че настъпилата травма – „скъсване на дългата
главичка на бицепса“ е обичайно следствие на стари нелекувани травми и
дегенеративни заболявания, поради което е възможно увреждането на дясната ръка
на ищеца да има именно такъв произход. Оспорва се размерът на претендираното
обезщетение като завишен с оглед действително претърпените вреди и гладко
протеклият възстановителен период завършил с връщането на ищеца на работа още
през м.01.2017г. Моли за отхвърляне на предявеният иск.
В срока по чл.131 от ГПК третото лице-помагач на ответника - „СОТ-Сигнално-охранителна
техника“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи
изложените в исковата молба положителни твърдения, а именно: че на
14.09.2016г., към 13:00 часа в банков офис на „Пощенска банка – Дръзки“ в
гр.Варна в качеството си на служител на „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД
на длъжност „охранител“ ищецът е претърпял трудова злополука свързана с падане
върху него на необезопасен стъклено-метален параван – стъклено пано монтирано в
метална рамка с размери 170 на 170 см. с тегло над 40 кг., служещ за отделяне
на зоните между работните места, стоящ неукрепен непосредствено до касовата
зона и сейфовете; че служител на ответника – управителят на банковия клон незаконосъобразно,
виновно и противоправно е бездействал и не е осигурил в изпълнение на
задължението си обезопасяване на банковия клон, чрез закрепване на стъкления
параван по начин, който да гарантира безопасността на служителите и клиентите в
банковия офис, в следствие на което е причинил на ищеца неимуществени вреди от
посочения вид - психическия стрес, болки и страдания свързани с увреждане на
дясната му ръка и крак в областта на коляното, последваща оперативна
интервенция и др.; Следва да установи, че всички претендирани неимуществени
вреди от посочения вид са в причинно- следствена връзка с противоправното
поведение на служители на ответника.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ответника,
че следва да установи правоизключващите си възражения, в това число, че
параванът е бил укрепен и обезопасен, механизмът на настъпване на увреждането
на ищеца, както и че е налице съпричиняване на вредата от ищеца;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
третото лице-помагач - „Мундус Сървисиз“ АД, че носи доказателствената тежест да
установяви собствените си правоизключващи възражения в това число възраженията
за съпричиняване на вредата от ищеца и за механизма на настъпване на
увреждането му.
Съдът по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че представените
с исковата молба и отговорите писмени доказателства следва да бъдат приети в
първото по делото съдебно заседание. Допустимо и относимо към предмета на спора
е искането на ищеца, ответника и третото лице-помагач за провеждането на
Съдебно-медицинска експертиза със задачи поставени в исковата молба и в
отговора на третото лице-помагач /задачата поставена от ответника касателно
интензитета на болките и страданията на ищеца се включват във вече допуснатите/,
както и искането на ищеца за провежане на Съдебно-Психологическа експертиза.
Искането на третото лице-помагач за допускане на СТЕ с поставени задачи следва
да бъде оставена без уважение, тъй като релевантните за спора обстоятелства ще
бъдат установени чрез разпита на свидетели на инцидента, следвателно не е
налице необходимост от специални знания за установяване на фактическата
обстановка в деня на инцидента.
На ищеца и на ответника
следва да бъде предоставена възможност да ангажират гласни доказателства чрез
довеждането и разпита на свидетели в първото по делото съдебно заседание за
установяване на посочените доказателства – ищецът - 2 свидетели за установяване
на твърдяните неимуществени вреди и 1 свидетел за установяване на фактическата
обстановка и събитията в деня на
инцидента, а на ответника – 1 свидетел за установияване на фактическата
обстановка в деня на инцидента.
Искането на ответника
по реда на чл.192 от ГПК е нередовно,
поради това че липсва писмена молба до третото лице, от което се искат писмени
доказателства, но доколкото информацията до която се домогва да установи
ответника – дали на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение за
причиенените вреди е релевантна за спора, следва да бъде указано на ответника,
че може да отстрани нередовността на искането си /като представи писмена молба/
или да поиска съдът да укаже съдействие за установяване на този факт чрез
издаване на съдебно удостоверение след депозирането на нарочна молба в този смисъл
с посочване на съдържание на исканото удостоверение и адресатът на същото.
Искането на третото
лице-помагач /“Мундус Сървисиз“ АД/ за задължаване на „СОТ -
Сигнално-охранителна техника“ ЕООД да престави писмени доказателства за
заплатени суми към ищеца в периода от м.09.2016г. до настоящия момент, в това
число заплатени обезщетения, включително и застрахователни обезщетения по повод
злополуката от 14.09.2016г. е основателно, но аналогично на нередовността на искането
на ответника в този смисъл по реда на чл.192 от ГПК, за уважаването му следва
да бъде представена нарочна писмена молба за връчване на СОТ -
Сигнално-охранителна техника“ ЕООД или са се поиска издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с исканата информация. В останалата част искането е
неотносимо към предмета на установяване по делото.
Искането
на третото лице-помагач /“Мундус Сървисиз“ АД/ за задължаване на ответника да
представи по делото заверен препис от Споразумение по чл.18 ЗЗБУТ сключено
между него и „СОТ - Сигнално-охранителна техника“ ЕООД е неотносимо към спора,
доколкото предмет на установяване е налице ли е или не виновно бездействие на
служител на ответника при осигуряване на безопасна среда в банковия му клон.
Предвид изложеното и
на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за 11.10.2019г. от 10:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с настоящото определение. На ищеца
да се изпрати копие от депозирания писмен отговор на ответника и на третoтo
лице-помагач. Копия от отговора на 3-тото лице-помагач на ответника да се
изпрати и на самият ответник.
* ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ приложените с исковата молба и
отговорите писмени доказателства.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
УКАЗВА НА третото лице-помагач /“Мундус Сървисиз“ АД/, че следва да
прояви активност по „разчитане“ на писмените доказателства изпратени му за
запознаване, а при нужда да се запознае с приложените по делото такива, които
не са с по-високо качество от вече връчените му.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задачи
формулирани от ищеца в исковата молба и от третото лице-помагач /“Мундус
Сървисиз“ АД/ в неговия отговор, като вещото лице се запознае с всички
представени по делото писмени доказателства, направи справки където е
необходимо - в болничните заведения в които е лекуван, при личния му лекар и
др. и след извършен личен преглед на ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца и третото
лице-помагач по равно /по 150 лева/ в 5-дневен срок от уведомяването;
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ще бъде определено след представяне на
доказателство за внесения депозит. /Съдът намира, че отговорите на поставените
въпроси са от компетентността на вещо лице - специалист ортопед, поради което
не се налага назначаването на неврохирург/;
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, със задачи формулирани от ищеца в
исковата молба;
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в 5-дневен
срок от уведомяването
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩОТО ЛИЦЕ – РУМЯНА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА, която да се
призове след представяне на доказателство за внесения депозит.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да ангажира гласни
доказателства чрез довеждането и разпита на двама свидетели, с
показанията на които да установи твърденията си за претърпените от него
неимущетвени вреди /болки, страдания, неудобства, психически дискомфорт и др./
в следствие на злополуката на 14.09.2016г. и възстановителният период след нея,
КАКТО И показанията на 1 свидетел
в режим на водене, с показанията на който да установи твърденията си за фактическата
обстановка и събитията в деня на
инцидента в банковия клон на ответника;
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА да ангажира гласни
доказателства чрез довеждането и разпита на 1 свидетел, с показанията на
който да установи твърденията си за фактическата обстановка и събитията в деня на инцидента в банковия клон на
ответника;
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
УКАЗВА ОТВЕТНИКА и на ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ “Мундус
Сървисиз“ АД и им предоставя възможност в 5-дневен срок
от уведомяването да отстранят нередовността на доказателственото си искане
по чл.192 от ГПК като представят писмена молба до третото лице „СОТ -
Сигнално-охранителна техника“ ЕООД с посочване на конкретните писмени доказателства,
които се съхраняват при него и желаят да бъдат представени по делото, а в
евентуалност, че могат да поискат от съда издаване на съдебно удостоверение
чрез депозирането на нарочна молба в този смисъл с посочване на съдържание на
исканото удостоверение и адресат на същото, за снабдяване с относимите
доказателства; При неизпълнение, в следствие на което страната стане причина за
отлагане на делото, същата ще понесе санкция /глоба/ по ГПК.
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третото-лице помагач
/“Мундус Сървисиз“ АД/ за провеждане на СТЕ и за задължаване на ответника да
представи по делото заверен препис от Споразумение по чл.18 ЗЗБУТ сключено
между него и „СОТ - Сигнално-охранителна техника“ ЕООД;
``````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по
реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба
платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
УКАЗВА на страните,
че към ВРС е създаден и действащ Център по медиация, който е разположен на 4 ет. в
сградата, в която се помещава СИС при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев“ №12. Медиацията е
лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е
неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане на резултат,
който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може да се
обърнат към служителя по медиация към на тел. 052/662 596, който ще им помогне
при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: