Р Е Ш
Е Н И Е
№ 360/12.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на осми март през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Антоанета Лазарова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №62/2024г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №111 от 13.12.2023г.,
постановено по АНД №2023163010200208/2023г., Районен съд Берковица е потвърдил
Наказателно постановление №12-2300104/17.07.2023г. издадено от Директор Дирекция
„Инспекция по труда“ - Монтана, с което на „Нинка 89“ ЕООД гр.София на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекс на труда КТ) е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора чрез пълномощника си адвокат Б., го обжалва и моли да бъде
отменено, като развива доводи, че е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. В съдебно заседание, касатора чрез пълномощника си адвокат Б.,
поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Кръстева, оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е
правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно
наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице
безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.2,
във вр. с
чл.14, ал.4 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, за което законосъобразно е
наложена имуществена санкция. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че
при налагане на административното наказание е съобразена разпоредбата на чл.27
от ЗАНН. Изложени са мотиви, че не са налице основания да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. Въззивният съд е изложил точни
и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от
настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в
мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те
мотивират и настоящия съдебен акт. Настоящият съдебен състав отбелязва, че
свидетелските показания на свидетеля Шишкова, която е актосъставител, дават
отговор на въпроса към кой момент е отстранено нарушението, като тя изяснява,
че доказателства в тази насока са представени с подаването на жалбата срещу
вече издаденото наказателно постановление. В тази връзка, настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя мотивите на въззивният съд и счита за необходимо да
отбележи, че те са ясни, последователни и обосновани на събраните по делото
доказателства. От своя страна доводите на касатора не почиват на конкретни
доказателства, които безспорно да установяват момента на отстраняване на
нарушението, респективно правилен е извода на въззивният съд, че разпоредбата
на чл.415в от КТ не е следвало да се приложи.
Настоящият
съдебен състав не установява при постановяване на обжалваното решение да са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд
е положил процесуална активност при събирането на писмени и гласни
доказателства, които са релевантни за спора, извършил е надлежно обсъждане на
същите в мотивите на обжалваното решение и е извел обосновани изводи.
Въззивният
съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящият съдебен състав, че в
случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, тъй като случая
не е маловажен, като се споделят и мотивите относно приложението на
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №111 от 13.12.2023г., постановено по АНД
№2023163010200208/2023г. по описа на Районен съд Берковица.
ОСЪЖДА
„Нинка 89“ ЕООД гр.София, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр.София разноски по съдебното производство в
размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: