№ 32718
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110165745 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ф.И.” ЕАД срещу Е.
Г. А..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „Ф.И.” ЕАД срещу Е. Г. А. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за
потребителски паричен кредит с номер **** от 28.09.2014 г., сключен между
„БНП П.П.Ф.“ и Е. Г. А.: сумата от 977,56 лЕ. – главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане па задължението – 16.08.2018 г.;
сумата от 293,41 лЕ. – лихва за забава, начислена за периода от 24.08.2015 г. до
07.08.2018г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 54992/2018 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 28.09.2014 г. между „БНП П.П.Ф.“ и Е. Г. А. бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер **** (наричан по-
долу Договор за кредит), въз основа на който между тях възникнало
облигационно отношение. По силата па Договора кредит кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит в размер па 1156,69 лЕ., от които
сумата от 1112,20 лЕ. с цел финансиране покупката па стоки, а сумата от 44,49
лЕ. била предоставена с цел заплащане на застрахователна премия по
сключени договори за застраховка със застраховано лице кредитополучателя.
Съгласно чл. 1 от Договора кредитополучателят се съгласил предоставеният
му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощените
1
търговски партньори, като в процесния случай това били: „Арон - С“ ООД
относно частта от кредита, с която се финансирала покупка па стоки и
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ относно частта от кредита, с
която се финансирала заплащане на застрахователна премия. Ответникът
изрично удостоверил, с полагане на подписа си, че получил опосредствен чрез
финансираната стока/услуга кредит. Посочва, че това обстоятелство се
установявало от счетоводната система на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.Л., клон България“ относно паричен превод 1112,20 лЕ. във връзка с
фактура № **********. Посочва, че кредитополучателят се е задължил да
върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 6 броя
месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са били посочени в
погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за кредит.
Договореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 33,11%, а размерът
на годишния процент на разходите (ГПР) - 35,16%. Твърди, че
кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил
изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита
и преустановил плащанията. Падежът на първата просрочена месечна
погасителна вноска настъпил на 20.11.2014 г. Сочи, че считано от следващия
ден длъжникът е изпаднал в забава. Крайният срок за изпълнение на договора
за кредит настъпил на 20.04.2015 г., с което станал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение. Посочва, че в процесния случай
претендиралата лихва за забава е начислена само за част от периода, в който
ответникът е бил в забава, а именно – от 24.08.2015 г. до 07.08.2018 г. Твърди,
че на 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файиенс С.А., клон
България“ в качеството му на цедент и „Фроитскс Интернешъпъл“ ЕАД в
качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера
портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 от 10.01.2017
г. с подписано Приложение № 1, в което подробно били индивидуализирани и
описани цедираните със същото вземания. По силата на договора и на
основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр па вземанията по договора за кредит,
включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал
ищецът. Сочи, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
упълномощил цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведоми Е. Г. А., за прехвърлянето на
вземанията спрямо него. Посочва, че изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД
препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения в
договора за кредит адрес. Същият бил посетен от пощенски служител, който
установил, че длъжникът вече не живее на посочения адрес и поради тази
причина пратката била върната в цялост. Посочва, че ответницата следва да се
счита уведомена за извършената цесия чрез исковата молба. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и установяване
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, както и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
2
страна на ответника.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79,
ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд в срока по чл. 415 от
ГПК.
По отношение на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, пред. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че: между „БНП П.П.Ф.“ и Е. Г. А. е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен
кредит с номер CRFX- 10943069 от 28.09.2014 г., по което са извършени
усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на
ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на
възнаградителна лихва са останали непогасени до размера на претендираните
суми; както и че вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия на
ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
Основателността на исковата претенция по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2.
ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4.
размерът на обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки, както и че вземаният за мораторна
лихва за прехвърлени с валиден договор за цесия, за която е задължено на
ответника.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, но
доколкото ответникът е не е подал отговор на исковата молба произнасянето
по това искане следва да бъде отложено за първото открито съдебно
заседание.
Следва да се приложи към делото ЧГД № 54992/2018 г. по описа на СРС,
3
III ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
22.10.2024 от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ЧГД № 54992/2018 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5