Определение по дело №94/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Мария Янева Блецова
Дело: 20212200500094
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.03.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 94 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от М.Н.С., ЕГН ********** *** против определение № 260227/20.01.2021г. постановено по гр.д.№ 3446/2020г. по описа на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото като неподсъдно и същото е изпратено за разглеждане на РС – София.

         В жалбата се посочва, че определението на РС – Сливен е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Страната счита, че след като в случая са предявени няколко иска, включително и за родителски права и издръжка на дете, следва да се приложи разпоредбата на чл.1271 ал. 2 от СК и делото де се гледа от съда по постоянния адрес на детето. По този начин не следва да се приложи разпоредбата на чл. 105 от ГПК. Моли се обжалваното определение да се отмени и делото да се разгледа по същество от СлРС.

         Ответната страна Д.Х. Х. не е изразила становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 3446/2020г. във връзка с депозирана искова молба от жалбоподателката М.С. против Д.С.. Предявени били искове за прекратяване на брака между страните, за фамилното име на ищцата след брака, за предоставяне на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните – С. на майката, за определяне на местоживеене на детето при майката в гр. Сливен, както и за определяне на издръжка за детето С.. Ответникът е с постоянен и настоящ адрес ***. Детето С. е с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, а ищцата е с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***.

С отговора на исковата молба ответникът направил възражение за подсъдност на делото и поискал производството да се развие пред РС – София.

На 26.01.2020г. СлРС постановил обжалваното определение, с което приел, че делото не му е местно подсъдно, прекратил производството по него и го изпратил по компетентност на СРС.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 26.01.2021г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок – на 01.02.2021г. била депозирана настоящата частна жалба.

Съдът намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Основната правна уредба на местната подсъдност е регламентирана в разпоредбите на чл. 105 и сл. от ГПК. Според чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Съществуват и специални правни норми – в ГПК и др.закони, които променят местната подсъдност. Така например в чл. 127, ал. 2 от СК е предвидена специална подсъдност по делата за издръжка на деца и тя е по настоящия адрес на детето. В случая обаче е налице колизия на правните норми – между чл.105 от ГПК и чл. 127 от СК. Налице е практика на ВКС обективирана в определение № 468/23.07.2013г. по ч. гр.д. № 3206/2013г., IIIг.о., в което върховните съдии приемат, че след като е бил предявен иск за развод ( както е настоящият случай) и към него са присъединени допълнителни искове – за предоставяне на родителски права, за издръжка на деца, за лични отношения с децата, компетентен да разгледа делото е съдът по постоянния адрес на ответника. ВКС посочва, че поначало съдът по иска за развод е задължена да разгледа и останалите искове, поради което той е компетентния съд при спор за подсъдност.

В случая РС – Сливен се е съобразил с практиката на ВКС, както и с духа на закона и не е постановил незаконосъобразно определение.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М.Н.С., ЕГН ********** *** против определение № 260227/20.01.2021г. постановено по гр.д.№ 3446/2020г. по описа на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото като неподсъдно и същото е изпратено за разглеждане на РС – София, като неоснователна.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: