№ 176
гр. Пазарджик, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500510 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260027/22.02.2021г., постановено по гр.д.№660/2019г. по
описа на РС- п. е прието за установено, по исковете с правно основание-
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК по
отношение на ИВ. П. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.п., общ.п.,
ул.“Чучура“ №7, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.с., бул.“п.д.“ №25, офис
сграда Л., ет.2, офис 4 е носител на парични задължения, както следва: сума
от 4286,96лв.- главница по договор за кредит №PLUS- 14143247 от
18.04.2018г., сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция
чрез клон „БНБ Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.М., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба- 31.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането и сума от 410,87лв.- лихва за забава от 20.11.2017г.
до 30.10.2018г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017г. и
приложение №1 от 18.04.2018г. към него, за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на РС-
п., като е отхвърлен иска за установяване дължимостта на сума
представляваща главница по договора за кредит над уважената част от
4286,96лв. до претендирания размер от 6000лв., както и за сумата
представляваща лихва за забава за периода 21.01.2017г. до 20.11.2017г. и над
уважения размер от 410,87лв. до претендирания 992,76лв.
Отхвърлени са исковете предявени от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ИВ. П. М., ЕГН **********, с които
се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 7973,12лв.- договорна /възнаградителна лихва/ за периода от
20.12.2016г. до 20.11.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
27.07.2017г. и приложение №1 от 18.04.2018г. към него, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1059/2018г. по описа на РС- п..
Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. П. М., ЕГН **********,
да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
сума в размер на 110,50лв.- представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сума в размер на 192,65лв.-
представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор
Д.Б.Б., чрез пълномощника му юриск.И.С., в отхвърлителната част за
главница и лихви, както и в частта за разноските, които не са присъдени,
поради неправилните изводи на съда.
Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че
претенцията за договорна лихва е неоснователна, поради надвишаване на
размера на договорната лихва по кредита над три пъти размера на законната
лихва. В резултат на това, неправилно съдът е приел, че процесния договор е
недействителен и следва ответникът да върне само чистата стойност на
кредита. В тази насока е посочено, че в решението е визирано, че от
получената сума от 6000лв. следва да се извадят платените от ответника суми
по Договора, в общ размер на 1981,84лв., с част от която сума са погасени и
2
задължения за договорна лихва, откъдето и грешно е присъден размера на
лихвата /обезщетение/ за забава.
Визира се, че процесният Договор е сключен на 08.11.2016г., съответно
приложима за него е регламентацията на Закона за потребителски креди към
29.07.2016г. /следващата редакция на закона е от 06.03.2018г. В процесният
Договор изрично е посочен лихвения процент /ЛП/, който е в размер на
40,05% и е уговорено да е фиксиран за срока на договора /чл.2 от Условията
по Договора“.
В тази връзка излагат доводи, че договорения размер на лихвата не е
нищожна поради противоречие със закона- чл.19, ал.5 от ЗПК, като се цитира
съдебна практика.
Твърди се, че съгласно чл.5 от ОУ към Договора, при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска, която уговорка изцяло
кореспондира с разпоредбите на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.
Визира се, че ако длъжникът не плати в срок цената, той дължи
мораторна лихва, а ако няма такава- законова лихва, по аргумент на чл.86,
ал.1 от ЗПК. Оттук се приема изводът, че не е налице анатоцизъм и не
съществува забраната от чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Твърди се, че в конкретният казус, лихвата за забава е начислена върху
просрочените за плащане суми и предсрочно изискуема главница.
Приема се, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи
и/или нищожни клаузи. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.143, ал.1
т.1019 от ЗЗП, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по- неравностойно имуществено положение.
Искането е да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната му част, като се постанови друго с което ИВ. П. М., в качеството
му на Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS- 14143247, подписан на 08.11.2016г., предоставен от небанкова
3
финансова институция, дължи и следва да изплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, предявените с исковата молба суми.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
Прави се възражение за прекомерност, съответно искане за прихващане
на присъдените разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса- ИВ. П. М..
В съдебно заседание, жалбоподателят- „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От
страна на процесуалния му представител- юриск.С. е постъпило писмено
становище, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за
отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно, включително и в
частта за разноските.
Ответникът по жалбата- ИВ. П. М., редовно призован не се явява.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- п. е образувано по обективно кумулативно
съединени искове, с правна квалификация чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, срещу ИВ. П. М., за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000лв.,
представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит
№PLUS-14143247 от 08.06.2016г. сключен между ответника и „БНБ П.П.Ф.“
С.А. Франция чрез клон „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
7973,12лв.- възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 20.12.2016г. до
20.11.2022г. и 992,76лв.- обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г. до
датата на подаване заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на
ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 27.07.2017г. и Приложение №1 от 18.04.2018г. към него, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г.
4
по описа на РС- п., които искове са кумулативно съединени с осъдителни
искове за същите вземания.
Твърди се от страна на ищецът, че между ответникът и „БНБ П.П.Ф.
С.А. Франция чрез клон „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД на 08.11.2016г. е сключен
договор за потребителски кредит PLUS-14143247, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 6000лв.
Твърди се, че страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка
на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната
премия, която е в размер на 2419,20лв. е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“,
част е от всяка месечна погасителна вноска.
Визира се, че кредитополучателят се е съгласил да заплати на
Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 150лв., срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, която такса е
удържана от общия размер на отпуснатия кредит.
Твърди се, че размерът на договорната лихва е 11836,56лв., като сумата
която е следвало да върне ответника е в общ размер на 17836,56лв., дължима
до 20.11.2022г. на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 247,43лв.
Сочи се, че поради допусната забава за плащания по кредита същият е
обявен за предсрочно изискуем на 20.01.2017г., която дата представлява дата
на падежа на втората вноска. Изложени са доводи, че не следва да намира
приложение съдебната практика, която предвижда необходимост от
обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото предмет на делото не е
банков кредит.
Визира се, че съгласно условия към договора за потребителски кредит,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което на длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 21.01.2017г. /датата на която е
5
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до
датата на подаванe на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва е 992,76лв.
Твърди се, че процесните вземания са прехвърлени от кредитодателят
на ищеца по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 27.07.2017г. и Приложение №1 от 18.04.2019г. към него, за което
прехвърляне е уведомен длъжникът по чл.99 ЗЗД, като в евентуалност се
сочи, че длъжникът следва да се счита за уведомен с връчванe на препис от
исковата молба за отговор.
Искането е да се уважат предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, от страна на ответникът-
ИВ. П. М. не е подаден писмен отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че на 08.11.2016г. между ответника И.М. и „БНБ
П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез клон "БНБ П.П.Ф.“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит №PLUS-14143247, видно от който се установява, че
търговското дружество е предоставило на ответника сума пари в размер на
6000лв., която сума кредитополучателят се задължил да върне на равни
месечни вноски- 72 бр. всяка в размер на 247,73лв., последната с падеж
20.11.2022г. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент-
37,75%, както и ГПР- 46,84%. Посочено е, че общата дължима сума е в размер
на 17836.56лв, от които и 2419,20лв.- застрахователна премия. Договорът е
сключен при общи условия за договор подписани от кредитополучателя. В
общите условия е посочено, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер. В общите условия към договора е уговорено закупуване на
застраховка защита за плащане, като дължимата сума за сключване на
застраховката се сочи, че е заплатена от кредитодателя на „Директ сървисис“
ЕАД.
По делото е прието като доказателство застрахователна полица
6
застраховка „Защита“ и „Защита на плащанията“ за застраховано лице И.М..
По делото е приложен Рамков договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.02.2017г. сключен между „БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез клон
„БНБ П.П.Ф.“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно е
Приложение №1 от 18.04.2018г., по силата на който на ищеца е прехвърлено
вземането на кредитодателя „БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез клон „БНБ
П.П.Ф.“ ЕАД към ответника И.М. възникнало от процесния договор за
потребителски кредит, което вземане към дата на продажбата е в общ размер
на 14330.43лв.
Като доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента в
полза на цесионера, с който е упълномощен изрично да уведоми длъжниците
за станалата цесия по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и уведомление за
извършената цесия, което уведомително писмо е съобщено на ответника на
20.09.2018 г., видно от известие за доставяне приложено по делото- л. 32.
Видно от заключението на съдебно- счетоводна експертиза от
установява, че размерът на усвоената от ответника сума е 6000лв., която е
преведена по сметка на ответника в „Банка ДСК“, като за погасяване на
същата от ответника са направени плащания в общ размер на 1981,84лв., като
последното плащане е направено на 12.09.2017г., след която дата не са
извършвани плащания от длъжника. В заключението е посочено, че
съотношението между застрахователната премия, договорната лихва и таксата
ангажимент спрямо сбора на законите лихви е 4,74 пъти, като изрично е
изяснено, че размерът на договорната лихва надминава три пъти размера
законната лихва за периода, за който е начислена договорна лихва. Вещото
лице изяснява, че застрахователната премия не е включена в размера на
претендираната главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
7
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, а именно в частта му с която са
отхвърлени исковете предявени от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, срещу ИВ. П. М., с която е отхвърлен иска за установяване
дължимостта на сума представляваща главница по договора за кредит над
уважената част от 4286,96лв. до претендирания размер от 6000лв., както и за
сумата представляваща лихва за забава за периода 21.01.2017г. до
20.11.2017г. и над уважения размер от 410,87лв. до претендирания 992,76лв.,
както и в частта в която се иска да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 7973,12лв.- договорна /възнаградителна
лихва/ за периода от 20.12.2016г. до 20.11.2022г., които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 27.07.2017г. и приложение №1 от 18.04.2018г. към
него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на РС- п., съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че решението в тези
му части е правилно и законосъобразно.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.422,
във вр. с чл.415 от ГПК.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, като не
споделя изцяло изложените крайни правни изводи на първоинстанционния
съд.
По отношение на договорната лихва, следва да се посочи, че
Определение №901 от 10.07.2015г. по гр.д.№6295/2014г., ІV г.о. на ВКС,
Решение №1270 от 09.01.2009г. по гр.д.№5093/2007г., ІІ г.о. на ВКС и
Решение №906 от 30.12.2004г. по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о. на ВКС, трайно е
прието, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Съгласно чл.9 ЗЗД,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
8
то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В
момента не е регламентиран в нашето законодателство максимален размер на
договорната лихва, посочен в чл.10, ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за
възнаградителната лихва, каквато е процесната /Решение №111 от
27.10.2009г. по т.д. №296/2009г., І т.о. на ВКС, в което е направена и
съпоставка между възнаградителните и мораторните законни лихви по чл.86
от ЗЗД/. Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размера на
лихвите по договорите. В цитираните по- горе съдебни актове е прието, че
максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или за
забава/ е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9, касаеща добрите
нрави. Така, според ВКС, за противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и
по друг начин заем /напр. ипотека/, противно на добрите нрави е да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В
случая договорената възнаградителна лихва е в годишен размер 37.75%. За
сравнение, законната лихва по чл.86 ЗЗД е 10% на година. Налага се извод,
че уговорената възнаградителна лихва надвишава над 3 пъти законната лихва.
Прекомерността на възнаградителната лихва е съвсем явна при запознаване
със заключението по приетата експертиза. С други думи плащането по
главницата в сравнение с възнаградителната лихва, е в пъти по-високо от
главницата. Уговарянето на такъв висок размер на възнаградителната лихва,
надхвърлящ над три пъти законната лихва за забава, се явява противно на
добрите нрави, тъй като се получава неравноправно третиране на
кредитополучателя като икономически по- слаб участник в оборота.
Следователно уговорката за размера на лихвата до такава степен противоречи
на справедливостта, че се явява нищожна. След като тази уговорка е
нищожна, кредиторът не може да я ползва за правно основание да претендира
заплащането на лихвата по съдебен ред.
При тези данни, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска
за възнаградителната/договорната/ лихва. В този аспект не могат да бъдат
9
споделени възраженията изложени във въззивната жалба, които по
съществото си са в насока на конкретния размера на ГПР, а не на конкретния
размер на договорната лихва.
По отношение на отхвърления размер на главница за разликата над
уважената част от 4286,96лв. до претендирания размер от 6000лв., както и за
сумата представляваща лихва за забава за периода 21.01.2017г. до
20.11.2017г. и над уважения размер от 410,87лв. до претендирания размер от
992,76лв., въззивният съд приема изцяло изложените съображения на първата
инстанция. В случая, последната се е съобразила със извършените
погасявания от страна на длъжника обосновавайки изводите си от
заключението на приетата без възражения от страните експертиза.
Ето защо не са налице основание за уважаване на въззивната жалба с
която се иска отмяна на обжалваното решение в тази му част.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, а решението в неговите обжалвани
части, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а подадената
въззивна жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.
В останалата му уважителна част, решението на първоинстанционният
съд не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е влязло в законна
сила.
С оглед изхода на делото, няма основание за присъждане на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260027/22.02.2021г., постановено по гр.д.
№660/2019г. по описа на РС- п., в обжалваните му части.
Решението е окончателно и не подлежи.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11