Решение по дело №5626/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 317

 

гр.Бургас, 06.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5626 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Г.Д.Г. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, партер, офис № 2, чрез адв. С.К. – БАК, срещу Наказателно постановление № 3388а-280/21.09.2019г., издадено от Началник на 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 264, ал.2 ЗМВР и на основание същата разпоредба, му е наложено наказание – „Глоба” в размер на 500 лева.

С жалбата, бланкетна по своя характер, се посочва, че жалбоподателят не е съгласен с издаденото наказателно постановление, защото не е извършил нарушението, за което е санкциониран, не се е държал арогантно с полицейските служители и не е нарушавал физическата им неприкосновеност. Конкретни доводи в подкрепа на твърденията не се излагат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител – адв. С.К. – БАК, който заявява че поддържа жалбата. Допълва, че цялата проверка е продължила много дълго време и са били ангажирани ненужно много полицейски служители. Счита, че актосъставителят е действал предубедено, както и че е следвало да се ангажира независим свидетел, а не в акта да се вписва колегата на актосъставителя. На последно място заявява, че не са ангажирани категорични доказателства за това, че подзащитния му е извършил вмененото нарушение. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Жалбоподателят Г. се присъединява към становището на неговия защитник, като допълва, че не е било редно полицейските служители да го спират заради това, че кара на аварийни светлини, а след проверката да го пуснат да продължи движението си, отново по този начин.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, 05 РУ-Бургас - надлежно призован не се представлява и не взима становище по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването в разписката на л. 6 – НП е връчено лично на жалбоподателя на 02.12.2019г., а жалбата е депозирана в деловодството на 05 РУ-Бургас на 06.12.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 28.08.2019г., св. И.Ч. и св. Д.К. ***, изпълнявали служебните си задължения в гр. Бургас. Движейки се със служебен автомобил по бул. „Стефан Стамболов“ до бензиностанция „ОМВ“ те забелязали лек автомобил, който се движел в посока центъра на града, в тъмната част на денонощието, без включени габарити, а само с аварийни светлини. Това провокирало полицаите да спрат автомобила за проверка. Подали сигнал и водачът спрял на спирката на масовия градски транспорт. Полицейските служители се приближили и установили, че водач е жалбоподателят Г., а освен него в автомобила се вози и съпругата му – св. Димка Георгиева. Още от самото начало на проверката жалбоподателят Г. се държал арогантно към проверяващите, като се опитвал да излезе от автомобила, въпреки че полицаите му разпоредили да остане вътре, казвал им да не се занимават с него и да го пуснат и други подобни. Понеже св. Ч. и св. К. усетили мирис на алкохол от лекия автомобил, те се усъмнили че е възможно водачът да е употребил алкохол, поради което и по радиостанцията поискали съдействие от колегите си от Сектор „ПП“. В този момент имало и други случаи и поради това полицейските служители от Сектор „ПП“, обслужващи територията на 05 РУ-Бургас, се забавили, а междувременно на място пристигнал друг полицейски патрул от 02 РУ-Бургас. Докато чакали пристигането на компетентните служители, жалбоподателят Г. допълнително се изнервил и започнал да се държи грубо със съпругата си, а когато бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол - той започнал да бута с ръце св. Ч. и св. К., въпреки че му било разпоредено да не го прави. Жалбоподателят направил множество неуспешни опити да даде проба, след което на 15-тия път все пак успешно успял да даде проба, която отчела концентрация на алкохол от 0,47 на хиляда. Понеже пробата била под 0,5 на хиляда служителите на Сектор „ПП“-Бургас преценили, че водачът не е допуснал нарушение на ЗДвП и си тръгнали. На място останали св. К. и св. Ч., като последният решил да състави срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 022087/28.08.2019г., за това че по време на проверката Г. е нарушил физическата неприкосновеност на него и колегата му К., като няколкократно ги е бутнал с ръце по раменете и им казал: „Не се занимавайте с мен“. Това поведение на Г. било квалифицирано от Ч. като нарушение по чл. 264, ал.2 ЗМВР. Актът бил съставен на място, като бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателя. Последният подписал акта, получил препис от него, правейки възражение, че не е докоснал никого, за което може да свидетелства съпругата му. Цялата проверка от спирането на водача, до съставянето на АУАН продължила повече от един час.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят не депозирал допълнителни писмени възражения.

Междувременно въз основа на АУАН на 21.09.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 264, ал.2 ЗМВР, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на жалбоподателя наказание – „Глоба” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе на база писмените доказателства и на база показанията на полицейските служители Ч. и К., които настоящият състав намира за последователни, кореспондиращи и взаимосвързани. Съдът не намира причина да не се довери на тези свидетели, като не констатира признаци на пристрастност, предубеденост или заинтересованост, поради което и цени показанията им. Не така стои въпросът по отношение на показанията на св. Георгиева, която е съпруга на жалбоподателя и като такава логично се явява заинтересована и пристрастна от изхода на делото. Показанията на тази свидетелка, досежно поведението на съпруга й по време на проверката, противоречат на изложеното от двамата полицейски служители, което в комбинация с близкото родство с жалбоподателя, пречат на настоящия състав да им се довери, поради което и съдът не дава вяра на твърденията на Георгиева, че мъжът й не е нарушавал физическата неприкосновеност на полицаите, а ги квалифицира като стремеж за оневиняване  на съпруга й.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Г. ***, който към дата 21.09.2019г. е бил оправомощен да издава НП по силата на чл. 267, ал.2 ЗМВР, видно и от приложената Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вършените работи (л.10). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице по смисъла на чл. 267, ал.1 ЗМВР – полицай към 05 РУ-Бургас, видно и от приложената Заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на министъра на вършените работи (л.9). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Тук е мястото съдът да посочи, че не възприема тезата на адв. К. – БАК за порочност на административнонаказателната процедура поради предубеденост на актосъставителя. Без изрично да го казва, очевидно защитникът счита, че е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, съгласно която - не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е пострадало от нарушението, какъвто безспорно в конкретния случай е св. Ч., защото неговата неприкосновеност е била нарушена. Въпреки това съдът счита, че коментираната разпоредбата е включена в Раздел, озаглавен "Административнонаказващи органи" и повече от очевидно е, че се отнася единствено и само за лицата, упражняващи правомощията на административнонаказващи органи. Този еднозначен извод е съобразен и с чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, в който е предвидено, че административнонаказателната преписка се разглежда не от кой да е, а от от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Процесното НП е издадено от длъжностно лице, за което не съществуват основания за отвод по смисъла на цитирания текст. Съставянето на АУАН от лицето, което е извършило проверката и което е пострадало от поведението на жалбоподателя, не може да бъде определено като нарушение, както с оглед специалния закон – в случая ЗМВР, така и съобразно общите правила, уредени в ЗАНН. Изрично в този смисъл е и практиката на съдилищата от страната, като например - Решение № 290 от 9.12.2016 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 257/2016 г., Решение № 244 от 31.10.2018 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 202/2018 г. и други.

Съдът не оценя като основателни и другите твърдения на защитника, съсредоточаващи се около продължителността на проверката, прекалената численост на полицаите, извършили проверката, дали те са уведомили ОДЧ за действията си и т.н. Това са все обстоятелства,които излизат извън предмета на доказване по настоящето производство и нямат никакво отношение към съставомерността на извършеното от Г. или към неговата отговорност, поради което и съдът не се спира подробно на тях.

Неоснователно се явява и оплакването на адв. К. – БАК, че в случая за свидетел по акта е следвало да се намери независим, случаен гражданин. Освен, че такова изискване в ЗАНН не съществува – то и разпоредбите на този закон са категорични, че при възможност в АУАН се вписват свидетелите-очевидци на събитията, именно какъвто е св. К.. Отделно, видно от показанията на двамата полицейски служители – по това време на мястото не е имало други хора, което лесно се обяснява с обстоятелството, че събитията се развиват около 23.00 часа. Поради това съдът счита, че не е допусната никаква нередовност с вписването на св. К. като свидетел по акта.

По същество следва да се посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗМВР -служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. Тази разпоредба има императивен характер и забранява на всички членове на обществото да нарушават физическата неприкосновеност на служителите на МВР при изпълнение на служебните им функции, като от своя страна разпоредбата на чл. 264, ал.2 ЗМВР гласи, че който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. От възприетата по-горе фактическа обстановка съдът еднозначно стига до извод, че по време на проверката (т.е. по време на изпълнение на служебните им задължения), жалбоподателят Г.  е бутал няколкократно по раменете полицейските служители Ч. и К., въпреки че те са му разпоредили да не го прави. Тези действия настоящият състав категорично намира за такива, които нарушават физическата неприкосновеност на полицейските служители, по време на изпълнение на функциите им, поради което и счита, че правилно поведението на Г. е било квалифицирано като нарушение по чл. 264, ал.2 ЗМВР.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за няколкократно бутане на двама полицейски служители, съпроводено с арогантно и предизвикателно поведение, което не само, че не сочи на по-ниска степен на обществена опасност, а тъкмо напротив, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Нормата на  чл. 264 ал.2 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение да се налага наказание „Глоба“ в размер от 500 до 1000 лева. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, поради което и правилно санкцията е била определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил такова искане, поради което и съдът няма как служебно да му ги присъди.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от  ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3388а-280/21.09.2019г., издадено от Началник на 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 264, ал.2 ЗМВР и на основание същата разпоредба на Г.Д.Г. с ЕГН: ********** е наложено наказание – „Глоба” в размер на 500 лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.