№ 18
гр. Айтос, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100609 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, ЕИК: ***, със съд.адрес: ***, чрез адв.
А.И., твърди, че е собственик на описан в ИМ имот (земеделска земя), находящ се в с. Я., който
отдал на ответника под наем с договор от 24.07.15г. Сочи, че била уговорена наемна цена за
ползването му в размер на 404,97 лв. за всяка от стопанските години в периода 2016-2022г.
Твърди, че за стопанските години в периода 2017-2021г. издал фактури на ответника на обща
стойност от 1619,88лв., които ответникът не му заплатил. Поддържа, че за сочената сума се
снабдил със ЗИ срещу длъжника по реда на чл. 410 ГПК от РС Айтос, за което било образувано
ч.гр.д.156/2021г. ЗИ била връчена на длъжника по чл. 47, ал.5 ГПК, обуславящо правния му
интерес от завеждане на иска. С оглед изложеното, моли да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 1619,88лв., за която е издадена ЗИ по ч.гр.д. 156/2021г. на РС Айтос, която сума
представлява задължения произтичащи от Договора за наем от 24.07.15г. за стопанските години в
периода 2017-2021г. Претендира разноски.
Ответникът И.С.А., ЕГН **********, чрез особ. представител адв. С.Ч., със съд.адрес: ***,
е депозирал ОИМ. Намира иска за допустим и основателен. Счита, че не се установява
представителната власт на представителя наемодателя по договора, представляващ го към момента
сключване на наемното съглашение. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането по ф-ра №645/22.10.18г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, а и от представените доказателства се установява, че на 24.07.2015г.
между ищеца (в качеството на наемодател) и ответника (в качеството на наемател) е сключен
писмен договор за наем на земеделска земя със срок от 6 стопански години за периода от 2016 до
2022г. При сключването наемодателят е бил представляван от пълномощник, чиято
представителна власт се установява от доказателствата. По силата на договора наемодателят се
задължил да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя,
находяща се в. Я., подробно индивидуализирана в договора, срещу задължение на наемателя да
заплаща уговорена наемна цена от по 404,97 лв. за всяка стопанска година (чл. 4.1. от договора) в
края на всяка съответна стоп.година (чл.2.2.1 от договора).
Няма спор между страните, а и от събраните доказателства се установява, че наемодателят е
1
предал на ответника процесния имот, респ. наемателят е получил фактическата власт върху
земеделската земя – предмет на договора, позволяващо му да го ползва.
Изхождайки от предмета на процесния договор, същият има характеристиките на договор
за наем по чл. 228 и сл. ЗЗД. Съобразно задължителните указания на т. 2 от ТР № 2 от 20.07.2017 г.
на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 2/2015 г. договорът за наем с предмет отдаване за възмездно
ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване
за възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ. Поради това съдът
намира за установено, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение
съгласно сключения договор за наем, по което ищецът е изправна страна, изпълнявайки своите
задължения. При това положение и съобразно уговореното за ответника се е породило задължение
да заплаща договорената наемна цена. По делото не са представени доказателства, установяващи
извършено от ответника плащане по сключения договор за претендираните суми за процесните
периоди, респ. доказващи изпълнение на задължението му съобразно чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Следователно налице е изискуемо вземане на ищеца по договора на обща стойност от 1619,88лв.
(по 404,97 лв. за всяка от стопанските 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 години), за
което са издадени 4 бр. фактури от наемодателя. Следва да се обсъди наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 404,97 лв., за което е
издадена фактура № 645/22.10.18г., представляващо вземане за наем по договора за стопанската
2017-2018г. Възражението е неоснователно. Вземането е станало изискуемо съгласно чл.2.2.1 от
договора в края на стопанската година, т.е. на 01.10.2018 г. съобразно пар.2, т.3 от ДР на ЗАЗ, от
който момент тече 3-годишната давност за неговата защита по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която не е
изтекла към момента на образуване на заповедното производство на 17.02.21г. (арг. от чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 116, б. „в“ ЗЗД).
По разноските: Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство съобразно изхода от спора. Предвид изхода на спора правно на разноски има ищеца,
на когото следва да бъдат присъдените следните разноски: 333 лв. в заповедното производство и
556 лв. в исковото производство – или общо 889 лв., действително сторени от страната. На
особения представител на ответника следва да се присъди възнаграждение от 180 лв. на осн. чл.
47, ал. 6 ГПК, което да му се заплати от внесения депозит по банков път съобразно депозираната
молба по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.С.А., ЕГН **********, чрез
особ. представител адв. С.Ч., със съд.адрес: ***, съществуването на вземания на ищеца
МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, ЕИК: ***, със съд.адрес: ***, чрез адв. А.И., по издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 156/2021г. на АРС, за сумата от 1619,88лв.,
представляваща дължим наем по договор за наем на земеделска земя от 24.07.2015г. за
стопанските 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 години.
ОСЪЖДА И.С.А., ЕГН **********, чрез особ. представител адв. С.Ч., със съд.адрес: ***,
да заплати на МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, ЕИК: ***, със съд.адрес: ***, чрез адв. А.И.,
сумата от общо 889 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения особен представител на ответника в размер от
180 лева, платимо от внесения от ищеца депозит.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2