ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1362
04.08.2017г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо
гражданско отделение
Четвърти август две хиляди и седемнадесета
година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател: ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Костова
гр.д..№ 1568 по описа за 2014 година,за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е с правно
основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, във вр. с § 5 от ПЗР на
ЗОПДНПИ и е образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество/КОНПИ/- гр. София, с адрес за призоваване: : гр. Бургас,
ул.Филип Кутев №26 А , ет.3 , за отнемане в полза на държавата на имущество на
обща стойност 1 279 871,83 лева, подробно описано в искането,
придобито от Р.Т.К., ЕГН **********, М.Х.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** и „ВЕЕР 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ж.к. „Изгрев" № 53, вх. 2, ет. 12, ап. 35, с
ликвидатор Дора Гарелова.
С Решение №246 от 16.06.2016год.,
съдът е уважил частично предявените с мотивираното искане претенции и е
постановил следните диспозитиви по съществото на спора :
„ОТНЕМА в полза на държавата от
Р.Т.К., ЕГН **********, сумата от 5472,10лв лв. , представляваща пряка
облага от извършваната престъпна дейност
по чл.255 от НК , посочена като
такава в мотивите на присъда по по НОХД
№882/2012год. по описа на Бургаския окръжен съд
и сумата от 49036,12лв. – представляващи стойността на получените
косвени доходи от престъпна дейност , състоящи се в стойността на придобити и
отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.
ОТНЕМА в полза на държавата от
М.Х.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 71 517,08 лв. –
представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност на Р.Т.К.,
състоящи се в стойността на получени суми по банкови сметки и вноски по
погасени кредити през периода на престъпната дейност.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане за отнемане на движими и недвижими
вещи и парични суми от ответниците над
уважената част.“
На 01.07.2016год. е постъпила въззивна жалба обща за всички ответници, чрез процесуалния им представител в
производството. С разпореждане от 04.07.2016год., на ответниците е указано, че
следва да посочат в коя част се обжалва решението, с оглед определяне на
дължимата държавна такса. На 26.07.2016год. е постъпило уточнение от
процесуалния представител, от текста на
което може да се направи извод, че всеки от ответниците обжалва с общата
им въззивна жалба решението в „неговата цялост“.
На 29.07.2016год. на ответниците е
указано , че следва да представят доказателство за внесена държавна такса в
размер на 2520,51лв., която съдът е определил върху уважената част от
претенциите. В последния ден от срока за внасяне на определената държавна такса
е постъпила молба от адв.М., в качеството й на представител на ответника Р.К.,
където наред с другите искания се съдържа молба за освобождаване от внасяне на
държавна такса по въззивната жалба. Нито в срока за внасяне на държавна такса,
нито в по-късен момент, е налице доказателство за внесена държавна такса от
другите двама жалбоподателя, поради което въззивната жалба от същите е върната
на основание чл.262, ал.2,т.2, вр. чл.261,т.4 от ГПК.
С Определение №2129 /21.10.2016
год., съдът е върнал въззивна жалба на
адв.П.М., в качеството й на процесуален представител на М.Х.К. и „ВЕЕР 1 „ЕООД
- ответници по гр.д.№1568/2014год. и е
освободил Р.Т.К. – ответник по делото, от внасяне на държавна такса по
подадената въззивна жалба против Решение №246 от 16.06.2016год. по настоящото
дело, като е администрирал жалбата му.
Определението е отменено от
въззивната инстанция, като са дадени указания на първоинстанционния съд да
укаже на всеки от двамата въззивници, които не са освободени от държавна такса,
какъв е дължимият размер на държавната такса, съобразно обжалваната от тях част
от решението и да определи нов срок за представяне на доказателства за
заплащането на дължимата държавна такса.
В изпълнение на указанията на
горната инстанция, с Определение №1220 от 10.07.2017год., съдът е констатирал,
че въззивна жалба
вх.№10503/01.07.2016год., е подадена от името на всички ответници,
представлявани от адв. П.М., като на втора страница на жалбата се посочава, че
всички ответници обжалват решението в цялост.
След разпореждане на съда, указващо
на всеки от въззивниците да посочи коя част от решението обжалва, с оглед
определяне дължимата държавна такса за всеки от ответниците, е постъпило „уточнение“
на въззивната жалба от 26.07.2016год., в което се посочва, че адв. М., в
качеството си на процесуален представител на всички ответници, обжалва
решението изцяло, след което съдът е указал
на въззивниците, че следва да внесат държавна такса в размер на 2520,51лв. ,
изчислена върху целия размер на отнетото имущество 126025,03лв., от което 54508,22лв. – отнето
от Р.К. и 71 517,08 лв. – отнето от М.К..
По отношение на третия въззивник, претенциите
на КОНПИ са отхвърлени изцяло, поради което за този въззивник не е налице
правен интерес от обжалване на решението. По специално това отбелязване е
необходимо, с оглед на обстоятелството, че настоящата инстанция единствено администрира
жалбата и не следва да се произнася по нейната недопустимост поради липса на
правен интерес, поради което, ако жалбата се поддържа въпреки липсата на правен
интерес, съдът е задължен да събере дължимата държавна такса в пълен размер,
както от въззивницата, имаща правен интерес да обжалва решението отчасти, така
и от въззивника „ВЕЕР 1“ЕООД, който няма правен интерес да обжалва решението. .
С оглед изпълнението на
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът, като е съобразил, че
всеки от въззивниците е заявил, чрез общия им процесуален представител, че
обжалва решението в цялост , съдът отново е указал на въззивниците, че следва
да посочат коя част от решението обжалват, като им е посочил и каква е
дължимата държавна такса в различните хипотези, със следното указание :.
„УКАЗВА на „ВЕЕР 1“ЕООД , че в случай, че поддържа
жалбата си против Решение №246 от 16.06.2016год. по настоящото дело в неговата
цялост, следва в седмодневен срок да представи доказателство за внесена държавна
такса в размер на 2520,51лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
УКАЗВА на М.Х.К., че в случай, че поддържа жалбата
си против Решение №246 от 16.06.2016год. по настоящото дело в неговата цялост,
следва в седмодневен срок да представи доказателство за внесена държавна такса
в размер на 2520,51лв., в противен случай жалбата ще бъде върната, а в случай,
че поддържа въззивната си жалба само по отношение на частта , в която от нея са
отнети 71 517,08 лв., следва в седмодневен срок да представи доказателство за
внесена държавна такса в размер на 1430,34лв., в противен случай жалбата ще
бъде върната.“
Съобщението е получено от адв.П.М.
на 25.07.2017год. В последния ден на определения от съда срок за представяне на
доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба е
постъпила молба от адв. М., към която не са приложени доказателства за внасяне
на държавната такса от който и да е от двамата въззивника, нито е посочено нещо
различно от вече заявеното по отношение на обема на обжалваната част от
решението. След като не е представено доказателство за внасяне на каквато и да
е държавна такса от който и да е от двамата въззивници, съдът намира , че са
налице предпоставките за връщане на въззините жалби и на двамата въззивници.
По отношение на поредното искане за отмяна на допуснатите
обезпечения, съдът за пореден път изразява убеждението си, че при наличие на
висящо производство по същото искане пред касационната инстанция и липса на
нововъзникнали факти или нови доводи, не следва да се произнася по тези искания
на процесуалния представител в настоящото производство.
Със същата молба е направено искане
по чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./, чийто смисъл съдът възприема , като
искане за вдигане на наложените обезпечителни
мерки за заплащане на разноски във връзка с производството по този закон.
Въпреки, че въззивникът Р.К. е
освободен от съда от внасяне на държавна такса, такова искане е направено и от
негово име. Съдът намира, че не е налице необходимост от отмяна на наложените
обезпечителни мерки за покриване на разноските за внасяне на държавна такса от
страна на Р.К., защото такова задължение за тази страна в производството към
настоящия момент няма.
По отношение на направеното искане по
чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./ от М.К., съдът намира, че същото е
неоснователно със следните аргументи :
По делото не е представено нито
едно доказателство, от което да може да бъде направен извода, че въззивницата
не е в състояние да заплати държавната такса за въззивното обжалване.
Въззивната такса , в случай, че се обжалва изцяло решението, е в размер на
2520,51лв., а в случай, че се поддържа въззивната жалба само по отношение на частта, в която от въззивницата
са отнети 71 517,08 лв., т.е. в частта за която е налице правен интерес от
обжалване, то държавна такса е в размер на 1430,34лв. Съдът намира, че не се
касае за прекомерно висока и непосилна такса за лице, което е в работоспособна
възраст и в хода на процеса е твърдяло, че има достатъчно собствени доходи,
включително от наследяване, поради което придобитото не е резултат от
престъпната дейност на първия ответник. Съдът съобразява, че част от наложените
обезпечителни мерки са вдигнати по молба на ищеца в много ранна фаза на процеса, поради което не може да
се направи извод, че цялото имущество на въззивницата, от което тя може да
получава доходи, е обект на обезпечителни мерки. Въззивницата е в
работоспособна възраст и може да реализира доходи от труд, поради което съдът
намира , че не са налице предпоставките по чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./ за
разрешаване на извършване на плащане или на други разпоредителни действия с
имущество, върху което са наложени обезепечителни мерки.
Искането по чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./
не представлява искане за предоставяне на правна помощ, поради което не се
прилага чл.98 от ГПК, нито е направено искане за освобождаване от внасяне на
държавна такса по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК, поради което съдът намира, че
към датата на постановяване на настоящото определение, определения от съда срок
за поправяне на нередовностите на въззивната жалба е изтекъл. Не е подадена и
молба за продължаване на срока за поправяне на нередовностите преди изтичане на
определения от съда срок, поради което съдът счита, че следва да върне
въззивната жалба, подадена от адв. М. от името на Румяна К..
Мотивиран от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА въззивна
жалба на адв.П.М., в качеството й на
процесуален представител „ВЕЕР 1 „ЕООД - ответник по гр.д.№1568/2014год.
ВРЪЩА
въззивна жалба на адв.П.М., в качеството
й на процесуален представител М.Х.К. - ответница по гр.д.№1568/2014год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П.М., в
качеството и на процесуален представител на
М.Х.К. и Р.Т.К. – ответници по делото, за разрешаване на извършване на
плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са
наложени обезепечителни мерки, подадена на основание чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./.
Да се изпрати делото на БАС по компетентност,
след влизане в сила на настоящото определение.
Да се връчат на страните и прокурора преписи от настоящето определение.
Определението, в частта за връщане на въззивните жалби, е обжалваемо с частна жалба в
седмодневен срок от връчването му пред БАС.
СЪДИЯ: