№ 326
гр. Варна, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900242 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от М.
К. Ж., ЕГН ********** от гр. Белослав, против "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за
заплащане на сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат
на ПТП от 18.11.2020г., причинено от водача на лек автомобил марка "Опел",
модел "Корса" с per. ************, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 18.11.2020г., около 17.45 часа в гр. Белослав, по
ул. „Христо Ботев“, с посока на движение към село Разделна, Й. Ж. Й.,
управлявал лек автомобил марка "Опел", модел "Корса" с per. ************.
Автомобилът се движил с ниска скорост на движение, поради което ищцата
решила да пресече пътното платно на ул. „Трети март“, което се състои от две
пътни ленти за движение във всяка посока. Ищцата предприела пресичане на
пешеходната пътека намираща се непосредствено след кръстовището
образувано от ул. "Христо Ботев" и ул. "Трети март", която е сигнализирана с
1
ясно изразена пътна маркировка - тип зебра. Преди да предприеме пресичане
на платното за движение, ищцата сигнализирала за намерението си чрез
подаване на сигнал с ръка, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Закон за
движението по пътищата. М.Ж. започнала да пресича със спокоен ход на
движение по пешеходната пътека насочвайки се към десния тротоар на ул.
"Христо Ботев". Ищцата вървяла със спокоен ход на движение, като успяла да
премине пътната лента за движение в обратна посока на движение на
управлявания от Й. лек автомобил. В момента, в който ищцата достигнала до
средата на пътната лента за движение на управлявания от Й. лек автомобил
била блъсната от същия. Вследствие на удара на ищцата са причинени
следните телесни увреждания: счупване на горния край на раменната кост
/хумерус/ закрито в дясно; фрактура на 2-ро, 3-то, 4-то ребро в дясно;
разкъсно - контузна рана в областта на дясна теменна област; травматичен
оток и кръвонасядане в областта на шията; травматичен оток и кръвонасядане
в областта на гръдния кош; травматичен оток и кръвонасядане в областта на
десния горен крайник; ожулвания в областта на ляво и дясно коляно. След
пътнотранспортното произшествие ищцата М. К. Ж. загубила съзнание. Била
е транспортирана от екип на ЦСМП в МБАЛ "Света Анна - Варна" АД,
където е хоспитализирана в Клиника по Ортопедия и травматология,
поставена е гипсова имобилизация на увредения крайник и назначена
медикаментозна терапия.
Поради продължаващи силни болки и оток в областта на дясно рамо и
болки в гръдния кош, на 20.11.2020г. ищцата е приета в Клиника по
ортопедия и травматология към Военномедицинска академия - Варна за
оперативно лечение. След проведени образни изследвания и прегледи с
лекари - специалисти са установени следните травматични увреждания:
счупване нагорния край на раменната кост /хумерус/ закрито в дясно;
фрактура на 2-ро, 3-то и 4-то ребро в дясно; плеврален излив в дясно; и
гореописаните травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в различни
области на тялото. На 24.11.2020г. е извършена оперативна интервенция -
открито наместваше на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус с фиксираща
плака. Поставена е имобилизация с ортеза за срок от 3 седмици. Ищцата е
дехоспитализирана от болничното заведение на 27.11.2020г. с назначена
медикаментозна терапия и препоръки за провеждане на курс на ЛФК. На
2
04.12.2020г. ищцата е прегледана от д-р Д.Г. - лекар в Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ "Света Анна - Варна" АД. След запознаване с наличната
медицинска документация на Ж. и извършен личен преглед на същата са
констатирани следните травматични увреждания: счупване на дясна раменна
кост; счупване на 2-ро, 3-то и 4-то ребро в дясно; разкъсно - контузна рана в
дясна теменна област; травматични отоци и кръвонасядания в областта на
шията, гръдния кош, десния горен крайник и ожулвания в областта на двете
колена.
След инцидента ищцата дълго време е провеждала рехабилитационни и
терапевтични процедури. След пътнотранспортното произшествие ищцата е
била в тежко физическо състояние, като причинените й наранявания водят до
силни и продължителни болки в областта на десен горен крайник, гръдния
кош, дясна теменна област, шията и в областта на двете колена.
Ежедневните затруднения в бита, който ищцата понася от 18.11.2020г.
са невъзможност да се обслужва сама и да извършва обичайни ежедневни
дейности. Процесът на възстановяване е съпроводен от непрестанни болки в
травмираните области. Нараняванията са довели до продължителни
физически страдания и други отрицателни изживявания - слабост, сънуване
на кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност,
безпокойство и притеснение. И към настоящия момент ищцата не спи
спокойно след инцидента, страхува се да излиза навън, станала е много
чувствителна, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост -
симптоми, които не са се наблюдавали преди това при нея. И до настоящия
момент ищцата изпитва болки на травмираните области. Оздравителният
процес при нея е много дълъг и възстановяването настъпва много бавно.
Вследствие на причинените травматичните увреждания, ищцата изпаднала в
невъзможност да извършва трудова дейност, констатирано с болнични
листове.
Ищцата е предявила писмена претенция пред застрахователя, но
последният не й е заплатил застрахователно обезщетение, поради което
предявява претенцията си пред съда.
С допълнителната искова молба оспорва изложените в отговора
твърдения за съпричиняване.
3
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
"ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, с който оспорва деликта да е причинен виновно от водача на лек
автомобил марка "Опел", модел "Корса" с per. ************, оспорва
механизма на ПТП. Твърди, че ищцата в качеството й на пешеходец е
допуснала нарушение на правилата за движение на пешеходците,
регламентирани в Закона за движението по пътищата: чл.32, ал.1 и ал.2, чл.
108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1 и т.2, чл.114, т.1 и т.2.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, получени вследствие на процесното
събитие, както и че всички увреждания се намират в пряка причинно-
следствена обусловеност с пътния инцидент. Твърди, че в по-голямата си
част, твърдените оплаквания и увреди, се дължат и на общото здравословно
състояние на ищцата М.Ж. и заболяванията, от които същата е страдала преди
момента на соченото събитие. Ответното дружество оспорва изложеното в
исковата молба твърдение, че след пътния инцидент ищцата е загубила
съзнание. Сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
значително завишено, с оглед обществения критерий за справедливост,
прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика по аналогични
случаи, както и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.
Претендираният от ищцата размер на обезщетението за нанесените
неимуществени вреди, не е съобразен също и с вида, степента и характера на
сочените увреди, с продължителността на оздравителния процес и с оглед
възрастта й.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа направените
оспорвания.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. В.О., който
поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на адв.
хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА. В представените писмени бележки вх.
№18606/21.09.2021г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. П.П.-Д., която
поддържа доводите за неоснователност на иска. Моли за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представения списък.
4
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
видно, че на 18.11.2020г., около 17.45 часа в гр. Белослав, по ул. „Христо
Ботев“, на кръстовището с ул. „Трети март“ в посока на движение към село
Разделна, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек
автомобил марка "Опел", модел "Корса" с per. ************, управляван от
Й. Ж. Й., и пешеходец М. К. Ж.. В протокола е записано, че ищцата е
получила фрактура на дясно рамо, повече от 3 ребра вдясно, травма на глава.
В схемата към протокола е отбелязано, че ударът между МПС и пешеходецът
е станал в лентата на движение на автомобила, в предната лява част на
автомобила.
От заключението на вещото лице по САТЕ и показанията на водача на
лек автомобил марка "Опел", модел "Корса" с per. ************ Й. Ж. Й., се
установява, че ПТП-то е настъпило при пресичане на пътното платно от
пешеходката отляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил към село Разделна по ул.„Христо Ботев“. Ударът е настъпил в
зоната на пешеходната пътека в лентата за движение на автомобила, след
пресичане на насрещната пътна лента от пешеходката. В резултат на
съприкосновението на предна лява част на автомобила с дясна част на
пешеходката, последната е била моментно възкачена над предния капак на
автомобила и отхвърлена напред спрямо пътното платно. Според вещото лице
основната причина за настъпилото ПТП се явява поведението на водача на
автомобила, несъобразил скоростта си на движение с атмосферните пътни
условия и пресичаните последователни пешеходни пътеки, преди и след
преминаваното кръстовище в населено място в час от деня с интензивно
придвижване на хора. В съдебно заседание вещото лице потвърди, че
пешеходката е пресичала на пешеходна пътека към момента на ПТП. За
водача на автомобила при избраната скорост на движение и конкретен пътен
участък не е съществувала техническа възможност да предотврати ПТП
посредством аварийно спиране или маневра. Според вещото лице
поведението на пострадалата не е било рисково, тя е предприела пресичане на
5
пътното платно спрямо пешеходна пътека с ход различен от бягане. В
съдебно заседание вещото лице поясни, че ищцата не е бягала, нито се е
движила много бавно. От обективна страна, пешеходката е нямала
възможност да предвиди, че разположения преди кръстовището автомобил
към началото на пресичането й, няма да я пропусне при пресичане по
сигнализирана пешеходна пътека.
С определение №1043/13.08.2021г. настоящият състав прие за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата
18.11.2021г. лек автомобил марка "Опел", модел "Корса" с per. ************
е бил застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ е, че непосредствено след
инцидента ищцата е била транспортирана в Център за спешна медицинска
помощ към МБАЛ „Св. Анна“. Видно от епикриза ИЗ 13216/2020г., ищцата е
постъпила на 19.11.2020г. в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ
„Св. Анна - Варна“, изписана е на същата дата с диагноза счупване на горния
край на раменната кост (хумерсус), закрито вдясно. Видно от епикриза ИЗ
№5337/2020г., ищцата е постъпила на 20.11.2020г. в Клиника по ортопедия и
травматология на ВА, МБАЛ - Варна, изписана е на 27.11.2020г. с диагноза
счупване на горния край на раменната кост (хумерсус).
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното
ПТП М. К. Ж. е получила следните травматични увреждания: счупване на
дясна раменна кост обусловило трайно затруднение на функцията на десния
горен крайник за повече от два месеца; счупване на 2, 3 и 4 десни ребра
обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30
дни; белега останал от проведената оперативна интервенция за съединяване
на счупената раменна кост обуславящ загрозяване. Счупената раменна кост е
лекувана оперативно- костните краища са съединени с метал. Счупените
ребра са лекувани с покой и обезболяващи лекарства. Болките от счупените
ребра са много силни в началото към десетия ден намаляват значително, но
до костното срастване което настъпва към 25-тия ден има значителни болки
при всяко движение на снагата. Болките от счупената раменна кост са много
6
силни до обездвижването й. Към момента счупените кости са зараснали, но
металът не е изваден. Ищцата провежда рехабилитация за възстановяване на
движенията в дясната раменна става, които са значително ограничени. Не е
възстановен пълния обем на движения в дясната раменна става. Най -
вероятно няма да се възстанови пълния обем на движения в дясната раменна
става. При провеждане на рехабилитацията се появяват болки в раменната
става, също така и при физическа натоварване и при промяна на времето има
тъпи болки. М.Ж. има захарна болест от 2017год., провежда лечение с диета и
таблетки, като това заболяване не се е отразило на възстановителния период,
костите са срастнали в обичайния срок.
За установяване болките и страданията на ищцата по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Стойчо Желязков
(съпруг на ищцата), чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
7
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на лек
автомобил марка "Опел", модел "Корса" с per. ************ и ответното
дружество е беззспорно между страните. Към датата на ПТП водачът на МПС
е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви иск против застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства, разпита на водача,
както и от заключението на вещото лице по САТЕ, се установява, че ПТП е
причинено по непредпазливост от водача на лек автомобил марка "Опел",
модел "Корса" с per. ************, който е управлявал автомобила със
скорост непозволила му да спре аварийно преди преминаване на пешеходна
пътека при използването й в непосредствена близост от пешеходец. Установи
се, че ищцата правомерно е пресичала пътното платно на пешеходна пътека.
Водачът е следвало да се съобрази с наличието на пешеходec в близост или на
8
пешеходната пътека, избирайки скорост на движение, която би му позволила
да спре аварийно.
В заключението си вещото лице по СМЕ установяват наличието на
причинна връзка на твърдените от ищцата физическите увреждания с
процесното ПТП, а именно: счупване на дясна раменна кост обусловило
трайно затруднение на функцията на десния горен крайник за повече от два
месеца; счупване на 2, 3 и 4 десни ребра обусловило трайно затруднение на
движенията на снагата за повече от 30 дни; белег останал от проведената
оперативна интервенция за съединяване на счупената раменна кост
обуславящ загрозяване.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ болките от счупените ребра
са много силни в началото към десетия ден намаляват значително, но до
костното срастване което настъпва към 25-тия ден има значителни болки при
всяко движение на снагата. Не е възстановен и най - вероятно няма да се
възстанови пълния обем на движения в дясната раменна става.
С оглед характера на причинените на ищеца увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните
травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени физически
увреждания – травми, довели до болки и страдания през относително
9
непродължителен период от време. С оглед на изложеното съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
80000 лева.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като тя в качеството
й на пешеходец е допуснала нарушение на правилата за движение на
пешеходците, регламентирани в Закона за движението по пътищата: чл.32,
ал.1 и ал.2, чл. 108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1 и т.2, чл.114, т.1 и т.2, с което в
значителна степен е допринесла за настъпилия по отношение на нея
вредоносен резултат.
Съобразно практиката на ВКС /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по
т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказване по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. По отношение твърдението за съпричиняване от страна на
пострадалата съдът намира същото за изцяло неоснователно, доколкото в
разглеждания случай не се установи съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата. Ищцата правомерно е пресичала пътното платно на
пешеходна пътека, когато е била блъсната от застрахованото МПС. Ищцата се
е движила с нормален до бърз ход, но не е бягала на пешеходната пътека.
Поради това, искът е основателен до размера от 80000 лева и следва да
се отхвърли за горницата над 80000 лева до 100000 лева.
На основание чл.45 вр. чл.84 ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането.
Застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. В случая
ищцата претендира заплащане на обезщетение за забава от датата на
входиране на исковата молба (15.04.2021г.), поради което и съдът го
10
присъжда от този момент.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните, съобразно
основателната част от предявения иск на ищеца и отхвърлената част – на
ответника. В полза на адв. О. се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определено към датата на постановяване на решението на 2824 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 3960 лева, от които в негова
полза следва да бъдат присъдени 792 лева, съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се
събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна
такса върху уважения размер на иска в размер на 3200 лева. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и направените от бюджета на съда разноски
за експертизи в размер на 310 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, да заплати на М. К. Ж., ЕГН ********** от гр. Белослав
сумата от 80000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП от
18.11.2020г., причинено от водача на лек автомобил марка "Опел", модел
"Корса" с per. ************, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, на основание чл.432 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2021г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдените 80000 лева до претендирания размер от 100000 лева.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
11
седалище гр. София, да заплати на адв. В.В. О., ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 2824лева (две хиляди осемстотин двадесет и
четири лева), на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН ********** от гр. Белослав, ул. „Пейо
Яворов“ 2 да заплати на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, сумата от 792 лева (седемстотин
деветдесет и два лева), представляващи разноски в производството, съобразно
отхвърлената част от предявения иск, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер на
3200 лева (три хиляди и двеста лева) върху уважения иск, както и сумата от
310 лева (триста и десет лева), представляваща направените от бюджета на
ВОС разноски за експертизи, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12