Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/……………………2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян Иванов и
секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена
Янакиева к.адм.д.№ 995/2022г., по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „МБАЛ –
Варна“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Р.П.Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, пл. „С.“ № 1, чрез адв. М.Н.П., срещу Решение № 390/20.03.2022г.,
постановено по АНД № 5242/2021г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 03-013328/07.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на жалбоподателя на основание
чл. 416, ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Претендира се за отмяна на решението на
Районен съд – Варна и потвърденото с него Наказателно постановление като незаконосъобразно
и неправилно. Твърди се допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила досежно срока по чл.
34 от ЗАНН. Навежда доводи, че нарушение не е извършено, тъй като в процесния
случай е налице неизпълнение на задължение към работник, а не към държавата или
общината. Сочи се в касационната жалба, че в чл. 404 от КТ не е предвидена
възможност за контролните органи да дават задължителни предписания за изплащане
на трудови възнаграждения, като в подкрепа на посоченото твърдение се релевират
доводи, че спорът относно изпълнението на задължение по трудово правоотношение
е трудов. Въведено е искане за отмяна на решението и потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, представлява се от адв. М.П., редовно упълномощена, поддържа изложеното в
касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, представлява се от ст. юриск. Б.Н.,
редовно упълномощен, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната
процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставени с наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на касационен контрол е Решение №
390/20.03.2022г. по НАХД № 5242/2021г. по описа на Районен съд – Варна, XV състав, с
което е потвърдено НП № 03-013238/07.04.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от КТ е наложено на
жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
При произнасянето по съществото на спора
първостепенният съд е установил от фактическа страна, че при извършена на 19.11.2020г.
от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна по спазване на трудовото
законодателство проверка, е съставен Протокол ПР 2033141/19.11.2020г., с който
на „МБАЛ-Варна“ ЕООД са дадени задължителни предписания. Съгласно т.6 от
посочения протокол жалбоподателят следвало да изплати за месец Септември,
2020г. трудовите възнаграждения на 43 работници и служители в размер на
30 405, 40 /тридесет хиляди четиристотин и пет лева и четиридесет
стотинки/ лева на основание чл. 128, т.2 от КТ и чл. 270, ал.3 от същия закон. Срокът
за изпълнение на задължението е определен до 15.12.2020г. Жалбоподателят е
уведомен за издаденото предписание, като протоколът му е връчен на 03.12.2020г.
При извършена последваща проверка на 12.03.2021г. по повод жалба на работещ в
дружеството лекар, св. Б. установил, че предписанието от първоначалната
проверка не е изпълнено, а възнагражденията са начислени за процесния месец
септември 2020г., но същите не са изплатени. Съставен бил на 26.03.2021г. от
св. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ в присъствието
на жалбоподателя, в който административнонаказващият орган /АНО/ описал
извършеното нарушение на трудовото законодателство. Последният определил
16.12.2020г. за дата на извършване на нарушението.
Въз основа на АУАН е издадено и
Наказателното постановление №
03-013238/07.04.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени
от компетентен орган и в срок, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, нарушението е установено от събраните в производството
доказателства. Същото е подведено под правилна правна квалификация и е
ангажирана отговорността на касатора.
Описаната в обжалваното решение обстановка
съдът установил въз основа на събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства – материалите по АНП – 2 броя
протоколи за проверка, съставеният АУАН, НП, показанията на св. Пламен Боянов Б.
и др.
За да потвърди обжалваното пред него НП,
въззивният съд приел, че АНО правилно е описал нарушението съгласно чл. 42 от ЗАНН. Приел е също така, че АУАН е съставен в предвидения в чл. 34, ал.1, пр.1
от ЗАНН срок, тъй като нарушението било установено при последващата проверка,
обективирана в Протокол от 12.03.2021г. Решаващият състав на Районен съд –
Варна счел, че не са налице предпоставките за маловажност на случая по чл. 28
от ЗАНН, обосновавайки се с липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да определят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение. Указано е във въззивното решение, че АНО правилно е определил
размера на административното наказание, тъй като по делото били събрани
доказателства за повторно извършване на друго нарушение на трудовото
законодателство, касаещо месеците Октомври, Ноември и Декември 2020г.
Като обсъди в съвкупност доводите на
страните, в аспекта на представените по делото доказателства, касационният
състав приема, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде
оставено в сила.
Съгласно чл. 404, ал.1, т.12 от КТ
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са компетентни да дават
задължителни предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да
изплащат точно и своевременно уговорените трудови възнаграждения.
Като неоснователни се възприемат изложените
в касационната жалба доводи, сочещи неправилност на оспореното решение поради
незаконосъобразност и неправилност. В решението се съдържат собствени мотиви
както относно установената фактическа обстановка, така и за приложимите
материалноправни разпоредби, имащи значение за производството. Правилно и в
унисон със събраните доказателства е възприет извод за извършено нарушение на
чл. 415, ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от КТ е
наложено на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
На първо място, като неоснователни се
приемат оплакванията на касатора досежно
спазването на тримесечния срок, предвиден в чл. 34 от ЗАНН. Според чл. 34,
ал.1, изр. 2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
В процесния случай нарушението на трудовото законодателство е установено при
проверката, извършена на 12.03.2021г., от
която дата е съставен и Протокол №ПР2105668/12.03.2021г., а АУАН е съставен на
26.03.2021г. В този ред, действително 15.12.2020г е датата, съставляваща краен
срок за изпълнение на Предписание по
протокол № ПР2033141 от 19.11.2020г. Към нея е относима регламентацията в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН указваща, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението ако е
изтекла една година от извършването му, който срок в този случай очевидно не е
изтекъл. На гореизложените доводи, касационният състав приема, не споделя твърдението на касатора за допуснато нарушение по чл. 34 от ЗАНН. В допълнение ще бъде отбелязано, че цитираната в касационната жалба
практика на други административни съдилища, не обвързва с мотивите и крайния
резултат настоящия съдебен състав. Предвиден е ред за извършване на проверки и
установяване на нарушител, който изключва извод, съдържащ съждението, че след
като е издадено задължително предписание, то първият възможен момент , в който нарушителят е установен, това е деня,
следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение.
Правилно и съгласно константната практика на
съдилищата първостепенният съд е приел, че нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява
на работодателя задължението да изплаща трудовите възнаграждения на своите
работници и служители в уговорените за това срокове. Според чл. 270, ал.3 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или по разписка, или по писмено искане на работника – на негови
близки. Видно от събраните по производството доказателства /справки за трудови
възнаграждения/ трудовите възнаграждения на 43 работници за месец Септемрви
2020г. са начислени, но не са изплатени, което налага извод за съставомерност
на извършеното деяние.
Като е стигнал до същите правни изводи,
Районен съд – Варна е постановил правилно решение, което е валидно и допустимо
и следва да бъде оставено в сила.
При този изход от производството следва да
бъде уважено своевременно въведеното искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски в полза на ответната страна по касация на основание
чл. 63, ал.5 от ЗАНН в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд – гр. Варна, първи
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 390/20.03.2022
г. по АНД № 5242/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 03-013238/07.04.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 416,
ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (словом – две хиляди
лева).
ОСЪЖДА „МБАЛ-Варна“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/