гр.София
28.10.2019 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
при секретаря Мая Симеонова,като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 751 по
описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.135 ЗЗД.
В
ИМ ищецът твърди, че първият ответник е бил негов пълномощник и по силата на даденото му пълномощно е имал
право да го представлява на територията на страната, включително и пред
банковите институции с правата да се разпорежда от негово име със личните му
спестовни и разплащателни влогове, както и с фирмени сметки на дружеството му -
„В.Г.“ ЕООД, на което е едноличен
собственик на капитала.Пребивавал преимуществено на територията на Руската
Федерация, но имал желание да закупи имот в България, за което упълномощил
ищеца да сключва предварителни договори, а след одобрението му да изтегли
необходимата за сума от банкова сметка ***а на ищеца необходимите действия. Сочи,че
срещу първия ответник има съдебно признати вземания и след възникването им, ответникът
решава да се освободи от недвижимото си имущество и да осуети събирането на
дължимите суми. За тази цел на
22.12.2014 г. сключва със съпругата си О.В.Т. брачен договор по чл.37 и чл.38 СК,
вписан под № 263, том XV, рег. 69417, по силата на който ѝ прехвърля в
изключителна собственост придобитото по време на брака с нея недвижимо
имущество, след който ответниците прекратяват
гражданския си брак. Впоследствие втория ответник О.В.Т. дарява през 2015 г. имота
на третия ответник- сина си Т.К.Ц. с посочения в ИМ нотариален акт.Ищецът сочи,
че търпи увреждане след като с брачния договор имуществото на първия ответник
се прехвърля към вече бившата му съпруга и се препятства възможността да се удовлетвори
от него така и от дарението,което също го уврежда. Претендира за признаване
на недействителни спрямо него брачния
договор с който първия ответник прехвърля собствената си ½ ид.ч. от недвижимите имоти на втория ответник и на ½ от дарението на
имота извършено от втория на третия ответник. Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О.В.Т.,
депозира отговор, с който оспорва иска по основание, като твърди, че оспорената
сделка не уврежда кредитора и не е знаела, че съпругът й действа в увреда на кредитор. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците К.В.Ц. и Т.К.Ц. не депозират отговор.
Впоследствие на О.В.Т. и Т.К.Ц. е назначен служебен защитник, който оспорва
иска като неоснователен и моли да го отхвърли.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено следното:
На 22.12.2014 г. между ответниците К.В.Ц. и О.В.Т. е сключен брачен договор,
вписан в служба по вписванията под № 263, том XV, рег. № 69417, с който първия
ответник прехвърля в изключителна собственост на втория следния недвижим имот,
придобит по време на брака, а именно: АПАРТАМЕНТ 20 (двадесети), находящ се в гр. София, Община Столична, ул. „********, с
площ от 119,87 кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс,
две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници
на имота: коридор, апартамент № 21, двор, улица и апартамент № 19, заедно с
прилежащото към апартамента МАЗЕ № 12, находящо се в
същата сграда на сутеренно ниво кота минус 2,80 м., с
площ от 4,80 кв.м., при съседи: мазе № 11, двор, мазе № 13 и коридор, заедно
със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на
сградата и заедно с 2,48 % ид.части от дворното
място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от 1357
кв.м., представляващ УПИ Х1У-604,605 в кв. 226 по плана на гр. София, м. „Гео Милев-Подуене-Редута“, при граници: ул. „*********“, УПИ
ХХ1У-598,599; УПИ ХХШ-602,6206,607 и УПИ Х-610 и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 13, с площ от
20,46 кв.м., разположен в сутерена на монолитна жилищна сграда, находяща се в гр. София, Община Столична - район Слатина,
ул. „********, при граници" Мазе № 6, Мазе №7,коридор,пътека и подземен
гараж №14,заедно със съответните принадлежащи към гаража идеални части от
общите части на сградата и заедно с 0,36 % ид.части
от дворното място.
Не се оспорва
обстоятелството, между страните, че брака
между първия и втория ответник е прекратен след сключването на брачния
договор.
На 07.12.2015 г. между О.В.Т. и Т.К.Ц.,
действащ чрез законния си представител О.Т. с Нотариален акт №181, том XII,
рег. № 24319, дело № 1927/2015г по описа на нотариус Д.Д.,
е сключен договор за дарение, с който на третия ответник е дарен следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ 20 (двадесети), находящ
се в гр. София, Община Столична, ул. „********, с площ от 119,87 кв.м., състоящ
се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая,
дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор,
апартамент № 21, двор, улица и апартамент № 19, заедно с прилежащото към
апартамента МАЗЕ № 12, находящо се в същата сграда на
сутеренно ниво кота минус 2,80 м., с площ от 4,80
кв.м., при съседи: мазе № 11, двор, мазе № 13 и коридор, заедно със съответните
принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно
с 2,48 % ид.части от дворното място, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ с площ от 1357 кв.м., представляващ УПИ
Х1У-604,605 в кв. 226 по плана на гр. София, м. „Гео Милев-Подуене-
Редута“, при граници: ул. „*********“, УПИ ХХ1У-598,599; УПИ ХХШ- 602,6206,607
и УПИ Х-610.
От приложените по делото съдебни
актове се установява,че първия ответник
е осъден да заплати на ищеца сумите: - 55 000 евро и общо разноски 20
122,83 лв.по ИЛ издадени по гр.д. 13132/2015 г. по описа на СГС І -5
с/в;- 48 000 евро, 37 500 лв., 22 800
щ.д. и 26 022,01 лв. разноски по ИЛ издадени по гр.д.
14254/2012 г. по описа на СГС І- 10 с/в с влязло (към момента на постановяване
настоящия акт)в законна сила решение.
Срещу първия ответник е образувано изп. дело № 2015480400256 по описа на ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 с
взискател ищеца. По делото е събрана сума в размер на
43 480,08 лева. Към момента на приключване настоящето дело ищеца е
кредитор на първия ответник за сумите от 103 000 евро, 41 064,76 лв.
и 22 800 щ.д.
С Решение по гр.д 45067/2014 г. по
описа на СРС, потвърдено с Решение от 10.06.2016 г. по в.гр.д. 271/2016 г. на
СГС IV-г състав втория ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от 5000
щатски долара. По делото са издадени два броя изпълнителни листа за 5000 щатски
долара и за 1685.10 лв. и 500 лева. Решението е влязло в законна сила на
10.06.2016 г.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 135, ал.
1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
Спорното по делото е делото е: дали към момента на извършване на
атакуваните сделки, ищецът е имал качеството на кредитор по отношение на първия
ответник.Съдът приема, че това му качество се установява от приложените съдебни
актове и издадените изпълнителни
листове, въз основа на които е било образувано изпълнително дело за събиране на присъдените на ищеца суми.Видно
от приложените доказателства и втория ответник е бил длъжник на ищеца.
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД
е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено
от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо и ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло
в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение. Ето защо съдът приема, че с първото
осъдително решение, с което първия ответник е осъден да заплати парична сума в
полза на ищеца - от 28.11.2014 г. (дата, която прехожда сключването на процесния брачен договор и на договора за дарение на
недвижим имот) от този момент на узнаване факта на постановяване на решението
от 28.11.2014 г., първият ответник е знаел за увреждането.Съгласно установената съдебната практика не е
необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в
момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че
действително ги уврежда. При безвъзмездни сделки, каквито са процесните е без значение субективното психическо отношение
на лицето, което е получило престацията от длъжника. Дори то да не е знаело за увреждането,
неговият интерес не може да бъде предпочетен
пред този на кредитора, защото това лице е получило имущество от
длъжника без нищо да е престирало насреща.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на
дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му
уврежда правата на кредитора.
Всяко отчуждаване на имот обективно
води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява
изпълнението на задължението. Процесните недвижими
имот са придобити по време на брака и по силата на Брачен договор сключен на 22.12.2014 г. между съпрузите – апартамент
20, находящ се
в гр. София, ул. „******** са поставени в изключителен дял на втория ответник,
а впоследствие е дарен на третия ответник.
Знанието за увреждането на кредитора, поради
отчуждаването на процесния имот, с което се отнема
възможността му да се удовлетвори от половината от
стойността на стойността на имотите, както по отношение на длъжника, така и
по отношение на приобретателите, трябва да е налице
към момента на извършване на транслативната сделка.
Действието е безвъзмездно, а същевременно страна по първата сделка е съпруг, а
по втората сделка - съпруг и низходящ . Длъжникът е знаел за
увреждането, доколкото срещу него вече са
били заведени осъдителни искове и е бил постановен съдебен акт, по силата на който е осъден да
заплати парична сума в полза на ищеца, а знанието на съпруга и низходящия се
предполага по силата на оборимата презумпция, уредена
в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, доколкото не се доказа противното.
Ответниците не
доказаха процесния
имот да е несеквестируем, съгласно твърденията обективирани в молба вх.№ 86287 от 21.06.2018 г.
В тази връзка съдът счита, че искът с правно
основание чл. 135 ЗЗД на ½ ид.част от процесните имоти е основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има само
ищеца. Съгласно приложения списък разноските са общо в размер на 20 113.58 лева, от
който 18 600 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
направеното от процесуалния представител на първия ответник възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 18 600 лева, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, е основателно и възнаграждението
следва да бъде намалено до 4 800
лева. На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 6 313 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г.,
роден на *** г. в гр. Москва, Руска Федерация, със съдебен адрес:***, пл. *********,
чрез адв. И.С.,сключения от К.В.Ц., ЕГН ********** и О.В.Т.,
ЕГН ********** на 22.12.2014 г. Брачен договор, вписан в служба по вписванията
под № 263, том XV, рег. № 69417, с който първия ответник прехвърля в
изключителна собственост на втория ответник собствената си ½ ид.част от недвижими имоти, придобити по време на
брака: АПАРТАМЕНТ 20 (двадесети), находящ се в
гр. София, Община Столична, ул. „********, с площ от 119,87 кв.м., състоящ се
от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая,
дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор,
апартамент № 21, двор, улица и апартамент № 19, заедно с прилежащото към
апартамента МАЗЕ № 12, находящо се в същата сграда на
сутеренно ниво кота минус 2,80 м., с площ от 4,80
кв.м., при съседи: мазе № 11, двор, мазе № 13 и коридор, заедно със съответните
принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно
с 2,48 % ид.части от дворното място, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ с площ от 1357 кв.м., представляващ УПИ
Х1У-604,605 в кв. 226 по плана на гр. София, м. „Гео Милев-Подуене-Редута“,
при граници: ул. „*********“, УПИ ХХ1У-598,599; УПИ ХХШ-602,6206,607 и УПИ
Х-610 и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 13, с площ от 20,46 кв.м., разположен в
сутерена на монолитна жилищна сграда, находяща се в
гр. София, Община Столична - район Слатина, ул. „********, при граници"
Мазе № 6, Мазе № 7, коридор, пътека и подземен гараж № 14, заедно със
съответните принадлежащи към гаража идеални части от общите части на сградата и
заедно с 0,36 % ид.части от дворното място;
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г.,
роден на *** г. в гр. Москва, Руска Федерация, със съдебен адрес:***, пл. „*********,
чрез адв. И.С., на
½ от дарения на 07.12.2015 г.
с договор за дарение между О.В.Т., ЕГН ********** и Т.К.Ц., ЕГН **********
действащ чрез законния си представител О.Т. с Нот.акт №181, том XII, рег. №
24319, дело № 1927/2015г. по описа на нотариус Д.Д.
на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ 20
(двадесети), находящ се в гр. София, Община Столична,
ул. „********, с площ от 119,87 кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна
с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две
тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № 21, двор, улица и
апартамент № 19, заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ № 12, находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус 2,80 м., с площ от 4,80 кв.м., при съседи: мазе
№ 11, двор, мазе № 13 и коридор, заедно със съответните принадлежащи към
апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с 2,48 % ид.части от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо УПИ с площ от 1357 кв.м., представляващ УПИ
Х1У-604,605 в кв. 226 по плана на гр. София, м. „Гео Милев-Подуене-
Редута", при граници: ул. „*********“, УПИ ХХ1У-598,599; УПИ ХХШ-
602,6206,607 и УПИ Х-610.
ОСЪЖДА К.В.Ц.,
О.В.Т. и Т.К.Ц. да заплатят на В. В. Г., роден на *** г. в гр. Москва, Руска
Федерация, със съдебен адрес:***, пл. „*********, чрез адв.
И.С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски в размер на 6 313
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: