МОТИВИ
към Присъда № 68/02.12.2013 г., постановена по НОХД №
416/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора:
Във внесения за
разглеждане обвинителен акт, подсъдимият С.О.М. е предаден на съд:
-за престъпление
по чл.152, ал.З, т.5 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с
чл.29, ал.1, б."а" и б."б" във връзка с чл.18, ал.1 от НК
за това, че на 28.10.2012 г. в град Г., област Стара Загора, направил опит да се
съвкупи с К.Д.К., ЕГН **********, като я
принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини и представлява опасен рецидив;
-за престъпление по
чл.213а, ал.З, т.7 във връзка с ал.2, т.1, предложение първо във
връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК
за това, че на 28.10.2012 г., в град Г., област Стара Загора, с цел да принуди К.Д.К.,
ЕГН ********** да поеме имуществено задължение в размер на 500
лв., я заплашил с убийство, като деянието представлява опасен
рецидив.
Подсъдимият С.О.М.
отрича да е извършил престъпленията по повдигнатото срещу му
обвинение.
След съпоставка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.О.М.
е роден на *** г. Произхожда от многодетно ромско
семейство, като майка му е починала отдавна.
Подсъдимият е на
практика без образование, тъй като е завършил само първи клас.
Подсъдимият е с
постоянен и настоящ адрес в град Г., ул***. Подсъдимият не е женен,
но живее на семейни начала и твърди, че има малолетен син.
Заедно със семейството си живее в къщата на баща си и втората му
съпруга, които периодично отсъстват, тъй като работят в чужбина.
Подсъдимият С.О.М. е осъждан
многократно, като по-долу ще бъдат посочени
само осъжданията му от значение за правната квалификация на деянията по повдигнатото срещу му
обвинение.
На 10.11.2006 г.,
подсъдимият С.О.М. *** - Пазарджик по изтърпяване на наказание от
две години лишаване от свобода, определено като общо на основание
чл.25 - 23 от НК по НОХД № 267/2004 г., по НОХД № 896/2004 г. и
по НОХД № 257/2005 г. -всички по описа на Районен съд - Казанлък.
Последващите му
осъждания са следните:
С Присъда №
43"и"/07.04.2008 г., постановена по НОХД № 304/2008 г. по
описа на Районен съд - Казанлък, влязла в сила на 22.04.2008 г., за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.З във връзка с чл.194,
ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК,
извършено през периода 02.01. - 19.01.2008
г., е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
" строг" режим.
С Присъда №
85"е"/14.04.2008 г., постановена по НОХД № 309/2008 г. по
описа на Районен съд - Казанлък, влязла в сила на 29.04.2008 г., за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, предложение първо във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение
второ във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК, извършено
на 02/03.02.2008 г., е осъден на две години лишаване от свобода, при
първоначален "строг" режим.
С Присъда №
61"3"/22.05.2008 г., постановена по НОХД № 428/2008 г. по
описа на Районен съд - Казанлък, влязла в сила на 06.06.2008 г., за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, предложение първо във връзка с чл.195, ал.1,
т.З във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и
б."б" от НК, извършено на 01.01.2008 г., е осъден на две
години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг"
режим.
С Присъда №
74/02.06.2008 г., постановена по НОХД № 382/2008 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, влязла в сила на 18.06.2008 г., за престъпление
по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б."а" и б."б" от НК, извършено на 13.01.2008 г., е осъден
на четири години и девет месеца лишаване от свобода при
първоначален "усилено строг" режим.
С Присъда №
117"а"/24.09.2008 г., постановена по НОХД № 656/2008 г.
по описа на Районен съд - Казанлък, влязла в сила на 09.10.2008 г., за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б."а" и "б" от НК, извършено на 17/18.01.2008 г., е осъден
на една година и шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален "строг" режим.
С Присъда №
13б"е"/30.09.2008 г., постановена по НОХД № 416/2008 г.
по описа на Районен съд - Казанлък, влязла в сила на 15.10.2008 г., за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б."а" и "б" от НК, извършено на 19.01.2008 г., е осъден на
една година и три месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг"
режим.
Със Споразумение №
103/20.05.2010 г., постановено по НОХД № 478/2010 г. по описа на
Районен съд - Казанлък, за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, предложение първо във връзка с чл.195, ал.1, т.З от НК във връзка с чл.
194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и "б" от НК,
извършено на 08/09.09.2007 г., е осъден на две години и три
месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим.
С определение по
същото дело, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23,
ал.1 от НК спрямо С.О.М. е определено общо наказание по НОХД №
304/2008 г., по НОХД № 309/2008 г., по НОХД № 428/2008 г., по
НОХД № 382/2008 г., по НОХД № 656/2008 г., по НОХД № 416/2008
г. и по НОХД № 478/2010 г. - четири години лишаване от свобода в затвор, при
"усилено строг" режим.
На 07.08.2012 г. подсъдимият С.О.М. *** по изтърпяване на горепосоченото общо наказание от четири години лишаване от свобода.
Гореизложените
обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия С.О.М. в с.з. от
03.10.2013 г., съпоставени с данните по характеристична справка -
л.86 ДП и декларация за семейно, материално и имотно
състояние - л. 107 ДП, както и въз основа на справка на съдимост
на подсъдимия - рег. № 1964/19.09.2013 г., с
приложени към нея бюлетини - л.43-63 нохд
и справки от ГД "Изпълнение на наказанията" София рег. № 17379/12.11.2012 г. -
л.81 ДП и рег.№ 13349/26.09.2013 г. - л.65 нохд.
Пострадалата К.Д.К.
- родена през 1928 г., е самотно живееща възрастна жена. Съпругът й и
единственият й син са починали. Има родственици в град Т.
Свидетелката К.Д.К.
***. През улицата, в къщата срещу нейната, живеят свидетелите
Т.Т.К. и А.К.К., заедно със семейството на сина си - свидетелят К.А.К..
Подсъдимият С.О.М.
познавал пострадалата, знаел я и къде живее. Така се случило, че
около месец след излизането му от затвора, през м.09.2012
г., негов родственик го повикал, за да нацепят заедно дърва
за през зимата на една жена. По този повод подсъдимият влязъл в двора на самотно живеещата К.Д.К.,
тъй като именно нейните дърва били за
цепене. За свършената работа подсъдимият и родственикът му получили 50 лв. Няколко дни по-късно подсъдимият, този път
заедно с леля си, отишъл в дома на
свидетелката К.Д.К., за да нарежда по-рано нацепените дърва. Като наредили дървата, подсъдимият поискал от баба К.
20 лв. - за да си разделят с леля си по 10 лв. Възрастната жена обяснила, че в себе си няма пари, но че ще отиде и ще вземе от
съседите. Казала на подсъдимия и на
леля му да излязат от двора и да я изчакат на улицата. Като заключила входната
врата, баба К. пресякла улицата и отишла при съседката си Т.Т.К., която вече се чудела какво прави
подсъдимият в двора на възрастната жена, знаейки, че той многократно е
бил преди това в затвора. Баба К. взела на
заем от съседката си 20 лв., които дала на подсъдимия и леля му. Като ги изпратила, отново отишла при съседката си Т.Т.К.
и й върнала взетата на заем сума. Баба К. не за първи път постъпвала по този начин, тъй като искала всички да мислят,
че не държи в себе си пари, а че ги съхранява у съседите си.
Свидетелят М.О.Р.
е далечен роднина на подсъдимия и също като него живее на ул.*** в град Г.. Около 0.30
часа, на 28.10.2012
г., двамата случайно се срещнали на ул.***.
И двамата вече били подпийнали.
Подсъдимият С.О.М. - наричан в ромската махала с името Г.
- поканил свидетеля М.О.Р. да тръгне с него за по още едно питие.
Тръгнали към центъра на града. Отишли до супермаркет "Аскент", находящ се в
близост до училището, но магазинът бил затворен. По тази причина
продължили пътя си - към друг магазин, също супермаркет "Аскент", но денонощен, който се намирал до сградата на
фирма "Булметал" в град Г.. По това време
на работа в магазина, като продавач-консултант, бил свидетелят Г.К.Г..
Подсъдимият С.О.М. купил бяло "Механджийско вино" - в пластмасова
бутилка и заедно със свидетеля М.О.Р. седнали на скамейка в близост до магазина,
където пили от виното. По някое време тръгнали отново към центъра на
град Г., защото подсъдимият С.О.М. настоявал да отидат до
Полицейския участък. Било след 01.00 часа, когато двамата мъже стигнали до
Полицейския участък. Подсъдимият С.О.М. влязъл в сградата. Тази
вечер, дежурен на пост № 1 бил полицейският служител - свидетелят Г.Б.Г..
Пред него подсъдимият - все още с бутилката бяло вино в ръка - започнал несвързано да
обяснява, че някой го е напсувал и че иска
да подаде жалба. Виждайки нетрезвото състояние на подсъдимия, свидетелят Г.Б.Г. успял да го отпрати, уговаряйки го първо да се наспи, а сутринта да се
върне в Полицията, ако още настоява
да се оплаква. От Полицейския участък подсъдимият С.О.М. и М.О.Р. тръгнали обратно към ромската махала.
Придвижвайки се в тази посока стигнали до затворения супермаркет "Аскент", в
близост до който била къщата на свидетеля Л.П.Л. - началник участък "Полиция" в град Г.. Въпреки че отдавна било минало полунощ, подсъдимият започнал да вика
свидетеля по име. Настоявал
свидетелят Л.П.Л. да излезе от дома си. Крещял, че са го обидили, а пък никой от служителите на Полицията не иска да му обърне внимание. След като всичките му домашни се
събудили от виковете на подсъдимия,
свидетелят Л.П.Л. излязъл на улицата. Последвала кратка, но шумна
разправия с подсъдимия, който бил видимо пиян, а и размахвал бутилката с бяло "Механджийско вино". С помощта
на свидетеля М.О.Р. - който от време
на време придърпвал подсъдимия за ръката
и настоявал да си ходят - свидетелят Л.П.Л. успял да отпрати късния си посетител. След тази случка
подсъдимият С.О.М. и свидетелят М.О.Р. продължили пътя си към ромската махала, но
в близост до тото-пункта в центъра на града, около градските тоалетни, се скарали. След спречкването
помежду им свидетелят М.О.Р. се
запътил към дома си, без да се интересува за
понататъшните намерения на
подсъдимия.
Оставайки сам,
подсъдимият С.О.М. тръгнал към намиращата се в близост къща на
пострадалата К.Д.К.. Подсъдимият прескочил оградата и проникнал в
двора на къщата, след което през незаключената
входна врата влязъл в жилището на възрастната жена и в стаята, в която тя по
това време спяла. Свидетелката К.Д.К. се
събудила от лая на кучето. Докато се ослушвала, усетила как някой ляга при нея в леглото. Тъй като стаята не била осветена, в
началото свидетелката не разбрала кой е нощният й посетител. Помислила си, че е
възможно това да е племенникът й – М., и попитала: "М., ти ли си? Защо идваш по
това време?" Мъжът обаче й отвърнал, че не е М.. После й казал, че иска
да се ожени за нея. Намирайки се в леглото при пострадалата,
подсъдимият С.О.М. насила свалил бельото на възрастната жена и разтворил
краката й. Сложил ръка на устата й, за да не вика, извадил половия си член и
казал на пострадалата да му даде един път да си свърши работата. Тъй
като възрастната жена се съпротивлявала - ритала с крака подсъдимия и се
опитвала да го отблъсне с ръце, той започнал да я бие - най-вече по главата
и устата. Казал й да не вика, защото само ще си направи кефа. Обяснил на баба К., че
си иска от нея, защото била негов човек и я обичал. Тъй като пострадалата продължавала да оказва съпротива, а и тъй като бил пиян, подсъдимият не успял да проникне с половия
си член във влагалището на
пострадалата. Неуспешен бил и опитът му да проникне в ануса на жената. Най-накрая, за да удоволетвори
нагона си, подсъдимият започнал да масажира
половия си член с ръце и да го тика в
устата на възрастната жена, заставяйки
я да го лапне.
Докато подсъдимият
се опитвал да удоволетвори сексуалния си нагон
чрез вагинален и анален секс, а после и чрез фелацио, свидетелката К.Д.К.
разбрала, че това е мъжът, който преди около месец е
цепил дърва в двора й. Разпознала подсъдимия по гласа, а по някое време и силуетът
му се откроил на прозореца. Като попитала: "Ти, дето ми цепи дървата
ли си, бе?", подсъдимият отвърнал, че го е познала и после обяснил, че
е пиян.
След сексуалното
насилие спрямо баба К., подсъдимият решил, че може да й вземе и
пари. Поискал й 500 лв., като заплашил жената, че ще я убие,
ако не му ги даде. Пострадалата обяснила, че няма пари. Припомнила на подсъдимия,
че за да плати 20 лв. когато са й нареждали дървата, е взела пари от съседите.
Подсъдимият се съгласил, че казва истината, но продължил да настоява за сумата
от 500 лв. Обяснявайки на пострадалата, че затворът не го плаши, тъй като лежал там пет години, подсъдимият наредил на
възрастната жена - заплашвайки да я
убие, ако разкаже някому за случилото се - да отиде у съседите си и да вземе пари от тях.
Свидетелката К.Д.К. привидно се съгласила. Казала на подсъдимия, че ще
отиде при съседите си и ще им поиска пари, но че е най-добре той да я изчака
вън от къщата й.
Вече било около 04.30 часа, когато
пострадалата К.Д.К. започнала да звъни на
звънеца на съседите си - семейство Колеви, и ги събудила. Пръв излязъл, тъй както бил бос и по нощница, свидетелят А.К.К.. Още докато отварял входната врата, съседката
му К. се провряла под ръката му и
влязла в двора. Задъхано казала: "Чакай, да не ме хване!". Възрастната жена треперела и плачела.
В този момент дошла съпругата на свидетеля А.К.К. - свидетелката Т.Т.К.. Баба К. обяснила, че в къщата й е влязъл един
циганин, казала, че е онзи, който е
нареждал дърва в двора й, но не се сеща за името му. Когато свидетелят А.К.К. попитал съседката си какво й е
направил този мъж, възрастната жена
му отговорила: "Всичко ми прави!". Чорапите на баба К. били свалени,
а косата - разчорлена. Не спирала да плаче и непрекъснато повтаряла: "Тук
ще стоя, тук ще стоя!. Няма да се
връщам у нас, защото той ме чака отвън!". Свидетелят А.К.К. се показал на входната врата и видял до големия контейнер за боклук, поставен на ъгъла на
улицата, в близост до къщата на баба К.,
"един циганин", който побягнал. Тъй като не бил облечен, свидетелят А.
К. К. не излязъл на улицата. След непознатия, обаче, с дървен сап в ръце, се втурнал свидетелят К.А.К.,
който, слизайки в двора при
родителите си, чул несвързания разказ на баба К.. Докато преследвал непознатия мъж, който прибягал през намиращата се в близост градина, улична лампа - на завоя, при
един ъгъл, осветила лицето на
беглеца и свидетелят К.А.К. разпознал подсъдимия С.О.М.. Последният бил известен на всички в градчето, поради
лошата си слава. Знаейки вече кой е нападнал баба К., свидетелят К.А.К. се отказал от гонитбата и се върнал в дома
си, от където по телефона се обадил в
Участък "Полиция" - Г..
По-късно сутринта,
същият ден - 28.10.2012 г., подсъдимият С.О.М. бил задържан в РУ
"Полиция" - Казанлък.
Първата част от гореизложените фактически
обстоятелства – тази, свързана с
първоначалния контакт между подсъдимия и пострадалата по повод нуждата на последната някой да й нацепи дърва за
зимата - които обстоятелства само с
едно изречение са вметнати сред фактите от обвинителната теза, но които съдът прие, че заслужават по-голямо внимание
в аспекта на това, че обясняват защо
среднощният посетител на баба К. е счел,
че възрастната жена може да му даде пари като вземе такива от съседите си, съдът прие за установени, въз основа
на обясненията на подсъдимия С.О.М.,
съпоставени с показанията на свидетелките
К.Д.К. и Т.Т.К.. Относно тези фактически
обстоятелства между посочените гласни доказателства не съществуват противоречия, които да налагат обсъждането
им.
Поведението на
подсъдимия С.О.М. в първите часове на 28.10.2012 г., преди
нахлуването му в дома на пострадалата - където след деянието е
намерена бутилка бяло "Механджийско вино" с негови пръстови отпечатъци (което ще
бъде обсъдено по-долу) - се установява от обясненията му, както и от
показанията на свидетелите М.О.Р., Г.К.Г. - дадени в хода на
съдебното следствие и в хода на досъдебното производство
(л.49 ДП), последните приобщени на основание чл.281, ал.4 във
връзка с ал.1, т.1 от НПК, Г.Б.Г. и Л.П.Л.. Въпреки
противоречията в показанията на свидетеля Г.К.Г.
(продавач-консултант в супермаркет "Аскент")
от двете фази на наказателното производство относно това сам
ли е бил подсъдимият, когато е пазарувал - като съдът кредитира
тези от досъдебното производство, поради това, че са по-детайлни и по-конкретни, а и
поради това, че на същите съответстват
останалите от горепосочените гласни доказателства, като цяло между
обсъжданите доказателства няма противоречия относно това, че в малките часове на 28.10.2012 г. подсъдимият е
бил заедно със свидетеля М.О.Р., че придружен от него е закупил от
свидетеля Г.К.Г. бутилка бяло "Механджийско
вино", както и че среднощната разходка
на двамата братовчеди, чийто маршрут е определял подсъдимият, е включвала Полицейския участък на град Г. и дома
на началник участък "Полиция"
- Л.П.Л..
Основните
доказателствени източници за обстоятелствата на случилото се в
дома на пострадалата са:
-показанията на
самата пострадала К.Д.К. от двете фази на наказателното
производство (като тези от досъдебното производство, дадени по реда на чл.223
от НПК - л.41 ДП, са приобщени на основание чл.281, ал.1,
т.2, предложение второ от НПК) и показанията на свидетелите, живеещи в
съседство с възрастната жена - А.К.К., Т.Т.К. и К.А.К.;
-заключенията на
изготвените две съдебно-медицински експертизи (по отношение
наличието на травматични увреждания у подсъдимия С.О.М.
и пострадалата К.Д.К.);
-обстоятелствата,
констатирани при осъществените на 28.10.2012 г. в 8.30
часа и в 14.20 часа два огледа на местопроизшествие и иззетите при извършването
им веществени доказателства;
-заключенията на
съдебно-биологична и на две дактилоскопни експертизи,
имащи за обект на изследване веществени доказателства, иззети при
огледите.
Тезата на
защитата, че между показанията на свидетелката К.Д.К. от двете фази
на наказателното производство са налице съществени противоречия не отговаря на
основанието от процесуалния закон, въз
основа на което са приобщени към доказателствата показанията на тази свидетелка от досъдебното производство и не
съответства на реалното съдържание на
обсъжданите показания. Показанията на свидетелката К.Д.К. и от двете
фази на наказателното производство са логични и
последователни, като напълно обяснимо - с оглед чувствата на срам и неудобство - е това, че разказът на свидетелката в
хода на досъдебното производство
относно упражненото спрямо нея сексуално насилие е значително по-подробен. Обстоятелството, че свидетелката,
жена на почти 85 години, в разказа си
пред съда не си спомня името на подсъдимия - и вместо С., го нарича С. - не е в противоречие със съобщеното
от нея в досъдебното производство, тъй като - освен, че в съдебно заседание
визуално разпознава подсъдимия като среднощния си нападател -
свидетелката индивидуализира личността му с описанието, че
той е онзи, който известно време преди случката е нацепил
дървата в двора й, а после ги е наредил. Целокупният разказ на
свидетелката К.Д.К. за преживяното в първите часове на
28.10.2012 г. съответства в детайли на съобщеното от нея пред
свидетелите Т.Т.К., А.К.К. и К.А.К., което последните преразказват - например, как
първоначално не е разпознала нападателя си и
как после той се изненадал когато му съобщила,
че е този, който е цепил и нареждал дървата й; как по време на сексуалната гавра й е повтарял, че иска да се
ожени за нея; как го убедила, че няма пари в къщата си. Този разказ съответства
още и на установеното чрез други
доказателствени източници (предмет на обсъждане по-долу) -съобщеното от пострадалата сексуално насилие и за
това, че е била бита най-вече
по-главата се потвърждава от експертните становища в заключенията на изготвените съдебно-медицинска и съдебно-биологична
експертиза; това, че подсъдимият е
носел със себе си шише с вино - от фактите, установени при огледа на
местопроизшествие и заключенията на дактилоскопните
експертизи.
Поради всичко
гореизложено, съдът прие разказът на пострадалата -в
показанията й от двете фази на наказателното производство, които са логични, последователни
и взаимно допълващи се, за достоверен.
Съдът няма
основания да не кредитира като истинни и показанията на
свидетелите А.К.К., Т.Т.К. и К.А.К.. Никой от тях не е в
някакви особени отношения с подсъдимия -породени от минал конфликт
или друга причина, нито пък има личен интерес от съобщаване на фактите, които излага.
Поради това и тъй като липсват противоречия -
между посочените показания и между тях и останалите доказателства по делото, съдът ги прие за
истинни.
Относно протоколите
за оглед на местопроизшествие и установеното чрез веществените
доказателства - иззети при извършването им, както и относно
тезата на защитата за негодност на същите като доказателствено средство:
Видно от
съставените протоколи - л.23, съотв. л.25 ДП - в дома
на пострадалата К.Д.К.,***0.2012 г. са извършени два
огледа на местопроизшествие.
Първият оглед е
започнал в 08.30 часа, като при извършване на този оглед,
от стаята, обитавана от възрастната жена, от пода, от място, отстоящо на
1.50 м. от западната стена и на 1.50 м. от южната стена, са иззети женски долни
гащи, скъсани в областта на ластика; а от малка маса (с подробно посочено
местоположение на масата и размери) е иззета пластмасова зелена на цвят
бутилка с надпис "Механджийско бяло сухо вино" с течност в нея, като
са свалени дактилоскопни следи от
външната страна на бутилката. При втория, допълнителен оглед на същото
помещение, започнал в 14.20 часа, от леглото в стаята са иззети
една зелена калъфка за възглавница и вълнено бежово одеало.
В протокола за
първия оглед като поемни лица са посочени Д.П.К. и С.А.С., а в този
за допълнителния оглед - С.А.С. и И.Н.П. -
всички разпитани като свидетели по
делото.
Разпитът на
посочените в протоколите за оглед поемни лица като свидетели
се наложи от това, че свидетелят Л.П.Л. началник участък
"Полиция" - град Г., обяснявайки пред съда при какви обстоятелства,
в първите часове на 28.10.2012 г. е бил обезпокоен в дома си от
подсъдимия С.О.М., посочи, че отивайки няколко часа по-късно
на местопроизшествието - къщата на баба К., в двора, на пътеката към
къщата видял бутилка вино - като тази, която подсъдимият държал часове преди
това, по времето, когато го събудил с викове от улицата пред дома му. Свидетелят
Л.П.Л. твърди: "Тогава ми мина през ума, че тая работа я е направил само Г.".
Значимостта на
бутилката с вино като веществено доказателство се състои
в това, че от заключението на изготвена в хода на досьдебното
производство дактилоскопна експертиза -
Протокол № 152/29.10.2012 г., л.52 ДП - и от заключението на
допълнителна дактилоскопна експертиза - Протокол
№ 611/11.10.2013 г. (назначена в хода на съдебното следствие, поради
факта, че първото експертно заключение съдържа произнасяне само относно
една от всички годни дактилоскопни следи), се
установи, че и трите годни дактилоскопни
следи - иззети от пластмасовата бутилка "Механджийско вино",
намерена при първия оглед на местопроизшествие, са оставени от подсъдимия
С.О.М. - двете от левия му среден пръст, а третата - от втората фаланга на левия му
показалец.
От показанията на
свидетелите Д.П.К. и С.А.С. се установи, че и двамата - живеещи в
съседни къщи - са присъствали при огледа на местопроизшествие, започнал в 8.30 ч.
Първият от тях се озовал на
местопроизшествието, тъй като от любопитство, виждайки полицейски коли, отишъл до къщата на баба К., за
да разбере какво става, а вторият - бил нарочно повикан за целта от дома
му. Обстоятелството, че свидетелят Д.П.К. е
наблюдавал действията на полицейските органи
по време на огледа през прозореца, гледащ към стаята на баба К. и от вратата (за свидетеля С.А.С. се установи, че е
бил в стаята, застанал до вратата) по
никакъв начин не означава - както твърди защитата - че този свидетел не е присъствал на огледа. Свидетелят Д.П.К. - тъй както и свидетелят С.А.С. - е пребивавал на мястото на извършване на огледа и е
наблюдавал непосредствено случващото
се, което е достатъчно да се приеме, че е участвал при извършването му - в смисъла на чл.156, ал.1 от НПК. От показанията на свидетелите Д.П.К.
и С.А.С. се установи, че макар и да
не са прочели лично съставения протокол за оглед, са били наясно с точното му съдържание, тъй като
полицаите обяснявали действията, които
извършват и описват в протокола и тъй като накрая на поемните лица бил прочетен готовия такъв. В тази връзка, свидетелят С.А.С. е категоричен, че всичко от съдържанието на тогава прочетения му протокол отговаряло на реално
видяно от него по време на огледа.
От показанията на
свидетелите Д.П.К. и С.А.С. се установи и друго - че двамата реално са били на местопроизшествието
преди започване на огледа в 8.30 часа (свид Д. П. К.:
"Никой не ме е извикал за огледа. Беше дори преди 8.30 часа. Събудих се
и излязох от дома си."; свид. С. А. С.:
"Огледът като пише, че е започнал в 8.30 часа, искам да кажа,
че мен по-рано ме извикаха - беше осем без нещо."). От съдържанието на
издадената на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР заповед за задържане
на подсъдимия - л. 101 ДП, се установява, че подсъдимият С.О.М.
е бил задържан за срок от 24 часа в 8.30 часа, на 28.10.2012
г., въпреки, че самият подсъдим - който отрича вечерта въобще да е
ходил до къщата на пострадалата - твърди, че това е станало
по-късно: ".. към 10 часа дойдоха полицаите и .. си ме прибраха...". Фактът,
че подсъдимият не е бил задържан преди започване на огледа на местопроизшествие
в дома на пострадалата, изключва възможността да е налице
манипулиране на доказателства - бутилката с вино като веществено доказателство,
уличаващо подсъдимия, да е била подхвърлена (нарочно поставена) на
местопроизшествието.
Същевременно
от показанията на свидетеля Г.Б.Г. (дежурен
на пост № 1 в У"Полиция" - Г.) и тези на свидетеля К.А.К. (сигнализирал по телефона за случилото се) се
установи, че още по време на
телефонното обаждане вторият от посочените свидетели е съобщил кого е преследвал по улицата и защо, което
означава, че свидетелят Л.П.Л.,
отивайки на местопроизшествието в качеството си на началник участък "Полиция" - град Г., вече е знаел срещу
кого е постъпилият сигнал за
извършено престъпление. От тук следва и, че твърденията му, касаещи точното местонахождение на местопроизшествието
на бутилката "Механджийско вино", която е в основата на
дълбокомисленото му съждение, че като
видял бутилката с вино, разбрал, че "..тая работа я е направил само Г.", са произволни и произтичат от
стремежа му да се самоизтъкне,
че лично е открил извършителя на престъпното деяние.
Въз основа на
съпоставка на показанията на свидетелите С.А.С. и И.Н.П. - двамата
били заедно, когато били повикани като поемни лица при извършване
на допълнителния оглед, започнал в 14.20
часа, съдът прие, че няма основания да дискредитира и този, втори оглед на местопроизшествие.
Въз основа на
гореизложеното, съдът прие тезата на защитата на подсъдимия С.О.М.
за негодност на протоколите за оглед на местопроизшествие като
доказателствено средство, поради опорочаване при извършване на
посоченото действие по разследването в резултат на нарушаване
на разпоредбите на чл.156, ал.1 във връзка с чл.137, ал.1 от НПК,
а от там и за негодност на веществените доказателства - иззети при извършването
им, за неоснователна.
Иззетите при двата
огледа на местопроизшествие в дома на К.Д.К. зелена калъфка за
възглавница, вълнено бежово одеяло и женско бельо (скъсани в
областта на ластика долни гащи) са обект на изследване и на
съдебно-биологична експертиза по веществени доказателства -№
25/27.11.2012 г., л.73 ДП, заключението на която, изготвено от вещото лице
Д.Д.С., съдът възприе като пълно, ясно и обосновано. От посоченото
заключение се установява, че по първия от посочените обекти (веществени доказателства по делото) - е
установено петно от човешка кръв. Вещото
лице заключава - в чийто изводи не съществуват основания за съмнение - че кръвта по зелената калъфка за
възглавница е с кръвно-групова принадлежност
А(бета) по системата АВО и може да бъде отделена от лица с кръвно-групова принадлежност А(бета), към която
принадлежат както подсъдимият С.О.М.,
така и пострадалата К.Д.К.; че
отделените влакна, намерени върху зелената калъфка за възглавница и женското бельо, представляват
човешки косми, показващи морфологични признаци на сходство с тези, иззети за
сравнителен анализ от главата на
подсъдимия С.О.М. и от главата на К.Д.К..
Наличието на горепосоченото петно
човешка кръв върху зелената калъфка за възглавница потвърждава упражняването на
физическо насилие спрямо пострадалата К.Д.К.,
както и това, че е било осъществено, по начина, съобщен от пострадалата
- чрез удари, най-вече в областта на
главата.
На горепосоченото заключение на
съдебно-биологичната експертиза по
веществени доказателства, съответно - на показанията на пострадалата, съответства установеното чрез заключението на
съдебно-медици нека експертиза на
живо лице - № 454/28.10.2012 г., л.63 ДП - изготвено от вещото лице д-р Т.Г.П.. В посоченото заключение, вещото
лице излага, че при извършен на
28.10.20012 г., в 10.30 часа преглед на К.Д.К. са установени оток в
окосмената лява част на главата; кръвонасядане по дясната повърхност на лицето; оток и кръвонасядания по горната устна на устата; овални кръвонасядания
по дясното бедро; кръвонасядане, оток и охлузвания по лявото бедро. Вещото лице заключава,
че описаните и установени
травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
начина и време, съобщен от
пострадалата и че са с давност не повече от 6-12 часа, считано от часа на прегледа; че овалните кръвонасядания
по бедрата добре отговарят да са от притискане
и натиск с човешки пръсти. В заключението се излага, че констатираните
травматични увреждания са причинили болки и страдание.
Пред съда вещото
лице д-р Т.Г.П. пояснява, че констатираните от него оток и кръвонасядания
по горната устна на устата на пострадалата
обичайно се причиняват чрез нанасяне на удар или притискане на устата с предмет или човешка ръка; че кръвонасядането по дясната повърхност на лицето също отговаря да е получено по този
механизъм. Вещото лице пояснява и,
че тъй като установените травматични увреждания в областта на главата и
лицето на постралата са с различни повърхнини, същите
не могат да бъдат получени чрез еднократен
удар - например при сблъсък в отворено крило
на врата.
На 28.10.20012 г., в
10.30 часа от вещото лице д-р Т.Г.П. е извършен преглед и
на подсъдимия С.О.М., като от изготвеното заключение на тази
съдебно-медицинска експертиза на живо лице - № 455/28.10.2012 г.,
л.58 ДП - се установява, че при извършения преглед на подсъдимия са
установени оток и кръвонасядане по тръбната повърхност на дланта и
към китковата става на десния горен крайник; раничка със забелване
на повърхностния слой на кожата в дъното на нокътя на първи пръст на дясната ръка. Вещото лице заключава, че
описаните и установени травматични
увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи и тъпо ръбести предмети и отговарят да са с
давност не повече от 6-12 часа, считано от часа на прегледа.
В хода на съдебното
следствие вещото лице д-р Т.Г.П. пояснява, че установите у
подсъдимия травматични увреждания отговарят да са причинени при оказване на
съпротива от друго лице и в тази връзка, че
е напълно възможно констатираното забелване на повърхностния слой на
кожата да е причинено чрез одраскване от човешки нокът.
От изложеното
по-горе е видно, че установените телесни увреждания при пострадалата и при
подсъдимия отговарят да са получени при упражнено физическо
и сексуално насилие спрямо пострадалата (показателни за последното са овалните кръвонасядания по двете бедра), срещу което същата се е съпротивлявала, наранявайки от своя страна
насилника си, като особено значим за фактите по делото е не само видът и
механизмът на причиняване на телесните
увреждания, но и това, че обсъжданите телесни увреждания са причинени -
и на двете лица - по едно и също време - факт, отнасящ се към изводите за авторството на деянието.
В хода на досьдебното производство е изготвена съдебно-психиатрична
експертиза по отношение на подсъдимия С.О.М., заключението на която -
№ 116/03.12.2012 г., л.68 ДП, е изпълнено от вещото лице д-р Г.Д.К..
В обстоятелствената част на посоченото
заключение, вещото лице излага - в чието експертно мнение не съществуват
основания за съмнение - че по време на
деянието подсъдимият С.О.М. е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване. В заключението е пояснено, че при тази
форма на опиване не се констатира болестна психопатологична симптоматика, която да предизвика краткотрайно
разстройство на съзнанието; че ролята
на алкохолното опиване се свежда до разтормозване на личностовите нагласи, поради отпадане на корективните
функции на съзнанието и манифестиране
на поведение, базирано на по-глъбинни личностови дадености. Вещото лице д-р Г.Д.К. заключава, че подсъдимият С.О.М. не страда от психично
заболяване и че същият е могъл по време на извършване на деянието да
разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Въз основа на всичко
изложено съдът прие за установени горепосочените факти на
случилото се в първите часове на 28.10.2012 г. в дома на
К.Д.К. ***.
Тезата на защитата,
че събраните по делото доказателства не позволяват направата на
категоричен извод за авторството на деянието, е неоснователна.
Съпоставяйки
установеното чрез показанията на пострадалата К.Д.К., която уличава
без колебание подсъдимия като среднощния си нападател и
установеното, чрез показанията на свидетеля К.А.К., който е
категоричен, че именно подсъдимият е лицето, което е преследвал
по улицата, непосредствено след деянието; отчитайки обективно
установения факт на наличие на дактилоскопни следи,
оставени от подсъдимия върху бутилка "Механджийско
вино", намерена в дома на пострадалата, където същият отрича да е влизал,
както и обстоятелството, че по едно и също време пострадалата и
подсъдимият са претърпели травматични увреждания, отговарящи да
са получени при установените факти от деянието, съдът изведе
като единствено възможен извод този, че подсъдимият С.О.М., който
е знаел, че К.Д.К. е самотно живееща възрастна жена и е имал
основания да счита, че тя държи пари при съседите си, е лицето, което е направило опит да
я изнасили и което я е изнудвало за пари.
При така
установените факти и обстоятелства, съдът прие следното ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
По обвинението за
престъпление по чл.152, ал.З, т.5 във връзка с ал.1, т.2 във
връзка с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" във връзка с чл.18,
ал.1 от НК:
От изложеното
по-горе е видно, че на 28.10.2012 г., подсъдимият С.О.М.
направил опит да се съвкупи с К.Д.К. - на 83 години, в дома
й, находящ се в град Г., област Стара Загора.
Поради това, че възрастната жена е оказвала съпротива в рамките на
своите възможности (резултат от която са причинените й кръвонасядания
по дясното бедро, кръвонасядане, оток и
охлузвания по лявото бедро - имащи характер на защитни
телесни повреди, причинени при противодействие срещу извършителя), за да
сломи тази съпротива подсъдимият упражнил физическа сила, нанасяйки удари на пострадалата най-вече в областта на лицето и главата, а и заплаха - обективирана
в цялостното му агресивно поведение,
нетърпящо неподчинение. Макар и физически да е превъзхождал значително
възрастната жена, подсъдимият не успял да довърши започнатия принудителен полов акт - поради употребения
алкохол и поради оказваната му съпротива.
Подсъдимият не успял да реализира престъпния си умисъл не защото е осъзнал обществената и морална укоримост на поведението си, а защото не е могъл да довърши престъплението по
независещи от волята му причини.
Поради това, че не удоволетворил половия си нагон при опита си за
изнасилване, подсъдимият С.О.М. предприел други насилствени действия
с цел удоволетворяване на половото си желание, но такива
без съвкупление - направил опит да проникне с пениса си в ануса на възрастната
жена и я принудил да лапа същия. Тъй като срещу подсъдимия няма
повдигнато обвинение и за блудство по чл.150 от НК, макар в случая опитът
за изнасилване и блудството да са извършени с отделни действия, осъществяването
на последните се явява само отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство.
Подсъдимият С.О.М.
е действувал при форма на вина - пряк умисъл. Прекият умисъл на
подсъдимия е обективиран в цялостното
му поведение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им и именно
защото е действувал с това съзнание, щом
на улицата се е появил свидетеля К.А.К., е избягал от местопрестъплението, за да не бъде разкрит.
Опитът за изнасилване
е извършен от подсъдимия С.О.М. в срока по чл.ЗО, ал.1, предложение
първо от НК спрямо осъждането му на четири години лишаване от
свобода - определено като общо наказание на основание чл.25,
ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК спрямо по НОХД № 304/2008 г., по
НОХД № 309/2008 г., по НОХД № 428/2008 г., по НОХД № 382/2008 г.,
по НОХД № 656/2008 г., по НОХД № 416/2008 г. и по НОХД
№ 478/2010 г. Както е посочено по-горе, наказанието от четири години лишаване
от свобода е изтърпяно от подсъдимия на 07.08.2012 г.
Основание за опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б."б" от НК е наличието на
две или повече осъждания, а не присъди - в този смисъл изцяло Решение №
138/07.04.1997 г. на ВКС, н.д. № 586/1996 г., I н.о. Поради това и тъй като
наказанието лишаване от свобода по предходните осъждания - предшестващи
посоченото за срок от четири години - е изтърпяно от подсъдимия
С.О.М. на 10.11.2006 г. (повече от пет години преди деянието),
извършеният от него опит за изнасилване представлява опасен
рецидив по чл.29, ал.1, 6."а" от НК, не и по чл.29, ал.1, б.
"б" от Н К.
Като съобрази всичко гореизложено, съдът
прие, че след като на 28.10.2012 г. в град Г., област Стара Загора, направил
опит да се съвкупи с К.Д.К., род. през 1928
г., принуждавайки я към това със сила
и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и представлява опасен рецидив,
както от обективна, така и от субективна
страна подсъдимият С.О.М. е осъществил състава на чл.152, ал.З, т.5 във
връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" във връзка с чл.18, ал.1 от НК, в извършването на
което престъпление го призна за
виновен.
С оглед
горепосоченото относно вида опасен рецидив, съдът призна подсъдимия
С.О.М. за невинен в това, извършеният от него опит за изнасилване, представляващ опасен
рецидив, да осъществява и чл.29, ал.1, б."б" от НК, поради което го
оправда в тази част от повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.152, ал.З, т.5 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и
б."б" във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
За горепосоченото
престъпление, в извършването на което съдът призна подсъдимия С.О.М. за
виновен, законът предвижда наказание от три до петнадесет
години лишаване от свобода.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства:
-изключително
високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, който
е осъждан многократно извън присъдите от осъждането му, определящо
правната квалификация на извършеното от него престъпление като
такова при условията на опасен рецидив и предвид това, че
е извършил престъплението в изключително къс срок - по-малък и от три месеца
- считано от излизането си от затвора - обстоятелства, дефиниращи подсъдимия
като личност, представляваща сериозна опасност за обществото, чиито стандарти
за социално поведение упорито нарушава;
-високата степен на обществена опасност
на деянието предвид това, че е осъществено
нощем, в състояние на обикновено алкохолно опиване, спрямо самотно живееща възрастна жена, както и че
осъществяването му е било последвано
от блудствени действия спрямо жертвата; още предвид немалкия интензитет на упражнената сила за
сломяване съпротивата на пострадалата
и предвид това, че тази сила е била упражнена спрямо почти беззащитна с оглед на възрастта си жена;
-причините, поради
които престъплението е останало недовършено, посочени по-горе;
-обстоятелството, че
в резултат на деянието са причинени несьставомерни общественоопасни последици - засегнато е чувството на обществена
сигурност на самотно живеещите в малките населени места възрастни
жени;
-относително
младата възраст на подсъдимия - род. 1982 г.,
семейното му положение и социална среда;
-обстоятелството, че
чрез обясненията си по фактите относно деянието, макар и
интерпретирайки съобщеното в своя полза, формално подсъдимият
съдейства за установяване на обективната истина.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е налице превес на отегчаващите отговорността такива,
поради което определи на подсъдимия С.О.М. наказание над средния размер с оглед
на предвиденото в закона и го осъди на десет години лишаване от свобода.
По обвинението за
престъпление по чл.213а, ал.З, т.7 във връзка с ал.2, т.1,
предложение първо във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" и
б."б"
от НК:
От установените
факти по делото е видно, че на 28.10.2012 г., след сексуалното
насилие спрямо пострадалата К.Д.К., подсъдимият с цел да
принуди възрастната жена да се разпореди в негова полза със сумата от 500
лв., я заплашил с убийство.
Заплахата на
подсъдимия е материализирана в заканата му спрямо пострадалата, че ще я
убие, ако не му даде парите, придружена с цинично обяснение, че затворът не го плаши, тъй като е лежал там пет години. С
оглед на конкретната обстановка, при
която е отправена тази заплаха и предхождащото
отправянето й поведение на подсъдимия (упражнил преди това сексуално насилие спрямо възрастната жена),
както и с оглед на конкретното
съдържание на заканата за насилие (изразяващо се в заплаха за причиняване на смърт), тя е била от характер да
възбуди основателен страх за осъществяването й у пострадалата. Доказателство за
последното е емоционалното състояние
на К.Д.К. - непосредствено след деянието
- съобщено от свидетелите А.К.К., Т.Т.К.
и К.А.К.. Упражнената от подсъдимия С.О.М.
принуда обективно е била насочена към принуждаване на пострадалата да се разпореди в негова полза със
сумата от 500 лв. Обвинителната теза,
че принудата е упражнена с цел възрастната жена да поеме имуществено задължение, е необоснована.
Подсъдимият е заставил свидетелката да отиде и вземе пари от съседите си по
една единствена причина бил е убеден
(след като пострадалата му припомнила, че дори и за нареждането на дърва е нямала в себе си пари, а за
да плати е взела от комшиите), че
баба К. няма пари в дома си и че в случаи на нужда взема пари от съседите си. Или иначе казано, изпращането
на възрастната жена за пари у
съседите й е било само средство, подчинено на целта - баба К. да се разпореди с исканата сума пари в полза на
подсъдимия. Тъй като изнудването по
чл.213а, ал.1 от НК е формално престъпление, на просто извършване и се явява
довършено с осъществяване на дейността, в която се изразява заплашването и предявяване на исканото от
пострадалия поведение - за разлика
от престъплението по чл.214, ал.1 от НК, което е резултатно и е довършено, когато вследствие на упражнената
принуда пострадалият осъществи акт на
имуществено разпореждане, от който настъпи имотна вреда -поведението на К.Д.К.
след отиването й в дома на съседите й, се
явява ирелевантно за състава на престъплението по
повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Подсъдимият е
действал при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е,
че възрастната жена не иска да му даде сумата от 500 лв., както и че в следствие
на заплахата с убийство, у нея ще възникне страх, който ще я подтикне да
действа против волята си - да се разпореди в негова полза с исканата
сума пари, което е било и целта му.
Изнудването е
извършено от подсъдимия С.О.М. в срока по чл.ЗО, ал.1, предложение
първо от НК спрямо осъждането му на четири години лишаване от
свобода (изтърпяно на 07.08.2012 г.) -определено като общо наказание на основание
чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК спрямо по НОХД № 304/2008 г., по
НОХД № 309/2008 г., по НОХД № 428/2008 г.,
по НОХД № 382/2008 г., по НОХД № 656/2008 г., по НОХД № 416/2008 г. и по НОХД № 478/2010 г.
Както вече се посочи по-горе, основание
за опасен рецидив по чл.29, ал.1,
б."б" от НК е наличието на две или повече осъждания, а не присъди. Поради това и тъй като наказанието лишаване от
свобода по предходните осъждания -
предшестващи посоченото за срок от четири години - е изтърпяно от подсъдимия С.О.М. на 10.11.2006 г. (повече от пет години преди деянието), извършеното
от него изнудване представлява опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК, не и по чл.29, ал.1, б."б" от НК.
Въз основа на
всичко гореизложено, отнесено към фактите по делото, съдът
прие, че след като на 28.10.2012 г., в град Г., област Стара Загора, с
цел да принуди К.Д.К., род. 1928 г., да се разпореди в негова
полза със сума в размер на 500 лв., я заплашил с убийство, като деянието представлява
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК, както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият С.О.М. е осъществил състава на чл.213а, ал.З, т.7 във
връзка с ал.2, т.1, предложение първо
във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б."а" от НК, в извършването
на което престъпление го призна за виновен.
С оглед горепосоченото относно вида
опасен рецидив и предвид изложеното относно
преследваната от подсъдимия цел съдът призна подсъдимия С.О.М. за невинен в това извършеното от него престъпление по
чл.213а, ал.З, т.7 във връзка с ал.2, т.1, предложение първо във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б."а" от НК да представлява опасен
рецидив по см. на чл.29, ал.1, б."б" от НК, както и да е осъществено с цел да принуди пострадалата да поеме имуществено
задължение, поради което го оправда в
посочената част и по така повдиганото му обвинение.
За горепосоченото
престъпление, в извършването на което съдът призна подсъдимия С.О.М. за
виновен, законът предвижда наказание от пет до петнадесет
години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до десет хиляди
лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора
от имуществото на дееца.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства:
-изключително
високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
който е осъждан многократно извън присъдите от осъждането му,
определящо правната квалификация на извършеното от него престъпление
като такова при условията на опасен рецидив и предвид това, че
е извършил престъплението в изключително къс срок - по-малък и от три месеца
- считано от излизането си от затвора - обстоятелства, дефиниращи подсъдимия
като личност, представляваща сериозна опасност за обществото, чиито
стандарти за социално поведение упорито нарушава;
-високата степен на обществена опасност
на деянието предвид това, че жертвата на
изнудването е беззащитна, самотно живееща възрастна жена;
-обстоятелството, че
в резултат на деянието са причинени несъставомерни общественоопасни последици - засегнато е чувството на обществена
сигурност на самотно живеещите в малките населени места възрастни
жени;
-относително
младата възраст на подсъдимия - род. 1982 г., семейното му положение и социална
среда;
-обстоятелството,
че чрез обясненията си по фактите относно деянието, макар и интерпретирайки
съобщеното в своя полза, формално подсъдимият съдейства за
установяване на обективната истина.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е налице превес на отегчаващите отговорността такива,
поради което определи на подсъдимия С.О.М. наказание лишаване от
свобода над средния размер с оглед на предвиденото в
закона и го осъди на единадесет години лишаване от свобода.
По отношение на
кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът съобрази размера й
- освен с горепосочения превес на отегчаващи отговорността обстоятелства - още
и с липсата на каквито и да е било доходи от страна на
подсъдимия, както и със семейното му положение, поради което
му наложи такава в размер на 6000лв. (шест хиляди лева).
Тъй като подсъдимият С.О.М. не притежава
движимо или недвижимо имущество, което може
да бъде предмет на наказанието
конфискация, съдът не постанови налагане на това наказание.
Отчитайки,
че е осъществена хипотезата на чл.23, ал.1 от НК, на
основание посочената законова разпоредба, съдът определи спрямо
подсъдимия С.О.М. общо наказание за горепосочените
две престъпления - лишаване от свобода за срок от единадесет
години, което постанови същият да изтърпи при първоначален "строг"
режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съобразявайки се с
цялостната престъпна дейност на подсъдимия С.О.М., съдът прие, че
така определеното спрямо същия общо наказание - лишаване от свобода
за срок от единадесет години - ще изпълни целите предвидени в
чл.36 от НК, поради което не приложи чл.24 от НК.
На основание чл.23,
ал.З от НК, съдът присъедини към така определеното общо наказание
наказанието глоба в размер на 6 000лв. в полза на Съдебната власт,
платима по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
На основание чл.59,
ал.1 от НК, съдът постанови при изпълнение на наказанието лишаване
от свобода да бъде приспаднато времето на предварителното задържане
на подсъдимия С.О.М. по взетата спрямо него мярка за неотклонение
"задържане под стража", считано от 28.10.2012 г. до
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189
от НПК, съдът осъди подсъдимия С.О.М. да заплати:
-сумата от 316,33
лв. по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора,
представляваща разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство;
-сумата от 249.10 л
в. в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен
съд - Стара Загора, представляваща разноски по делото, направени в хода на
съдебното следствие.
Относно веществените
доказателства - 1 бр. женско бельо (долни гащи), скъсани в областта
на ластика; 1 бр. зелена калъфка за възглавница; 1 бр.
вълнено бежово одеяло; 1 бр. шарена кърпа-забрадка за глава; 1 бр. пластмасова
зелена бутилка с надпис "Механджийско вино"; човешки косми, запечатани
в полиетиленов плик, приложен в материалите от досъдебното производство - съдът
постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Воден от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: