МОТИВИ:
Против подсъдимия А.К.А. ,със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 22.03.2018 година в
гр.Димитровград е приписал престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, а именно, че В.
Д.Т. и Д.Т. *** внасяли от Китай спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в
шивашките си цехове им пришивали емблеми на марката „Адидас“, а после ги продавали в
страната и в РГърция- престъпление по
чл.147, ал.1 от .
Подсъдимият А.К.А. заявява, че разбира в какво е
обвинен,не признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения в
хода на съдебното следствие . Обяснява,че написаното от него в инкриминираната
жалба не е измислено ,а се основава на информация от трето лице . В последна
дума моли да бъде оправдан.
Договорният защитник на подсъдимия адв.С.Я. счита
частното обвинение за недоказано по несъмнен и безспорен начин,като не бил
установен и субективния елемент за извършване на описаното престъпление .
Пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният
му да бъде оправдан по предявеното обвинение. Счита предявените граждански
искове за неоснователни и недоказани, поради което и следвало да бъдат оставени
без уважение.
С тъжбата са предявени граждански искове против
подсъдимия, които са приети за съвместно разглеждане и решаване в наказателното
производство за сумата от по 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Повереникът на частните тъжители адв.Е.В. счита за доказано от обективна и
субективна страна извършеното от подсъдимия престъпление, поради което моли да
бъде признат за виновен като му се наложи съответното за извършеното
престъпление наказание. Предявеният граждански иск счита за доказан по
основание и размер и като такъв моли да бъде уважен изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителите Д.Т.Т. и В.Д.Т.
са баща и син . Същите притежават къща в с.К., община Димитровград, като
техният имот граничи с този на подсъдимия А.К.А. . Между тъжителите и
подсъдимия съществувал спор за това къде следва да бъде изградена оградата .
Спорът за причинени от този факт имуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отнесен пред Районен съд-Димитровград, пред който по
искова молба на подсъдимия А. било образувано гражданско дело №520/2016г. по
описа на съда . Искът на подсъдимия бил отхвърлен като неоснователен и
недоказан ,а А.А. бил принуден да премести оградата
си. Съдебното решение на състав на РС-Димитровград било потвърдено от Окръжен
Съд-Хасково с решение по в.гр.д.№798/2016г., влязло в законна сила на
01.02.2017г.
Недоволен от развитието на гражданското дело с
тъжителите , подсъдимият А. предприел действия, с които да злепостави същите,
въпреки изминалата над една година от приключването на спора с влязло в сила
съдебно решение. За целта собственоръчно на 22.03.2018 г. написал и подал по
пощата сигнал, адресиран до изпълнителния директор на „Адидас-
България" ЕАД, в който сигнал съобщил, че Д.Т.Т.
и В.Д.Т. внасяли от Китай спортни анцугови комплекти,
блузи, ризи и фланелки и др. и в шивашките си цехове в гр. Димитровград и гр.
Хасково , им пришивали емблеми и правели матрични маркировки на марката „Адидас“, като ги продавали в
страната и в Република Гърция . Сигнала подсъдимия подписал с името „Р.“,а на плика посочил за
подател лице с имената „Р. М.С. с адрес ггр.Хасково, ************“.
Сигналът пристигнал до „Арсис
Консултинг"ЕООД - юридически представител за
територията на Република България за марката „Адидас“, и представители на
дружеството от своя страна уведомили „Главна дирекция национална полиция“, отдел „Икономически
престъпления“,
сектор „Компютърни престъпления“. Оттам сигналът бил препратен към сектор „Борба срещу организираната
престъпност“,
гр.Хасково, където била образувана преписка, по която започнал работа служителя
Динко Лозев . След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия, при които били снети писмени обяснения и изискани документи се
установило, че никъде не били открити стоки, носещи търговската марка „Адидас“. Не били открити никакви шивашки цехове, за които се споменава в
писмото на А..
С постановление на прокурор при РП-Димитровград от
12.12.2018г. било образувано досъдебно производство
№809/2018г. по
описа на РУ- Димитровград за извършено престъпление
по чл.172б, ал.1 от НК. В хода на воденото разследване се установило, че
тъжителите Т. имат интернет сайт, на който администратор е „Котарак.бг“, в който сайт се приемали поръчки за поставяне на щампи върху тениски
по дизайн на клиента, като обикновено поръчките били за единични бройки, а
заявките от клиентите били получавани по интернет и съответно изпращани след
изработването им по куриер. Били издирени потребители на предлаганата услуга,
които заявили, че са поръчвали единични бройки щамповани тениски, като
графичното изображение на щампата било по избор на клиентите, но с естество-
несвързано със защитените търговски марки.
При установяване на лицето, подало сигнала до „Адидас България“ ЕАД, органите на МВР установили, че лице с имена „Р. М.С.“ не живее на посочения адрес
, в регистрите на НБД не съществува лице с описаните данни.
При разпита на настоящият тъжител В.Д. ,в качеството
му на свидетел по горепосоченото досъдебно производство и конкретно в протокола
за разпит от 26.02.2019г. същият изразил съмнение, че писмения сигнал, с който
се запознал, му прилича по почерк на изписан от техен съсед, с когото водили
дела преди време- а именно настоящия подсъдим А.А..
На ДП била назначена съдебно-графическа експертиза,
според заключението на която сигналът до „Адидас
България“ ЕАД и
допълнение към искова молба по гр.дело №520/2016г. са изпълнени от едно и също
лице.
Досъдебното производство било прекратено с постановление
на прокурор от 24.05.2019г., като е прието , че сигнала бил подаден не за да
бъде разкрито престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, а да постигане някакво
удовлетворение за загубеното гражданско дело.
В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-почеркова експертиза с вещо лице Х.С.К. .От
депозираното заключение се установява ,че ръкописното писмо- сигнал до
директора на „Адидас България“ ЕАД и адреса върху плика, с
който е изпратен сигнала, са изпълнени от подсъдимия А.К.А. .
Горната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на приетите писмени доказателства- подробно описани в протоколите от
с.з., от показанията на разпитания свидетел - Н.С., от всички писмени
материали- включително и от приложените съдебни дела, които са приобщени като
доказателства по делото, както и от обясненията на подсъдимия от съдебното
следствие.
Съдът прие за безспорно установени следните факти:
подаването на инкриминирания сигнал от 22.03.2018 г. от подсъдимия А. до „Адидас България“ ЕАД, по който писмен сигнал са били сезирани редица държавни правоохранителни органи,образуваното досъдебно производство
№807/2018г. по описа на РУ-Димитровград,по кОето са били разпитани като свидетели частните
тъжители , назначена е и съдебно-графична експертиза,а досъдебното производство
е прекратено с прокурорско постановление ,поради липса на данни за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Не е спорно и ,че между тъжителите и
подсъдимия е имало съдебен спор, по който са били образувани гр.д.№ 520/2016г.
по описа на Районен съд-Димитровград и в.гр.дело № 798/2016г. по описа на
Окръжен съд-Хасково, като решенията и на двете съдилища по имотния спор са в
полза на настоящите тъжители.
На практика липсва оспорване на описаната фактическа
обстановка, като дори подсъдимия в своите обяснения не отрича, че той е
подателят на сигнала,който факт безспорно се установява и от заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза, в
която вещото лице е категорично, че сигналът е собственоръчно изписан от
подсъдимия А..
Разпитаният в хода на съдебното
следствие свидетел Н.С. потвърждава установеното и по досъдебното производство
обстоятелство , че тъжителите Д. и В. Т. не притежават шивашки цехове, не са
наемали лица във връзка с ушиването на екипи, тениски или да са имали някакви
трудови отношения с други лица. Притежавали са единствено принтер за текстил,
на който се печатали единични бройки щампи върху тениски и то свързани с поводи
на конкретни клиенти, по тяхно желание и заявка. Заявява също така, че
тъжителят Д.Т. е работил в Австрия . Показанията на този свидетел са в
съответствие с останалите събрани доказателства и предвид тяхната подкрепеност и липса на противоречия, неясноти и
неточности, съдът възприе и кредитира същите като достоверни.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
достига до следните изводи:
В настоящия случай следва да се държи сметка затова,
че обвинението срещу подсъдимия А.А. е за приписване
на престъпление
в писмено изложение, т. е. чрез писмен документ. В
този случай текстът на писмения документ следва да се подложи,
както на буквално граматическо, така и на логическо тълкуване, като същите
следва да бъдат максимално прецизни. При това трябва да е извършено съвсем
недвусмислено, ясно и категорично, чрез директна употреба на
съответни думи и изрази, конкретно приписващи извършване на престъпление , а не
да може да се извлече като замисъл или внушение на изложението. То не може да
следва като умозаключение и от контекста на описаното.
Внимателният анализ на текста на инкриминирания сигнал от 22.03.2018 г. до „Адидас България“ ЕАД съдържа обстоятелства и факти, които недвусмислено описват състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК.В процесният
сигнал са посочени имената и адресите на двамата тъжители- В.Т. и Д.Т. , като
извършители на твърдяното престъпление. Инкорпорираното съдържание в сигнала,
че двамата внасяли от Китай спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в
шивашките си цехове им пришивали емблеми на марката „Адидас“, а после ги продавали в
страната и в РГърция е безспорно фактическо описание
на престъпление и то именно по чл.172б, ал.1 от НК. На практика подсъдимият е
описал извършено престъпление, в чието установяване и разследване са били
ангажирани множество правоохранителни органи,които са
положили усилия и средства , без да е постигнат целения резултат. Още повече,че
подсъдимият в своите обяснения потвърждава, че е набедил тъжителите в
извършване на престъпление, знаейки, че на практика те не са извършили такова.
Съдът намира за безспорно установено, че подс.А.А. е осъществил състава на
престъплението „клевета“. В тази връзка казусът следва да бъде разгледан през призмата на чл.
10 от ЕКПЧ, като е необходимо да се прецени - доколко изнесените от подсъдимия
твърдения са израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение.
Последното право е гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституция на Република
България и чл. 10 от ЕКПЧ, а освен това е уредено с Решение № 7/04.06.1996
година по конст. дело № 1/1996 година на КС на РБ.
Това право, обаче, не е абсолютно. Ограничение на това правило се допуска с чл.
10 § 2 от ЕКПЧ, а разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от КРБ въвежда изрично
ограничения за упражняването му. Залегналото в общото положение по чл. 57, ал.
2 от КРБ правило е - да не се допуска злоупотреба с упражняването на права по
начин, накърняващ права или законни интереси на други. Т.е., във всеки един
случай на повдигнато обвинение за клевета е необходимо да се прецени - доколко
конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо и
дали то се използва за накърняване правата и доброто име на другиго. Това,
което подсъдимият А. е описал в сигнала си до „Адидас
България“ ЕАД
има характер на фактически твърдения за извършено престъпление по чл.172б ал.1
от НК.С инкриминирания от частното обвинение текст подсъдимият не дава израз на
свое изградено въз основа на известни нему факти / макар и не отговарящи на
истината / виждане,а изнася конкретни факти -че подсъдимите внасяли от Китай
спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в шивашките си цехове им пришивали
емблеми на марката „Адидас", а после ги
продавали в страната и в РГърция . Пряко в този израз
се съдържа информация за укоримо поведение и то на
частните тъжители като субекти на престъплението по чл.172б ал.1 от НК . Съдът
приема, че в случая има приписване на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, без
то да е било извършено, а още повече ,че липсват дори необходимите елементи и
предпоставки да бъде извършено.
В конкретния случай, съдът прие за установено и доказано,
че подсъдимия А. не е упражнил свое законно право да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, а е целял злепоставянето на
двамата тъжители, воден от непримиримостта му от загубата на съдебния спор за
оградата между двата, имота в с.К.. Прави впечатление лекотата, с която
подсъдимия съвсем съзнателно е ангажирал множество държавни органи с неверните
обстоятелства, които е изложил в сигнала си, разхищавайки по този начин
значителни усилия, държавни средства, време и разходи, които няма и как да
възстанови. Подсъдимият въпреки, че е знаел, че тъжителите Т. не извършват
престъпления против интелектуалната собственост и в частност на правоносителя на защитената марка „Адидас“, си е позволил да опише
обстоятелства, които знае, че не са верни и че същите са приписване на
престъпление- извършено от двамата тъжители, целящи създаването на негативна
нагласа и представа срещу същите, както и създаването на неудобства във връзка
с проверките на правоохранителните органи, в знак на
отмъщение за загубено гражданско дело по спор за имотни граници. Подбудите за
извършване на деянието нямат значение за неговата съставомерност,
тъй като, при клеветата, мотивът не е елемент от състава, а може да се отчита
при индивидуализация на наказанието. Тук отново следва да се направи
разграничение между деяние, с което се упражнява правото да се сигнализира за
извършено престъпление, и деяние, съставляващо клевета. Както бе посочено, подс.А. е сезирал опосредствено правоохранителните органи с описание на обстоятелства,
които обхващат елементите на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК и които
обстоятелства съвсем умишлено са измислени и нямащи общо с действителността.
По тези съображения съдът намира за доказано
извършването на престъпление по чл.147, ал.1 от НК и участието на поде.А.А. в него като извършител, затова че на 22.03.2018 година в
гр.Димитровград е приписал престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, а именно, че В.
Д.Т. и Д.Т. *** внасяли от Китай спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в
шивашките си цехове им пришивали емблеми на марката „Адидас“, а после ги продавали в
страната и в РГърция.
Клеветническите твърдения на подсъдимия са изложени
в сигнал до изпълнителния директор на „Адидас-България“ЕАД с описание за подателя-
„Р. М.С." от гр.Хасково, който сигнал е инициирал проверки от „Главна
дирекция национална полиция“, отдел „Икономически престъпления“, сектор „Компютърни престъпления“, сектор „Борба срещу
организираната престъпност“ гр.Хасково, образувано досъдебно производство с
постановление на прокурор при РП-Димитровград от 12.12.2018г., за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимия е действал при условията
на пряк умисъл- съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
Поради тази причина съдът призна за виновен подс.А. в извършване на гореописаното престъпление, след
като намери, че това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.
По наказанието:
Съдът намира, че са налице предпоставките за
прилагане на императива на чл. 78а, ал. 1 от НК, като подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание „глоба“. За извършеното
престъпление по чл. 147, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
наказанието „глоба“ от 3000 лв. до 7000 лв. и „обществено порицание" ; към датата на
извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност; от деянието няма причинени имуществени вреди, предвид
което не е налице пречка за прилагането на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. При индивидуализацията на размера на административното наказание, съдът
отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - чистото
съдебно минало , обстоятелството, че е пенсионер, който не реализира трудови
доходи,възрастта на подсъдимия -понастоящем на 74 години и изминалия тригодишен
период от извършване на престъплението . Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие проявената упоритост при извършването на деянието и
незачитането на законовия ред , като резултат довел до ангажираност на
множество правоохранителни органи . Ето защо, съдът
прецени, че следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на минимума от
1000 лева, с което целите на същото ще бъдат постигнати в пълнота.
По гражданските искове:
Исковете за претендираните
неимуществени вреди се явяват основателни , като същите следва да бъдат уважени
до размера на сумата от 800 лева за всеки от тъжителите , съобразно чл. 52 от ЗЗД. Изпълнени са условията по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - има извършен деликт от подсъдимия по отношение личността на гражданските
ищци и частни тъжители, от който виновно са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от пострадалите негативни психически и емоционални
изживявания, накърнен авторитет и безпокойство в семейството.От друга страна,
при определяне размера на търсеното обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, съдът взе предвид и личността на подсъдимия,който е на
преклонна възраст и пенсионер, с доходи за препитание единствено от получавана
пенсия. Искът за разликата до пълния му предявен размер от по 1000 лева за
всеки един от двамата тъжители следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият беше осъден да заплати в полза на
съдебната власт и по сметка на PC - Хасково сумата от 64 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, както и
сторените съдебни разноски от частните тъжители за сумата общо от 800 лв.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.А.