О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1634 Година, 2018 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На двадесет и
първи август ………….………. Година две хиляди и осемнадесета
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар
………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………………………………………….…………….
като разгледа
докладваното от …….....… Р. Калиманова …………………………….
гражданско
дело № ……… 998 ....…. по описа за ………. 2017……. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Р.Т.К., ЕГН **********,***,
против Прокуратурата на Република България с адрес град София, бул. „Витоша“ №
2 за осъждане на ответната по делото страна да му заплати общо сумата от 500000
лева, от която сумата от 450000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от незаконосъобразно водено срещу него наказателно
производство за престъпление по чл. 252 от НК, приключило с оправдателна
присъда по нохд № 882/2012 година по описа на Окръжен съд - Бургас, а сумата от
50000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебно
наказателно производство за повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.
252 и чл. 253 от НК /45000 лева/ и пропуснати ползи в размер на законната лихва
върху внесената парична гаранция от 5000 лева от датата на внасянето й до
датата на нейната отмяна /5000 лева/, ведно със законната лихва върху
претендираните размери главница, считано от датата на влизане в сила на
постановената спрямо него оправдателна присъда - 16.06.2014 година до
окончателното им изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
по отношение на ищеца били образувани ДП № 159 и ДП № 130 по описа на ОД на
МВР -
Бургас, вх. № 1258/2009 година по описа на Окръжна прокуратура - Бургас.
По отношение на същия била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
от 29.03.2010 година до 22.07.2010 година, която била изменена впоследствие на 29.07.2010
година в „парична гаранция“ в размер на 5000 лева и отменена на свой ред по чл.
234, ал. 8 във връзка с ал. 9 от НПК. Последващата взета по отношение на лицето
мярка била „подписка“.
Посочва
се, че на 27.04.2010 година с постановление за привличане на обвиняем ищецът Р.Т.К.
бил привлечен като обвиняем по ДП № 159/2009 година за извършено престъпление
по чл. 252, ал. 2 от НК и чл. 253 от НК. Предявеното обвинение за извършено
престъпление по чл. 253 от НК не му давало възможност да разбере обвинението и
организира защитата си, както и да направи своите възражения. Самото
разследване било некомпетентно и бланкетно проведено, продължило дълъг период
от време - три години, като времето за неговото извършване било удължавано
няколко пъти, освен че самото производство било под особения надзор при ВКП.
Това му нанесло непоправими вреди. Същите били повече от обичайните поради
повдигнатото незаконно обвинение с постановление на прокурора за тежко умишлено
престъпление по чл. 253 от НК в качеството му на управител на „ВЕЕР 1“ ЕООД и
„ВЕЕР 2“ ООД, както и за извършено от него като физическо лице престъпление по
чл. 252, ал. 2 от НК. Отрицателните изживявания и душевни страдания били в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото и поддържано
обвинение. Наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и
напрежение по време на продължилото в периода от 2009 до юни 2014 година
наказателно производство следвало да се приеме за обичайно, настъпвало
несъмнено и винаги при лица с нормална психика и поначало не се нуждаело от
специално доказване.
След
продължителното разследване, извън предвидените за това срокове, на 16.07.2012
година против ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 252, ал.2
във връзка с ал. 1 от НК и чл. 2 от ЗКИ, по чл. 255, ал. 1 във връзка с чл.
257, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, но не бил внесен обвинителен
акт за престъплението по чл. 253 НК. Образувано било по него нохд №882/2012 година
по описа на Окръжен съд - Бургас, като с присъда № 146/14.06.2013 година,
потвърдена с решение № 180/21.01.2014 година по внохд № 164/2013 година по
описа на Бургаския апелативен съд и с решение №158/02.06.2014 година по
наказателно дело №378/2014 година по описа на ВКС ищецът бил признат за
невиновен по повдигнатото обвинение.
По-специално
Бургаският окръжен съд признал ищеца за невиновен спрямо повдигнатото му обвинение
по чл. 252, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗКИ за
това, че: 1. На 18.05.2009 година в град Бургас, в качеството му на заемодател
дал в заем сумата от 68000 лева на лицето Славка Йорданова Златанова, с
местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 4 % месечно върху
сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 68000 лева,
подписан от Славка Йорданова Златанова в полза на Р.Т.К., като до връщане на
кредита общата сума на платените лихви е в размер на 18740 лева; 2. На
26.08.2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем
сумата от 40000 лева на лицето Стоян Янчев Стойчев, с местожителство *** -
заемополучател, с лихва в размер на 0.2 % дневно върху сумата на главницата,
обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 40000 лева, подписан от Стоян
Янчев Стойчев в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на
платените лихви е в размер на 2800 лева; 3. На 30.01.2009 година в град Бургас,
в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 10000 английски паунда на
лицето Стоян Янчев Стойчев, с местожителство *** - заемополучател, с лихва в
размер на 4 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед
за сумата от 10000 английски паунда - равностойността на 21784 лева, определени
по фиксинга на БНБ, подписан от Стоян Янчев Стойчев в полза на Р.Т.К., като до
връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 4544 лева; 4. За
периода 2007 година - месец октомври 2008 година в град Бургас, в качеството му
на заемодател на два пъти дал в заем сумата от общо 70000 лева на лицето Георги
Томов Евтимов, с местожителство *** - заемополучател, обезпечени чрез запис на
заповед, подписан от Георги Томов Евтимов в полза на Р.Т.К., като до връщане на
кредитите общата сума на платените лихви е в размер на 7000 лева; 5. за периода
2007 година - 2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем
сумата от 20000 лева на лицето Георги Томов Евтимов, с местожителство *** -
заемополучател, с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата,
обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 20000 лева, подписан от Георги
Томов Евтимов в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на
платените лихви е в размер на 2000 лева; 6. През м. септември - м. октомври
2008 година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от
50000 лева на лицето Георги Томов Евтимов, с местожителство *** -
заемополучател, с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен
чрез запис на заповед за сумата от 50000 лева, подписан от Георги Томов Евтимов
в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е
в размер на 5000 лева; 7. През 2008 година в град Бургас, в качеството му на
заемодател дал в заем сумата от 3800 лева на лицето Енчо Минев Енчев, с
местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 1.26 % месечно, върху
сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумите от 3800 лева,
подписан от Енчо Минев Енчев в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита
общата сума на платените лихви е в размер на 48 лева; 8. За периода до 2009 година
в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 6000 лева на
лицето Николай Атанасов Гюров, с местожителство *** - заемополучател, с лихва в
размер на 3 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на
заповед за сумата от 6000 лева, подписан от Николай Атанасов Гюров в полза на Р.Т.К.,
като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 180 лева;
9. За периода 2007 година - 2008 година в град Бургас, в качеството му на
заемодател дал в заем сумата от 7000 лева на лицето Христо Неделчев Димитров, с
местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 7 % месечно върху
сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 7000 лева, подписан
от Христо Неделчев Димитров в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита
общата сума на платените лихви е в размер на 8800 лева; 10. През 2008 година в
град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2000 лева на
лицето Теодор Петков Иванов, с местожителство *** - заемополучател, с лихви в
размер на 15 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита
общата сума на платените лихви е в размер на 300 лева; 11. През 2007 година - 2008
година в град Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 25000
евро - равностойността на 48896 лева, определени по фиксинга на БНБ на лицето Борис
Ганчев Пейков, с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 18 %
месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез запис на заповед за сумата
по главницата, подписан от Борис Ганчев Пейков в полза на Р.Т.К., като до
връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 17602 лева и в
резултат на тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на
60014 лева
Ищецът
твърди, че в резултат на осъществените спрямо него действия бил претърпял неимуществени
вреди повече от обичайните. Те били резултат от прекомерната продължителност на
наказателното производство, неговата незаконосъобразност, наличието на оправдателна
присъда и неоснователно наложените през времетраенето му мерки за процесуална
принуда от 2009 година до
Конкретните
претърпени от него неимуществени вреди се изразявали в засягане на негови нематериални
блага и личната сфера като притеснения на ищеца за бъдещето на семейството му и
настоящото му оцеляване предвид наложените от КПКОНПИ обезпечителни мерки върху
имуществото му, накърнена репутация и стрес от вероятността за осъждане,
обичайните тревоги, страх и несигурност, травматичност, ограничения на
социалните контакти, психологически проблеми, срам и унижение, развод със
съпругата му и загуба на семейното жилище, сериозно засягане на личността и
достойнството му. Излагат се твърдения
за негативното засягане правата на личността в резултат на водено разследване
три години и три години съдебно производство, което на практика правело общо
шест години. От житейска гледна точка, през този период от време, ищецът
изпитвал притеснения от обстоятелството, че бил привлечен като обвиняем за
деяния, които не бил извършил. По време на задържането му под стража изпитвал
несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него
производства, бил под натиск от разследващия по делото.
Незаконното
обвинение се било отразило негативно на здравословното му състояние, което било
критично и към настоящия момент. Установено било, че към момента на задържането
под стража ищецът не страдал от заболявания и нямал здравословни проблеми. След
задържането му направил суицид, рухнал психически, лежал в специализирано
заведение. Впоследствие били възникнали проблеми с психиката,
гастро-онкологични заболявания, вдигнало се нивото на кръвната му захар,
настъпил срив на имунната система. Вследствие на психо-емоционалното
натоварване имал сърцебиене и излизал от ритъм. Твърди се, че бил паднал духом,
затворил се в себе си, започвал да плаче след взимане на медикаменти, загубил
апетит, станал изнервен, като страховете, че ще влезе в затвора и няма кой да
се грижи за семейството му го депресирали още повече.
Навеждат
се от негова страна твърдения за накърнена репутация. В резултат на незаконното
обвинение били пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му,
като се било стигнало до изолирането му от обществото, дори от семейството,
като през 2017 година бракът му бил прекратен. Бил злепоставен в социалната
среда, в която се бил ползвал с авторитет, добро име и проспериращ до този
момент бизнес. Накърнен бил авторитетът му, с който се е ползвал в качеството
му на работодател, както и този в семейството, като децата му били непълнолетни
към 2009 година. Твърди, че повдигнатото обвинение намерило отзвук и в
средствата за масово осведомяване, което довело до увеличаване на страховете и
притесненията на ищеца относно това какво мислят и говорят хората за него.
Изтъква се, че достойнството му било унижено от злепоставянето му в обществото,
тъй като случаят бил изнесен в публичното пространство на различни медии и
телевизии още при задържането му под стража. Както професионалният му, така и
обществения и личния му живот били променени безвъзвратно.
Ищецът
бил поставен в невъзможност да работи по основната дейност на управляваните от
него дружества. Семейството му било оцелявало само с пенсията на майката на
съпругата му и със заеми предвид наложените запори и възбрани на цялото движимо
и недвижимо имущество, както и на банкови сметки със сериозни суми във връзка с
издадената по образуваното частно гражданско дело № 435/2012 година по описа на
Окръжен съд - Бургас обезпечителна заповед за бъдещ иск по чл. 28 от ЗОПДИППД в
полза на КОНПИ в размер на 1619777 лева. След постановяване на оправдателната
присъда размерът на иска възлизал на 1279871.83 лева, като за разликата от 339906
лева обезпеченията нито били отменени, нито производството било прекратено. Обезпеченията
били факт и към момента на депозиране на исковата молба и това обуславяло
претърпени вреди от ищеца в повече от обичайните. В този смисъл изтъква, че
било налице тежко посегателство върху собствеността му -наложени запори на
банкови сметки, на цялото движимо и недвижимо имущество. Поради това той бил
поставен в невъзможност да заплаща кредит и единственото семейно жилище било
продадено на публична продан; семейството му живеело към настоящия момент под
наем.
Взетите
спрямо него МНО и ПАМ покривали изцяло хипотезата на отговорност на държавата
за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
подсъдимият е оправдан поради това, че деянието не е извършено от лицето. Наложените
мерки за неотклонение се били отразили отрицателно върху професионалната му
сфера, която била трайно установена повече от 30 години, като ищецът е бил в
невъзможност да престира труд, да издържа себе си и семейството си. Дружествата
му прекъснали дейност и се е стигнало до ликвидацията им.
Отговорността
по ЗОДОВ имала обективен характер и се ангажирала във всички случаи на
незаконно обвинение, включително и тези, при които лицето, обвинено в
престъпление е било оправдано заради недоказаност участието на подсъдимия в
престъплението. Ответната страна следвало да отговаря за всички вреди,
причинени му от незаконното обвинение за периода от 2009 година до приключване
на съдебното производство с окончателно постановена присъда, влязла в сила на
02.06.2014 година, който момент бил началният такъв както за дължимостта на
мораторната лихва, така и на погасителната давност.
Обосновава
се пасивната легитимация по исковата претенция на Прокуратурата на РБ като се
сочи, че органите на прокуратурата имали водеща и контролираща функция в
досъдебното производство. В случая привличането на ищеца като обвиняем,
вземането на мярка за неотклонение, внасянето на обвинителен акт в съда,
поддържането на обвинението в съда и подаването на протест пред въззивната
инстанция били все действия, извършвани от ответника. Твърди, че конкретно неговият
случай разкривал висок интензитет на наказателно преследване, съпроводен с
внесено от ответника искане за най-тежка мярка за неотклонение, продължително
задържане под стража за период от 4 месеца, през което време освен обичайните
тревоги, страх и несигурност, ищецът търпял и ефективно ограничаване на основно
право като личната свобода. Въпреки направения суицид и влошеното му здраве,
мярката не е била отменена в по-лека, а била изменена в „парична гаранция“.
Ограничаването на личната свобода било тежко увреждане на правата на личността
и в тази връзка било обосновано оплакването за причинени значителни вреди върху
психиката на ищеца от престоя му в ареста. Освен това, в хипотезата на
предходни осъждания, според ищеца очакването да бъде осъден на тежко наказание
именно предвид предходните осъждания било несравнимо по-стресиращо.
Ищецът
претендира по делото и обезщетение за имуществени вреди, част от които представляващи
изплатено адвокатско възнаграждение и разноски за извършени процесуални
действия в наказателното производство, включително в частта по повдигнатите обвинения, за които
производството било прекратено. Пояснява, че се касае за такива, направени в
досъдебното и съдебното производство, образувано срещу него за престъпления по
чл. 252 и чл. 253 НК по ДП №159/2009 година и ДП № 130/2009 година до тяхното
приключване в съдебната фаза. Извършени били редица процесуални действия,
оказано било процесуално представителство за близо 10 съдебни заседания по нохд
№ 882/2012 година, което било с правна и фактическа сложност. Останалата част от
заявената сума се претендира като пропуснати ползи в размер на законната лихва
върху внесената парична гаранция в размер на 5000 лева за периода от време,
упоменат като момента на нейното внасяне, съответно на нейното освобождаване. Посочва,
че гаранцията била внесена по специална сметка с вносител Мария Христова
Кузманова, съпруга на ищеца към този момент. Тази претенция се обуславяла от
задържането за времето на висящото наказателно производство на лични средства.
През периода на задържане на сумата ищецът бил в невъзможност да я използва за
задоволяване на своите нужди и тези на семейството си, както и да реализира
доход от нея.
Поддържа
се от него в исковата молба, че при определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди задължително трябвало се преценят видът и характерът на
упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни
инстанции преди оправдаване на лицето, общата продължителност, както и предмета
на наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, както и всички други факти, които имали значение по смисъла на
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; не на последно
място следвало да се отчете и наказанието, което се предвижда за съответното
деяние.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор,
с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции. С
него същите са оспорени изцяло по основание и размер.
Претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди е оспорена с твърдения за липса на
фактическия състав, пораждащ отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. В
тази връзка се пояснява, че не бил осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ, тъй като налице бил оправдателен диспозитив единствено
и само за част от изпълнителните деяния по повдигнатото обвинение по чл. 252,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като за другите изпълнителни деяния по чл. 252 НК ищецът бил признат за виновен и осъден. Излага се в тази насока доводът, че
оправдаването на ищеца само за някои от изпълнителните деяния, част от единното
продължавано престъпление, не било равносилно на оправдаване на лицето по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Дори, обаче да се приемело, че той бил оправдан
за едно от престъпленията, т. е. налице е случай на частично оправдаване, то
съгласно т. 11 от ТР № 3/2005 година по тълк. дело № 3/2004 година следвало да
се вземат предвид всички обстоятелства. Поради това именно, както взетите мерки
за неотклонение, така и принудителната административна мярка не били незаконни,
тъй като ищецът бил осъден по повдигнатите обвинения по чл. 252, ал. 2 от НК с
9 осъдителни диспозитива, както и бил осъден по трите повдигнати му обвинения
по чл. 257, ал. 1 /отм./ във връзка чл. 255, ал. 1 от НК.
Претенцията
за вреди от мярката за неотклонение „задържане под стража“ е счетена за изцяло
неоснователна, тъй като ищецът бил осъден ефективно и съдът приспаднал от
наложеното наказание времето, през което същият бил с тази мярка.
Изложени
са доводи, че заявените претенции са прекомерно завишени по размер. При
отчитане интензитета на търпените вреди в резултат на повдигнатите обвинения,
по които ищецът бил оправдан, съдът следвало да съобрази и обвиненията, по
които е осъден.
Изтъква
се в писмения отговор, че ответната страна не можела да носи отговорност за
твърдените вреди в резултата на действията на КПКОНПИ, в това число и за наложените
обезпечителни мерки, тъй като при наличие на законовите предпоставки, тази
отговорност се реализирала по реда на чл. 2а от ЗОДОВ. В такова едно
производство Прокуратурата нямала и не можела да има качеството на ответник,
поради което и не носела отговорност за притесненията на ищеца за семейството
му предвид наложените обезпечителни мерки. В тази връзка възразява срещу направеното
искане за привличане на КПКОНПИ като трето лице-помагач. Изтъква също така, че не
можел да носи отговорност в производството от вида на настоящото и за
твърдените вреди в резултат на образуваното нахд за налагане на имуществена
санкция на юридическо лице.
Сочи
се липса на каквито и да било доказателства за настъпили вреди, изразяващи се в
засягане на честта и достойнството на ищеца, както и за негативно отражение
върху здравословното му състояние, сериозно засягане на името и авторитета му,
изолиране от обществото и семейството му. Счита за недоказани твърденията за
„разбито“ семейство, тъй като липсвала изискуемата от закона пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между повдигнатите обвинения и
развода на ищеца. Съобразно твърденията по искова молба, разводът бил
постановен през 2017 година, а наказателното производство било приключило още
през 2014 година. Твърди се от ответната страна, че същата не можела да носи
отговорност и за „пропадналия бизнес“ на ищеца.
Оспорени
са наведените твърдения за висок интензитет на процесуално-следствените
действия с участието на ищеца в рамките на наказателното производство,
приключило за период от 6 години. В тази насока се изтъква, че ищецът бил
привлечен като обвиняем на 27.04.2010 година, а оправдателната присъда била
постановена на 02.06.2014 година, т.е. изминал бил период от около 4 години, който
ответникът счита за разумен срок.
Липсвали
представени доказателства за твърденията по искова молба, че наказателното
производство било станало обществено достояние и намерило отзвук в средствата
за масово осведомяване, както и Прокуратурата на РБ да била разпространявала
информация за воденото производство, или да била давала разрешение за това.
Предявената
и поддържана искова претенция за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за
имуществени вреди също е счетена за неоснователна поради липсата на фактически
състав, пораждащ отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ съобразно изложените
по-горе аргументи досежно неоснователността на претенцията за неимуществени
вреди. Доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар, както и за
осъществено процесуално представителство по делото не били налични; освен това,
търсеното в размер на 45000 лева обезщетение било прекомерно завишено.
Сочи
се, че такива липсвали и в подкрепа на претенцията за 5000 лева предвид
обстоятелството, че не се установявало изобщо да била внесена парична гаранция,
а също и за произхода на средствата от ищеца, както и за периода от внасянето
до нейното освобождаване.
Оспорва
и претенцията за законова лихва върху всяка една от главниците като
неоснователна. Счита същата за погасена с изтичането на тригодишен срок,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Поради това
спрямо датата на подаване на исковата молба - 03.07.2017 година, лихвата върху
претенцията за неимуществени вреди можело да бъдела дължима най-рано от
03.07.2014 година, а не както бил посочил ищеца от 02.06.2014 година. Това се
отнасяло и за претенцията за имуществени вреди.
При
съобразяване на така изложеното по-горе и съобразно дадените на настоящия съд
задължителни указания с определение № 186 от 12.06.2018 година, постановено по
частно гражданско дело № 141/2018 година по описа на Апелативен съд - Бургас следва
да се приеме, че предявените искови претенции, по повод на които е образувано
настоящото производство имат своето правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Същите са допустими, поради и което не съществува пречка да бъдат
разгледани по същество. Предявени са от ищеца пред родово и местно компетентния
да ги разгледа и да се произнесе по тях съд в съответствие с разпоредбата на
чл. 7 от ЗОДОВ.
С
исковата молба е отправено от ищеца искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в
настоящия процес да бъде конституирана като трето лице - помагач на негова
страна ТД на КПКОНПИ - Бургас. Искането е мотивирано с това, че по образуваното
частно гражданско дело № 435/2012 година по описа на Окръжен съд - Бургас била
издадена обезпечителна заповед за бъдещ иск по чл. 28 от ЗОПДИППД в полза на КПКОНПИ
в размер на 1619777 лева, като поради недоказаността на обвинението и
постановената оправдателна присъда искът бил предявен за 1279871.83 лева, а за
разликата от 339906 лева обезпеченията нито били отменени, нито производството
прекратено. Всичко това обуславяло претърпени вреди от ищеца повече от
обичайните.
Това
искане съдът намира за неоснователно. Преди всичко следва да се посочи, че
териториалната дирекция на посочената комисия не е персонифицирана и очевидно
поради това не може да вземе участие в процеса по какъвто и да е начин. Дори и
да се приеме, обаче, че конкретното искане касае комисията като самостоятелно
юридическо лице, то не се налага друг, по-различен от изложения по-горе извод.
Това е така, тъй като приложимата спрямо същото норма изисква наличие на правен
интерес. Връзката между страните по спора и третото лице, а оттам и правният
интерес произтичат от материалноправните им отношения. Такива за третото лице
са случаите, в които по изключение решението простира своята СПН и върху него,
т.е. извън спорещите по делото, например при другарство; при прехвърляне на
спорното право по време на висящността на процеса за разрешаването на този спор
в хипотезата на чл. 226, ал. 2 от ГПК; когато лице е дало в обезпечение на чужд
дълг своя вещ в залог или ипотека и изпълнението на кредитора е насочено спрямо
нея; в хипотезата на чл. 457, ал. 4 от ГПК - от страна на присъединен взискател
или когато трето лице е засегнато от въвод във владение и претендира свои права
върху присъдения имот. В други случаи интересът произтича от необходимостта да
се упражни превантивна защита срещу установена от закона регресна отговорност -
между солидарни съдлъжници; при евикция; при конкуренция на права; когато се
оспорва общ правопораждащ за субектите на правото юридически факт, например в
производство по чл. 74 от Търговския закон. Когато третото лице е правоприемник
на оспорено право, то има интерес да подпомага праводателя си, тъй като правата
му са производни от неговите. Интересът на главната страна, която привлича помагач
произтича от необходимостта да постигне удовлетворяващо тезата й решение, а при
негативен резултат, да обвърже третото лице с мотивите му така, че да се улесни
последващото производство, което подпомаганата страна ще води в защита на своя
интерес спрямо подпомагащата. При всички случаи в крайна сметка привличащата
страна и привлеченото лице трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно
за привличащия. В случая не е налице нито една от горните материалноправни
зависимости в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна, включително
липсва общ интерес от уважаването на иска, заведен от ищеца против ответника.
Само
за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че ищецът е въвел
твърдения за наличие на основания за предявяване на иск за обезщетение против
КПКОНПИ. Когато се твърдят вреди от незаконно правозащитна дейност на
Комисията, искът за обезщетение подлежи на разглеждане на общо основание по
реда на ЗОДОВ. Отговорността на Комисията е изведена в изрична разпоредба на
чл. 2а от ЗОДОВ, установяваща деликтната и отговорност за причинени от нея
вреди като субституент на държавата и реда за реализиране на тази отговорност,
тъй като част от дейността на комисията, както по ЗОПДИПППД /отм./, така и по
действащия закон има белезите на правозащитна дейност. Такива са действията по
обезпечаване, предявяване и разглеждане на мотивираното искане за отнемане на
имущество, поради което за вредите, произтичащи именно от неправомерното
извършване на тези действия Комисията отговаря по реда на ЗОДОВ. С оглед на
изложеното и тъй като третото лице не е главна страна в процеса, ищецът има
възможността да предяви иск срещу КПКОНПИ в отделен процес на самостоятелно
основание.
С
исковата молба и отговора на същата не са представени от страните писмени
доказателства, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. Направеното
с исковата молба от ищеца искане за ангажиране на гласни доказателства е основателно,
поради което и като такова същото следва да бъде уважено, като на същия бъдат
допуснати трима свидетели при режим на довеждане. В тази връзка следва да
отбележи, че направените с отговора на исковата молба възражения в тази насока
са неоснователни и не следва да бъдат споделени. Ищецът изрично е посочил какви
точно факти и обстоятелства цели да установи чрез поисканите от него гласни
доказателства. По направеното и от двете страни искане да бъде изискано и
приложено по настоящото като доказателство нохд №882/2012 година съдът намира,
че следва да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след
изслушване на страните с цел даване на пояснения от тяхна страна кое налага
приобщаването му в настоящия процес в цялост. В тази връзка следва да се има
предвид и съобрази факта, че само определени находящи се измежду негови корици
книжа и документи биха могли да бъдат допустими и съответно относими доказателства
във връзка и спрямо релевантните за настоящия конкретен спор обстоятелства.
Същото следва да се отнесе и за искането на ищеца да бъдат изискани и приложени
ДП №159/2009 година и ДП №130/2009 година, двете обединени в пр.пр. № 1258/2009
година по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, още повече, че при
съобразяване на изложените факти и начина им на възприемане от страна на съда
те би следвало да се намират измежду кориците на коментираното наказателно
дело. Това важи и за корелативно свързано с него искане, при оспорване,
съобразно възприетия запис, да бъде задължен ответникът да предостави
постановление за частично прекратяване на предявеното обвинение по чл. 253 от НК по ДП 159/2009 година. Абсолютно същите доводи следва да намерят приложение
и по отношение направеното от ищеца искане за прилагане на архивирано нохд
№164/2013 година по описа на Апелативен съд - Бургас, включително поради това,
че то следва да се намира към нохд №882/2012 година по описа на Бургаския
окръжен съд. По направено от ответната страна с отговора на исковата молба
искане, а именно да бъде изискано от бюро „Съдимост“ при Районен съд - град
София актуална справка за съдимост на ищеца, съдът ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание след изслушване на същия, на когото в този смисъл и
насока следва да предостави възможност да изрази становище по него след
получаване на препис от отговора на исковата молба, както и на самия ответник с
цел прецизиране на искането с оглед на това, че процесуалният закон не познава
фигурата на „изискване на справка“ от правен субект, неучастващ в процеса.
Съдът намира направените от ищеца
доказателствени искания за изискване и прилагане на нахд № 535/2014 година за
налагане на имуществена санкция на „ВЕЕР“ ООД, на частно гражданско дело №
435/2012 година по описа на Бургаския окръжен съд за допуснатите по искане на КПКОНПИ
обезпечителни мерки, на гражданско дело № 1568/2014 година на Окръжен съд -
Бургас по внесения иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за неоснователни, тъй като
същите не касаят и не са свързани с предмета на спора, поради което и като
такива следва да бъдат оставени без уважение. На практика чрез евентуалното
уважаване на тези доказателствени искания би се стигнало до събирането на
неотносими за процеса доказателства. Съдът намира, че по доказателственото
искане на ищеца по чл. 192 от ГПК да бъде задължено трето неучастващо по делото
лице, а именно ОД на МВР да представи служебния бюлетин относно изнесени данни
за образувани досъдебни производства срещу Р.К. и взета мярка „задържане под
стража“ следва да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание във
връзка с липсата на изискуемата от правната норма нарочна писмена молба, препис
от която следва да се връчи на третото лице. Основателно е доказателственото
искане на ищеца по т. 3 от исковата молба (лист 21 от делото) за назначаване на
комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза, вещите лица по която
да дадат отговор на поставените от него с исковата молба въпроси, отнасящи се
до психологическо състояние на ищеца към момента на образуване на
производството до окончателното му приключване и към настоящия момент. По
назначаването на конкретни вещи лица, които да вземат участие в същата съдът ще
се произнесе отново в откритото съдебно заседание след като ищецът в писмени
вид с препис за другата страна конкретизира, т.е. изрично формулира както
конкретни задачи към експертите, така и коя точно документация същите следва да
ползват, както и къде се намира тя понастоящем и е съответно налична. Направеното
от ищеца доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. На практика въпросите,
които са формулирани към вещото лице по същата съставляват факти, които се иска
то както да установи, така и съответно да провери. Изложението на фактите, на
които се основа иска е задължение на ищеца, а чрез експертиза те могат само да
бъдат доказани. На практика такива факти в конкретната искова молба липсват
изложени, но предвид имащото задължителна сила за настоящия съд определение на
въззивния съд същият е задължен да разгледа иска така, както и го е докладвал,
съобразно дадените му указания за това, с какво следва са счита сезиран. Наред с
това следва да се отбележи, че за установяване размера на претенцията за
имуществени вреди на разположение на ищеца са други допустими и относими
доказателствени средства, чрез използването на които същият може успешно да
защити заявените като накърнени свои субективни права.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с посоченото
по-горе правно основание, в тежест на ищеца е да установи претърпените от него
болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за
което впоследствие е бил оправдан, както и настъпилото влошаване на общия му
здравословен статус и психическо състояние, а също и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно
производство, претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на
името и репутацията му, както и размера на претърпените имуществените вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебно и
съдебно наказателно производство за повдигнатите му обвинения в извършване на престъпления
по чл. 252 и чл. 253 от НК и пропуснати ползи в размер на законната лихва върху
внесената парична гаранция от 5000 лева от датата на внасянето й до датата на
нейната отмяна. Установяването на тези факти следва да бъде направено при
условията на пълно и главно доказване. Ответната страна, също при условията на
пълно и главно доказване, следва да установи всички свои възражения против
предявените искове - тяхното основание и размер.
Ето
защо, по изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от Р.Т.К., ЕГН **********,***, против Прокуратурата
на Република България с адрес град София, бул. „Витоша“ № 2 искови претенции за
осъждане на ответната по делото страна да му заплати общо сумата от 500000
лева, от която сумата от 450000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от незаконосъобразно водено срещу него наказателно
производство за престъпление по чл. 252 от НК, приключило с оправдателна
присъда по нохд № 882/2012 година по описа на Окръжен съд - Бургас, а сумата от
50000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното и
съдебно наказателно производство за повдигнатите му обвинения за престъпления
по чл. 252 и чл. 253 от НК /45000 лева/ и пропуснати ползи в размер на
законната лихва върху внесената парична гаранция от 5000 лева от датата на
внасянето й до датата на нейната отмяна /5000 лева/, ведно със законната лихва
върху претендираните размери главница, считано от датата на влизане в сила на
постановената спрямо него оправдателна присъда - 16.06.2014 година до
окончателното им изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА
до разпит при режим на довеждане трима свидетели на ищцовата страна за
установяване на посочените от нея в исковата молба фактически обстоятелства.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищеца да бъде конституирана като трето лице - помагач
на негова страна ТД на КПКОНПИ - град Бургас.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ищеца доказателствени искания да бъдат изискания и
приложени нахд № 535/2014 година, частно гражданско дело № 435/2012 година по
описа на Бургаския окръжен съд, гражданско дело № 1568/2014 година на Окръжен
съд - Бургас, както и това да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на поставените от него с исковата молба
въпроси.
ДОПУСКА
извършването на комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза,
вещите лица по която да дадат отговор на поставените с исковата молба въпроси,
отнасящи се до психологическо състояние на ищеца към момента на образуване на
производството до окончателното му приключване и към настоящия момент.
УКАЗВА
на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това чрез връчване
на препис от настоящото определение в писмен вид, с препис за другата страна да
конкретизира, т.е. изрично формулира както конкретни задачи към експертите,
така и коя точно документация същите следва да ползват, както и къде се намира
тя понастоящем и е съответно налична.
ОБЯВЯВА,
че по назначаването на вещи лица, които да вземат участие в състава на
допуснатата комплексна медицинска експертиза ще се произнесе след постъпване по
делото на изисканите от ищеца в писмен вид и посочени по-горе уточнения.
ОБЯВЯВА,
че по направеното и от двете страни искане да бъде изискано и приложено по
настоящото дело като доказателство нохд №882/2012 година, по искането на ищеца
да бъдат изискани и приложени ДП №159/2009 година и ДП №130/2009 година, двете
обединени в пр.пр. №1258/2009 година по описа на Окръжна прокуратура - Бургас,
да бъде задължен ответникът да предостави постановление за частично
прекратяване на предявеното обвинение по чл. 253 от НК по ДП 159/2009 година,
за прилагане на архивирано нохд №164/2013 година по описа на Апелативен съд -
Бургас, както и направено от ответната страна с отговора на исковата молба
искане да бъде изискано от бюро „Съдимост“ при Районен съд - град София актуална
справка за съдимост на ищеца и по това на ищеца да бъде задължено трето
неучастващо по делото лице, а именно ОД на МВР да представи служебния бюлетин
относно изнесени данни за образувани досъдебни производства срещу Р.К. и взета
мярка „задържане под стража“ ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание по доводите и съображенията, изложени в настоящия му съдебен акт.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2018 година - 15.10 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се в ръчи на страните по делото, като за ищеца
това бъде сторено на посочения от него съдебен адрес чрез процесуалния му представител,
а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба, като на ищеца
по посочения по-горе начин бъде връчен и препис от отговора на исковата молба,
депозиран от ответната страна
В
частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца да бъде конституирана
като трето лице - помагач на негова страна ТД на КПКОНПИ - град Бургас
настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
- Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
В
останалата част същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: