№ 17272
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110168503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за
забава в плащането на цената на обща стойност 88,66 лв.
Ищецът „Т...” ЕАД твърди, че З. Я. Т., следва да му заплати сумите 59,15 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,59 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.12.2019 г. до 04.04.2022 г., 16,40лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,52 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. Г.М.Димитров .... Ищецът твърди, че между
страните е налице неоснователно разместване на блага, тъй като ответникът консумирал
топлинна енергия без да я заплаща. Ищецът му изпратил покана за сключване на договор, но
такъв не бил подписан. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до
ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е престирал насрещно – не
заплатил дължимата цена, с което са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца.
Ответната страна отговаря на условията за потребител по смисъла на §1, т.43 ЗЕ на
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот при общи условия съгласно
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от общите условия на ищеца, дължи заплащане
на доставената топлинна енергия. Според общите условия на ищеца (чл.40, ал.1) купувачът
следва да заплаща топлинната енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася задължението, и след получаване на фактура, след което изпада в забава за него.
Ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през процесния период, чиято цена
1
не е заплатена от ответника, без да е подавано от него възражение срещу начислените суми
(чл.40, ал.2 ОУ). Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество
е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Претендира разноски.
Ответникът З. Я. Т., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва да е потребител на топлинна енергия по съображения, че между страните не е
налице писмен договор за доставка на топлинна енергия, както и че не са налице
доказателства, ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Заявява, че не оспорва
претенциите по основание и размер относно доставена и потребена топлинна енергия.
Претендира разноски.
Третото лице - помагач „Н“ АД не изразява становище по основателността на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице, в случаите
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Тези предпоставки са налице
когато, при липса на облигационно отношение – несключен писмен договор или такъв с
изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна
енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява.
Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на
доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от
общи факти – доставката на ТЕ до имота и ползването й от ответника.
В разглеждания случай ищецът твърди ответникът да е потребил топлинна енергия
за стопански нужди и услугата дялово разпределение, при липса на договорно отношение,
поради което е спестил разход за заплащане на цената на стоката и услугата, довело до
неоснователно имуществено разместване.
При тези твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че до процесния обект е доставил
топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, както и
обогатяването на ответника със стойността на доставената стока, ползвайки магазина и
консумирайки претендираното количество топлинна енергия.
Съгласно § 1, т.33а от ДР на ЗЕ ( в сила от 17.07.2012 г. ) „небитов клиент” -
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, а съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреностното предприятие и потребителя.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На
2
тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. По делото е представено
заявление, подадено до ищцовото дружество от ответника, с което последният е поискал
сключване на договор, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, за обект процесният магазин № 39, находящ се в гр.София, бул. ”...” № 54,
вх.Г. Заявлението за откриване на партида на имота подадено от ответницата, не е
равнозначно на сключен в изискуемата от закона писмена форма двустранен писмен
договор за доставка на ТЕ за стопански нужди до имота.
Видно от приложен към исковата молба нотариален акт за собственост на недвижим
имот, построен върху държавно място от ЖСК „ВИАС – ...“ в гр. София, район Изгрев, блок
60 № 36, том I, рег. № 403, ... на нотариус Д Т с рег. № 041 на НК с район на действие гр.
София, З. Я. Т. е придобила топлоснабдения недвижим имот. По делото няма спор по
идентичността на описания в исковата молба имот с придобития от ответника. Oтветникът
не твърди да се е разпорил с правото на собственост на имота в по-късен момент, нито пък
представя доказателства в тази насока.
Няма спор между страните, че между тях липсва сключен договор за продажбата на
топлинна енергия, като видно и от приложените по делото доказателства, поканата на ищеца
към ответника за сключване на индивидуален договор по повод продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди /съгласно чл. 149, ал. 3 ЗЕ/ не е постигнала търсения резултат.
Следователно ищецът е бил собственик през исковия период на имот магазин, чието
предназначение е извършване на търговска дейност, като няма ангажирани доказателства,
оборващи този извод на съда. Формалната житейска логика налага извод, че ответникът или
лице, на което същият е предоставил ползването на имота, е потребявал доставяното
количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. Ответникът не е провел насрещно доказване в този смисъл, а и от
представения списък на абонатите от етажната собственост на процесната сграда, от
представените от ищеца документи и обстоятелството, че партидата на имота е на името на
З. Я. Т., може да се направи извод, че имотът не е бил ползван от трето за спора лице, поради
което и отговорност за начислените суми за доставената до имота топлинна енергия следва
да понесе именно собственикът на имота, без значение дали той трайно е обитавал имота
през този период или не. Фактът, че ответникът, като собственик на имот за небитови
нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от
договорна връзка с „Т...” ЕАД, но не и от задължението да заплати доставената и
консумирана топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – лицето, което се
обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на
доставената топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната
мрежа без да сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна енергия за
небитови нужди, т.е. в случая това е ответникът – собственик на имота.
По делото не се спори по факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, поради което и съдът не е допуснал изслушването на
СТЕ по тези въпроси, а е отделил тези обстоятелства за безспорни по реда на чл.140 ГПК.
Предвид изложеното и поради липса на спор по количеството доставена топлинна енергия и
нейната цена, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 59,15 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.11.2019 г. – м.04.2021
г.
Основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми
за дялово разпределение в размер на 16,40 лв. за периода м.май.2019 г. – м.10.2020 г.,
предвид липсата на оспорване по основанието и размера на претенцията. От приетите по
3
делото писмени доказателства, се установява, че именно третото лице - помагач на ищеца
ищецът е извършвал през процесния период дяловото разпределение за търговския обект,
поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си
заплащането на този разход.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86. ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая не намират приложение
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищеца, тъй като
главното вземане на ищеца черпи своето основание от института на неоснователното
обогатяване, а не от сключен между страните договор, действащ в исковия период. В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй
като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване,
като същото не е обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска изпълнението
му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил. По делото не е
представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно връчена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, поради което предявените акцесорни претенции за лихви върху двете главници се
явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът констатира, че е допуснал явна фактическа грешка при изписване на
топлоснабдения недвижим имот в издадената заповед за изпълнение от 19.05.2022 г. по
ч.гр.д. 18934/2022 г. на СРС, 141 състав. Наличието на фактическа грешка се установява при
съпоставка на заявлението по чл.410 ГПК и издадената заповед. Поради това с решението,
следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо „Задължение за
доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, БУЛ...., ап.35, аб.№ 354830“ в издадената заповед по чл.410
ГПК, следва да се чете „Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, магазин № 39, находящ се в гр.София, бул. ”...” № 54,
вх.Г“
По разноските.
4
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в размер на общо 191,72 лева, съразмерно с
уважената част от исковете. Ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е претендирал
разноски в общ размер на 700 лв., от които 300 лв. за заповедното производство и 400 лв. за
исковото производство. Предвид възражението за прекомерност, инкорпорирано в исковата
молба, съобразно правната и фактическа сложност на делото, броя и обема на извършените
правни действия от процесуалния представител на ответника – адв. К., съдът счита, че
договореното за заповедното производство възнаграждение следва да бъде намалено до 50
лв., от които по съразмерност му се следва сумата от 66,54 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
че З. Я. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. София, Бул. ..., ап.35, дължи на „Т...“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „..., сумата от 59,15 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия, доставено до имот с абонатен
номер 354830, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за
периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 16,40 лв. – стойността на доставена услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за сумата 9,59 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за периода 31.12.2019 г. до 04.04.2022 г., както и иска за мораторна лихва в размер
на 3,52 лева. върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до
04.04.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18934/2022 г. по
описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА З. Я. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. София, Бул. ..., ап.35, да заплати
на „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 191,72 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „... да заплати на адвокат С. К. К., с адрес: ул. „...“ № 35, ет.3, офис 1, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 66,54 лв. разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение №
14057/19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 18934/2022 г. на СРС, като
5
ВМЕСТО: „Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, БУЛ...., ап.35, аб.№
354830“
ДА СЕ ЧЕТЕ: „Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, магазин № 39, находящ се в гр.София, бул. ”...”
№ 54, вх.Г“.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач „Н“ АД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...“ ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6