Р Е Ш Е Н И Е
№ 1697
град Пловдив, 08.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието
на прокурор ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 650 описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от Е.
М.Й., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 60 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт и влошаване на здравословното
му състояние за периода от 01.01.2012г. до
05.03.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив и Софийски
централен затвор, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши
хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и
гризачи), липса на постоянен достъп до течеща вода и санитарен възел, не му е
осигурявана работа с която да намали срока на изтърпяване на наказанието,
страда от сънна апнея, които правят условията в
затвора още по-непоносими, с което са му нарушени правата по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С молба от
25.04.2019г. са конкретизирани исковите периоди, както следва от 01.01.2012г. до 30.12.2016г. – Затвора София, от 30.12.2016г.
до 29.08.2018г. Затвора Пазарджик, от 15.01.2019г. в Затвора Пловдив. С
Декларация, ищецът Е.Й. заявява, че няма оплаквания от престоя си в
Затвора-Пловдив, но поддържа оплакванията си срещу ГД „ИН“ за лоши условия при
престоите му в Затвора-София, ЗО „Кремиковци“ и Затвора-Пазарджик. В
допълнително представени по делото писмени бележки поддържа жалбата и излага
допълнителни съображения. Претендира направените по делото разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявеня иск и счита, че същия
следва да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства се установява, че Е.Й. е търпял наказание
лишаване от свобода в Затвора-София, с начало 29.12.2011г. до 07.05.2013г. Постъпил
е в ЗО „Кремиковци“ на 29.08.2013г. Отново е постъпил в Затвора-София на
14.01.2016г. до 06.10.2016г. В Затвора Позарджик е
преведен на 30.12.2016г. от където е освободен по изтърпяване 29.08.2018г.
По
делото е постъпило Писмо рег.№ 2088/15.04.2019г. относно условията и периода на
престой на Е.Й. по групи в Затвора-София, ведно с приложени към него докладни
записки, графици за разпределене на времето на
лишените от свобода, сведения за числения състав на лишените от свобода и протоколи
за извършена дезинсекция /л.35-63/. От
приложените докладни записки е видно, че ищецът е настаняван в групи, както
следва:
-
на 29.12.2011г. постъпва в Затвора-София и до 30.07.2012г.
е настанен в 11-та група, която се състои от 15 спални помещения с обща площ от
440 кв.м., със собствени санитарни възли. Групата разполага с баня за общо
ползване. Всяко спално помещение е с различна клавиатура, като е посочено, че
всички са съобразени с изискването по закон за минимум 4 кв.м. площ на един
лишен от свобода;
-
от 31.07.2012г. до 19.12.2012г. е настанен в 8-а
група, с обща площ 345 кв.м. В групата има 7 спални помещения с индивидуални
санитарни възли. Спалното помещение, в което е пребивавал Й. е с площ 41 кв.м.
и санитерен възел с площ 2 кв.м., оборудвано с мивка,
тоалетна и душ с постоянно течаща топла и студена вода;
-
от 20.12.2012г. до 01.02.2013г. е настанен в 13-та група. В докладната записка се
посочва, че липсва информация в кои спални помещения е бил настаняван Й..
Всички помещения разполагат със санитарен възел с душ и лишените от свобода разполагат
непрекъснато с течаща топла и студена вода;
-
от 02.02.2013г. до 06.05.2013г.
е настанен в 1-ва група /зона с повишена сигурност/. Първоначално е настанен
във второ спално помещение, а от 19.04.2013г. е преместен в 32-ро спално
помещение. Посочено е, че изолираните лишени от свобода на територията на 13-та
група се настаняват самостоятелно, а при невъзможност максимално двама.
Спалните помещения на територията на групата са еднакви като квадратура – 8
кв.м., раполагат с прозорец с достъп до пряка слънчена светлина, настанените там ползват обща баня по
график, утвърден от Началника на затвора, най-малко два пъти седмично, а по
изрично желание на лишените от свобода се разрешава използването ѝ и извън
график.
-
от 07.05.2013г. до 28.08.2013г. е настанен в 12-та група, състояща се от
18 спални помещения, със собствени санитарни възли от по 2 кв.м. и една баня за
общо ползване. Седемнадесет от спалните помещения са с капацитет 16 кв.м., а
едно е с капацитет 22,80 кв.м.
-
от 29.08.2013г. до 13.01.2016г. Й. е преведен в ЗО
„Кремиковци“. Първоначално е настанен в 2-ра група, а на 13.09.2013г. е
преразпределен в 3-та група, на 13.11.2013г е преместен в 4-та група, от
08.01.2014г. отново е върнат в 3-та група. В докладната записка се посочва, че
за периода на пребиваване на ищеца в ЗО „Кремиковци“ има данни само за
пребиваването му в 3-та група, където е бил настанен последователно в 3-то
спално помещение – 36,61 кв.м. /без санитарния възел/, където при обща
численост 48 лишени от свобода на всеки един от тях се е падала квадратура от
3,69 кв.м. и 2-ро спално помещение – 18,1 кв.м./ без санитарния възел/, където при
обща численост 47 лишени от свобода на всеки един от тях се е падала квадратура
от 3,25 кв.м. Всяко спално помещение разполага с два прозореца с размери
175/145 см., посредством които килията да бъде проветрена и през които влиза
естествена светлина. В ЗО „Кремиковци“ има режим на топлата и студена вода,
поради технически причини, поради което за лишените от свобода е изготвен
график за ползването ѝ. По времето на престоя си в ЗО „Кремиковци“, Й. е
устройван на работа със Заповед №317/04.12.2014г. като чистач-район на 3-та
група.
-
от 14.01.2016г. до
05.10.2016г. е постъпил в 7-ма група, където е настанен в спално помещение №16
с площ 16,09 кв.м., от тях 1,89 кв.м. мокро помещение, солидно отделено от
спалното помещение, с мивка, тоалетна и постоянно течаща топла и студена вода.
На територията на групата е изградена обща баня с тоалетни към нея, която може
да бъде използвана през целия ден от лишените от свобода. Спално помещение №16
разполага с 1 прозорец с размери 0,67см/0,78см., допълнително е изграден
вентилационен отвор с размери 0,20см./0,47см. През периода на пребиваване на Й.
в спалното помещение са били настанени 4 лишени от свобода или иначе казано
всеки от тях е разполагал с 4,022 кв.м.
-
от 06.10.2016г. до 30.12.2016г. е
настанен в 12-та група, състояща се от 18 спални помещения, със собствени
санитарни възли от по 2 кв.м. и една баня за общо ползване. Седемнадесет от
спалните помещения са с капацитет 16 кв.м., а едно е с капацитет 22,80 кв.м.
В
постъпилите докладни записки се твърди, че през периода на изтърпяване на
наказанието на Е.Й. /29.12.2011 г.- 30.12.2016 г./ в Затвора-София в част от
помещенията, в които последния е пребивавал са извършвани ремонти. Извършвана е
своевременна смяна на течащи кранчета, осветителни тела и счупени прозорци,
подмяна на дограмата и монтиране на нови прзорци,
поставен е гранитогрес в общите умивални. Всички
спални помещения са оборудвани с маси и столове. Администрацията редовно е
осигурявала на лишените от свобода препарати за почистване и хигиенизиране на
помещенията. Храната се приготвя по утвърдени от Министъра на правосъдието
грамаж и калоричност, като в шест дни от
седмицата в менюто има месо и местни продукти, а веднъж седмично-риба. Относно
наличието на инсекти и гризачи в Затвора-София се
твърди, че има сключен централен договор /от ГДИН гр. София/ с обезпаразитяваща фирма, която редовно извършва дезинфекция
и дератизация на всички групи, канцеларии,складови и
сервизни помещения, СБАЛЛС и кухненския блок. Посочва се, обаче, че при извършването
на дезинфекция и дератизация, не всички лишени от
свобода допускат това да бъде извършено в спалните им помещения. Представени са
копия на фактури и протоколи за извършена дезинсекция /л.55-61/. Във всяка стая
има достъп до денонощно течаща топла и студена вода, освен в ЗО „Кремиковци“,
което както се посочи по-горе е по технически причини. Времето за достъп до баните
е посочено в утвърден график от Началника на Затвора Пловдив. Посочва се и че отоплението
се осъществява чрез централно-локално парно отопление, като при нужда и при
отчетени ниски температури е допускано използването на допълнителни отоплителни
уреди. По делото е приложен личен картон /л.52/, видно от който Й. е бил конвоиран
до болнични заведения на територията на гр.София.
По
делото е постъпило писмо рег.374/2016г. относно условията и периода на престой
на Е.Й. по групи в Затвора-Пазарджик, ведно с приложени към него медицински
картон, график за дневен режим на лишените от свобода, книга за инструктаж и
протоколи за извършена дезинсекция, докладна записка относно здравословното
състояние на Е.Й. и бланка за посещенията на медицинските лица на настанените в
наказателна килия /л.20-34/. В хода на съдебното производство, от Затвора-Пазарджик
допълнително са представени протоколи за извършена дезинсекция /л.142-150/. От
приложените докладни записки е видно, че ищецът е настаняван в групи, както
следва:
-
на 30.12.2011г. постъпва в Затвора-Пазарджик. В
спално помещение №502 е настанен до 10.07.2017г. – площ без санитарен възел
36,75кв.м.; санитарен възел – 1,56 кв.м.;
-
от 11.07.2017г. до 18.09.2017г. е настанен в спално
помещение
№503 – площ без санитарен възел 19,45кв.м.; санитарен възел – 1,62 кв.м.;
-
от 19.09.2017г. до 09.10.2017г., поради започнал
ремонт в 5-то отделение е настанен в спално помещение №403 – площ без санитарен
възел 45,93кв.м.; санитарен възел – 1,99 кв.м.;
-
от 10.10.2017г. до 26.11.2017г.
е настанен в спално помещение №803 – площ без санитарен възел 21,17кв.м.;
санитарен възел – 1,36 кв.м.;
-
от 27.11.2017г. до 10.01.2018г. е настанен в
спално помещение №805 – площ без санитарен възел 13,94кв.м.; санитарен възел – неизползваем;
-
от 11.01.2018г. до 02.05.2018г. е настанен в
спално помещение №707 – площ без санитарен възел 44,31кв.м.; санитарен възел –
1,25 кв.м.;
-
от 03.05.2018г. до 16.05.2018г. е настанен в
спално помещение №703 – площ без санитарен възел 46,13кв.м.; санитарен възел –
1,88 кв.м.;
-
от 20.06.2018г. до 05.07.2018г. е настанен в
спално помещение №702 – площ без санитарен възел 51,72кв.м.; санитарен възел –
1,49 кв.м.;
-
от 06.07.2018г. до 29.08.2018г. е настанен в
спално помещение №706 – площ без санитарен възел 37,17кв.м.; санитарен възел –
1,31 кв.м.
В
справката се посочва, че изброените спални помещения се намират в четири
отделения, всяко от които има и общ санитерен възел с
течаща топла и студена вода, която лишените от свобода могат да ползват за
времето от 06.00 часа до 20.30 часа, а в празнични и почивни дни за времето от
06.30 часа до 20.30 часа. Всички спални помещения в Затвора-Пазарджик имат
достъп до чист въздух и естествена светлина, оборудвани са с легла, шкафчета,
маса и столове. Затворническата баня се посещава два пъти седмично. Ищецът Й. е
устройван на работа със Заповед №225/10.10.2017г. към
външна фирма за зачистване на елементи от термоактивна
пластмаса. Поради стесненото производства е имало периоди, в които не е извеждан
на работа. Със Заповед
№7/09.02.2018г. трудовата му дейност е прекратена, тъй като отказал да работи
пред трудовата комисия на Затвора-Пазарджик. Видно от приложената към писмото
медицинска документация при оплаквания от страна на Й. му е оказвана
съответната медицинска помощ.
По
делото са разпитани като свидетели лицата М.Б.М. и К.М.С..
Свидетелят
М. заявява, че познава ищеца, като по едно и също време са пребивавали в Затвор
– Пазарджик. За около два месеца били в една стая. Твърди, че Й. се оплаквал
много, задушавал се, повръщал, краката му се схващали, имал и главоболие. Сочи,
че хигиенните условия не били много добри, било мръсно, имало много дървеници и
хлебарки. Твърди, че в килията имало течаща вода и тоалетна. През деня се
разхождали по коридора. Ищецът бил викан два пъти на лекар. Свидетелят заявявя, че двамата са се засичали само в Затвора-Пазарджик
за два месеца.
В
отговор на поставените му въпроси свидетелят С. заявява пред съда: „Работя в
Затвора - Пловдив от 2012 година. В момента съм Началник сектор „Социална
дейност и възпитателна работа“. 4-5 годишни имам като инспектор социална
дейност и възпитателна работа, а след това съм началник сектор. Една част от
стажа ми е преминал в едно от общежитията към Затвора - Смолян, след това съм в
корпуса в Пловдив и до момента. Известно ми е, Е.М.Й. от началото на годината
изтърпява своето наказание „лишаване от свобода“. Почти целият си престой в
Затвора Пловдив е изкарал и в момента е в медицински стационар. Той има редица
здравословни проблеми и затова изтърпява наказанието си там. Медицинският
стационар е отделна сграда в корпуса на Затвора Пловдив, има няколко
помещения за по 2-3 лишени от свобода. На етажа си има столова, баня, тоалетна,
съответно там е манипулационната, там приемат прегледите медицинските лица, там
е зъболекарският кабинет, лекарският кабинет. В затвора има двама доктори, един
фелдшер и един стоматолог. Имат достъп до постоянно течаща вода, баня.
Настанените в медицинския стационар имат отделен график от останалите лишени от
свобода. В общи линии това е ситуацията там. Най-вече стои там, защото той има
затруднение с дишането, там има 24 часа пуснато електричество, по принцип диша
с апарат нощем и затова е там. Няма никакви проблеми с него.“
В хода
на скъдебното производство по искане от страна на
ищеца са допуснати и изготвени единична и комплексна съдебно-медицински
експертизи.
Според
заключението на вещото лице М.Б. по единичната
съдебно-медицинска експертиза, по данни от наличната медицинска
документация и медицински доклади, послужили за изготвянето ѝ, Е.Й.
страда от следните заболявания: ХОББ, обезитет,
синдром на обструктивната сънна апнея,
ИБС, коронарна атероматоза, НАП III B1.AXIII СТ.
Вещото лице посочва, че изброените заболявания са в резултат от наднорменото
тегло на Й.. Хроничната обструктивна белодробна
болест е в резултат на дългогодишния му опит като пушач, което допълнително
усложнява състоянието на сърдечно-съдовите му заболявания. В заключението се
сочи, че за заболяванията му Й. е лекуван адекватно, насочван е към съответните
специалисти, които са предписвали съответната медикаментозна терапия. За обструктивната сънна апнея ищецът
използва апарат СРАР, нает с договор.
Според
заключението на вещите лица по комплексната СМЕ, изготвена по данни от
наличната медицинска документация Е.Й. страда от артериална хипертония 3 ст.,
ЗД 2 тип-диетолечение, ИБС, коронарна атероматоза, дислипидемия, ХОББ 1
ст., затлъстяване 4 ст., синдром на обструктивна
сънна апнея, сърдечна недостатъчност 2 по НИХА,
състояние след операция на пъпна херния, състояние след неколкократни
илеуси и личностово
разстройство. Заболяването обструктивна сънна апнея е доказано чрез проведен тест за Sleep
Арnеа на 27.12.2018г. в Първа кардиология на
МБАЛ-Пловдив. На 27.12.2018г. е сключен договор за наем на автоматичен СРАР
апарат Res Med Airsense 10 Autoset, предоставен
за ползване от Й.. В епикризи от СБАЛЛС-София няма
данни за сънна апнея и артериална хипертония.
Най-често
срещаната форма на сънна апнея е обструктивният
тип. Обструктивна сънна апнея
(ОСА) може да възникне спонтанно и да се развие с течение на времето, да бъде
индуцирана от лекарства с триптаминова токсичност или
да възникне механично от анатомични причини, стесняващи горните дихателни
пътища. Друга причина за възникването на болестта е предхождаща травма или
неврологично нарушение. Рискови фактори за възникване на ОСА са:
затлъстяването, тютюнопушенето, употребата на алкохол, унаследени
"тесни" дихателни пътища, запушване на носа, мъжкия пол, диабет. В
заключението се посочва, че освен от ОСА ищецът страда и от ХОББ, артериална
хипертония,захарен диабет, диетолечение-ИБС,
коронарна атероматоза, състояние след няколко
хирургични операции и личностно разстройство, за което няма консултация с
психиатър. Лечението за АХ и ИБС е уточнено в стационара на Първа кардиология
на МБАЛ-Пловдив през май 2019г. Лечението за ХОББ и ОСА, които обикновено
съществуват едновременно и включва понижение на теглото, редовни физически
упражнения, прекратяване на пушенето, прекратяване на употребата на алкохол,
особено вечер, избягване на спане по гръб. Когато рисковите фактори за ХОББ и
ОСА не се коригират, това лечение продължава до края на живота. ХОББ и ОСА
обикновено протичат заедно и се припокриват като симптоми. ХОББ може да се яви
рисков за развитие на ОСА. Двете заболявания може взаимно да се стимулират,
особено когато не се коригират рисковите фактори за тяхното възникване и
развитие. Сърдечните заболявания не обуславят проявите на ОСА (според някои
некоригираната хипертония влошава ОСА), в повечето случаи зависимостта е
обратна - сънната апнея влошава наличните сърдечни
страдания. За Й. има документирани оплаквания от "болка в областта на
стомаха" и "корем" палпаторно болезнен
в епигастриума с диагноза гастритис
хроника екзацербата (хроничен обострен
гастрит), които за първи път са регистрирани във фиш на СМП Пазарджик N28365 на
18.05.2018 г., 23:57 ч., по повод на което са направени спазмоалитици.
На 18.05.2018 г. по повод тежест и болка в епигастриума,
според МЦ на Затвора Пазарджик е получил спазмалгон,
като в следващите дни не са документирани оплаквания. На 27.02.2019 г. в
амбулаторен лист № 2140 е отбелязано - болки в дясното подребрие
и палпаторна болка в "десния епигастриум",
които не са наложили лечение със спазмолитици и е
насочен към консултация с хирург. Следва престой в Първа хирургия на УМБАЛ
,"Св. Георги' ЕАД - история на заболяването (ИЗ)
N220182/918 от 28.03.2019 г. до 01.04.2019 г, където се е оплакал от болки и
подуване на корема. Излекуван след лечение със спазмолитици.
Вещите
лица сочат, че болката и тежестта са неспецифични симптоми и не водят до чревна
непроходимост. Те са някои от признаците на това заболяване и са следствие, а
не причина за него. С болка и тежест в епигастриума
протичат всички заболявания на храносмилателния тракт - включвайки хранопоровод, стомах, дуоденум,
тънки черва, апендикс и дебели черва, както и заболявания на хепато-билиарната система, панкреаса, а така също и болести
извън коремната кухина. Най-често тези оплаквания отзвучават спонтанно, при
диета, самолечение, медикаментозно лечение и в много редки случаи, като прояви
на остри хирургични заболявания, налагат хирургична операция. Времевият
интервал от месец март 2019г., когато пациентът е хоспитализиран в Първа
хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ и месец декември 2019г., когато е лекуван във
Втора Клиника по Хирургия на същата болница е твърде дълъг, за да обосновава
медицински причинно-следствена връзка между приема за чревна непроходимост и
операцията за пъпна херния. В подкрепа на това твърдение е и факта, че при
операцията за хернията не е имало клинични данни за чревна
непроходимост-диагнозата е херния без непроходимост или гангрена. Умбиликална херния с незначителен размер, каквато е в
случая, както и естетичният дефект от следоперативния белег, не влошава
качеството на живот и позволява самостоятелно извършване на обичайните
физически дейности при пациента.
По
отношение на качеството на живот на ищеца е отбелязано, че хипертоничната
болест, ОСА и ХОББ влошават качеството на живот, но при стриктен контрол на
рисковите фактори и системно лечение до голяма степен качеството на живот се
подобрява. ОСА и ХОББ не възникват и не са вследствие от условията в затвора.
От тях може да възникват инфекциозни заболявания или травми. Споменатите
по-горе заболявания мълчаливо се подготвят в индивидуалния живот на човека от
съществуващите при него рискови фактори. Заболяванията продължават да се
поддържат и развиват до края на живота му, независимо дали в затвора или на
свобода, и безспорно се определят и от придържането към определенето
лечение и режим на живот. Един от факторите за заболяването Хипертонична болест
е стресът, който съпътства всеки човек, независимо къде се намира. Стресът е
рисков фактор и за захарния диабет, а АХ и ЗД са рискови фактори за възникване
на ИБС /исхемична болест на сърцето/. При
непровеждане на адекватно лечение на АХ и ЗД в периода 2013-2019 г. е възможно
те да са преминали от лека в по-тежка форма, което се предполага въз основа на
установените увреждания на сърцето. Чревната непроходимост е органично
заболяване с определен патологичен субстрат и причините за него са механични и
материални, а· не психогенни.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди в периода от 01.01.2012г. до
05.03.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив и Софийски
централен затвор, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства, в т.ч.
от молба от 25.04.2019г. за конкретизиране на исковите периоди и декларация от Е.Й.
относно престоя му в Затвора-Пловдив, Затвора-София, ЗО„Кремиковци“ и
Затвора-Пазарджик се установява, че ищецът Й. е търпял наказание лишаване от
свобода в Затвора-София, с начало 29.12.2011г. до 07.05.2013г. Постъпил е в ЗО
„Кремиковци“ на 29.08.2013г. Отново е постъпил в Затвора-София на 14.01.2016г.
до 06.10.2016г. В Затвора-Пазарджик е преведен на 30.12.2016г. откъдето е
освободен по изтърпяване 29.08.2018г.
С оглед на допълнителните уточнения от страна на ищеца, възведените в
обстоятелствената част на исковата му молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 КЗПЧОЗ при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
ще следва да бъдат разглеждани единствено и само периодите от 29.12.2011г. до
07.05.2013г. за Затвора-София, от 29.08.2013г. до 13.01.2016г. за ЗО
„Кремиковци“, от 14.01.2016г. до 06.10.2016г. за Затвора-София и от 30.12.2016г.
до 29.08.2018г. за Затвора-Позарджик.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от АПК,
а ал.2 на текста сочи като ответници органите по
чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани
от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата
на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
На следващо място и с оглед възражението на процесуалния представител на
ответника, е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен
или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284,
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов
срещу България/, разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки
елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос,
нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на
ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в актуалната ѝ редакция/ осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ѝ към част от исковия период/
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. Съгласно чл.3 ал.2, т.2 и т.3 от с.з. за жестоко или нечовешко
отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветле-ние, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от България през 1992г. и
съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които ѝ противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да
четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това
всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема
душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото
това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският
район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен
климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна
практика на българските съдилища /решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС
по адм.д. №13664/ 2012г.,решение №104 от 20.02.2009г.
на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. №
1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която
се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в
местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен
спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по
правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу
България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо
от битовите условия в местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г.
по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г.
на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н.
срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България,
решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27
януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е
пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от
правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни
проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н. и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с
изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и размера
на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в
затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията..
Доколкото след образуване на съдебното производство, с Декларация, ищецът Е.Й.
заявява, че няма оплаквания от престоя си в Затвора-Пловдив, но поддържа
оплакванията си срещу ГД „ИН“ за лоши условия при престоите му в Затвора-София,
ЗО „Кремиковци“ и Затвора-Пазарджик и доколкото от страна на процесуалния представител
на ГД„ИН“ няма наведени възражения за погасителна давност за част от исковите
периоди, то и съдът ще се огра-ничи до обсъждане на
условията за периодите от 29.12.2011г. до 07.05.2013г. за Затвора-София, от
29.08.2013г. до 13.01.2016г. за ЗО „Кремиковци“, от 14.01.2016г. до
06.10.2016г. за Затвора-София и от 30.12.2016г. до 29.08.2018г. за Затвора-Пазарджик.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че:
- По отношение на престоя на ищеца в Затвора-София за периодите от 29.12.2011г. до 07.05.2013г. и от
14.01.2016г. до 06.10.2016г. не се установява пренаселеност, както следва: спално
помещение на територията на 11-та група /за периода от 29.12.2011 до 31.07.2013/;
в спално помещение №2 /за периода от 02.02.2013 до
07.05.2013/; в спално помещение №16 /за периода от 14.01.2016 до 05.10.2016/.
По отношение на останалите спални помещения, в които е бил настанен Й. и
доколкото от сграна на ГД „ИН“ не са представени
данни за обратното, съдът приема, че за тях се установява пренаселеност. Съдът
приема, за установено, че през исковия период от 29.12.2011г. до 07.05.2013г. и
от 14.01.2016г. до 06.10.2016г., спалните помещения на територията на
Затвора-София са разполагали с прозорци със стъкла, има осигурена естествена
светлина и чист въздух, непрекъснат достъп до течаща топла и студена вода и
обособен отделен санитарен възел;
-По отношение на престоя на ищеца в ЗО „Кремиковци“ в периода от
29.08.2013г. до 13.01.2016г., съдът приема, че се установява пренаселеност в спалните
помещения и режим на топла и студена вода.
Спалните помещения, обаче, са
разполагали с прозорци със стъкла, има осигурена естествена светлина и чист
въздух и обособен отделен санитарен възел. В конкретния исков период Й. е
устройван на работа;
- По отношение на престоя на ищеца в Затвора-Пазарджик в периода от
30.12.2016г. до 29.08.2018г., настоящият състав приема за установено, че с
изключение на кратки, конкретни периоде, за коино има данни ищецът да е обитавал спални помещения,
където е разполагал с над 4 кв.м. площ, за останалите са налице данни, че са
пренаселени. Помещенията са разполагали с общ санитарен възел, с течаща топла и
студена вода, но същия се е ползвал по график от лишените от свобода. Разполагали
с прозорци със стъкла, има осигурена естествена светлина и чист въздух и
обособен отделен санитарен възел. В конкретния исков период Й. е устройван на
работа, но трудовата му дейност е прекратена по негово желание.
Както вече се посочи, съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с Правилника за прилагане на
закона. Съответно нормата на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС предвижда, че в спалните
помещения се осигуря-ва пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно изискванията на чл.115 ал.1 и 2 от Наредба №7/22. 12.2013г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, помещенията в жилището трябва да имат
осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни
канали/шахти, комини и др./. Килиите в затворите и арестите по своята същност
представляват жилищни помещения, макар и разположени в обществена сграда и след
като са снабдени с прозорци, то същите безспорно служат за проветряване, респ.
за проникване на естествена светлина, поради което не е налице твърдяното
бездействие.
От събраните по делото доказателства се установи и че всички спални
помещения, обитавани от Й. в периодите от 29.12.2011г. до 07.05.2013г. в
Затвора-София, от 29.08.2013г. до 13.01.2016г. в ЗО „Кремиковци“, от
14.01.2016г. до 06.10.2016г. в Затвора-София и от 30.12. 2016г. до 29.08.2018г.
в Затвора-Пазарджик са разполагали, освен с легло, и с маса, стол и шкафче,
като по този начин на ищеца са били осигурени и нормални условия за хранене.
С оглед доказателствената тежест в процеса,
ответникът е представил частични доказателства за осигуряване на приемливи
условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периодите от
29.12.2011г. до 07.05.2013г. за Затвора-София, от 29.08.2013г. до 13.01.2016г.
за ЗО „Кремиковци“, от 14.01.2016г. до 06.10.2016г. за Затвора-София и от 30.12.2016г.
до 29.08.2018г. за Затвора-Пазарджик
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на
посочените разпоредби, налице е общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо
нечовешко и унизително отношение, поради което администрацията на затвора е
длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване
на човешкото им достойнство.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва
да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца, относно негативното
влияние на престоя му в Затвора-София, ОЗ „Кремиковци“ и Затвора-Пазарджик върху
здравословното му състояние и липсата на предоставена му, адекватна медицинска
грижа. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на Й. са
извършвани своевременни медицински прегледи, същият неколкократно
е извеждан и конвоиран до медицински заведения, където при прегледи му е
назначавано съответното медикаментозно лечение. Нещо повече от заключенията на изготвените две
съдебно медициски експертизи безспорно се установява,
че липсва причинно-следствена връзка между престоя на Й. в Затвора-София, ОЗ
„Кремиковци“ и Затвора-Пазарджик и неговото здраве, новопоявилите
се заболявавния и влошаването на съществувалите
такива.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че Й. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от
съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и краткия престой на същия в тези условия от 29.12.2011г. до
07.05.2013г., от 29.08.2013г. до 13.01.2016г., от 14.01.2016г. до 06.10.2016г.
и от 30.12.2016г. до 29.08.2018г., според настоящия състав обезщетението, което
е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2 500 лева.
Според този Съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и
този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на
база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 2 500 лева до пълния предявен размер от 60
000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано
от 06.03.2019г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на
сумата.
Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане възнаграждение за един адвокат,
доколкото липсват данни такова да е заплащано от страна на ищеца. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие бл.№39215/22.11.2019г., сключен между Е.Й. и адв.Н.Г., в който не посочено договорено възнаграждение.
При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Административен съд – Пловдив деловодни разноски в размер на
общо 1 148,20 лв., за изготвяне на заключение по изслушаните в хода на
производството СМЕ и държавна такса в размер на 10 лв.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на
чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78
ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Е.М.Й., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив,
обезщетение в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за претърпени
неимуществени вреди за периода от 29.12.2011г. до 06.10.2016г. и от 30.12.2016г.
до 29.08.2018г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 06.03. 2019
г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
й размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 1 148,20лв.,
представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещи
лица, които следва да се заплатят по сметката на съда за държавни такси.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Е.М.Й., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив разноски
в размер на 10 (десет) лв.
ОТХВЪРЛЯ искането,
направено от процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд, съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: