РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 746
гр. Пловдив, 30 март 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИМИТЪР БЕЛИЧЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2263
по описа за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът К.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
е предявил срещу ответника “Т.– 61“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконен административен акт - принудителна административна мярка (ПАМ)
„преместване на паркирано пътно превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), обявен за нищожен по съответния ред с
влязло в законна сила съдебно решение, както следва: 56 лева - обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в
заплащане на посочената сума от ищеца за репатриране и отговорно пазене на
автомобила обект на обявяваната за нищожна ПАМ, ведно със законната лихва,
считано от датата на плащането – 24.08.2012 г., до окончателното изплащане на
сумата (в първото по делото съдебно заседание, на основание чл. 232 от ГПК във
вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. чл. 203, ал. 2 от АПК, исковите претенции за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 262,60 лв. и в размер
на 50 лв., изразяващи се в заплащане на посочените суми от ищеца за пътни
разходи по повод явяването му по адм. дело № 3348/2012 г. по описа на
Административен съд Варна и по адм. дело № 9697/2015 г. по описа на ВАС, са оттеглени от ищеца, като в тази част
делото е прекратено с протоколно определение от 17.10.2017 г.); 1000 лв. -
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 24.08.2012
г. до настоящия момент (съгласно
уточнение вх. № 14500 от 22.08.2017 г. по описа на съда – л. 17), изразяващи се в чувство на страх, безпокойство,
стрес, напрежение, тревожност, губене на време и полагане на усилия за
организиране на съдебната му защита, ведно със законната лихва от датата на налагане
на нищожната ПАМ – 24.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подробни
съображения относно основателността на исковите претенции, освен в исковата
молба, са изложени в становище вх. № 17435/16.10.2017 г. (лист 35) и в писмена
защита вх. № 5126/12.03.2018 г. по описа на съда, приложени по делото. Претендират
се сторените в производството разноски.
Ответникът “Т.– 61“ ЕООД чрез
управителя си Ц.Х.В., в писмен отговор на исковата молба оспорва исковите
претенции по основание и размер, с изключение на тази за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 56 лв. за репатриране и отговорно пазене на
автомобила, която счита за основателна. Признанието на последнопосочената
искова претенция се поддържа и в депозираната по делото писмена защита. По отношение на неимуществените вреди най-общо се твърди,
че оплакванията на К.Г. са изложени твърде общо и са лишени от всякаква
конкретика. Според ответника, сочените в исковата молба негативни субективни
преживявания не са от такова естество, че да могат да обосноват настъпването на
някакъв траен емоционален и психически дисбаланс, още повече в такава степен,
която да налага да бъдат обезвъзмездено парично. Допълнителни съображения се
излагат в писмени бележки приложени по делото. Претендират се
направените в производството разноски.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив, застъпва становище за основателност на претенциите.
Пловдивският Административен Съд
– седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото
няма спор от фактическа страна.
Административният
акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за
ищеца е Принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство” от 24.08.2012 г., наложена от служител
на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по
отношение на лек автомобил Фиат Браво с рег. № ***, предоставен за управление
на К.Д.Г. от неговата майка. Ищецът е оспорил наложената му ПАМ пред Административен
съд - Варна, във връзка с което е образувано адм. дело № 3348 по описа за 2012
на същия съд, Последното е приключило с постановяване на Решение № 1550/08.07.2015
г., с което процесната ПАМ е обявена за нищожна. Решението на
първоинстанционния административен съд е оставено в сила от Върховния
административен съд с Решение № 8046/30.06.2016 г. по адм. дело № 9697/2015 г.,
което е окончателно.
По делото
от страна на ищеца – К.Г. е представено заверено копие на фактура издадена на
негово име от дружеството-ответник, за сумата от 56,00 лв. за репатриране и
отговорно пазене (лист 13), както и заверено копие на касов бон за същата сума
(лист 14).
В съдебно
заседание от 28.02.2018 г. по делото е разпитан свидетелят С.Т., който заявява,
че познава ищеца К.Г. повече от 10 години, били в една компания и се виждали
много често – поне два пъти седмично. Свидетелят твърди, че през 2012 г. К.
отишъл на море във Варна, някъде около Златни пясъци, за което му споделил, че са
му репатрирали колата. Той обжалвал случая, като подал иск в Административния съд и водил
доста дълго време дела, за да докаже своята невинност. В крайна сметка той
спечелил делото, но всичко това му коствало много нерви, тъй като се налагало
да организира сам защита си, а и хората, с които били там, трудно ги издирвал,
за да бъдат свидетели, даже няколко пъти му се наложило да пътува за това до
Варна. След това през лятото К. доста се променил в едно отношение, а
именно изпитвал притеснение, нервност всеки път, когато паркирал колата си. В показанията си Т. заявява, че многократно е присъствал на ситуации, в
които К. е паркирал автомобила си след тази случка с репатрирането.
Сочи, че като излизали заедно, К. винаги бил с колата си,
тъй като не употребявал алкохол и при паркиране непрекъснато питал всеки от
присъстващите в колата дали е в нарушение и дали няма опасност да му я вдигнат.
По принцип всички от
компанията знаели за неговия проблем и даже станал обект на подигравки, заради
непрекъснатия му стрес и притеснение за паркирането на автомобила му. Свидетелят
не знае за случай, в който на К.Г. да е репатриран автомобил в Слънчев бряг. К. не му е споделял да е ползвал медицинска помощ във
връзка със стреса, който е преживял от репатрирането.
След анализ на така изложените фактически
обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно чл.
203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1
от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,
като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В тази връзка следва да се
поясни, че ответникът по исковете за обезщетение “Т. 61“ ЕООД няма качеството
на административен орган или на длъжностно лице по смисъла на чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. ПАМ обаче е
реално наложена от физически лица по трудов договор към дружеството, които
нямат компетентност по чл. 168 от ЗДвП да я наложат. Следователно
след като орган /дори и не административен/ или длъжностно лице е натоварено по
силата на специален закон и изрично овластяване да налага ПАМ при реализиране
на форма на административна принуда с преустановителен характер, същият орган
или лице следва да носят отговорност при реализиране на тази дейност в несъответствие
с разпоредбите на закона. След като самата ПАМ е форма на държавна
административна принуда, което се реализира по административен ред от лице с
нарочна делегация и възлагане да осъществява тази дейност, дори и същото да не
е административен орган, отговорността от незаконосъобразното осъществяване на
тази дейност следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Изрично в тази насока Решение № 4068 от 09.04.2015 г. по адм. д. № 11443/2014 г. на Върховния
административен съд.
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко
кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Първото условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. По делото няма спор, че Принудителна
административна мярка „преместване на ППС“ от 24.08.2012 г., наложена от служител
на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по
отношение на лек автомобил Фиат Браво с рег. № *** предоставения за управление на
ищеца К.Д.Г.
от неговата майка, е обявена за нищожна по съответния
ред, а именно с Решение № 1550/08.07.2015 г. постановено по адм. дело №
3348/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, потвърдено от Върховния
административен съд с Решение № 8046/30.06.2016 г. по адм. дело № 9697/2015 г. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в
издаването на нищожен административен акт.
Относно втория и третия елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, уредена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и
настъпилия вредоносен резултат, е необходимо да се съобрази следното:
От данните по делото по
несъмнен начин се установява, че в случая, горните материални предпоставки по
отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, са налице - принудителната
административна мярка, каза се, е прогласена за нищожна със съдебен акт, налице
е и настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на
56 лв. от К.Г. на „Т.-61“ ЕООД за преместването на автомобила и за отговорното
пазене на същия, за което по делото са представени заверено копие на фактура и
на касова бележка за извършено плащане (обстоятелства неспорни между
страните),
налице е също така и причинна връзка между разпоредения административен акт и
настъпилата вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не би била
наложена, ищецът не би заплатил събраната такса за освобождаване на автомобила.
При това положение основателна се явява и претенцията
на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от 24.08.2012 г. (датата на издаване на
нищожната ПАМ) до окончателното изплащане на сумата, тъй като при нищожните
актове началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е моментът
на тяхното издаване. В този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
Наред с изложеното следва да се
посочи, че както в отговора на исковата молба, така и в писмената защита на
ответното дружество, е заявено признание на обсъждания иск за присъждане на
обезщетения за имуществени вреди в размер на
56 лв., което налага да се приеме, че по отношение на тази претенция са
налице и предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
Относно неимуществените вреди, претендирани от
ищеца, е необходимо да се посочи следното:
Тази категория
вреди макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество
и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса
доказателствени средства, т.е. същите не се презюмират (а подлежат на доказване, както
по основание, така и по размер). Неимуществените вреди,
изразяващи се в причиняване на негативно психическо състояние на лицето, които
са пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния
административен акт, следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е да се
установят ясни данни за интензитета на негативните психични преживявания, на
тяхната продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от лицето.
Единствените доказателства в тази насока по делото са показанията на свидетеля Т.,
които обаче в по-голямата си част не съдържат данни за непосредствено възприети
от него факти и обстоятелства. Така например свидетелят не е бил пряк очевидец
на реакцията на Г. в момента на репатриране на ползвания от него
автомобил, нито е бил с него на въпросната почивка в с. Кранево, поради което
съдът не може да направи извод за негативните изживявания на ищеца (за
техния интензитет и продължителност) както на 24.08.2012 г., който е и началният момент
на претендираните неимуществени вреди, така и до край на почивката му в с.
Кранево. Впрочем свидетелските показания на Тонев се свеждат до преразказ на
това, което К.Г. му е споделил, включително и за заведеното в тази връзка дело
в Административен съд Варна и за неговата продължителност.
Тук именно следва да са
посочи, че обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди (ако
такива са налице) във връзка с обстоятелството, че съдебното производството по обжалване
на процесната ПАМ е продължило близо 5 години (изрично посочено
обстоятелство в исковата молба), се реализира по реда на глава трета „а" от
Закона за съдебната власт (чл. 60а, ал. 3 от закона), съответно по реда чл. 2б
от ЗОДОВ, поради което обезвреда за тези неимуществени вреди не може да се претендира
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, това обстоятелство няма как да бъде
съобразено при постановяване на настоящия съдебен акт (досежно преценка
за наличие или липса на претърпени от ищеца неимуществени вреди, подлежащи на
обезвреда).
Не следва да се приема
също така, че съдебното оспорване на конкретен административен акт по
презумпция предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор,
предполага правно очакване за благоприятен изход и не е свързано задължително с
причиняване на емоционален дискомфорт. Казано с други думи, извън
обстоятелството, че съдебният процес е продължил близо пет години (за което
каза е предвиден специален ред за обезщетяване), не са ангажирани доказателства за това, че
е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни
при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната
съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят
обезвреда по реда на ЗОДОВ.
Действително от
показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът е
изпитвал притеснение и нервност „всеки път“ (без да се
уточнява конкретен период от време), когато е паркирал автомобила си, но при липсата
на каквито и да било други данни, не може да се формира извод, че това
негативно психично състояние е с такъв интензитет и
продължителност, че да бъде квалифицирано като неимуществена вреда и съответно
да бъде определен справедливия размер на неговото обезщетяване. Изискването за
справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди (чл.
52 ЗЗД) е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили
обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции.
Казано с други
думи, този иск остана недоказан, както по основание, така и по размер, поради
което ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца предварително внесената от него държавна такса в размер на
10 лева. Съобразно представения на лист 48 по делото договор за правна защита и
съдействие от 01.09.2017 г., ищецът е заплатил изцяло и в брой при сключване на
договора адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за процесуално
представителство по настоящото дело. Според изречение второ на цитирания чл. 10,
ал. 3, от ЗОДОВ, ответникът следва да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска, което в случая възлиза на 42,42 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Т.– 61“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в
размер на 56 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на незаконен административен акт - принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство” по чл.
171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата, обявен за нищожен по
съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение, ведно със законната
лихва, считано от 24.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу “Т.– 61“ ЕООД, ЕИК ***, иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за периода
от 24.08.2012 г. до настоящия момент (съгласно уточнение вх. № 14500 от 22.08.2017 г. по описа на съда), изразяващи се в
чувство на страх, безпокойство, стрес, напрежение, тревожност, губене на време
и полагане на усилия за организиране на съдебната му защита, ведно със
законната лихва от датата на налагане на нищожната ПАМ – 24.08.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ”Т.– 61“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на К.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 52,42 лева, съставляваща
сторените разноски по делото, съразмерни на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: