№ 324
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото
юрк. Г.Н., против Определение №10605 от 09.12.2021г., постановено по
гр.д.№9564/2021г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с., с което е била оставена
без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното
по делото Решение №1918 от 28.10.2021г. в частта му за разноските.
Ответната страна по жалбата- Б.Д.К., чрез пълномощника му адв.
К.М., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД спрямо Б.Д.К., за които е била издадена заповед за
1
изпълнение по чл.410 от ГПК. С постановеното по делото решение съдът
е отхвърлил предявения иск поради постигнато между страните след
издаване на заповедта за изпълнение и преди предявяване на иска
споразумение за разсрочване на задълженията и е осъдил ищеца да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
По реда на чл.248 от ГПК ищецът „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД е поискал изменение на решението в частта му за разноските,
като в негова полза се присъдят направените по делото разноски за
държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лв. и по
исковото производство в размер на 75 лв., а в полза на ответника не се
присъждат разноски. С обжалваното определение съдът е оставил
молбата без уважение.
В частта му, с която е отказал изменение на решението с
присъждане на направените от ищеца разноски за държавна такса по
заповедното и исковото производство, определението следва да бъде
потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част,
а съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г. съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за
разноските както за исковото, така и за заповедното производство. В случая
предявеният от ищцовото дружество иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение е бил
отхвърлен, поради което и в негова полза не могат да бъдат присъдени
разноски нито за исковото, нито за заповедното производство. Без
значение в случая е обстоятелството, че искът е отхвърлен поради
постигнато между страните след издаване на заповедта за изпълнение
споразумение за разсрочване на задълженията. Доколкото този факт е
настъпил преди предявяване на иска, то същият е следвало да бъде
съобразен от ищеца при преценката за наличието на правен интерес от
предявяването му при отчитане и на обстоятелството, че от страна на
ответника не е било подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу
2
издадената заповед за изпълнение, а такова по чл.414а от ГПК,
подаването на което не е свързано с предявяване на иск за
установяване на вземането. Ето защо в случая ищецът няма право на
разноските, направени в исковото производство, а разноските, направени
по заповедното производство, е следвало да бъдат претендирани по реда
на чл.414а, ал.3 и 4 от ГПК и по тях е следвало да се произнесе съдът,
издал заповедта за изпълнение.
В частта му, с която е отказал да отмени присъждането на разноски
в полза на ответника, обжалваното определение е неправилно. В отговора
на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си, действително е
направил искане за присъждане на разноски, но в проведеното на
29.09.2021г. открито съдебно заседание в хода на устните състезания
пълномощникът му е заявил, че не претендира разноски. При това
положение съдът е следвало да се съобрази с изрично заявената воля на
страната при приключване на делото, която е да не претендира разноски,
и да не присъжда такива с решението. Ето защо подадената молба за
изменение на решението в частта му за присъдените в полза на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение е била основателна и е следвало
да бъде уважена. Изложеното налага отмяна на определението в частта
му за оставянето на молбата в тази й част без уважение и изменение
на решението в частта му за разноските чрез отмяна на присъждането на
такива в полза на ответника.
Страните са направили искания за присъждане на разноски в
настоящото производство, които следва да се оставят без уважение, тъй
като в производство по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,
включително и при обжалване на постановения в производството акт /в
този смисъл- Определение № 278 на ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. №
1557/2019 г., ІV г.о./.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №10605 от 09.12.2021г.,
3
постановено по гр.д.№9564/2021г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с., в частта
му, с която е била оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, за изменение на постановеното
по делото Решение №1918 от 28.10.2021г. в частта му за разноските като
в полза на дружеството се присъдят направените по делото разноски за
държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лв. и по
исковото производство в размер на 75 лв.
ОТМЕНЯ Определение №10605 от 09.12.2021г., постановено по
гр.д.№9564/2021г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с., в частта му, с която е
била оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, за изменение на постановеното по делото
Решение №1918 от 28.10.2021г. в частта му за разноските чрез отмяна на
същото в частта му, с която „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на Б.Д.К. сумата от 300 лв.-
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №1918 от 28.10.2021г., постановено по гр.д.
№9564/2021г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с., в частта му, с която
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на Б.Д.К. сумата от 300 лв.- разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане
на направените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4