Разпореждане по дело №1292/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2211
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 17 септември 2020 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20205220201292
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер 221108.09.2020 г.Град Пазарджик
Районен съд – ПазарджикXIV Наказателен състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Частно наказателно дело №
20205220201292 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.433 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на В. М. К. , ЕГН: ********** от гр.Велинград,
обл.Пазарджик, подадена чрез пълномощник – адв.И. К. от ПАК, с която се
иска съдебна реабилитация на основание чл.87, ал.1 от НК по отношение на
осъжданията му по всички дела. Молбата е депозирана първоначално в РС-
Велинград, откъдето с разпореждане на съдия-докладчик е изпратена по
компетентност на РС-Пазарджик.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с обстоятелствата
изложени в молбата и приложените в кориците на делото от Велинградския
РС справка за съдимост и бюлетин за съдимост на молителя, намери, че
молбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане.
Съображенията са следните:
Спрямо молителя са постановени следните съдебни актове:
По АНД № 273/2007 год. на Велинградския РС, с решение влязло в
сила на 05.09.2007г., за извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 и с
чл.18 от НК, е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
По НОХД № 1153/2010 год. на Пазарджишкия РС, с присъда влязла в
сила на 07.07.2010г., за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.308
ал.2 вр. с ал.1 от НК е бил осъден на пробация с пробационни мерки по чл.42а
1
ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, като продължителността на първите две мерки е била
осем месеца, а на третата – 100 часа труд за една година.
Видно от отразеното в справката за съдимост на молителя, наказанието
пробация е било изтърпяно на 27.03.2011 година. Считано от изтърпяването
на наказанието, на 27.03.2014г. е изтекъл тригодишният реабилитационен
срок по чл.86 ал.1, т.2 от НК, т.е. настъпила е реабилитация по право, което е
било отразено в бюлетина за съдимост на лицето. От този момент насетне
осъждането е било заличено, като са отменени за в бъдеще и последиците,
които законите свързват със самото осъждане /чл.85 ал.1 от НК/.
С оглед на казаното до тук за молителя не е налице правен интерес да
иска съдебна реабилтация, защото по първото от горецитираните две дела той
не е бил осъждан, а освободен от наказателна отговорност и наказан с
административно наказание, а по второто е бил реабилитиран по право, което
обстоятелство е отбелязано и в бюлетина му за съдимост.
Съобразно задължителната съдебна практика, обективирана в Т. Р. № 2/2018
г. на ОСНК на ВКС и по-специално в т.6: „В разпоредбите на чл. 87, ал. 1 от
НК и чл. 434, ал. 1 от НПК изрично е записано, че реабилитация по съдебен
ред може да иска само осъждано лице, а осъждането на реабилитираните
лица е вече заличено по силата на закона. Липсата на процесуална
легитимация е основание за недопустимост. От значение е дали съществува
правен интерес у молителя да иска съдебна реабилитация, след като е
реабилитиран по право. Правните последици от реабилитацията по съдебен
ред са идентични с тези от реабилитацията по чл. 86 от НК, а съпоставени
с последиците от абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК, са по-малко
благоприятни с оглед на това, че тя заличава осъждането и последиците му
„независимо от предвиденото в друг закон или указ“. Правният интерес не
би могъл да се изведе и от обстоятелството, че постановяването на
съдебна реабилитация предполага извод, че осъденият е имал добро
поведение и че при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди
или поне е имал уважителни причини да не го стори. Констатациите
относно предпоставките по чл. 87 от НК се съдържат само в мотивите
към съдебния акт и сами по себе си, без решение за допускане на
реабилитация, не предизвикват желания от молителя резултат за
2
заличаване на осъждането и отменяне за в бъдеще последиците, които
законите свързват с него. Те не стават достояние на заинтересованите от
съдебния статус на лицето, тъй като той се установява със свидетелство
или справка за съдимост.
Оставянето на молбата без разглеждане следва да стане в разпоредително
заседание от съдията-докладчик, но не съществува пречка това да бъде
сторено и от съда с определение“.
С оглед на всичко казано до тук молбата на Костандовски за
постановяване на съдебна реабилитация следва да се остави без разглеждане,
доколкото към момента на депозирането й той не са счита за осъждан по
смисъла на НК и НПК.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд,

РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. М. К. , ЕГН:
********** от гр.Велинград, обл.Пазарджик за постановяване на съдебна
реабилитация, като КОНСТАТИРА настъпила реабилитация по право по
смисъла на чл.86 ал.1, т.2 от НК за осъждането по НОХД № 1153/2010 год. на
Пазарджишкия РС и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ЧНД №
1292/2020г. по описа на Пазарджишкия РС.

На основание чл.436 ал.2 от НПК разпореждането може да се обжалва и
протестира в 7-дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.

Препис от разпореждането да се изпрати на молителя и РП-Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3