РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Благоевград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20221210102133 по
описа за 2022 година
Производството по настоящото гр.д.№2133/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от Р. К. В., ЕГН **********, гр.Б против А. С. М.,
с.Полена, общ.Симитли, махала „Ш”, с която са предявени в условията на евентуалност
владелчески искове с правно основание чл.76 от ЗС, евентуално чл.75 от ЗС,, за
възстановяване на отнето по скрит начин владение върху реална част с площ от 123 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 57162.802.11.
В исковата молба се твърди, че ищецът Р. К. В. е наследник по закон на Дафина Стоилова
В.а и Кирил Александров В., бивши жители на с.П Поддържа се, че приживе родителите на
ищеца са притежавали поземлен имот в с.Полена с построена в него двуетажна жилищна
сграда, представляващ дворно място с площ от 1025 кв.м., при граници на поземления имот,
съгласно нотариалния акт: от запад - И, за който имот майката на ищеца се е снабдила с
Нотариален акт за собственост №51, том II, рег.№6829, дело №607 от 26.08.1999г. по описа
на нотариус Искра Кутева, с район на действие PC-Благоевград. Твърди се, че имотът е
ограден, като за махала „Ширината”, където се намира същият, няма нито кадастрален и
регулационен план, нито кадастрална карта.
Твърди се, че ищецът работи в гр.Видин, но владее имота, като го посещава най-малко
един път месечно, а когато има възможност - и по-често. През месец февруари 2022г.
посетил имота и видял, че откъм съседа А. Мутафчийки има поставени колчета. Съседите не
го били уведомили, че ще викат геодезисти, които да правят замервания на имота, нито
ищецът присъствал на замерванията. Твърди се, че между двата имота имало изградена още
от баща му отпреди повече от 20 години ограда с бетонна стена от 4 метра и върху нея
поставени поцинковани тръби около 10-12 броя, за която била закрепена телена мрежа.
Сочи се, че на 02.04.2022г. ответникът А. М., подпомагнат от сина си П М., преместили
оградата, разделяща двата имота и навлезли в имота на ищеца, като били премахнати
мрежата и повечето метални тръби, и останала част от бетонната стена, а ответникът
поставил негова мрежа навътре в имота на ищеца. На това място имало посадени 14 бр. лози
на възраст 10-15 г., които също били отрязани от ответника, за да навлезе в имота на ищеца.
Впоследствие ищецът разбрал, че ответникът е предприел процедура за създаване на
кадастрална карта за неговия имот, при която геодезистите били заснели имота на
ответника по различен начин от съществуващите на място граници. След проведената
процедура имотът на ответника бил заснет с идентификатор 57162.802.11, който попадал със
123 кв.м. в имота на ищеца. Твърди се, че с горните действия ответникът е отнел по скрит
начин владението на част от имота на ищеца с дължина около 40 м. и широчина около 4.5 м.
и площ от 123 кв.м.
1
Предвид изложеното, до съда е отправено искане на основание чл.76 от ЗС, евентуално на
основание чл.75 от ЗС, да осъди ответника да възстанови отнетото по скрит начин владение
на ищеца, както и да му наложи глоба на основание чл.360 от ГПК и да допусне
предварително изпълнение на съдебното решение.
В отговора на исковата молба ответникът А. С. М. оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди се, че ответникът, а преди това неговите родители, са били
собственици на дворно място с къща. Поддържа се, че по реда на ЗКИР, след точно
заснемане на имота по съществуващите огради, е била създадена и КК и съответно издаден
Нотариален акт №71, том 5, дело №627/2022г. по описа на Служба по вписвания
Благоевград, с който ответникът бил признат за собственик на поземлен имот с
идентификатор 57162.802.11 в село П по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-45/04.01.2022г. на Началник на СГКК-Благоевград, с площ от
623 кв.м., трайно предназначение па територията: урбанизирана, както и на сграда с
идентификатор 57162.802.11.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 57162.802.11
със застроена площ от 51 кв.м. с предназначение – жилищна-еднофамилна.
Твърди се, че имотът на ответника е бил ограден от всички страни, с изключение на
частта откъм ищеца. Поддържа се, че на място е имало много стара мрежа, която отдавна е
била паднала на земята и имотът реално бил разграден. Твърди се, че телената ограда от
много години стояла паднала на земята, имотът на ищеца бил буренясъл, през лятото има
влечуги, имало стар обор, който също бил рухнал на земята, имотът бил неподдържан.
Ответникът твърди, че е говорил с ищеца да заградят заедно имота, но ищецът му отговорил
да смени сам оградата. Ответникът закупил мрежа и я положил на същото място, на което е
била старата мрежа, след което струпал отстрани колците, които били ръждясали и негодни.
Ответникът излага, че нито е местил, нито пък е отнемал част от имота на ищеца, като част
от бетонната основа на старата ограда още стои на място, където сега е поставена новата
телена мрежа. Ответникът настоява, че новата телена ограда е поставена на мястото на
старата телена ограда със знанието и съгласието на ищеца, поради което оспорва да му е
отнемал владението.
В съдебно заседание ищецът Р. В. се явява лично и с упълномощен адвокат – адв.Снежана
А., която поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът А. М. не се явява. Представлява се от адв.Димитрина М.,
която оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е наследник на Д В.а, бивш жител на с.Полена, общ.Симитли, която видно от
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №51, том 2, рег.
№6829, дело №607 от 1999г. е призната за собственик по наследство и давностно владение
върху следния недвижим имот – дворно място от 1025 кв.м. в м.“Ш общ.Симитли, ведно с
построената в имота жилищна сграда, двуетажна масивна, със застроена площ от 52.28 кв.м.
при граници на имота – от запад – И
Ответникът А. С. М. е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност с
Нотариален акт №53, том 2, рег.№2487, дело №236 от 2022г. на нотариус И, на следния
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 57162.802.11 в село П общ.С по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
45/04.01.2022г. на Началник на СГКК-Благоевград, последно изменение на КККР засягащо
поземления имот – няма данни за изменение; адрес на поземления имот – местност
„Шплощ: 623 кв.м. /шестстотин двадесет и три квадратни метра/; трайно предназначение па
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; съседи: 57162.802.1; и на сграда с
идентификатор 57162.802.11.1, село П, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-45/04.01.2022г. на Началник на СГКК-Благоевград, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни
за изменение; адрес па сградата: местност „Ш, село Побщина С, област Благоевград;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 57162.802.11; застроена площ: 51
кв.м. /петдесет и един квадратни метра/; брой етажи: 2; брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; стар идентификатор:
няма; номер по предходен план: няма.
2
От заключението на вещото лице инж.И. В. по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява следното: За местност „Ш, няма одобрена КККР. По собствена
инициатива за отделни имоти има одобрена КК. Така по инициатива на А. С. М. е одобрена
КККР на неговия имот, а именно ПИ с идентификатор 57162.802.11, с.П, одобрени със
Заповед №РД-18-45/04.01.2022г. на Началника на СГКК –Б, с площ от 623 кв.м. и сграда с
идентификатор 57162.802.11.1 със застроена площ от 51 кв.м. на два етажа, с
предназначение – еднофамилна жилищма сграда. Вещото лице е извършило оглед и
замерване на място, като в Приложение №2 е изготвило комбинирана скица, в която е
отразило местоположението и границите на ПИ с идентификатор 57162.802.11 с площ от
623 кв.м. на А. М. /очертан в син цвят/, както и на дворното място на наследниците на
Дафина В.а, в границите му посочени на място при огледа от ищеца /очертан в зелен цвят/,
като спорната част е с площ от 123 кв.м. и е отразена като защрихована в червен цвят. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че границите на имота на ищеца са отразени
както съобразно показаното на място, така и съобразно приложените по делото снимки,
както и от денивелацията между двата имота.
На вещото лице е било възложено да изготви допълнително заключение, с което да даде
отговор на въпроса дали границите на имота на ответника по одобрената КК съвпадат с
границите на място на имота. Вещото лице е дало заключение, че новата ограда, поставена
от ответника, с която навлиза в имота на ищеца, съответства в тази част на одобрената КК,
т.е. при точки 9 и 8, съгласно Приложение №1, поставената ограда съвпада с границите на
имота по КК. В съдебно заседание е уточнило, че границите на имота на ответника по КК не
са съобразени със съществуващите на място граници /огради/ на имота.
По делото са събрани гласни доказателствени средства.
Св.Бойко Димитров сочи, че ищецът и ответникът имат имоти с къщи в м.Ширината в
с.Полена, общ.Симитли, които са съседни. Сочи, че около 1991г. родителите на ищеца са
направили ограда между имотите – циментова ограда с колци. Разбрал, че преди 2 години
съседът А. е навлязъл в имота на ищеца с около 5 м. и е бутнал старата ограда. При
местенето на оградата ищецът не е присъствал. В завзетата площ родителите на ищеца били
засадили лози, които сега били орязани. Сочи, че ищецът посещава имота 3-4 пъти в месеца.
Св.В. Николов сочи, че между имотите на ищеца и ответника е имало ограда с железни
колци и мрежа, и покрай мрежата имало лози. Оградата била преместена с около 5 м.
навътре в имота на ищеца. Последният не е присъствал при местенето на оградата.
Св.Петър С. – син на ответника, сочи, че ищецът посещава имота си 1-2 годишно, а баща
му А. живее в техния си имот. Сочи, че през 2020г. решили да узаконят имота си, да се
снабдят с документи за същия, и наели фирма, която да заснеме имота. Твърди, че между
двата имота имало стара ограда, която била паднала от 4-5 години. По оградата имало стари
лози, които свлекли оградата. Имотът на ищеца не се поддържал, бил буренясъл, не се
стопанисвал, имало влечуги. Ответникът говорил с ищеца да вдигнат оградата, но той
отказал. Сочи, че новата ограда са я поставили 1 м. по-навътре в техния имот.
Св.Станислав Пехливански сочи, че между двата имота имало ограда, която почти цялата
била паднала. Свидетелят е чувал между страните да се коментира падналата ограда, като А.
е предлагал на Р. да я вдигнат. Имотът на ищеца бил неподдържан, имало влечуги.
Ответникът поставил нова ограда на място с около 1 м. по-навътре към имота на ответника.
Приобщените по делото доказателства в по-голямата си част са безпротиворечиви и
установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.76 от ЗС – иск за защита на отнето
владение.
Според чл.76 от ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по
скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането й от
лицето, което я е отнело.
В настоящия случай ищецът твърди, че на 02.04.2022г. ответникът му е отнел по скрит
начин владението върху спорната реална част с площ от 123 кв.м., понастоящем заснета като
част от поземлен имот с идентификатор 57162.802.11 по КК.
Съдът намира, че искът е предявен в предвидения в закона шестмесечен срок за
предявяването му. Твърденията на ищеца за времето на отнемане на владението се
подкрепят от събраните по делото доказателства. От материалите по ДП е видно, че самият
3
ответник твърди, че след като се е сдобил с нотариален акт за имота през пролетта на 2022г.,
със сина му са предприели действия по изграждането на ограда на имота, в каквато насока
са и твърденията на сина му /л.23, л.24 от ДП/. Нотариалният акт е издаден на 21.03.2022г.,
поради което заграждането на имота е станало след тази дата, от което следва, че искът е
предявен в 6-месечен срок от нарушението /предявен на 14.09.2022г./.
В хипотезата на чл.76 от ЗС нарушението, изразяващо се в „отнемане“ – лишаване от
фактическа власт или ограничаване на фактическата власт, е квалифициран случай – то
трябва да е извършено по скрит начин. Ищецът следва да установи единствено факта на
осъществяване на владението и факта на нарушението, както и да установи и обстоятелство,
отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен начин. Другите права на
страните върху имота не подлежат на изследване. Ответник по такъв иск е лице, което
фактически извършва действие, с което пречи на владелеца, отнема му владението или
поддържа неправомерно отнемане на владението. Под „скрит начин“ не става въпрос дали
нарушението е известно на владелеца, дали е узнал за нарушението въобще. Нарушението е
извършено по скрит начин, когато е извършено в такова време и по такъв начин, че да не
може в момента на нарушението то да стане известно на владелеца. В правната доктрина и
съдебна практика е прието, че скритият начин е налице тогава, когато отнемането е
извършено по начин и по време или с такива средства, че да не може в момента на
извършването да стане достояние на владелеца. Скритият начин изисква владелецът да е
поставен в неизвестност за отнетото му владение, нарушението да е осъществено в такова
време или по такъв начин, че да не е могло да му бъде известно веднага, да прави трудно
възприемането му от владелеца или държателя, например като е използвано тяхно отсъствие
/Решение №1168 от 22.IV.1974г. по гр.д.№543/74г., I г.о., Определение №98 от 6.02.2009г. на
ВКС по гр.д.№5037/2008г., IV г.о., ГК, Решение №340 от 28.04.2009г. на ВКС по гр.д.
№5754/2007г., IV г.о., ГК, Решение №685 от 24.09.2009г. на ВКС по гр.д.№1365/2008г., I
г.о., ГК/.
Съдът намира, че по делото са доказани елементите от фактическия състав на чл.76 от ЗС
– доказано е упражнявано от ищеца владение за период, по-дълъг от шест месеца;
извършено нарушение от ответника спрямо владението като фактическо състояние, което е
извършено по скрит начин.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установи, че ищецът реализира фактическа власт върху
спорната част за период по-дълъг от шест месеца. След смъртта на своите родители ищецът
стопанисва имота, като го посещава периодично. В практиката на ВКС се приема, че
„постоянно владение“ не означава осъществяване на непрекъснато фактическо въздействие.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещение в имота, ако те
сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действия на трети лица.
Фактическата власт е упражнявана в рамките на материализираните на място граница между
двата имота. От показанията на св.Б и св.В. Николов, както и от експертното заключение по
изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че старата ограда между двата
имота е била премахната и е била изградена нова ограда, която не е поставена на мястото на
старата ограда, а е положена навътре в имота на ищеца. Св потвърждават, че между двата
имота е имало стара ограда, както и че ответникът е премахнал същата, и е сложил нова
/обстоятелство, което ответникът признава/. Съдът приема за недостоверни показанията на
последните двама свидетели в частта, в която сочат, че новата ограда била изградена по-
навътре в имота на ответника в сравнение със старата ограда, за да няма проблеми с ищеца.
Показанията им в тази част противоречат на показанията на останалите свидетели и на
съдебно-техническата експертиза. С поставянето на тази ограда ищецът е бил лишен от
фактическа власт върху площ от 123 кв.м., които е владял дотогава. Премахването на
старата ограда и поставянето на нова ограда е било извършено като е използвано
отсъствието на ищеца, с което е установен и последният елемент от фактическия състав на
отнетото владение на иска по чл.76 от ЗС. Когато ищецът е законен владелец на имота до
завладяването му от ответника, то това ново владение съставлява нарушение по смисъла на
закона - чл.76 от ЗС. Когото ответникът не е бил фактически въведен във владение по
надлежния ред, то той е нарушил владението на ищеца, като го е ощетил същевременно със
завладяването на спорното място. Няма да е налице хипотезата на чл.76 от ЗС, ако
ответникът е добросъвестен и е въведен във владение по надлежния ред в имота. Такова
4
въвеждане е било необходимо, щом като предишният владелец не е бил отстранен по
надлежен ред.
Искът по чл.76 от ЗС предоставя защита на едно фактическо състояние, което е било
нарушено, при това не по предвидения от закона ред и със съответните средства, доколкото
възникнал спор за принадлежността на правото на собственост се разрешава от гражданския
съд по предявен от легитимирано по силата на правния си интерес лице иск за собственост,
а не чрез извършването на фактически /и физически/ действия, с които заинтересованото
лице само си доставя защитата, предоставена от законодателя в правораздавателната
компетентност на съда, осъществявана в рамките на състезателно производство при
спазване на всички съдопроизводствени принципи и правила.
Смисълът на защитата, предоставена по чл.76 от ЗС е да не се упражняват субективни
права чрез самоуправствени действия, независимо дали тези права са предполагаеми или
действително съществуващи. Ето защо, този иск може да бъде успешно проведен,
включително и срещу лицето, което е собственик на вещта. Достатъчно е да се установи, че
ищецът е бил във фактическа власт и тя е била отнета по някой от начините, посочени в
чл.76 от ЗС. Доколкото по настоящото дело тези две предпоставки се установиха, съдът
счита, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск по чл.75 от ЗС.
Съгласно чл.360 от ГПК съдът може да наложи глоба на нарушителя, когато уважи иска
по чл.76 от ЗС, като резултат от предвидено в закона служебно начало и в правомощия
/административно-наказателни/, различни от правораздавателната функция, осъществявана
от общите /граждански/ съдилища. В настоящия случай съдът намира, че не се налага
прилагане на разпоредбата на чл.360 от ГПК.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски по представения списък по чл.80 от ГПК – 50 лв. държавна такса, 5 лв. за съдебно
удостоверение, 880 лв. за експертиза и 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС в Решение от 25 януари 2017г. по
дело С-438/22 тълкуване на чл.101, пар.1 Д, определените с Наредба № минимални размери
на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между
страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не
обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въпреки това, съдът счита, че
размерите по Наредбата могат да служат като ориентир, като в случая минималното
адвокатско възнаграждение за този тип дело по чл.7, ал.5 от Наредбата е 1500 лв.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки предмета на делото, извършените от адвоката
процесуални действия, продължителността на производството, намира, че съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив съобразно
критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 700 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.76 от ЗС А. С. М., ЕГН **********, гр.Благоевград,
ж.к.Струмско-център №1, ет.5, ап.15 да предаде на Р. К. В., ЕГН **********,
гр.Бвладението върху реална част от недвижим имот с площ от 123 кв.м., понастоящем
заснета като част от ПИ с идентификатор 57162.802.11, с.Полена, общ.Симитли, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № на Началник на
СГКК-Благоевград, която реална част е отразена като защрихована в червен цвят на
Комбинирана скица – Приложение №2 от заключението на съдебно-техническата експертиза
на в.л.инж.И. В., която скица, приподписана от съдебния състав представлява неразделна
част от настоящото решение, както и да възстанови старото фактическо положение на
оградата между двата имота.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, гр.Б да плати на Р. К. В., ЕГН **********, гр.Б, ул.
„Ясумата от 1635 лв. /хиляда шестстотин тридесет и пет лева/ за разноски по делото.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за налагане на глоба на ответника на
основание чл.360 от ГПК.
ДОПУСКА на основание чл.361 от ГПК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6