РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1182/8.7.2020г.
гр. Пловдив, 8 юли 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ІХ с., в открито заседание на осми юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й.
и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1815 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.К.Г., ЕГН **********,***9,
чрез адв.Б., против Заповед № 18 ОА 3029 от
28.12.2018 г. на Кмета на Община Пловдив – отказ за одобряване на ПУП – ПРЗ.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с основни доводи, че се касае за одобряване на ПУП за първи път за процесния имот, който до момента в КК на гр.Пловдив е
земеделска земя, а процедурата по узаконяване на незаконен строеж в земеделска
земя изисква одобряване на ПУП-ПРЗ преди издаване разрешението за промяна
предназначението ѝ. Според доводите, изложени в жалбата, всички
представени от жалбоподателката документи пред АО са
в съответствие с нормативните изисквания и тези на администрацията.
В крайна сметка се иска отмяна на процесната заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените съображения. Претендират се разноски.
За ответника, Кмета на община Пловдив, се
заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото
доказателства /представената административна преписка и приетата СТЕ/, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предмет на процесното
оспорване е заповед № 18-ОА-3029 от 28.12.2018 г. на кмета на община Пловдив, с
която е отказано одобряването на проект за ПУП – ПРЗ за узаконяване на две
съществуващи сгради с промяна предназначение на земеделска земя на част от ПИ с
идентификатор 56784.573.95 по КККР на гр.Пловдив, м-ст
„Терзиите“, съответстваща на дял II съгласно нотариално
заверен договор за разпределение ползването на съсобствен
недвижим имот рег.№ 774/11.02.2005 г. на нотариус рег.№036 при РС – Пловдив.
Настоящият състав на съда намира процесната
заповед за издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до нейната отмяна.
Съдът счита, че административният орган е смесил няколко
различни производства по ЗУТ в един акт, което го прави незаконосъобразен и
налага неговата отмяна.
На първо място като мотиви и правно основание за постановения отказ е посочен § 184, ал.1,3 и
4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Предвид данните от административната преписка следва
да се приеме, че производството по § 184
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, стартирало по заявление на 19.01.2004 г., е приключило с
мълчалив отказ за узаконяване предвид непредставянето на инвестиционен проект
по чл.144 от ЗУТ в указания 12-месечен срок от страна на заявителя К. Г..
На второ място, настоящото производство не касае и
режим на търпимост, за да се сочи като мотив да отказ § 127, ал.2, 4 и 5 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ и да се изследват годините на построяването на находящите се в процесния имот
постройки и наличните взаимно противоречащи си данни за това да служат като
мотив за постановяване на отказ.
Процесното производство се развива по заявление вх. № 16
П 9329(1)/31.01.2017 г. на К.А.Г., в качеството му на съсобственик на ПИ с идент. № 56784.537.95 по КККР на гр.Пловдив, с което е
поискано разглеждане и процедиране на проект за ПУП –ПРЗ с промяна
предназначението на земеделска земя на ПИ с идент. №
56784.537.95 по КККР на гр.Пловдив, находящ се в
гр.Пловдив, м – ст „Терзиите“.
Към настоящия момент собственик на процесната
част от този ПИ, представляваща 1 969/ 2 969 ид.ч.
и съответстваща на дял II по скица – проект за разпределение на реално
ползване към нотариално заверен договор за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот рег. №774/11.02.2005 г. на
нотариус рег. № 036 при РС – Пловдив, е Е.К.Г., която следва да се приеме, че
встъпва в административното производство и продължава същото – заявление от
нейна страна за допълнително представяне на искани по производството документи
на л.16 по делото, НА на следващия лист.
Самото административно производство е образувано с цел
урегулиране на част от ПИ с идент.№ 56784.537.95 по
КККР на гр.Пловдив, съответстваща на дял II по скица-проект за разпределение на реално
ползване към нотариално заверен договор за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот №774/11.02.2005 г. на нотариус
рег. № 036 при РС – Пловдив с промяна предназначението на земеделска земя и
узаконяване на сгради.
В тази връзка, АО е следвало да изследва дали са
налице основанията за одобряване или не на заявения от жалбоподателката
ПУП-ПРЗ и да изложи мотиви защо отказва одобряването му.
Мотиви в тази насока липсват по процесната
заповед макар и същата да е пространна.
За да е законосъобразен, процесният
отказ следва да е мотивиран какъвто настоящият не е.
Съдът намира за нужно да посочи, че настоящото
производство е новообразувано - по заявление вх. № 16 П 9329(1)/31.01.2017 г.
на К.А.Г. и същото няма как да се
развива като продължение на това по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, стартирало по
заявление на 19.01.2004 г., съответно настоящото производство не може да бъде с
цел „узаконяване на сгради“.
Императивната
норма на чл. 134, ал.
4, т. 1 ЗУТ
изрично забранява изменение на влезли в сила ПУП с цел узаконяване на незаконно
изградени строежи. На още по-голямо основание последното важи за първо урегулиране
на процесния имот.
По тези съображения, на заявителя следва
да бъде указано от страна на АО да приведе заявлението си в съответствие със
законовите изисквания и едва тогава ответникът да се произнесе с одобряване или
не на искания ПУП.
Тези изводи на съда не се променят и от
приетата по делото СТЕ.
Предвид изложеното, процесната
заповед се явява незаконосъобразна. Същата следва да бъде отменена, а
административната преписка върната на кмета на община Пловдив за произнасяне в
съответствие с постановените мотиви в настоящото решение.
По разноските:
При този изход на делото разноски за
жалбоподателя се следват в претендирания размер от
1 310 лева съгласно представен списък с разноски – ДТ в размер на 10 лева,
800 лева адвокатско възнаграждение и 500 лева заплетен депозит за ВЛ.
Направеното възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно предвид характера и
сложността на предмета на спора и с оглед обстоятелството, че същото следва да
бъде съответно на извършената от процесуалния представител работа по делото
каквото процесното е.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 18-ОА-3029
от 28.12.2018 г. на кмета на община Пловдив.
ВРЪЩА преписката на кмета
на община Пловдив за произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивната част на решението.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на Е.К.Г., ЕГН **********,***9, сторените по делото разноски в размер на
1 310 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: