Р ***, 24.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 01.11.2016 г. в състав:
Окръжен съдия ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
при секретаря Т.М., като разгледа т. д. № 153/2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на "Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. И. Карагеоргиев № 38 и съдебен адрес:***, партер, офис 1, представлявано от управителя Мустафа Бозкурт и по пълномощие от адв. И.Т. от Адвокатска колегия гр. Бургас, против "Сибанк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1612, район Красно село, бул. Цар Борис ІІІ № 1, представлявано от изпълнителните директори Петър Андронов, Франк Янсен, Кристоф Де Мил и Светла Георгиева.
Ищецът “Делта строй 2003” ЕООД с исковата молба излага следните фактически твърдения:
Пред ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие БОС, било образувано изп. д. № 20128000400368 с първоначален взискател “Сибанк” ЕАД, длъжник “Делта строй 2003” ЕООД и трето задължено лице (ипотекарен длъжник) “Топ билдинг” ЕООД. Първоначално това дело било образувано пред ЧСИ Трифон Димитров под № 3/2010 г., а след това било прехвърлена на ЧСИ Георги Михалев под № 279/2011 г.
В хода на изпълнението били извършени и приключили две публични продажби.
Първата публична продан била проведена по изп.д. № 3/2010 г. на ЧСИ Трифон Димитров в периода 12.03.2010 г. - 12.04.2010 г. Тя имала за предмет 18 броя самостоятелни обекта в гр. Несебър. За купувач бил обявен взискателя “Сибанк” ЕАД. За нея било издадено постановление за възлагане на ЧСИ Трифон Димитров от 14.05.2010 г., влязло в сила на 22.11.2010 г. С разпределение, обективирано в протокол от 28.06.2013 г., по повод на тази първа публична продан ЧСИ Божилова разпределила сумата от продажбата от 2792347 лв с ДДС и е определила остатъка на задължението на длъжника към 13.04.2010 г. в размер на 4898931,72 лв, представляваща олихвяема от тази дата главница. Това разпределение не било обжалвано и влязло в сила на 01.07.2013 г.
Втората публична продан била проведена по изп.д. № 3/2010 г. на ЧСИ Трифон Димитров в периода 15.03.2010 г. - 15.04.2010 г. Тя имала за предмет ПИ 51500.21.41 в гр. Несебър, м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център. За купувач бил обявен взискателя “Сибанк” ЕАД. Било издадено отделно постановление за възлагане на ЧСИ Димитров от 14.05.2010 г. С разпределение от 07.08.2015 г., обективирано в протокол от същата дата, ЧСИ Божилова разпределила сумата 4652701 лв с ДДС от извършената втора публична продан и е определила, че към 16.04.2010 г. остатъкът от задължението на длъжника възлиза на 1026001,12 лв. Това разпределение влязло в сила на 03.12.2015 г.
След влизане в сила на второто разпределение ЧСИ Божилова уведомила взискателя, че следва в едноседмичен срок да внесе сумата 775450,17 лв, представляващ дължим ДДС по сделката съгласно чл. 131 ЗДДС. На 04.02.2016 г. банката уведомила ЧСИ, че отказва да плати дължимия данък и не желае да бъде обявена за купувач, след което съдебният изпълнител с протокол от 05.02.2016 г. обявила за нестанала проведената в периода 15.03.2010 г. - 15.04.2010 г. публична продан с предмет ПИ 51500.21.41 ведно с правото на строеж върху него за изграждане на обект Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център. Ищецът-длъжник бил уведомен след това, че на 26.04.2016 г. ще се пристъпи към опис и оценка на собствения му ПИ 51500.21.41 и на собствени на третото задължено лице самостоятелни обекти, построени в този имот, изброени в 156 пункта.
Ищецът-длъжник счита обявената за нестанала публична продан за валидно проведена и приключила поради следното:
Първо, дължимият ДДС за тази продажба бил внесен с платежно нареждане по сметка на ЧСИ Трифон Димитров още на 13.05.2010 г. в изпълнение на указания на съдебния изпълнител, дадени на банката със съобщение изх. № 1192/22.04.2010 г. След като данъкът вече е бил внесен, ЧСИ Божилова не е имала основание да кани взискателя да плати същия повторно.
Второ, към 15.04.2010 г., когато приключила втората публична продан, ДДС е следвало да се начисли на осн. чл. 131, ал. 1 ЗДДС, но впоследствие регистрацията по ЗДДС на дружеството-длъжник била прекратена с акт за дерегистрация от 03.05.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, за което ЧСИ Божилова била надлежно уведомена. Дерегистрацията е следвало да бъде съобразена и взискателят изобщо не е трябвало да бъде канен да внесе ДДС.
Трето, публичната продан на поземления имот и правото на строеж върху него е проведена и приключила на 15.04.2010 г., взискателят е обявен за купувач, издадено е било постановление за възлагане и дължимият към онзи момент ДДС е бил внесен. След датата на възлагане на имота с влязло в сила постановление за възлагане отказът на купувача не може да породи валидни правни последици и да доведе до обявяване на проданта за нестанала.
По тези съображения ищецът приема, че публичната продан е осъществена и следва да се зачете ефекта на погасяване на задължението му до размера на цената по тази публична продан, така както е отразено в разпределението от 07.08.2015 г. Съобразно с това длъжникът приема, че дължи сумата 1026001,12 лв, а не 4898931,72 лв. и заявява правен интерес от съдебно установяване на това обстоятелство.
В условия на евентуалност - ако отрицателният установителен иск не бъде уважен - ищецът заявява претенция за репариране на имуществени вреди, които е претърпял вследствие на отказа на банката да закупи имота. Тези вреди се изразявали в увеличения размер на задължението, което в продължение на шест години след публичната продан, е олихвявано със законната лихва. От 16.04.2010 г., когато банката била обявена за купувач, до 13.04.2016 г., върху сумата 3877250,83 лв е начислена законна лихва в размер на 2380435,96 лв.
Въз основа на тези фактически твърдения ищецът отправя следните искания, уточнени с молба от 21.04.2016 г.:
(1) Да бъде прието за установено между страните, че длъжникът “Делта строй 2003” ЕООД не дължи на взискателя “Сибанк” ЕАД 3877250,83 лв по изп.д. № 20128000400368/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие БОС и
(2) Евентуално - ако не бъде уважен първият иск - да бъде осъден ответника “Сибанк” ЕАД да му заплати сумата 150000 лв, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 2380435,96 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на отказа на ответника да закупи поземлен имот 51500.21.41 ведно с правото на строеж върху него, които вреди се изразяват в натрупване на законна лихва върху главница в размер на 3877250,83 лв за времето от 16.04.2010 г. до 13.04.2016 г.
Претендира разноските по делото.
Предявени са обективно съединени искове в условия на евентуалност: първи по ред иск на основание чл. 439 ГПК и евентуална претенция, която ще се разгледа само при неуважаване на първата, на основание чл. 495, изр. 2 ГПК.
Ответникът “Сибанк” ЕАД оспорва основателността на претенциите поради следното:
По изпълнителното дело, по което банката-ответник е взискател, била извършена публична продан по реда на чл. 487 и сл. ГПК на 18 броя самостоятелни недвижими обекти - апартаменти в гр. Несебър. С протокол от 13.04.2010 г. за купувач бил обявен взискателят “Сибанк” ЕАД и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2010 г. имотите били възложени на него. Към момента на обявяване на банката за купувач не бил изготвен протокол за разпределение съгласно чл. 495 ГПК.
Извършена била втора публична продан на ПИ 51500.21.41, ведно с правото на строеж за изграждане на обект Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център. С протокол от 16.04.2010 г. за купувач бил обявен взискателят “Сибанк” ЕАД, на когото с Постановление за възлагане от 14.05.2010 г. били възложен поземленият имот, правото на строеж и изградените въз основа на същото 155 бр. апартаменти. С определение на БАС по ч.гр.д. № 235/2010 г. било обезсилено частично постановлението за възлагане в частта му за описаните 155 самостоятелни обекти. Към момента на обявяване на банката за купувач не бил изготвен протокол за разпределение съгласно чл. 495 ГПК.
Извършена била и трета публична продан на отделни самостоятелни обекти от 30.08.2011 г. до 30.09.2011 г. С протокол от 04.10.2011 г. за купувач бил обявен взискателят “Сибанк” ЕАД. Вземането на взискателя към момента на третата публична продан не могло да бъде определено, тъй като на били изготвени протоколи за разпределение по първите две продажби. За третата продажба не било изготвено разпределение. Изготвеното от ЧСИ Михалев разпределение било отменено с решение по ч.гр.д. № 2060/2011 г. на БОС.
За първата публична продан било изготвено разпределение от ЧСИ Божилова, предявено на страните на 28.06.2013 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Вземането на взискателя било намалено съобразно с това разпределение.
За втората публична продан било изготвено разпределение от ЧСИ Божилова, предявено на страните на 07.08.2015 г., което след обжалване е влязло в сила.
Не било вярно твърдението на ищеца, че дължимият ДДС е бил вече внесен по време на организираната от ЧСИ Димитров публична продан през 2010 г. По изпълнителното дело нямало доказателства за изготвен протокол по чл. 131 ЗДДС и платен от банката данък в размер на 775450,17 лв.
След заявения от банката отказ да заплати сумата и да бъде обявена за купувач на имотите публичната продан от 12.03.2010 г. до 12.04.2010 г. (първата публична продан) била обявена за нестанала. Към момента имало възлагане само на имотите по третата публична продан, за което възлагане било изготвено разпределение, с оглед на което разпределение вземанията на банката били намалени. След влизане на това разпределение в сила вземането на банката възлизало на 4898931,72 лв, към която сума трябва да се прибави законната лихва до погасяването.
Постановлението за възлагане от 14.05.2010 г. било издадено при грубо нарушаване на предвидения за това законов ред - без да е извършено разпределение и преди да е внесена от взискателя сумата, определена с разпределението. В резултат на това Постановлението за възлагане от 14.05.2010 г. не било влязло в сила, а това обстоятелство било потвърдено със решението на съда по в.гр.д. № 1712/2015 г. по описа на БОС. Постановлението за възлагане било нищожно поради неспазване на реда и условията, предвидени в закона.
Неоснователна била и претенцията за обезщетение за вреди. Банката се възползвала от предоставените й от закона права с оглед законните си права и интереси. Действайки правомерно тя не била причинила вреди на длъжника.
Ответникът иска отхвърляне на претенциите като неоснователни.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
Няма спор, че между страните е висящо изп.д. № 20128000400368/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие ОС Бургас. То е било образувано пред ЧСИ Трифон Димитров, рег. № 801 на КЧСИ, с район на действие ОС Бургас, под № 3/2010 г., прехвърлено е било на ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703 на КЧСИ, под № 279/2011 г., а на ЧСИ Божилова през 2012 г.
Видно от представените постановления за възлагане от 14.05.2010 г. към онзи момент взискател по делото е бил ответникът “Сибанк” ЕАД, а длъжник - ищецът “Делта строй 2003” ЕООД. Видно от представените протоколи за разпределение от 2013 и 2015 г. по делото след 2010 г. са се присъединили взискатели: “Елди стил” ООД и ЕТ “Лини - Любомир Петков”. Към 2010 г. присъединени взискатели по делото не е имало според данните, които се съдържат в представените документи от изпълнителното дело и определенията по ч.гр.д. № 235/2010 г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Не се спори между страните, че по изпълнителното дело са извършени няколко публични продани на недвижими имоти. Страните спорят относно действието на втората публична продан, която е проведена по изп.д. № 3/2010 г. на ЧСИ Трифон Димитров в периода 15.03.2010 г. - 15.04.2010 г.
Тази публична продан имала за предмет ПИ 51500.21.41 в гр. Несебър, м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане в имота на обект Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център. На 12.03.2010 г. ЧСИ Димитров е изготвил обявление за провеждане на публична продан от 15.03.2010 г. до 15.04.2010 г. на ПИ 51500.21.51 ведно с правото на строеж за изграждане на описания обект с начална цена на осн. чл. 485 ГПК 4652700 лв. В срока за провеждане на проданта е постъпило наддавателно предложение само от взискателя “Сибанк” АД, с което той иска да закупи обявения за продажба имот (поземлен имот ведно с право на строеж) за сумата 4652701 лв. С протокол от 16.04.2010 г. взискателят “Сибанк” ЕАД бил обявен за купувач на ПИ 51500.21.41 ведно с правото на строеж за сумата 4652700 лв. Разпределение по смисъла на чл. 495 ГПК вр. чл. 460 ГПК не е било изготвено.
Било издадено постановление за възлагане на ЧСИ Димитров от 14.05.2010 г., с което върху взискателя били възложени следните недвижими имоти: ПИ 51500.21.41 ведно с правото на строеж за изграждане в имота на обект: Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес център. В постановлението за възлагане подробно са описани имотите, построени в груб строеж в резултат на реализираното право на строеж - 155 броя самостоятелни обекти в сграда. Съдебният изпълнител констатирал в постановлението, че имотът се възлага на взискателя в изплащане на вземането му за сумата 4652701 лв, от която сума данъчна основа 3877250,83 лв и ДДС в размер на 775450,17 лв. Посочено е, че дължимият ДДС е внесен по сметка на ЧСИ в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК.
Видно от представеното преводно нареждане от 13.05.2010 г. взискателят е превел по сметка на ЧСИ Димитров сумата 1103252,84 лв с посочено основание: “ДДС за придобиване на имот” и пояснение: “Делта строй 2003 ЕООД ЕИК *********”. Представен е протокол за извършена продажба по чл. 131 ЗДДС от 03.06.2010 г., съставен от ЧСИ Трифон Димитров, с дължим ДДС в размер на 327802,87 лв за друга продажба между страните. Съпоставянето на сумите по двата документа показва, че сумата по преводното нареждане от 13.05.2010 г. е сбор от дължимия ДДС по постановлението за възлагане (775450,17 лв) и дължимия ДДС по протокола по чл. 131 ЗДДС. Поради това и с оглед надлежното отбелязване в постановлението за възлагане съдът приема, че дължимият ДДС от 775450,17 лв е внесен от взискателя в срок.
По жалба на длъжника с определение № 177/22.11.2010 г. по ч.гр.д. № 235/2010 г. по описа на Апелативен съд Бургас постановлението за възлагане от 14.05.2010 г. било обезсилено в частта му относно отразените в 155 пункта, като възложени на “Сибанк” АД, самостоятелни обекти всеки с отделен идентификатор, изградени в ПИ 51500.21.41. С определение № 133 от 03.06.2011 г. Апелативният съд дал тълкувание на определението си, като обяснил, че постановлението не е обезсилено в частта, с която на взискателя са възложени ПИ 51500.21.41 ведно с правото на строеж за изграждане на обект “Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес център”. Постановлението (в необезсилената част) е влязло в сила на 22.11.2010 г.
На 07.08.2015 г. ЧСИ Божилова съставила протокол, с който извършила разпределение на сумата 4652701 лв с ДДС от процесната публична продан между взискателите “Сибанк” ЕАД и “Елди стил” ООД. Това разпределение влязло в сила на 03.12.2015 г. С него от продажната цена бил отчислен ДДС в размер на 775450,17 лв, а остатъкът от 3877250,83 лв бил разпределен в полза на взискателя “Сибанк” ЕАД. ЧСИ съобщил на взискателя-ищец, че следва да внесе дължимият ДДС в едноседмичен срок. След като взискателят заявил, че отказва да заплати сумата и не желае да бъде обявен за купувач, с протокол от 05.02.2016 г. ЧСИ Божилова обявила публичната продан на ПИ 51500.21.41 ведно с правото на строеж за нестанала.
При така установените правнорелевантни факти се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск на основание чл. 439 ГПК. Ищецът, длъжник в изпълнително производство, оспорва изпълнението и желае със съдебното решение да се отрече съществуването на част от вземането на кредитора, а именно за сумата 3877250,83 лв, поради това, че за тази част от вземането върху взискателя е възложен недвижим имот след проведена публична продан. На страните е указана доказателствената тежест за установяване на фактите с правно значение. Ищецът носи тежестта да докаже действително погасяване на процесната част от вземането на взискателя в резултат на редовно проведена публична продан, приключила с възлагане на имота на взискателя, в т.ч. твърдението си, че определеният с разпределението ДДС е платен от взискателя. Ответникът носи тежестта да докаже възражението си за нищожност на постановлението за възлагане от 14.05.2010 г.
Съдът приема, че процесната публична продан е проведена законосъобразно и е приключила с влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот върху взискателя.
Към м. май 2010 г., когато е приключила проданта, единствен взискател по делото е бил ответникът “Сибанк” ЕАД. При това положение съдебният изпълнител не е имал основание, след като е обявил взискателя за купувач, да изготвя и предявява на страните разпределение по чл. 495 вр. чл. 460 ГПК. Такова разпределение следва да се изготви в две хипотези: (1) когато има присъединени взискатели и взискателят, обявен за купувач, трябва да внесе сума, която да се разпредели между другите взискатели, или (2) когато цената на имота е по-голяма от размера на вземането на взискателя и той трябва да внесе разликата. В конкретния случай към момента на обявяване на взискателя за купувач не е имало други присъединени взискателя, на които да се разпределят суми. В същото време цената, при която е възложен имота, е по-малка от размера на вземането на взискателя. Следователно взискателят не е дължал внасяне на суми, което да бъдат разпределяни в полза на други взискатели или на длъжника. При тези обстоятелства възражението на ответника, че постановлението за възлагане от 14.05.2010 г. е нищожно поради несъставяне на разпределение е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е внесен дължимият за продажбата ДДС. Както беше обосновано по-горе, с преводно нареждане от 13.05.2010 г. взискателят е превел по сметка на ЧСИ Димитров сумата 1103252,84 лв, част от която е дължимият за процесната продажба ДДС в размер на 775450,17 лв. Дали съдебният изпълнител е съставил протокол по чл. 131 ЗДДС и дали е изпълнил задълженията си във връзка с данъка, е без правно значение.
Постановлението за възлагане е действително, било е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която на взискателя е възложен поземленият имот ведно с правото на строеж в изплащане на вземането му при цена от 4652701 лв с ДДС (данъчна основа 3877250,83 лв). От деня на влизане на постановлението в сила (чл. 496, ал. 2 ГПК) купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. От този момент настъпва вещноправното действие на публичната продан и се погасява частично задължението на длъжника. ЧСИ Божилова не е имала основание да извършва разпределение на сумата от тази публична продан през 2015 г., независимо от това, че към онзи момент по делото вече е имало други присъединени кредитори, защото погасителният ефект на публичната продан е настъпил още през 2010 г.
По тези съображения предявеният иск на осн. чл. 439 ГПК е основателен и ще се уважи. Задължението на ищеца по изпълнителното дело е погасено със сумата 3877250,83 лв.
Поради уважаване на главния иск съдът не следва да се произнася по евентуално съединената претенция.
Поради изхода на делото и на осн. чл.78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът претендира сумата 397342,44 лв, от която 161090,04 лв - държавна такса и 236252,40 лв - адвокатски хонорар. Ответникът възразява, че адвокатският хонорар е прекомерен и възражението е основателно. При цена на иска от 3877250,83 лв минималният хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС възлиза на 116847,52 лв. Уговореният и изплатен хонорар е повече от два пъти по-висок, без да съответства на фактическата и правна сложност на делото. По делото са проведени две съдебни заседания, не са разпитвани свидетели и не са изслушвани експертизи. Цялото производство пред първата инстанция е продължило по-малко от седем месеца. При това положение адвокатският хонорар ще се намали до нормативно определения. На ищеца ще се присъдят разноски в общ размер от 277937,56 лв (161090,04 лв - държавна такса и 116847,52 лв - адвокатски хонорар).
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 439 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. И. Карагеоргиев № 38 и съдебен адрес:***, партер, офис 1, представлявано от управителя Мустафа Бозкурт и по пълномощие от адв. И.Т. от Адвокатска колегия гр. Бургас, и "Сибанк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1612, район Красно село, бул. Цар Борис ІІІ № 1, представлявано от изпълнителните директори Петър Андронов, Франк Янсен, Кристоф Де Мил и Светла Георгиева, че по изпълнително дело № 20128000400368 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Бургас, длъжникът “Делта строй 2003” ЕООД не дължи на взискателя “Сибанк” ЕАД сумата 3877250,83 лв, с която задължението му се е намалило след проведена публична продан на ПИ 51500.21.41 в гр. Несебър, м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект “Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център”.
ОСЪЖДА "Сибанк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1612, район Красно село, бул. Цар Борис ІІІ № 1, представлявано от изпълнителните директори Петър Андронов, Франк Янсен, Кристоф Де Мил и Светла Георгиева, да заплати на "Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. И. Карагеоргиев № 38 и съдебен адрес:***, партер, офис 1, представлявано от управителя Мустафа Бозкурт и по пълномощие от адв. И.Т. от Адвокатска колегия гр. Бургас, сумата 277937,56 лв - разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването.
Окръжен съдия :