№ 121
гр. Тетевен, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330101276 по описа за 2024 година
Предявен е иск за обявяване за относитебно недействителен,по отношение на
ищеца,на договор за дарение.
Ищецът излага,„че ответникът К. К. К. е кредитополучател по договор за
потребителски кредит №ц година,вземанията по който са прехвърлени от първоначалния
кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД на ищеца „ЕОС Матрикс“-ЕООД,с
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 10.05.2024 година.
Поради неплащане на дълживите суми ищецът пристъпил към принудително
събиране на вземането си по договора,чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК,като по
образуваното ч.гр.д. №цг по описа на РС-Тетевен съдът е издал заповед по чл.410 от ГПК.
При направена справка в имотния регистър се установило,че много скоро с лед
сключване на договора за кредит,а именно на 31.01.2024г между първия ответник,като
дарител и втория,като дарен, е сключен договор за дарение,обиктиваран в нотариален акт
№;г на нотариус с рег.№305 на НК.
С посочения нотариален акт първият ответник е дарил безвъзмездно и безсрочна на
втория ответник ½ ид.ч. от описан в исковата молба жилищен имот в ;,Лов.обл.
Счита,че в настоящия случай са налице елементите на фактическия състав на чл.135
от ЗЗД по отношение на договора за дарение.
Сделката е увреждаща кредитора ,тъй като длъжникът се лишава от свое имущество
1
и по този начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор,като всяко отчуждаване на
имущество намалява възможностите за удовлетворяване на кредитора.
За ищецът е налице правен интерес от предявяване на иска,с оглед възможността за
насочване на принудително изпълнение към чужда вещ-процеснияь недвижим
имот,доколкото приобретателя не отговаря за задълженията на длъжника.
Моли да бъде постановено решение,с което се обяви за относителен
недействителен,по отношение на ищеца,договор за дарение,обекти5виран в нот.акт №;г по
описа на нотариус с рег.№305 на НК.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците.Същите се явяват в съдебно заседание,като изразяват становище,че не са
действали с намерение за увреждане на кредитора,а тъйю като между първия ответник и
бащата на с траните по сделката е имало уговорка ри навършване на пълнолетие на втория
ответник,да се прехърли на него и остане къщата за него.Целта на сделката не е била да се
измами банката.
Доказателства не сочат.
От представените по делото писмени доказателства и тези по приложеното ч.гр.д.
№1175/2024г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната ф актическа
обстановка:
На 03.08.2023г между ответника К. К. К. от ;,Лов.обл. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“-ЕАД-София е сключен договор за потребителски паричен кредит,като чистата
на сума по кредита е в размер на 18.000.00 лева. Съгласно приложения по ч.гр.д. №цг
погасителен план,договорът е със срок до 07.07.2023 година.
По приложеното заповедно производство заповедният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,срещу длъжнтика К. К. К.,за следните
суми: 1070.27 лева падежирала главница за периода от 07.11.2023г до 07.10.2024
година,ведно със законната лихва за периода от 28.10.2024г до изплащане на вземането,за
сумата от 1199.77 лева договорна лихва за периода от 07.11.2023г до 07.06.2024 година,за
държамна такса в размер на 45.40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240.00
лева.След влизане в сила на заповедта на заявителя/ищеца по настоящето дело/е издадет
изпълнителен лист на дата 29.01.2025 година.
На 10.05.2024 година между УниКредит Кънсюмър ФайненсингЕИАД и ЕОС
Матрикс ЕООД,е сключен договор за продажба и прехвърляне на взичмания/цесия/,като в
Приложение №1/стр.38-40 от делото,фигурира като прехвърлено с цесията,и вземането по
договора за кредит,сключен с ответника К. К. К. на 03.08.2023 година.
На 31.01.2024 година ,между ответниците по делото е сключен договор за
дарение,обективиран в нот.акт №;г по описа на нотариес с рег.№305 та НК,съглакно който
кредитополучателят К. К. дарява на В. К.,следния свой имот,находящо се в ;,Лов.обл.,а
2
именно:
-1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ; по кадастралната карта и
кадастрални регистри на ;,Лов.обл.,общ.Я;,обл.Ловешка,одобрена със Заповед №РС-18-
93/14.02.2020г на Изпълнителен директор на АГКК,последно изменение на кадастралната
карта и кадастрални регистри,засягащо поземления имот е от 12.-01.2024 година,площ на
целия имот по скица 1155 кв.м./хиляда сто петдесет и пет кв.м./,адрес на поземления
имот:;,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начина на трайно ползване-
ниско застрояване/до 10м/,предишен идентификатор-няма,номер по предходен план:;,като
идеалната част от имота с идентификатор ; се дарява ведно и със същата идеална част /1/2/
от построените в имота сгради,представляващи по описанието си по акта за собственост и
кадастралната карта и регистри на ;: Масивна жилищна сграда с идентификатор ;,по
кадастралната карта и кадастрални регистри на ;,община Я;,област Ловешка,последно
изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри,засягащо сградата е от
12.01.2024г,адре на сградата ;,застроена площ 72кв.м./седемдесет и два кв.м./,брой етажи-
1/един/брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни,предназначение-жилищна сграда-
еднофамилна,стар идентификатор-ньмя,номер по предходен план-няма; Масивна жилищна
сграда/лятна кухня/с идентификатор ;по кадастралната карта и кадастрални регистри на
;,община Я;,област Ловешка,последно изменение на кадастрабната карта и кадастрални
регистри,засягащо сградата е от 12.01.2024г,адрес на сградата:;,застроена площ 39
кв.м./тридесет и девет кв.м./брой етажи-1/уедин/,брой самостоятелни обекти в сградата-
няма данни,предназначеноие-жилищна сграда-еднофамилна,стар идентификатор-няма,номер
по предходен план-няма и Масивен гараж с идентификатор ;/по кадастралната карта и
кадастрални регистри на ;,община Я;,област Ловешка,последно изменение на кадастралната
карта и кадастрални регистри,засягащо сградата е от 12.01.2024г.,адрес на сградата-
;,застроена площ 34 кв.м./тридесет и четири кв.м./,брой етажи-1/един/,брой самостоятелни
обекти в сградата-няма данни,предназначение-гараж,стар идентификатор-няма,номер по
предходен план-няма данни, като идеалната част/1/2/ от имота се продава и със същата
идеална част /1/2/ от всички подобрения и приращеия в същия,трайно прикрепени към
земята и повишаващи неговата стойност.
От приложение удостоверение за родствени връзки/стр.88 от делото/ е видно,че
страните по договора за дарение са братя.
При така изложената фактическа обтановка се налагат следните правни изводи:
За да са налице предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл.135, ал.1
ЗЗД и за да бъде обявена една възмездна сделка за недействителна спрямо ищеца, пред съда,
следва да бъдат установени следните факти: че към датата на извършване на атакуваната
сделка ищецът е бил кредитор на ответника; че сделката е увреждаща спрямо кредитора; че
както длъжникът, така и лицето, с което длъжникът е договарял, са знаели за увреждането.
Налице е формирана задължителна практика на ВКС по въпросите кои факти
определят качеството кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща
кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е
3
съзнавано от длъжника и от третото лице. Така с Решение №639/06.10.20 Юг. по гр.д.
№754/2009г. на ВКС, IV г.о. е прието, че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице,
титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, а правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличието на вземане, което може да не е изискуемо или
ликвидно. Прието е, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника и увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в т.ч. извършеното опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение
на чужд дълг без правен интерес и др. Прието е още, че длъжникът знае за увреждането,
когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.
В случая решиаващият състав прави извода,че са налице всички посочени по-горе
факти, изискуеми от материалния закон за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и в съответствие
със задължителната практика на ВКС.
На първо място, съдът намира, че към датата на сключване на договора за дарение –
31.01.2024г кредитодателят на ответника К. К. Уникдерит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД, е
имал качеството на кредитор по отношение на ответника К. К.,на основание договор за
потребителски паричен кредит,сключен на 03.08.2023 година.
Както се посочи по-горе, съгласно задължителната практика на ВКС не е необходимо
паричните вземания на кредитора по договора за кредит да са били изискуеми, достатъчно е
същите вземания да са действителни и да не са погасени, каквито доказателства са събрани
поделото.
На второ място, сделката от 31.01.2024г. е очевидно увреждаща за кредитора-ищеца.
Увреждане е налице и когато обективно се намалява имуществото на длъжника, и в
случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от наличното
имущество. Въпросите обезпечен ли е кредитора и има ли друго имущество, от което да се
удовлетвори, са без правно значение за увреждащия характер на сделката, тъй като
съгласно чл.133 ЗЗД цялото длъжниково имущество служи за общо обезпечение на
кредитора и същият може да насочи изпълнението върху която и да е част от него, като
негова е преценката дали да се възползва от дадено обезпечение или да насочи
изпълнението върху друго имущество. В този смисъл е приетото от ВКС, I т.о. в Решение
№149/12.11.201 Зг. по т.д. № 422/2012г„ според което „възражението, че длъжникът
разполага с друго имущество, извън разпореденото ... не е основание да се приеме, че не е
налице увреждане".
На трето място, налице е знание за увреждането не само у К. К.- прехвърлител по
договора, но и у приобретателя – Воиден К.. За знанието на последния е приложима
установената в чл.135, ал.2 ЗЗД законова презумпция, която е оборима. Длъжникът винаги
знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е реализирана след възникване на
4
кредиторовото вземане (вж. Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 915/2012 г., IV г. о.
на ВКС, както и цитираното вече Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г., IV
г. о. на ВКС). В настоящия случай действието, което е увредило ищеца, е безвъзмездно
(договор за дарение). Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на
кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено,
поради което субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има
кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на
кредитора. В случая към датата на процесната дарствена разпоредителна сделка ответникът
К. К. е знаел, че Уникредит Кънсюмър Файненсинг негов кредитор, тъй като задълженията
му не са били погасени.
Несъмнено е, че след извършената сделка на дарение от ответника, активите на
имущество му, от което ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до
увреждане на кредитора. Следователно, по отношение знанието на длъжнка за увреждащото
действие, като правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира за доказано
от ищеца.
Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното действие, се
изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът
уврежда кредитора си. Само ако увреждащото действие е възмездно има изискване за знание
на третото лице, съдоговорител на длъжника. Ако увреждащото действие е безвъзмездно
знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника е без значение за правото по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД. Следователно при безвъзмездна сделка, както е в настоящия случай, знание у
третото лице за увреждане на кредитора не се изисква, т. к. сделката е безвъзмездна, а наред
с това страна по тези сделки е брат на длъжника, като по отношение на него съществува
оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание, т. е. знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
С Тълкувателно решение № 2/26.03.2021 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ВКС, ОСГТК
беше прието следното общо официално тълкуване: Цесионерът притежава активна
материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата
сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния
кредитор (цедента), но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. В
мотивите се посочва, че със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а
вече възникналото се придобива от другиго, сменя титуляря си. Увреждащите сделка или
действие имат този ефект спрямо „вземането“, независимо от личността на кредитора. Ако
са били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на
длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат
увреждащи и за последващия. Изводът в подкрепа на притежавана в тази хипотеза
материалноправна легитимация на цесионера за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не
следва от разширително тълкуване на чл. 135, ал. 1 ЗЗД (недопустимо по отношение на
уредени от закона преобразуващи права), а от кумулативното прилагане на разпоредбите
5
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 2 ЗЗД и доколкото правото за обявяване за относително
недействителни сделките и действията на длъжника, които увреждат кредитора, е
потестативно право, свързано единствено с вземането, не и с останалото съдържание на
правоотношението между длъжник и кредитор /цедент/.
В конкретния случай е налице именно тази посочена хипотеза в цитираното
тълкувателно решение и ищецът доказва материалноправната си легитимация за
предявяване на иска.Действително,липсват безспорни доказателства че преди предявяване
на иска цесионерът,на база упълномощаване от цедента,е уведомил длъжника К. К. за
цедиране на вземането на Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД,но в случая
уведомяването е сторено с връчване на преписа от исковата молба ,цесията и
уведомителното писмо,адресирано до ответника К. К..
Съгласно тР.та и непротиворечива практика на ВКС /определение № 342/2015 г. по
т.д. № 549/2015 г., I т.о, ТК; определение № 466/2013 г. по ч.гр.д. № 5559/2013 г, I г.о;
решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 171/2009 г., IV г.о; решение № 131/2014 г. по
гр.д. № 4996/2013 г; решение № 4996/2013 г., III г.о/, в производството по чл. 135 ЗЗД съдът
не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че
възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила
решение. В производството по чл. 135 ЗЗД ищецът не е длъжен да доказва качеството си на
кредитор с влязло в сила решение. Кредиторът по едно вземане може да предяви само
павлов иск без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство,
достатъчно е вземането да е действително, което означава да не е прекратено или погасено
по давност. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават
предмет на делото по иска по чл. 135 ЗЗД и съдът не може да преценява дали съществуват
правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл. 135 ЗЗД
установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на
твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи
правния си интерес. С определение № 295/2013 г. по ч.гр.д. № 3681/2013 г. на ВКС, I г.о,
постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК е прието, че третото лице не е задължено да
доказва качеството си на кредитор в производството по иска по чл. 135 ЗЗ, достатъчно е
вземането да произхожда от твърдените от ищеца факти. Липсва връзка на преюдициалност
между иска по чл. 135 ЗЗД и иска, с който се претендира вземането. Съдът по Павловия иск
не следва да спира производството по делото до разрешаване на спора за
вземането. Ако в по-късно развило се производство се установи със сила на присъдено
нещо, че вземането не съществува ще отпадне само непротивопоставимостта на сделката по
отношение на кредитора, тъй като е отречено самото му качество. С това обаче не се засягат
правата на страните по сделката, тъй като в отношенията между тях и всички други лица,
включително и други кредитори, сделката е действителна. Затова решението по висящ спор
за установяване на вземането не е преюдициално по отношение на производството по иска
по чл. чл. 135 ЗЗД. В този смисъл съдебната практика на ВКС, включително и
6
задължителната такава по чл. 290 ГПК е последователна /Решение № 525/2010 г. по гр.д. №
171/2009 г., IV г.о; решение № 639/2010 г. по гр.д. № 754/2009 г, IV г.о; решение № 122/2011
г. по гр.д. № 1028/2010 г., IV г.о; определение № 624/2013 г. по т.д. № 3249/2013 г. и др./.
В предвид горните съображения искътследва да бъде уважен,при който изход и
съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски в общ размер на 95.00 лева,съобразно представените доказателства за
извършването им и списъка по чл.80 от ГПК/стр.122 от делото/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.135 от ЗЗД, за относително недействителен,по отношеие
на „ЕОС МАТРИКС“-ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,район Витоша,ж.к.Малинова долина,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-
6,представлявано от ц,управител,ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на идеални части от
НЕДВИЖИМ ИМОТ,находящ се в ;,Лов.обл.,обективиран в нотариален акт №цг на
нотариус с рег.№305 на НК и район на действие РС-Тетевен,съгласно който К. К. К. от
;,Лов.обл.,прехвърля собствеността,като дарява безвъзмездно и безсрочно и предава във
владение при посочените в договора условия на дарения В. К. К. от ;,Лов.обл.,негов
брат,собствените си идеални части от недвижим имот,съсобствен с дарения,представляващ
както следва:
-1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ; по кадастралната карта и
кадастрални регистри на ;,Лов.обл.,общ.Я;,обл.Ловешка,одобрена със Заповед №РС-18-
93/14.02.2020г на Изпълнителен директор на АГКК,последно изменение на кадастралната
карта и кадастрални регистри,засягащо поземления имот е от 12.-01.2024 година,площ на
целия имот по скица 1155 кв.м./хиляда сто петдесет и пет кв.м./,адрес на поземления
имот:;,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начина на трайно ползване-
ниско застрояване/до 10м/,предишен идентификатор-няма,номер по предходен план:;,като
идеалната част от имота с идентификатор ; се дарява ведно и със същата идеална част /1/2/
от построените в имота сгради,представляващи по описанието си по акта за собственост и
кадастралната карта и регистри на ;: Масивна жилищна сграда с идентификатор ;,по
кадастралната карта и кадастрални регистри на ;,община Я;,област Ловешка,последно
изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри,засягащо сградата е от
12.01.2024г,адре на сградата ;,застроена площ 72кв.м./седемдесет и два кв.м./,брой етажи-
1/един/брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни,предназначение-жилищна сграда-
еднофамилна,стар идентификатор-ньмя,номер по предходен план-няма; Масивна жилищна
сграда/лятна кухня/с идентификатор ;по кадастралната карта и кадастрални регистри на
;,община Я;,област Ловешка,последно изменение на кадастрабната карта и кадастрални
7
регистри,засягащо сградата е от 12.01.2024г,адрес на сградата:;,застроена площ 39
кв.м./тридесет и девет кв.м./брой етажи-1/уедин/,брой самостоятелни обекти в сградата-
няма данни,предназначеноие-жилищна сграда-еднофамилна,стар идентификатор-няма,номер
по предходен план-няма и Масивен гараж с идентификатор ;/по кадастралната карта и
кадастрални регистри на ;,община Я;,област Ловешка,последно изменение на кадастралната
карта и кадастрални регистри,засягащо сградата е от 12.01.2024г.,адрес на сградата-
;,застроена площ 34 кв.м./тридесет и четири кв.м./,брой етажи-1/един/,брой самостоятелни
обекти в сградата-няма данни,предназначение-гараж,стар идентификатор-няма,номер по
предходен план-няма данни, като идеалната част/1/2/ от имота се продава и със същата
идеална част /1/2/ от всички подобрения и приращеия в същия,трайно прикрепени към
земята и повишаващи неговата стойност.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, К. К. К.,ЕГН:********** от ;,лов.обл. и В.
К. К.,ЕГН:********** от ;,Лов.обл., да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“-
ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район
Витоша,ж.к.Малинова долина,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6,представлявано от
ц,управител, сумата от 95.00/деветдесет и пет/лева,представляваща сторени разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8